№ 194
гр. С.З., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от Ф. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.З.** срещу ’’З.Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: област *** с цена на иска: 30 330,41 лева, от които 30
000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от Ф. АНГ. ИЛ.
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.09.2020г, ведно със законната
лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от 17.11.2020г. до окончателното
заплащане на сумата и законна лихва върху сумата от 5105 лева от
17.11.2020г до 07.07.2021г в общ размер на 330,41 лева.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 15.09.2020г. около
09.40 часа в гр.С.З. на ул.”***” кръстовището с ул. „***“, върху пешеходна
пътека е настъпило ПТП със следните участници и при следната фактическа
обстановка:
- Участник 1: МПС - лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег.№
***, управлявано от лицето Ж. М. Д., ЕГН **********.
- Участник 2: пешеходец - Ф. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. С.З., ул. ***
Посочено е, че на 15.09.2020г. около 09.40 часа, лек автомобил марка
Сеат, модел Ибиза с рег.№ ***, управлявано от лицето Ж. М. Д. се движи по
1
ул. „***“ в гр.С.З. в посока запад. При достигане до кръстовището с ул.”***”,
водачът на лекия автомобил предприема маневра „завой наляво“ по ул.”***”,
като автомобилът описва дъговидна траектория на движение. В този момент,
пешеходката Ф.И. е пресичала уличното платно на ул.”***” по пешеходна
пътека, находяща се южно от кръстовището, в посока запад - изток. При
достигане до средата на пешеходната пътека (на 3,5м източно от западния
бордюр на ул.”***”), И. е ударена с предна челна дясна част на автомобила в
областта на лява колянна става. След последвалият удар, МПС се установява
в покой върху пешеходната пътека, а И. пада върху пътното платно. След
съприкосновението на пострадалата И. с автомобила на Д., Фана паднала на
асфалта и се оплакала от силни болки в областта на лявото коляно.
Сочи се, че управляваният от Ж.Д. лек автомобил удря с предната си
част, навлезлия върху платното за движение и движещ се по пешеходна
пътека (тип „зебра“) пешеходец Ф. АНГ. ИЛ., като с това й причинява средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява колянна става и счупване
на лява голямопищялна кост в областта на външната част на платото.
Непосредствено след пътния инцидент И. е поискала от водачката на
лекия автомобил Д. да я закара до най-близкия спешен център, за да не се
получат усложнения и да няма счупване на кости. С помощта и на други
минувачи пострадалата е качена в лекия автомобил със сериозни болки в
травмирания крайник.
Изложено е, че Д. помолила ищцата да не сигнализират органите на
МВР за настъпилия пътен инцидент и напуска местопроизшествието, като
първоначално откарва И. до болница „Т.“, откъдето ги препращат към
спешното отделение на УМБАЛ „***“ - С.З..
При постъпването в спешното отделение около 10.20 часа ищцата
чакала около половин час преди да бъде прегледана от дежурния лекар.
Около 10.50 часа е прегледана, но не можела да си движи левия крак (в
областта на лявата колянна става и подколенницата) и изпитвала остра болка
в травмираното място, като й е назначен преглед - рентгенография на колянна
става и подбедрица (2 броя снимки са й направени). Снимките са разгледани
от медицинските лица и е поставена диагноза - контузио генус. Предписани
са й компреси и постелен режим, след което е освободена за домашно
лечение.
2
Наведени са твърдения, че въпреки данните за получена телесна
повреда следствие от претърпян пътен инцидент, нито водачката на лекия
автомобил Ж.Д., нито длъжностните лица в медицинското заведение не
подават сигнал за случилото се на тел. 112 или до органите на МВР.
Посочено е, че за прегледа е издаден Лист за преглед на пациент ДКБ/
спешно отделение № 249 от дата 15.09.2020г. и снимки от рентгенографски
изследвания (2 броя), в които подробно са описани получените от И.
травматични увреждания, назначените й изследвания и назначено лечение.
Спазвайки, лекарските предписания, ищцата остава в дома си в
продължение на десет дни, период през който е абсолютно неподвижна и на
легло. Твърди, че болките са били остри и силни, с голям интензитет и не
престават с течение на времето, а напротив - засилват се и стават нетърпими.
Това принуждава И., с помощта на своите близки да потърси второ мнение
относно травматичните си увреждания и да бъде прегледана от друг лекар.
На 24.09.2020г И. е прегледана от д-р К.М., специалист образна
диагностика, доц.Васев и д-р К.К. специалист ортопед- травматолог, които й
назначават нова рентгенография на колянна става. И тримата, след като
преглеждат резултатите от рентгенографското изследване, са единодушни, че
И. има лява фрактура (счупване) на латералното тибиално плато. При така
поставената й диагноза е посъветвана от медиците да бъде хоспитализирана и
да й бъде извършено оперативно лечение и имобилизация тип ортеза на
крайника за срок от 30 /тридесет/ дни. За прегледа е издаден Амбулаторен
лист № 1786/25.09.2020 от д-р К.К..
Изложено е, че по искане на медиците, извършили втория преглед и
поставили диагноза лява фрактура (счупване) на латералното тибиално плато,
близки на И. отправят искане до УМБАЛ „***“ - С.З., с което искат от
медицинското заведение да им предостави диск за рентгенография на колянна
става, извършено на И. на 15.09.2020г. Такъв диск е предоставен едва на
28.09.2020г, посредством Протокол-изследвания от същата дата.
