Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Владислав Томов
Като разгледа докладваното от административния съдия М.
Иванова- Даскалова КНАХД №3125 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „В.С.КО Пауър”ООД – гр.Варна, срещу
Решение №1709/26.09.2019г.
по НАХД №2742/2019г. на Районен съд–Варна, с което е изменено НП №03-009062/24.01.2018г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна, като наложената на
основание чл.414 ал.1 от КТ за нарушение на чл.152 от КТ на дружеството „имуществена
санкция” в размер на 1700лв. е намалена на 1500лв.
В жалбата се твърди, че в Решението на ВРС не
е посочено въз основа на кои доказателства по делото е прието за установено, че
работодателя е възложил на работника да полага труд на посочените дати с
описаните продължителност за първия ден и начален час за втория ден. Твърди се,
че в производството пред ВРС не е установено по нареждане на работодателя да е
било нарушено правото на работника по чл.152 от КТ на минимална междудневна
почивка от 12 часа. Поддържат се оплакванията за допуснати съществени нарушения
в производството по издаване на НП, които са развити и във въззивната жалба. Като
не ги установил и не отменил НП, ВРС приложил неправилно закона. Претендира се
отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново, с което НП
да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание явилият се процесуален
представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Неправилно било тълкувано
съдържанието на думата „смени“ в присъствените форми в преписката, тъй като те
били смени за обекта, а не смени за упражняване на работа от служителите. Това
се доказвало от сборуването на работните часове в рамките на всеки месец, като за
този, за който била наложена санкция било видно, че работника не е извършвал
работа повече от 12 часа. Претендира отмяна на Решението на ВРС и отмяна на НП,
както и присъждане на направените по делото разноски посочени в представения
списък.
Ответната страна „Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва
жалбата. Счита я за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Моли Решението на
ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Правилно била ангажирана
отговорността на дружеството за нарушение на императивна норма на КТ, което се
потвърдило от събраните писмени доказателства. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от касатора адвокатско възнаграждение и моли при уважаване на жалбата, то да
бъде присъдени в минималния размер.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага Решението
на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена от активно легитимирано и с правен интерес за оспорването
лице, в законния срок, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН решението на първоинстанционният съд подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено касационният
съд да обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. С
касационната жалба се твърди наличие основанията за отмяна посочени в чл.348
ал.1 т.1 от НПК– неправилно приложение на материалния закон.
Решението на
ВРС е валидно и допустимо. Проверката за правилността на
приложението на материалния закон от ВРС касационната инстанция извърши въз
основа на фактически установявания в Решението по аргумент от забраната в
чл.220 от АПК. В него са посочени преценените доказателства – писмени и гласни,
въз основа на които са направени установяванията за фактите и обстоятелствата,
свързани с нарушението и с привлеченото към отговорност за него лице: Трудов
договор №12/30.04.2015г., график за явяването/неявяването на работа за месец
октомври 2017г., присъствена форма за м.10.2017г., декларация за работното
време и смените в магазина от представляващия „В.С.КО.Пауър“ ООД - В.Т.,
декларация по чл.402 от КТ от 03.01.2018г. на работника Г.Г.К., Протокол №ПР1800151
от 18.01.2018г. за извършена проверка на работодателя „В.С.КО.Пауър“ООД,
пълномощно, предоставено на Ц.Д.Р.от В. Т. като представляващ „В.С.КО.Пауър“
ООД, показания на свидетела Д. Д. и т.н. ВРС установил,
че през месец януари 2018г. служители на Дирекция “Инспекция по труда”-Варна сред
които и свид. Д. извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от
работодателя „В.С.КО.Пауър“ ООД-гр.Варна както на място в стопанисвания от него
обект – магазин в гр.------, така и по документи,
които изискали и са представени от дружеството. ВРС установил, че за
констатациите и предписанията е съставен Протокол №ПР1800151/18.01.2018г., екземпляр
от който е връчен на упълномощеното лице от представляващият дружеството. В
Решението е описано установеното от доказателствата, че между Г.Г.К. е работела
в обекта в изпълнение на сключения между нея и работодателя „В.С.КО.Паур“ООД-Варна
трудов договор №12/30.04.2015г., като през м.октомври 2017г. по утвърдения график
за явяване/неявяване на работа в магазина на дружеството и присъствена форма тя
е работила като продавач-консултант и на 02.10.2017г. е била с работна смяна от
10:00ч. до 00:00часа, а на 03.10.2017г. е започнала изпълнение на трудовите си
задължения от 06:00часа. ВРС установил като правилно констатираното в АУАН и в
НП, че между тези два работни дни на работника Г.Д.не е осигурена изискуемата междудневна
почивка от 12 часа, което се явява нарушение на чл.152 от КТ. Установил, че за
това нарушение на 18.01.2018г. срещу дружеството-работодател е съставен АУАН,
който е връчен на Ц.Д., която се явила в инспекцията в качеството й на
упълномощено лице от представляващия „В.С.КО.Пауър“ ООД-гр.Варна. Установено е,
че в АУАН не са вписани възражения и такива писмени няма депозирани в срок, а и
до издаване на НП. ВРС констатирал, че установеното в АУАН е възприето от
директора на Дирекция „ИТ“-Варна, който на основание Заповед №0280/03.08.2010г.
издал НП №03-009062/24.01.2018г., с което за нарушението на чл.152 от КТ на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ на „В.С.КО.Пауър“ ООД-гр.Варна наложил имуществена санкция от 1700лв.
