№ 3568
гр. Варна, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110100280 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, срещу А. М. З., ЕГН **********, по реда
на чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземането, предмет на Заповед
№ 5288/28.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 13854/2021г. по описа на ВРС за сумата от 59,97 лв. /петдесет и девет
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 15848829001 от 24.04.2018 г., от които 3 по 19,99 лева без ДДС за тарифен план
VIVACOM SMART L, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и А. М. З., за което е издадена фактура № **********/22.09.2018 г., за периода от
22.08.2018 г. до 21.09.2018 г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД от своя страна го е прехвърлило
на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ" ЕООД) с договор
за цесия от 01.10.2019 г., на основание чл. от 92 ЗЗД. Претендират се и направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В исковата молба се излага, че на 24.04.2018 г. бил сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и А. М. З. Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15848829001, с мобилен номер
*********, за тарифен план VIVACOM SMART L, с месечна абонаментна такса в
размер на 23,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
1
Ищецът сочи, че съгласно чл. 29 от ОУ на „БТК“ ЕАД (изм. 26.09.2009 г., в сила
от 26.10.2009 г.) предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като „БТК“ ЕАД определяло началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Въз основа на договора били
издадени следните фактури: № **********/22.05.2018 г., № **********/22.06.2018 г.,
№ **********/23.07.2018 г., № **********/23.08.2018 г. за потребените от ответника
електронни съобщителни услуги за период на 22.04.2018 г. до дата 22.08.2018 г., но той
не бил заплатил мобилни услуги по посочените фактури, затова „БТК“ ЕАД
упражнило право си едностранно да прекрати договора, след което по клиентски
№15848829001 била издадена крайна фактура, с падеж на плащане 09.10.2018 г., с
начислена обща сума за плащане, в която била начислена и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищецът претендира
неустойка в размер на 59,97 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент била
24.08.2018г. Твърди се, че ответникът бил в неизпълнение на договорите си, като
същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента Smart L за мобилен
номер ********* до 24.04.2020 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата на
деактивация на процесния абонамент 24.04.2018. г., генерирана автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Навежда твърдения, че неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7, и дължал на „БТК“ ЕАД неустойка,
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер.
Излага, че на 16.10.2018 г. бил сключен договор за цесия между цедент
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и цесионер „С. Г. Груп“ ЕАД, с който
цедентът прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора, сред които вземанията си срещу А. М. З., а „С.
Г. Груп“ ЕАД ги прехвърлил на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Претендираната сума в размер на 59,97 лв. представлявала сбор от трикратния
размер на месечните абонаментни такси, без ДДС, по всеки избран тарифен план към
ползваните далекосъобщителни услуги, т.е. 3 x 19,99 лв., без ДДС, за тарифен план
Smart L, за което била издадена крайна фактура № **********/22.09.2018 г. за периода
от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г., с падеж на плащане 09.10.2018 г.
Твърди, че „С. Г. Груп“ ЕАД е уведомило длъжника и за двете цесии от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. като негов пълномощник и от свое име в
2
качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особен представител оспорва
предявения иск по основание и размер. Счита, че извършената цесия не е произвела
действие и няма задължения към ищеца. Твърди, че не бил уведомен за цесиите, нито
от първия, нито от втория цедент. Посочва, че ищецът нямал качеството на
пълномощник на цедента. Счита, че исковата молба и приложеното към нея
уведомление, връчени на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, а не лично на
страната, нямат характер на уведомление до ответника, по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Прави възражение за настъпила тригодишна погасителна давност по отношение на
вземането за неустойка.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 5288/28.09.2021 г. по
ч.гр.д.№13584/2021 г. на ВРС, 30 състав е разпоредено ответникът А. М. З., ЕГН:
********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, сумата от 59.97 лв.
/петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15848829001 от 24.04.2018 г., от които 3 по 19.99 лева без ДДС за
тарифен план VIVACOM SMART L , сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и А. М. З., за което е издадена фактура № **********/22.09.2018 г., за
периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“
ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД от своя страна го е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., както и направените
съдебно–деловодни разноски, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, за заплатена
държавна такса и 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника на осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е дал на кредитора указания за предявяване на установителен иск за присъденото
със заповедта вземане на осн. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК. В преклузивния едномесечен
срок кредиторът е предявил претенцията си по исков ред със сезиращата искова молба.
