№ 11
гр. Варна, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203580 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Ж. К. К. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 343/10.08.2022г. на зам. кмета на Община Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва извършването на нарушение. Сочи, че не е
паркирал на тротоар, а е бил принуден от наличието на други автомобили да
извърши маневра, като качи задните гуми на тротоара. Твърди, че не е
престоявал, а е използвал тротоара само за да обърне автомобила, както и че
не е създавал пречки за преминаването на пешеходци. Намира, че деянието
му не следва да се квалифицира като нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните
правила- липса на надлежно описание на обстоятелствата, при които е
извършено претендираното нарушение и на негови съставомерни признаци,
както и неправилно посочване на санкционната норма. Намира, че са налице
условията за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.Й. А., който поддържа жалбата на изложените
1
в нея основания. Моли за присъждане на направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Вечерта на 15.07.2022г. фактическата съжителка на жалбоподателя-
св.Г. К., посетила концерт в Летния театър в гр.Варна, като се уговорила с К.
да я посрещне с автомобила си след приключването на концерта. Около
23,20ч. жалбоподателят отишъл с управлявания от него автомобил марка
“Дачия Дъстър” с ДК№ В 2829 ТХ в района на Летния театър и спрял
превозното средство на кръстовището на бул.“Приморски“ с бул.“Цар
Освободител“, за да изчака св.К.. Задните гуми на автомобила били на
тротоара, а предните- на платното за движение. Това обстоятелство било
забелязано от свидетелите А. М. П. и А. Г. М. - служители в сектор
„Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, които обхождали района със
служебния си автомобил. Св.П. преценил, че автомобилът престоява
неправилно и уведомил жалбоподателя, че ще му състави фиш за налагане на
глоба. Тъй като К. изразил несъгласие, на същата дата св.П. съставил акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е
паркирал и престоява върху тротоар на процесното място. Актът бил съставен
в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи
възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Впоследствие актосъставителят изготвил докладна записка, в която
отразил, че е допуснал грешка в съставения акт, като следва да се счита, че
автомобилът е спрял за престой върху тротоара на неопределено от
собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за
преминаването на пешеходците. Въз основа на съставения акт на 10.08.2022г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите А. М. П., А. Г. М. и Г. Ж. К., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите П. и М.
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
2
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Двамата лично са възприели местонахождението на процесния автомобил и
са изготвили и фотоснимки. И двамата свидетели заявяват, че
жалбоподателят е обяснил, че чака фактическата си съпруга. Св. М. съобщава
също, че не е видял автомобилът да прави някакви маневри. При това
положение съдът приема, че управляваният от жалбоподателя автомобил не
се е намирал на процесното място за секунди, само в хода на изпълнявана
маневра, а е бил известно време в покой, докато водачът е очаквал
съжителката си.
По делото като свидетел е разпитана и Г. Ж. К., която твърди, че К. е
направил маневра и е спрял, за да може тя да се качи, след което се е
приготвил да потегли, но е бил спрян от полицейските служители.
Свидетелката обаче живее на семейни начала с жалбоподателя, при което по
начало е налице съмнение в достоверността на нейните показания и същите
не могат безкритично да бъдат счетени за обективни. Поради това
показанията й не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда,
при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят. При
това положение, предвид липсата на основания за съмнение в обективността
на свидетелите П. и М., съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно
показанията на двамата полицейски служители. Следва да се отбележи, че в
жалбата не се отрича, че жалбоподателят е спрял автомобила на описаното в
НП място, но се твърди, че престоят е бил в рамките на десетина секунди.
Тези твърдения не са подкрепени от достоверни доказателства - полицейските
служители не са забелязали извършването на маневра, а са установили
автомобила в покой, като жалбоподателят е заявил, че очаква съжителката си.
При това положение няма основания да се приеме, че жалбоподателят е
извършвал маневра, а напротив- установява се, че автомобилът е бил в покой
на процесното място, докато К. е изчаквал пристигането на свидетелката и
качването й в превозното средство.
