Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 251/09.06.2020 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 202 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.В.Г. ***, с адрес за
призоваване гр. Лом, ул.“Г*** М*** “ № * и ел. адрес – *****@***.** против Решение
№ Ц 2153-11-4 от 15.04.2020год. издадено от Директора на ТП на НОИ – Монтана с
което е оставена без уважение негова жалба и е потвърдено Разпореждане № **********
от 03.02.2020год. издадено от Ръководител "Пенсионно осигуряване" в
ТП на НОИ Монтана, с което му е отказано преизчисляване на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.70, ал. 17 от КСО от осигурителен доход за
друг три годишен базисен период от 01.01.1988 – 31.12.1990 г. В жалбата се
излагат доводи, че тъй като организацията е прекратила дейността си без
правоприемник и разплащателните ведомости на осигурителя не се съхраняват и не
са предадени нито в НОИ, нито в Държавен архив, желае данните за трудовото му възнаграждение
да се вземат от стр.17 на трудовата му книжка №192 издадена 25.11.1971г от ОК
на ДКМС Михайловград, за времето от 01.01.1988г. до 31.12.1990г. когато е
работел в „Окръжна индустриална стопанска асоциация“ – гр.Михайловград /ОИСА/
на длъжност главен юрисконсулт и в „Индустриална стопанска асоциация“ –
гр.Михайловград на длъжност ръководител правна служба за периода от
25.06.1990г. до 31.12.1990г.
В съдебно заседание оспорващият П.В.Г. се явява лично,
поддържа жалбата си по доводи изложени в нея, като счита, че ответника е
следвало да приложи разпоредбата на чл.40, ал.5 и ал.9 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж. Твърди, че в трудовата му книжка се съдържат достатъчно
данни за полученото от него трудово възнаграждение, въз основа на което
ответника може да почерпи информация за осигурителния му доход. Моли за отмяна
на решението и издаденото разпореждане, като преписката се върне на
административния орган за преизчисляване на личната му пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт К***
, която по съществото на делото оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания административен акт. Подробни доводи развива в писмено становище.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Монтана, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на 22.04.2020г.,
видно от л.4 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 05.05.2020 г.,
регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№Ц2103-11-3, т.е.
следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Със заявление вх . № 2110-11-29 от 08.10.2019 г.
жалбоподателя Г. поискал да му бъде преизчислена личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст по пенсионното му досие от осигурителен доход за друг тригодишен
базисен период до 01.01.2017год., тъй като същият е по-благоприятен за него, а
именно за времето от 01.01.1988г. до 31.12.1990г. За това време е работел в
„Окръжна индустриална стопанска асоциация“ – гр.Михайловград /ОИСА/ на длъжност
главен юрисконсулт и в „Индустриална стопанска асоциация“ – гр.Михайловград на
длъжност ръководител правна служба за периода от 25.06.1990г. до 31.12.1990г.
От пенсионния орган с писмо изх.№2110-11-29/1 от
08.11.2019год. до осигурителя „Българска стопанска камара“ – гр.София каквото е
наименованието на „Българска индустриална стопанска асоциация“, част от която
са ОИСА – гр.Михайловград и ИОА – гр.Михайловград е изискано издаване на
удостоверение образец УП-2 с осигурителен доход за периода от 01.01.1988г. до
31.12.1990г. С писмо вх.№2110-11-29/3 от 09.01.2020г. ответника е уведомен, че
при направена справка в изплащателните ведомости е установено, че жалбоподателя
– Г. не фигурира в тях за цитирания период, както и че същите са отделно
юридическо лице от ОИСА – Монтана. С писмо изх.№2110-11-29/2 от 20.12.2019год.
от ответника е изискана проверка от отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при
ТП на НОИ гр.София при осигурителя „Българска стопанска камара“ – гр.София и
съдействие за издаване на удостоверение УП-2 за периода 01.01.1988г. до
31.12.1990г. С писмо вх.№2110-11-29//4
от 22.01.2020г. ответника е уведомен, че при извършената проверка в
изплащателните ведомости за периода 01.01.1988г. до 31.12.1990г. е установено,
че жалбоподателя – Г. не фигурира.
При тези данни и тъй като е установено, че
осигурителя е с прекратена дейност, без правоприемник, без разплащателните
ведомости да са предадени на съхранение в НОИ и жалбоподателя да е представил
документ за осигурителен доход е издадено Разпореждане № ********** от
03.02.2020год. от Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ
Монтана, с което му е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.70, ал. 17 от КСО от друг три годишен базисен период до
01.01.1997г. при определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст за периода от 01.01.1988 – 31.12.1990 г. тъй като изчисленият нов
индивидуален коефициент е по-неблагоприятен, от този при който е определена
изплащаната пенсия. При изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст и изчисляване на индивидуалния коефициент за периода от 01.01.1988 – 31.12.1990 г. е взет
размерът на минималната работна заплата установена за страната за съответния период,
позовавайки се на разпоредбата на чл.40, ал.7 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/.
С жалба вх. № 1012-11-42 от 18.03.2020год. Г. оспорил
разпореждане № ********** от 03.02.2020год. на ръководител "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ Монтана пред директора на ТП на НОИ Монтана. В
жалбата се излагат доводи, че липсата на ведомости с данни за трудовото
възнаграждение не може да бъде причина да не му се преизчисли пенсията, тъй
като информация се съдържа изцяло в представената от него трудова книжка №192
издадена 25.11.1971г от ОК на ДКМС Михайловград на стр.17.