Така предявената искова молба се явява допустима.
На л.28-30 от делото е представен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15848829, сключен на 24.04.2018 г.,
3
между А. М. З. и БТК ЕАД, по силата на който му бил предоставен за ползване
мобилен номер ********** при условията на Месечен абонаментен план VIVACOM
Smart L за срок от 24 месеца. Стойността на услугата била 25,44 лв. с ДДС. Съгласно
уговореното в договора, ако споразумението бъде прекратено по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане в срок на дължимите суми, абонатът дължи на
БТК АД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
размер месечни абонаментни за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, вкл. за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
По делото са представени и фактури, както следва:
1/ Фактура №**********/22.05.2018 г. с начислени за отчетен период
22.04.2018 г. – 21.05.2022 г. 119,20 лв.
2/ Фактура № **********/22.06.2018 г. с начислена за отчетен период
22.05.2018 -21.06.2018 сума в размер на 28.93 лв. /с ДДС/,
3/ Фактура № **********/23.07.2018 г. с начислена за отчетен период
22.06.2018 -21.07.2018 сума в размер на 26.41 лв. /с ДДС.
4/ Фактура № **********/23.08.2018 г. с начислена за отчетен период
22.07.2018 - 21.08.2018 сума в размер на 4.15 лв. /с ДДС/ и
5/ Фактура №**********/22.09.2018 г., в която е начислена неустойка в размер
на 86,41 лв., от която за тарифен план VIVACOM Smart L неустойка в размер на 59,97
лв.
Доколкото ищецът в настоящото производство се легитимира като кредитор на
ответника по силата на два договора за цесия, процесуалният представил на ответника
е оспорил тези договори да са породили правно действие спрямо ответника, в това
число и да са му съобщени от двамата предшестващи кредитори по реда на чл. 99, ал.3
от ЗЗД.
Видно от представения с исковата молба договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г. г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
„С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016 – заличен търговец към момента е, че с него
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД прехвърля на С.Г. ГРУП“ ООД,
ЕИК148062016 вземания, произтичащи от договорите, описани в Приложение №1 към
този договор, срещу цена, като ще бъде определена в Приложение №1, изпратено
заедно с уведомление от Цедента до Цесионера и дължима от цесионера. Приложено е
и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 от ЗЗД (л. 20), с което на осн.
чл. 99, ал.3 от ЗЗД се потвърждава, че описаните по-долу вземания са прехвърлени от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД на С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016
по силата на договор за прехвърляне на вземания 46000008855/16.10.2018 г., като е
4
посочено, че с подписването потвърждават, че цесионерът има правата на кредитор по
отношение на описаното вземане към длъжника А. М. З., ЕГН: ********** в размер
на 59,97 лв. Посочено е, че информацията за конкретното вземане представлява
извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., като с
подписването на документа потвърждават, че цесионерът е упълномощен от Цедента
да уведомява Длъжниците, от името на цедента и за сметка на цесионера за
прехвърлянето на вземанията срещу тях. Документът е подпечатан с печат на
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и подписан, но не е посочено, кое е
лицето положило подписа – нито като име, нито като качество. Подписът обаче, е като
този на управителя на БТК ЕАД – Атанас Добрев. Така посоченото вземане не е
индивидуализирано по основание, поради което не може да се установи със сигурност,
че вземането е идентично на процесното. Или дори и да се приеме, че това
потвърждение изхожда от правоимащо лице, то не съставлява уведомление до
длъжника за извършената цесия, както и не може да установи за какво точно вземане
по основание се отнася.
Представен е и договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 01.10.2019 г., по
силата на който С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016 прехвърля на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* всички вземания, предмет на Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016 (л.13). Тук също прави впечатление различието в
подписа положен за цедент в този договор от името на „С.Г.Груп“ ООД и положеният
за цесионер в предходния договор, при все че е посочено и в двата договора, че се
сключват чрез управителя Султанка Цампарова.
На л.21 се намира Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от
01.10.2019 г., в което е посочено вземане в размер на 59,97 лв. от А. М. З., ЕГН:
**********. Същото обаче (въпреки че е посочено, че изхожда от С.Г. ГРУП“ ООД,
ЕИК148062016) не изхожда от цедента С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016, а само от
цесионера „ЮБЦ“ ЕООД, като е подписано именно от неговия управител (Юлиян
Цампаров). И тук вземането не е конкретизирано по основание, а само по размер. В
извлечението е посочено, че основание за издаването му е чл. 6, ал.5 от договора за
цесия от дата 01.10.2019 г., каквато разпоредба липсва в този договор. Същото води до
съмнение в основанието, въз основа на което е издадено извлечението от Приложение
№1, както и принадлежността му именно към представения в настоящото производство
договор от 24.04.2018 г.
Представено е Уведомление за цесия от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, представлявано от Атанас Добрев – изпълнителен директор, в
качеството му на цедент по договора за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез
пълномощника „С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016, представлявано от Султанка
Цампарова, и от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Цампаров,
5
в качеството му на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. Въпреки че съществува
неяснота кой точно е издателят на това уведомление то носи единствено подписа на
Султанка Цампарова, поради което следва да се приеме, че същото изхожда от „С.Г.
Груп“ ЕООД, в посоченото му качество на пълномощник на „БТК“ ЕАД като цедент
по договора от 16.10.2018 г. и евентуално в лично качество като цедент по договора от
01.10.2019 г. Съдът намира, че това уведомление не може да произведе действие към
момента, тъй като считано от 17.12.2019 г. „С.Г. Груп“ ЕООД не съществува, тъй като
е заличен търговец и следователно не би могло да отправя каквито и да било
правнорелевантни волеизявления, нито от свое, нито от чуждо име, при все че и
пълномощията, дадени му от „БТК“ ЕАД също са се прекратили със заличаването му.
Няма налично пълномощно по делото, което да дава право на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД да
извършва уведомления на длъжниците от името на заличения търговец, респ. от името
на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, поради което съдът намира, че
ищецът не разполага с възможността да извърши уведомяване на длъжника в рамките
на настоящото производство, за която и да е от двете цесии. Съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Или в светлината на изложеното цесията няма как да породи действие
спрямо длъжника, тъй като не му е съобщена по надлежния ред нито преди
настоящото производство, нито в хода му.
Или в контекста на изложеното до тук, в настоящото производство нито се
установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното вземане е било
предмет на цесиите от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. (поради липса на представено
Приложение 1 към тези договори и поради липса на индивидуализация на вземането
към А. М. З. изобщо), нито длъжникът да е редовно уведомен за която и да е от
извършените цесии, за да могат те да породят действие спрямо него.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не успя да докаже, че е носител на
спорното право, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 81, вх.
В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров (с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД) срещу ответника А. М. З., ЕГН: **********, иск с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за установяване на вземането, предмет на Заповед №
5288/28.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
6
ч.гр.д. № 13854/2021г. по описа на ВРС за сумата от 59,97 лв. /петдесет и девет лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15848829001 от 24.04.2018 г., от които 3 по 19,99 лева без ДДС за тарифен план
VIVACOM SMART L, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и А. М. З., за което е издадена фактура № **********/22.09.2018 г., за периода от
22.08.2018 г. до 21.09.2018 г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД от своя страна го е прехвърлило
на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ" ЕООД) с договор
за цесия от 01.10.2019 г., на основание чл. от 92 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7