За изясняването на обстоятелствата по делото допринасят и
приобщените като веществени доказателства фотоснимки, които отразяват
местоположението на автомобила. Данните от фотоснимките кореспондират
напълно на твърденията на свидетелите П. и М. и подкрепят извода за тяхната
достоверност. Снимките и показанията на двамата полицейски служители
позволяват възприетата от съда фактическа обстановка да бъде счетена за
установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
3
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие
на Заповед № 0506/07.02.2020г. на кмета на Община Варна, в шестмесечния
преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Действително, описанието на нарушението в акта е непрецизно, като е
посочено противоречиво, че жалбоподателят е паркирал и престоява върху
тротоар. Административнонаказателното обвинение обаче е прецизирано в
наказателното постановление, в съответствие с нормата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН. Обстоятелствената част на НП не поражда съмнение, че същото е
издадено именно за нарушението, констатирано в съставения акт,
индивидуализирано посредством датата, часа, мястото на извършване на
деянието, моторното превозно средство и действията, чрез които е
извършено. Следователно отстраняването на непрецизностите при
описанието на нарушението в акта не е довело до накърняване на правото на
защита на нарушителя и не обуславя отмяна на наказателното постановление
на това основание.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП посочва, че за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Съгласно чл. 93, ал. 1 от
ЗДвП, „в престой“ е пътно превозно средство, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. От своя страна § 6, т. 6
от ДР на ЗДвП дефинира „тротоар“ като „изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци“. Предвид
посочените легални дефиниции и с оглед събраните по делото доказателства
съдът приема, че жалбоподателят действително е привел в покой автомобила
си на тротоар на посоченото в НП място. Съдът не намира основания да не се
4
съгласи с твърдението на наказващия орган, че автомобилът е престоявал на
процесното място- в тази насока са не само показанията на проверяващите, но
и тези на св.К., която заявява, че жалбоподателят е спрял, за да може тя да се
качи. В жалбата санкционираното лице също твърди, че е спрял, за да се качи
съпругата му в превозното средство. Спирането за кратко време, необходимо
за качване на пътници обаче съвсем точно попада в легалната дефиниция на
чл.93, ал.1 от ЗДвП. Следователно процесният автомобил е престоявал на
мястото, посочено в наказателното постановление, независимо колко точно
време не е бил в движение.
На следващо място, съдът приема за безспорно установено, че
мястото на извършване на нарушението – тротоар на кръстовището на
бул.“Приморски“ с бул.“Цар Освободител“, не е определено от собственика
на пътя - Община Варна, като място за престой и паркиране. За определянето
на местата за престой и паркиране върху тротоар е необходимо наличието на
нарочно поставен знак, като при липсата на такъв паркирането не е разрешено
дори да са спазени останалите въведени с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП изисквания. В
практиката си Административен съд-Варна изтъква, че доколкото наличието
на такъв знак представлява благоприятен юридически факт за
санкционираното лице, доказателствената тежест е възложена на последното.
След като жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че мястото е било
разрешено за престой върху тротоара, следва да се приеме, че
доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е останала
необорена. В този смисъл е Решение № 2432 от 13.12.2019 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 2497/2019 г., в което се приема също, че при установяване
факта на паркиране върху тротоар на място, което не е определено за целта от
собственика на пътя или администрацията, която го управлява, е налице
нарушение на с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като не следва да се изследват
останалите предпоставки на нормата (допустимата максимална маса на
превозното средство, как е било паркирано превозното средство спрямо оста
на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и сградите), които са
предвидени като изисквания към водачите само в случай, че за съответния
тротоар е определено място за паркиране от съответната община или
администрация. Изложеното становище се споделя изцяло и от настоящия
състав. При това положение съдът приема, че жалбоподателят действително
виновно е нарушила цитираната разпоредба, като наличието на нарушението
5
правилно е констатирано в атакуваното наказателно постановление.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че
санкционната норма е определена неправилно. За установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.178е от ЗДвП, предвиждащ
санкция за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места. В разглежданият случай
обаче управляваният от жалбоподателя автомобил е престоявал, а не е бил
паркиран. Доколкото разширителното тълкуване на норма, свързана с
реализирането на административнонаказателна отговорност е недопустимо,
следва да се приеме, че приложимата разпоредба действително е тази на
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който неправилно
престоява или е паркирал неправилно. Не са налице обаче основания да бъде
уважено искането за отмяна на наказателното постановление в тази връзка. С
Тълкувателно решение №8/16.09.21г. на ВАС са дадени задължителни
указания, че районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Такива
правомощия са предоставени на съда и според действащата към момента
редакция на чл.63 от ЗАНН. Поради това и доколкото в случая не са налице
никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил
запознат, съдът счете, че следва да измени НП. С оглед правилното прилагане
на материалния закон същото следва да бъде изменено по отношение
приложимата санкционна норма, като на К. следва да бъде наложено
наказание по реда на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, във фиксирания в нормата
размер на 20,00 лева.
Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна в депозираното писмено становище съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Община Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
6
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. В случая производството по делото е протекло в две съдебни заседания,
в които юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил
писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като
съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (20,00 лева)
съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 32,00 лв.
Предвид направеното от пълномощника на жалбоподателя съответно
искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на К. също следва да се присъди съответна
част от направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за процесуално
представителство (видно от приложения Договор за правна защита и
съдействие). Съразмерно с уважената част от жалбата (30,00 лева, с колкото е
намалено определеното наказание), на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 288,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 343/10.08.2022г. на зам. кмета
на Община Варна, с което на Ж. К. К. от гр.Варна, ЕГН:**********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП,
като на Ж. К. К. от гр.Варна, ЕГН:**********, се налага административното
наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ж. К. К. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на Община
Варна сумата от 32,00 лева /тридесет и два лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ж. К. К. от гр.Варна,
ЕГН:********** сумата от 288,00 /двеста осемдесет и осем/ лева,
7
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8