С решение № Ц 2153-11-4 от 15.04.2020год. издадено от
Директора на ТП на НОИ – Монтана отхвърлил жалбата на П.В.Г. против
разпореждане № ********** от 03.02.2020год. издадено от Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Монтана и потвърдил обжалваното
разпореждане с което му е отказано преизчисляване на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.70, ал. 17 от КСО от осигурителен доход за
друг три годишен базисен период от 01.01.1988 – 31.12.1990 г.
В хода на съдебното производство не са ангажирани
доказателства от страна на жалбоподателя. Приети са доказателствата по
административната преписка, както и констатация с оригинала на трудова книжка
№192 издадена 25.11.1971г от ОК на ДКМС Михайловград, конкретно на данните
отразени на л.17 от нея и приложената такава в ксерекопие заверена от
ответника.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд Монтана достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал.1, т.2, б."а" от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и
спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт
е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Монтана, в рамките
на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност.
Решението е издадено в едномесечен срок от постъпване
на жалбата, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички
реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал.2
от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал.5
от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за
издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал.5
от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117,
ал.1, т.2, б."а" от КСО.
По делото не се установява да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила предвид проявената активност от органа и
изготвените писма, с оглед изисканата информация за осигурителния доход.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Монтана, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ – Монтана,
са постановени при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 40, ал.2 НПОС осигурителният доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано
обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното
поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ.
Съгласно ал. 3 на чл. 40 от НПОС документите по ал. 1
и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите,
когато документите по ал. 3 липсват, намира приложение ал. 5 на чл. 40 от НПОС,
която дава възможност на осигурителите или техните правоприемници по изключение
да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за
осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат
достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Трудовата книжка е документ за установяване на
трудовия стаж, но не и за осигурителния доход, както правилно е посочил
ответника. Приложената трудова книжка не представлява документ, който по
изключение на основание чл. 40, ал. 5 от НПОС може да служи като доказателство
за установяване на осигурителен доход. С трудовите договори (заповеди за
назначаване) и споразуменията към тези договори може да са доказва заеманата
длъжност и изпълняваната работа, но не може да се удостоверява осигурителен
доход. С такива документи може да се удостоверяват само факти, свързани с
трудовото правоотношение, но не може да се установява осигурителен доход,
защото удостоверение обр. УП-2 няма да отговаря на разплащателните ведомости.
Освен това, ответникът не може да издаде удостоверение обр. УП-2 след като не е
получил за съхранение разплащателните ведомости от прекратилия дейността
осигурител (решение № 12559/26.10.2009 г. по адм. дело № 6610/2009 г. по описа
на ВАС, VI отделение, решение № 5781/07.05.2009 г., постановено по адм. дело №
172/2009 г. по описа на ВАС, VI отделение). Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от
НПОС обхваща случаи, при които осигурителят или негов правоприемник е издал
удостоверение за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход, но не въз основа на документите по ал. 3, а въз основа на други
автентични документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход (решение №
5111/11.04.2014 г. по адм. дело № 267/2014 г. по описа на ВАС, VI отделение), в
тази връзка е неоснователно и искането на жалбоподателя за нейното прилагане.
На жалбоподателя не е издадено удостоверение за
трудово възнаграждение или за осигурителен доход за спорния период.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от НПОС е неприложима, предвид данните по делото,
видно от които осигурителят е закрит и няма правоприемник. От писмо вх.№2110-11-29/3
от 09.01.2020г на л.11 от делото се установява, че „Българска стопанска камара“
– гр.София не е правоприемник. Ведомостите не са предадени и в
Архивохранилището на ТП на НОИ – Монтана. Поради липсата на информация за
размера на осигурителния доход за спорния период, органите на ТП на НОИ
законосъобразно са приложили реда за изчисляване на пенсията предвиден в чл.
40, ал.7 НПОС, съгласно която когато няма данни за осигурителния доход за
определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на
пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната,
за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на
минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата,
работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. (В този
смисъл са решение №265/09.01.2020 по адм. дело №11004/2019г на ВАС; решение №
2979/13.03.2017 г. по адм. дело № 3439/2016 г. на ВАС; решение
№12559/26.10.2009г. по адм. дело № 6610/2009 г. на ВАС; решение
№5781/07.05.2009г. по адм. дело №172/2009 г. на ВАС).
От изложеното оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на
административнопроизводствените правила съгласно материално правните разпоредби
и в съответствие с целта на закона.
От страна на пълномощника на ответника е направено
искане за присъждане на направените по делото разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно. На основание
чл. 78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ, препращащ към чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, според който по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. Настоящото дело не е с фактическата и
правна сложност, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ТП на НОИ – Монтана, сумата от 100.00лева - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2,
предложение последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.В.Г. *** против Решение № Ц 2153-11-4 от 15.04.2020год. издадено
от Директора на ТП на НОИ – Монтана с което е оставена без уважение жалбата му
против Разпореждане № ********** от 03.02.2020год. издадено от Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Монтана и същото е потвърдено, с
което му е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.70, ал. 17 от КСО от осигурителен доход за друг три годишен
базисен период от 01.01.1988 – 31.12.1990 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.В.Г. с ЕГН * *** да заплати на ТП на НОИ Монтана,
сумата от 100.00лева /сто лева/, разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 -
дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: