№ 32800
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20231110108286 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. М. М. срещу М. П. М., която отговаря на
изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи посочените в исковата молба документи, с изключение на договора за заем, тъй
като същият е представен с отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищецът и ответникът са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.11.2023 г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от съобщението с
писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен препис от: справка от
счетоводството на дружеството за извършени плащания по процесния кредит, в това число
1
и платежни нареждания за погасени вноски и СЕФ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както следва:
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22, вр.
чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на
чл. 12 от договор за заем от 28.05.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане
на неустойка, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
чл. 11, ал.1 т. 10 от ЗПК и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати сумата от 50 лева, частично от 738,93 лева, платена без основание по
нищожна клауза за неустойка по договор за заем № 10157015, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за заем №
10157015 за сумата от 1022,58 евро, с левова равностойност 2000 лв. Посочено е, че в чл. 12
от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита,
като при неизпълнение на това задължение, същият дължал неустойка по ал. 4 на този член
в размер на 377,81 евро с левова равностойност от 738,93 лв. Твърди се, че ищецът бил
усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане на неустойката. Ищецът твърди и
излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК.
Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза извън
присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т.3 на ТР
№ 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, и цели обогатяване на кредитора за сметка
на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита. Излага
съображения за несъобразяване на уговореното в договора с правото на ЕС, в частност
Директива № 2008/48 и съдебната практика по нейното приложение. Доколкото
неустойката, явяваща се източник на скрита печалба за кредитора, не била включена в
договора като част от ГПР по кредита, то било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
като на потребителя не било изяснено отнапред какво ще е реалното му задължение по
договора, както изисквал чл. 5 ЗПК. По тези съображения поддържа, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен, като аргументи в тази насока извежда и от разпоредбата
на чл. 22 ЗПК. Моли за уважаване на исковете и присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. П. М., с който се
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за
заем № 10157015 от 28.05.2022 г. с посочени в исковата молба параметри. Твърди, че в чл.
12, ал. 4 от договора е уговорена клауза за неустойка, но в случая тези уговорки не били
2
влезли в сила и неустойки не са начислявани. Оспорва твърденията, че договорът не
отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Счита, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК била приложима в случаите на уговорен променлив лихвен процент, а не както било по
процесния договор – фиксиран, който бил и посочен в самия договор. В тази насока излага
съображение и сочи съдебна практика. Не било налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като приложимият ГПР и значимите компоненти за начисляването му били
посочени в договора по ясен начин. Твърди, че към момента на сключване на договора не се
е дължала предвидената в чл. 12 неустойка, поради което и не следвало да се включва в
ГПР. Същата не следвало да се включва в ГПР по кредита на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК,
доколкото се дължала поради неизпълнение на задължения на потребителя. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК.
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, че в
процесния договор за потребителски кредит е налице валидна клауза за неустойка, както и
че за ищеца е възникнало процесното задължение.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че: 1/ на 28.05.2022 г. е
сключил с ответника Договор за заем № 10157015; 2/ е заплатил твърдяната сума по
договора за заем, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е.
без да е било налице годен юридически факт.
ПРИЗНАВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен договор за заем № 10157015 от 28.05.2022 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен
адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е
посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е
посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
3
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4