№ 4207
гр. С, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110166215 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от “А” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”С
К” № 2, представлявано от М П И. и К В, насочен срещу С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М”
№ 33, представлявана от кмета Й Ф за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1344.28 лв., представляваща регресна перетниця за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета №... от 1334.28 лв. и 10.00 лв. разходи по определянето му, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 02.12.2022 г., до окончателното
изплащане на дължимото, както и сумата от 409.66 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 02.12.2019 г. до 02.12.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.10.2017 г. в гр.С, на път, стопанисван от
ответника С О, е настъпило ПТП с л.а.М с рег.№ ..., който при движение по ул.„Ч Ш“,
попада в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което поврежда
/чупи/ предната дясна джанта на автомобила.
Така посочените вреди са описани от застрахователя, след подадено от водача на
МПС уведомление за щета. Ремонтът им е възложен на доверен сервиз на застрахователя, за
което е издадено възлагателно писмо. Отразено е, че стойността на ремонта възлиза на
1334.28 лв., която сума е заплатена на два пъти – на 16.05.2018 г. и на 13.06.2018 г. въз
основа на издадени факткури. Отделно от застрахователя е направил и разходи за
определяне на обезщетението в размер на 10.00 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С О е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
1
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
По същество ответникът оспорва освен описания в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното произшествие и наличие на причинно-следствена връзка между
него и претендираните увреждания. Отбелязва се, че липсва протокол за ПТП, съставен от
служител на отдел „Пътна полиция”, както и снимков материал по Наредбата за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед
на това се поддържа становище, че липсват доказателства относно обстоятелствата около
настъпване на процесното ПТП и на конкретните обстоятелства около него – точно
местонахождение на дупката, нейните размери и т.н.
Ответникът обраща внимание, че ищцовото дружество е признало и изплатило
обезщетение по щета, по която обстоятелствата са установени единствено въз основа на
подадено от застрахованото уведомление за щета, което представлява частен свидетелствещ
документ и не обвързва съда с материална доказателствена сила.
Навеждат се и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил, поради нарушение от негова страна на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на
ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност, ако съдът уважи иска, се прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответникът не се представлява.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателства полица по автомобилна застраховка
„Каско” и злополуки № **********, е видно, че между ищцовото дружество и „УК Л“ ЕАД,
е сключен договор за застраховане на л.а.М Е220 с рег.№ ..., с валидност на полицата от
00.00 ч. на 18.08.2017 г. до 23.59 ч. на 17.08.2018 г. Ищецът е представил заверено копие от
Общи условия за автомобилна застраховка ”Каско+”, от които е видно видът на покритите
застрахователни рискове и изключенията от тях
На 27.10.2017 г. е настъпило ПТП със застрахования автомобил, при което по време
на движение е преминал през дупка на ул.“Ч Ш“. Във връзка с настъпилите щети по
2
автомобила, на 27.10.2017 г., представител на собственика му е подал до ищеца декларация
за застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както
и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се
нерегламентирано върху пътното платно. От страна на застрахователното дружество са
съставени опис на щетите по претенция №... и калкулация-ремонт №--- от 20.004.2018 г.
Ремонтът на увредения автомобил е възложен на автосервиз „Би енд ди ауто“ ООД, за което
е издадено на 16.04.2016 г. възлагателно писмо. Стойността на ремонта е отразена във
фактура №.../25.04.2018 г. и фактура №../30.04.2018 г., които след съставени на 03.05.2018 г.
и на 30.05.2018 г. доклади по щета, са изплатени с преводни нареждания от 16.05.2018 г. и
от 13.06.2018 г.
С регресна покана, изпратена на 18.07.2018 г. ищецът е претендирал от ответника
връщане на заплатени застрахователни обезщетения по 44 бр. щети, като под № 34 е
описана и процесната.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.М. Б. И., се
установява, че през есента на 2017 г., управлявайки л.а.М с рег.№ ... по ул.“Ч Ш“ /в района
между Малашевските гробища и Северната тангента/, е попаднал в дупка на пътното
платно, при което са причинени увреждания по предна гума и джанта. Според свидетеля,
въпросният участък от пътя е осеян с дупки, които не винаги, както и в случая, могат да се
избегнат поради натоварения трафик. Св.И. е категоричен, че не е имало обозначение, че
има дупки на пътя.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на
настъпване на процесното произшествие, а именно попадане на л.а.М с рег.№ ... по време на
движение през несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се на пътното платно, от
което се уврежда предната дясна джанта на автомобила. Според експерта, щетите по
л.а.Мрецедес с рег.№ ..., описани в описа на застрахователя се намират в причинно-
следствена връзка със заявения механизъм на получаването им при конкретното ПТП.
Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил на 1334.52
лв., като застрахователят е извършил допълнителни разходи по определяне на
обезщетението в размер на 10.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.410 от КЗ вр.
чл.49 и чл.45 от ЗЗД. Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател
срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя
по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице
следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения
срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на
чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
3
увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място -
извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите
вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица №....), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите и при
представени доказателства за пълно изплащане на застрахователната премия. В същото
време настъпилото застрахователно събитие е част от поетите от ищеца рискове.
Последните са определен по метода на изключването, т.е. застрахователят поема всички
рискове от даден вид, с изключение на изрично посочените. Случаите като този, предмет на
настоящия иск, не са изрично изключени в р.ІV от Общите условия, поради което следва да
се приеме, че се покриват от ЗАД “А” АД.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към сервиза, на който е
възложен ремонта на увредения автомобил.
Страните не спорят и че именно ответникът е стопанин на пътя, където е настъпило
произшествието. Извод в тази насока се налага и от разпоредбите на чл.8, ал.3 от Закона за
пътищата и пътищата и §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Поради това и на основание чл.19, ал.1,
т.2 и чл.31 от Закона за пътищата ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането на пътя, включително - да означи с необходимите пътни знаци ако се
извършва ремонт и/или има неравност, с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
В тази насока следва да се отбележи, че според § 1, т.37 от ДР на ЗДвП,
"Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая, установената шахта, както се посочи вече е с капак, като свързването й с пътя не е
плавно, в една равнина, а е оставена под нивото на пътната настилка, поради което
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, като създава опасност за
движението. В същото време ответникът не доказа това препятствие да е сигнализирано или
обезопасено по предвидения ред. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не
доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, като без значение за
отговорността му е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е
възложено. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на препятствието и премахването му е довело и до неизпълнение на
задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на основание чл.49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Ответникът е направил възражение, че липсва протокол за ПТП или друг документ,
установяващ, че органите на МВР са уведомени. В тази насока следва да се отбележи, че
чл.6 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
4
произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
предвижда задължение за служителите на отдел Пътна полиция да посещават само
определени пътнотранспортни произшествия, като след изрично посочените в т.5 на чл.6 е
и произшествие при изяснения по делото механизъм, а именно само с един участник, при
което МПС не е в състояние да се придвижва на собствен ход. В този смисъл не съществува
законов ред, по който да бъде осигурено издаването на документ от компетентните органи за
регистриране на процесното ПТП и няма как да бъде изискван такъв като условие за
изплащане на застрахователното обезщетение.
Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на
задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата касае поведение при
наличие на препятствие на пътя, което обаче трябва да произтича от естеството на
действията, извършвани от участниците в движението и неговата организация, а не от
предмети и обекти, които по принцип нямат връзка с пътната обстановка и като такива са
непредвидими. Освен това, в случая от събраните гласни доказателства чрез разпита на
св.И. се установи, че по време на настъпване на процесното произшествие, трафикът на
ул.“Ч Ш“ е бил много интензивен, поради което не е имал въззможност за реакция чрез
заболикаляне или избягване по друг начин на дупката, доколкото това би създало опасност
както за водача на увредения автомобил, така и за другите участници в движение
С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че за увредения е възникнало право
срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане. В случая се установи
наличието и на трите предпоставки за уважаване на иска в предявени размер от 1334.28 лв.,
доколкото установения от вещото лице размер на вредите е по-висок - 1334.52 лв. Към тази
сума следва да се добавят още 10.00 лв., представляващи ликвидационни разноски по
определяне на обезщетението.
От страна на ищеца се претендира и обезщетение за забава в размер на 409.66 лв. за
периода от 02.12.2019 г. до 02.12.2022 г. В тази насока следва да се отбележи, че на л.19 от
делото е приложена регресна покана, с която ищцовото дружество е поканило ответника да
му възстанови заплатените застрахователни обезщетения по 44 бр. щети, сред които под №
34 е посочена и процесната. Поканата е изведена от деловодството на ищеца с № Л-
5457/18.07.2018 г. и входирана при ответника на 19.07.2018 г. С поканата е даден 1-
седмичен срок за доброволно изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава от 27.07.2018 г. В случая ответникът претендира обезщетение от по-късен
момент, а именно от 02.12.2019 г., чийто размер до края на заявения период – 02.12.2022 г.,
възлиза на 409.64 лв., определен с помощта на специализиран изчислителен модул, справка
от който е приложена по делото. За разликата до пълния предявен размер от 406.66 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спор всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
5
размер на 503.77 лв., от които 103.77 лв. за държавна такса, 350.00 лв. за депозит за СТЕ,
50.00 лв. Освен това ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
съобразно фактическата и правна сложност на делото, обема събран доказателствен
материал, броя проведени съдебни заседание, действително осъществените от
пълномощника на ищеца действия по защитата му, определи в размер на 150.00 лв.,
съобразявайки и нормата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди сумата от 653.76 лв.
На ответника по изложените по-горе съображения следва също да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Предвид обстоятелството обаче, че
съобразно отхвърлената част от исковете, припадащата се част от тези разноски е по-малка
от 1 стотинка, съдът не му присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета
Йорданка Асенова Фандъкова, да заплати на “А” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр.С, ул.”С К” № 2, представлявано от М П И. и К В, сумата от 1344.28 лв.,
представляваща регресна перетниця за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета №... от 1334.28 лв. и 10.00 лв. разходи по определянето му, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 02.12.2022 г., до окончателното изплащане на
дължимото, както и сумата от 409.64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
02.12.2019 г. до 02.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 409.66 лв.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета
Йорданка Асенова Фандъкова, да заплати на “А” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр.С, ул.”С К” № 2, представлявано от М П И. и К В, сумата от 653.76 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6