Правилен е извода в решението, че АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете и процедурите в чл.34 ал.1
от ЗАНН и съдържат реквизитите посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно ВРС
намерил за установено по безспорен начин, че фактически е извършено нарушението,
за което е издадено НП, като съобразил данните в писмените доказателства представени
от самия работодател при проверката, че продавач-консултанта Г.Г.К. е работила в
конкретния обект на дружеството в работна смяна на 02.10.2017г. от 10:00ч. до
00:00ч. и на 03.10.2017г. в работна смяна от 06:00 часа, като по този начин е
ползвала междудневна почивка от 6 часа и не й е била осигурена междудневна
почивка от 12 часа между два последователни работни дни. Ясно и точно е
посочено в Решението от които писмени доказателства в преписката се установяват
тези факти и обстоятелства, поради което неоснователо в касационната жалба се
твърди, че в съдебният акт няма конкретика на доказателствата, въз основа на
които е формиран извода, че работодателя „В.С.КО.Пауър“ ООД-гр.Варна е възложил
на работника да полага труд на посочените дати с описаните продължителност за
първия ден и начален час за втория ден: графика и присъствената форма, на които
е посочено, че са на предприятие „В.С.КО.Пауър“ за обекта на ---------и са
подписани и подпечатани с печата на това дружество-работодател; декларацията на
представляващия това дружество- В.Т., в която ясно е посочено, че обекта е с
работно време от 06.00-00.00часа, а смените са три: 1 смяна от 06.00-18.00часа
; 2 смяна от 10.00-00.00часа, 3 смяна от 06.00-00.00часа; че се прилага
сумирано изчисляване на работното време и във всяка смяна работниците имат
обедна почивка от 60 минути, в зависимост от натовареността, която е включена в
работното време. Тези писмени доказателства, преценени в съвкупност с
представения трудов договор между К. и дружеството – в качеството на
работодател и заявеното в попълнената от нея декларация при проверката на
03.01.2018г., че въз основа на трудовия договор работи в магазина на ---------на
работодателя й „В.С.КО.Пауър“ ООД-гр.Варна, еднозначно и безсъмнено водят до
извода, че по възлагане на този работодател е присъствала в обекта му и е
работила през м. октомври 2017г. в смените, посочени в утвърдения график. Както
в производството пред административно-наказващият орган, така и в съдебната
фаза пред ВРС от жалбоподателя и представителят му не са твърдяни и не са
представени доказателства, които да водят до други изводи за смените в обекта,
нито за тяхната продължителност. От „В.С.КО.Пауър“ ООД-гр.Варна не се е
твърдяло и не са представени доказателства, от които да се установи като
неправилно възприетото в АУАН и в НП, че на 02.10.2017г. К. е работила в смяна
от 10:00ч. до 00:00часа, а на 03.10.2017г. се е явила и е започнала работа от 06:00часа.
Това са в случая релевантните факти и обстоятелства за конкретното изпълнително
деяние, представляващо нарушение на чл.152 от КТ, за което правилно е приложена
административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ. Общия брой от
168 на отработените часове през м.10.2017г., през които К. е била на работа
представлява сбор от часовете положени през 14-те човекодни, в които тя е била
на работа. Този сбор не носи конкретна информация за приключване на работната й
смяна на 02.10.2017г. в различен час от установения по графика, нито за друг
начален час на работната й смяна на 03.10.2017г. и не доказва, че й е била
осигурена от работодателя 12 часа междудневна почивка, както изисква
императивното правило на чл.152 от КТ.
Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС и мотивите, с които са
отхвърлени като неоснователни оплакванията за допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по съставяне и връчване на АУАН, поради което
касационният състав ги споделя изцяло.
Нарушената от дружеството разпоредба от КТ не е свързана с правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а и нарушението на
нормата за междудневната почивка не подлежи на по-тежко наказание. Правилно и законосъобразно
ВРС съобразил тези приложимите правни норми от КТ, както и диапазона на
имуществената санкция в чл.414 ал.1 от КТ и формирал изводите си, че НП е законосъобразно
издадено, от компетентен орган, при спазване на сроковете и процедурните правила,
осигуряващи на привлечения към отговорност субект упражняване в пълен обем на
правото на защита. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че е
налице неяснота за датата, на която е установено нарушението. В съответствие с
приетите писмени доказателства ВРС установил и посочил в съдебния акт, че нарушението
е констатирано през месец януари 2018г. при проверката за спазване на трудовото
законодателство от работодателя „В.С.КО.Пауър“ ООД-гр.Варна, с оглед на което е
направен извода, че съставянето на АУАН и издаването на НП през същия месец и
преди да е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, съобразно
сроковете в чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице, когато той е
приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
В случая такова не е налице. Правилно е приложена санкционната част на чл.414
ал.1 от КТ, а размера на санкцията е изменен от ВРС и определен в съответствие
с изискванията в чл.27 от ЗАНН за индивидуализирането й с оглед обществената
опасност на нарушението и на субекта, на който се налага, съобразно постигане
на целите на индивидуалната и генерална превенция.
С оглед гореизложеното не е налице основание
по чл.348 ал.1 т.1 НПК за
отмяна на Решението, поради което касационната жалба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решението на ВРС - да бъде
оставено в сила.
При този изход на
спора, своевременно направеното искането от представителя на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, тъй като
чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63 ал.1 от ЗАНН страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. В случая в производството пред
настоящата инстанция не са направени разноски за държавна такса, вещи лица и
др. Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“-Варна е юридическо лице,
което не е представлявано от адвокат, а от юрисконсулт, поради което съгласно чл.63,
ал.5 от ЗАНН касаторът „В.С.КО Пауър”ООД – гр.Варна следва да й заплати на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80 лева, определен
съобразно чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37
от ЗПП и фактическата и правна сложност на спора.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1709/26.09.2019г. на Районен съд–Варна постановено по НАХД №2742/2019г.
ОСЪЖДА „В.С.КО
Пауър”ООД – гр.Варна с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.