Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 616 / 06.11.2018
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осми октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1491 по
описа за 2018 година; взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ; от „Датко“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кърджали, кв. “Възрожденци“ № 1, представлявано от управителя
Д. Д. Б.; против „Ата-Строй“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Хасково, бул. “България“, Комплекс 21-ви век № 150, вх.запад,
ет.3, офис 308, представлявано от А. Ф. А..
Ищецът твърди,
че поради постъпило възражение от ответника и на основание чл.422 от ГПК
предявявал настоящия иск за установяване на вземането си, произтичащо от
сключени между страните договори за продажба на строителни материали, обективирани
във фактури – № **********/07.11.2017 г. и № **********/09.12.2017 г. Ищецът
бил собственик на склад за строителни материали, находящ се в гр. Кърджали,
район „База Петрол“, склад „Темпо-транспорт“, като с ответника бил в
дългогодишни търговски взаимоотношения. Практиката им била, в деня на
получаване на стоката, на ответника да бъде издавана фактура, като сумите по
нея следвало да се преведат по банков път, но ответникът не винаги плащал в
срок. На 07.11.2017 г. ответникът закупил от ищеца 75 кв.м. ADELPLAST EPS 70+
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми за
обезщетения за забава върху двете главници по фактурите, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 15.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите и разноските по заповедното производство; като му се
присъдят деловодни разноски и за настоящото производство.
В допълнителна
молба по делото от 26.06.2018 г. в изпълнение указанията на съда, ищецът
настоява, че претенцията му за присъждане на законната лихва от датата на
подаване на заявлението 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите –
касае претендираните обезщетения за забава. В друга молба от 01.08.2018 г.
сочи, че на 18.07.2018 г. ответникът му превел и сумата от 460,10 лв., която
представлявала претендираното от ищеца по исковата молба задължение, но това
станало един месец след предявяване на иска. Доколкото ответникът дал повод за
завеждане на делото, той следвало да заплати направените в настоящото
производство разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение и за държавна
такса, което до момента не бил сторил. Ето защо, ищецът иска продължаване на
съдопроизводствените действия, като не били налице предпоставките за
прекратяване производството по делото. В открито съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощник, който признава, че междувременно е извършено
плащане от ответника, което е погасило търсените в настоящото производство суми
за обезщетения за забава и за разноски в заповедното производство. Оставали му
дължими обаче разноските за настоящото производство, които ищецът настоява да
му бъдат присъдени. Неоснователно било ответното възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат, доколкото то било изцяло
съобразено със законовите разпоредби за това.
Ответникът
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Иска прекратяване производството по делото, т.к. след
получаване на исковата молба извършил превод на търсените лихви и разноски в
размер на 460,10 лв., с което изцяло се издължил на ищеца. Търсенето на законна
лихва върху обезщетенията за забава било незаконосъобразно, т.к. недопустимо
било начисляването на лихва върху лихва, освен ако не била изрично уговорена
между търговци. В открито съдебно заседание ответникът не изпраща свой
процесуален представител. В допълнителна молба поддържа подадения от него
отговор и възразява за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар от
360 лв., който надхвърлял законоустановения размер и не отговарял на
фактическата и правна сложност на делото. Същевременно ответникът признавал
иска и с поведението си не станал повод за настоящото производство, като
приложима била разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Следвало да се има предвид
още, че ищецът начислил лихва върху лихва, която ответникът заплатил, макар
начисляването й да било недопустимо, а плащането било недължимо. Така при
осъдително решение, това плащане следвало да се удържи от съда и с него да се
редуцира излишно раздутият адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като
писмени доказателства по делото се представиха и приеха сочените от ищеца две
фактури, издадени от името на ищцовото дружество на името на ответното, по повод
подробно описани стоки, като не носят подписи на съставител и получател. Първата
е с № **********/07.11.2017 г. за следните стоки - 75 кв.м. ADELPLAST EPS 70+
По
повод изпратено по куриер на 15.05.2018 г. и постъпило в съда на 17.05.2018 г. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца в настоящото
производство против ответника, е образувано производство по ч.гр.дело № 1222/2018
г. на ХРС. По същото е издадена заповед № 540 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 18.05.2018 г., с която е разпоредено, длъжникът – ответник
в настоящото производство да заплати на заявителя – ищец в настоящото
производство сумата от 1495,55 лв. главница, както и сумата от 59,85 лв.
мораторна лихва за периода от 30.11.2017 г. – до 15.05.2018 г., както и сумата
от 8,80 лв. лихва за забава за периода от 15.12.2017 г. – до 15.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2018 г. – до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 31,28 лв. платена
ДТ, както и сумата от 360 лв. за адвокатско възнаграждение; като вземането
произтичало от закупуване на строителни материали по 2 бр. фактури. В законоустановения
срок ответникът е подал на 25.05.2018 г. възражение по чл.414 от ГПК, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение, поради това че извършил
плащане на 23.05.2018 г. В указания му на 07.06.2018 г. едномесечен срок ,на 12.06.2018
г. ищецът като заявител в заповедното производство е предявил настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Искът е допустим, а разгледан по същество се явява неоснователен, поради
извършено в хода на процеса плащане на търсената сума. По категоричен
начин по делото се установи, че на 07.11.2017 г. и на 09.12.2017 г. между
страните по делото са били сключени две търговски сделки – продажби, по смисъла
на чл.318 ал.1 от ТЗ. Предмет на сделките е продажбата на подробно описани
строителни материали, чиято стойност възлиза на 1 287,50 лв. по фактура №
**********/07.11.2017 г. и 208,05 лв. по фактура № **********/09.12.2017 г.,
всичко общо – 1 495,55 лв. И двете фактури ищецът е включил в дневниците
си за продажби за съответните месеци. Ищецът, като продавач по сделките, е
предал на ответника, като купувач, стоката; но последният не е изпълнил в срок
задължението си да заплати договорената цена /чл.327 ал.1 от ТЗ/. Тези
обстоятелства съдът приема за доказани, предвид събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответната страна, както и предвид признанието на
ответника и плащането на задължението му за главниците. След издаване на
процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
18.05.2018 г., на 23.05.2018 г. ответникът е изплатил на ищеца изцяло търсената
обща сума по двете главници. Предвид на това, същите не се претендират в
настоящото исково производство, а единствено дължимите върху им обезщетения за
забава. Доказа се по делото и не се спори, че уговореният начин на плащане и по
двете сделки е на посочени в самите фактури падежи, съответно – на 30.11.2017
г. и на 15.12.2017 г. С оглед на това и предвид чл.327 ал.1 от ТЗ, именно на посочените
дати ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на съответното си парично
задължение по двете фактури. Ето защо, предявеният иск относно обезщетенията за
забава върху всяка от неизплатените главници, считано съответно за периодите 30.11.2017
г. – 23.05.2018 г. по първата фактура и 15.12.2017 г. – 23.05.2018 г. по
втората, като последната дата е тази на окончателното изплащане на двете
главници, следваща подаването на процесното заявление по чл.410 от ГПК - се
явяват доказани в своето основание. Относно размера на същия, по делото не се
събраха доказателства, предвид на което съдът ги определи по своя преценка на
основание чл.162 пр.І от ГПК, с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Така, дължимото обезщетение за забава върху главницата от 1 287,50 лв. за периода
30.11.2017 г. – 23.05.2018 г. възлиза на сумата от 62,71 лв., а върху
главницата от 208,05 лв. за периода 15.12.2017 г. – 23.05.2018 г. възлиза на сумата
от 9,27 лв., всичко общо обезщетения – 71,98 лв. Направените от ищеца в
заповедното производство деловодни разноски възлизат на сумата от общо 391,28
лв., от които – 31,28 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, които са били присъдени със заповедта за изпълнение. Така
сборът от дължимите обезщетения за забава и деловодните разноски за заповедното
производство е равен на сумата от общо 463,26 лв. Допълнително
заплатената от ответника на ищеца сума, на 18.07.2018 г. – след получаване на
преписи от исковата молба за отговор, ответникът е изплатил на ищеца по банков
път и сумата от 460,10 лв., която е в по-малък размер от горецитирания, предвид
на което неоснователно е ответното възражение, че недължимо е платил в повече.
Разликата между двете суми обаче не следва да бъде присъждана в настоящото
производство, доколкото ищецът не я претендира, респ. не претендира да му се
присъжда законната лихва върху главниците, считано след подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното им изплащане. Така извършеното плащане на
обезщетенията за забава в хода на настоящия процес, съдът взе предвид, на
основание чл.235 ал.3 от ГПК, като факт настъпил след предявяване на иска и от
съществено значение за спорното право. Ето защо, искът следва да се отхвърли
изцяло, поради изплащане на търсената сума в рамките на настоящото
производство. Изцяло неоснователно е ищцовото искане - върху обезщетенията за
забава да бъде присъдена законната лихва от датата на подаване на заявлението
15.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Касае се до присъждане на
лихва върху лихва, което е ограничено от чл.10 ал.3 от ЗЗД.
Основният спор
между страните е, дали следва да се ангажира ответната отговорност за
направените от ищеца деловодни разноски в настоящото производство и дали следва
да е в пълен размер. Съдът достига до положителен отговор на този въпрос.
Категорично, с поведението си ответникът е станал повод за образуване на
настоящото производство. В законоустановения срок той подава възражение по
чл.414 от ГПК, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение, знаейки, че е
погасил единствено главниците и то след уговорения за това падеж. Плащане на
търсените обезщетения за забава той прави едва след като получава преписи от
исковата молба за отговор. В този смисъл, не е налице никоя от кумулативните
предпоставки по чл.78 ал.2 от ГПК, деловодните разноски да останат в тежест на
ищеца. На следващо място, неоснователно е ответното възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на ищцовия пълномощник. Предявени са два обективно
съединени иска на обща стойност под 1 000 лв., при което уговореното и
заплатено възнаграждение
от
360 лв. с ДДС е изцяло съобразено с чл.7 ал.2 т.1, вр. § 2а от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца изцяло деловодните
разноски за настоящото производство в размери на 25 лв. за държавна такса и 360
лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Датко“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, кв. “Възрожденци“
№ 1, представлявано от управителя Д. Д. Б.; против „Ата-Строй“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. “България“,
Комплекс 21-ви век № 150, вх.запад, ет.3, офис 308, представлявано от А. Ф. А.;
иск - да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
68,65 лв. за обезщетения за забава, както следва:
- 59,85 лв. за
периода 30.11.2017 г. – 15.05.2018 г. върху главницата от 1287,50 лв. по
фактура № **********/07.11.2017 г.; и
- 8,80 лв. за
периода 15.12.2017 г. – 15.05.2018 г. върху главницата от 208,05 лв. по фактура
№ **********/09.12.2017 г.;
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите; за
които суми е издадена заповед № 540 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 18.05.2018 г. по ч.гр.дело № 1222/2018 г. на Районен съд -
Хасково.
ОСЪЖДА „Ата-Строй“ ЕООД с ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на „Датко“ ЕООД с ЕИК
********* деловодни
разноски за настоящото производство в размери на 25 лв. за държавна такса и 360
лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.