Сочи се, че е образувано ДП № 247/08.10.2020г по описа на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр.С.З., а избягалия водач е привлечен към
наказателна отговорност, а в последствие и НОХД № 1269 по описа за 2021г
на Районен съд - гр.С.З..
Посочва се, че горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
3
категоричен начин от направеното от подсъдимата Д. самопризнание,
подкрепено от събраните по предвидения процесуален ред доказателства в
хода на досъдебното производство; показанията на разпитаните по делото
свидетели очевидци и пострадалата И., както и от заключенията, на
назначените и изготвени експертизи от различен характер.
Сочи се, че от изготвените по ДП експертизи е видно, че вредоносният
резултат е в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите от Д.
нарушения на правилата за движение по пътищата. Деецът признава вината
си, дал обяснения по случая и изказа съжаление относно извършеното.
Посочва се, че на 19.03.2021г. виновният причинител Ж. М. Д. е
привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия
орган, за процесното ПТП и на 29.04.2021г. е сключено Споразумение за
решаване на досъдебното производство между Д. и РП-С.З., като това
споразумение е одобрено от съда на 11.05.2021г. по НОХД № 1269 по описа
за 2021г на Районен съд - гр.С.З., посредством което Ж.Д. е призната за
виновна за това, че на 15.09.2020г. в гр. С.З., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег.№ ***,
нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Ф.
АНГ. ИЛ., изразяваща се в контузия на лява колянна става и счупване на лява
голямопищялна кост в областта на външната част на платото, което довело до
трайно затруднение на движенията на „левия долен крайник, като за пълното
възстановяване бил необходим период по-дълъг от 30 дни, а именно срок от 4
до 6 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление
по чл.343 ал.З, предл. „последно“, буква „а“, вр. чл.343, ал.1, вр. чл. 342, ал. 1
от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 39, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК и й е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпълнение за изпитателен срок
от три години.
Посочва се, че определението на съда, с което е одобрено постигнатото
споразумение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Наведени са твърдения, че след поставянето на ортопедична
имобилизация върху левия долен крайник на ищцата за 30 дни, й е било
предписано да не натоварва крайника за срок от 6 седмици и постелен режим.
4
Посочено е, че в резултат на този инцидент и получените от него
травматични увреждания - контузия на лява колянна става и счупване на лява
голямопищялна кост в областта на външната част на платото, ищцата
претърпява и продължава да търпи болки и страдания. След напускането й на
болницата на 15.09.2020г. Фана остава да се възстановява при домашни
условия в собствения си дом, в продължение на около 60-70 дни й е в много
тежко състояние - тя е абсолютно неподвижна, изпитва силни болки, не може,
а и не й е позволявано от лекуващите лекари да стъпва на травмирания ляв
крайник и е на легло през цялото време. Зависима е от помощта на близките
си и за най - елементарни битови и санитарни нужди. Нуждата от чужда
помощ й е необходима в продължение на повече от два месеца и половина.
Назначено й е да се движи с 2 броя помощни средства, които използвала
в продължение на три месеца (до средата на м.декември 2020г.).
Наложило й се в продължение на около 60 дни всекидневно да приема
обезболяващи медикаменти. Твърди се, че в нередки случаи и към настоящия
момент продължава да приема в определени моменти по лекарско
предписание болкоуспокояващи медикаменти, тъй като болката е нетърпима
в определени дни.
Сочи се, че от момента на имобилизация в продължение на повече от
три месеца ищцата е трудно подвижна и се придвижва с патерици, не може да
спи нощем от силната болка в областта на левия долен крайник и все още не
може да легне на лявата част на тялото си.
След като почти два месеца е на легло, по препоръка на лекарите,
близките й започват да я раздвижват и започва да ходи на рехабилитационни
процедури (до края на м.Февруари 2021г). Сочи се, че всяко минимално
движение е свързано, както с остра болка в областта на травмираното място,
така и с болки по цялото тяло. По лекарско предписание й е позволено да
направи опит да стъпи на травмирания крайник, но у нея се е появил
панически страх, че трябва да стъпи на крака си и че няма да успее.
Преодоляването на този страх става постепенно. В процеса на възстановяване
започва да ползва патерици, като в началото въпреки тях продължава да се
предвижва единствено и само с помощта на близките си и не може да се
движи самостоятелно. Посочва се, че към настоящия момент ищцата се
движи без патерици, но все още усеща болки в областта на нараняването при
5
ходене, а травмираното място е с обилен оток.
Заявено е, че всички тези понесени болки от физическо естество
представляват неимуществени вреди. Наред с тях И. претърпява и болки от
морално естество - преживените притеснения, стрес при възникване на
травмата и изживяната интервенция, ограниченията в битовото й ежедневие
по-значителни в периода на възстановяване за продължителен период от
време (повече от пет месеца), невъзможността да разчита на себе си по време
на необходимото раздвижване и излизане от дома за разходка и изпитваното
чувство за непълноценност и зависимост от грижите на близките й хора. За
горепосочения продължителен период от време е нарушен обичайният й и
установен начин на живот в битово и трудово отношение и това става
причина за постоянен душевен дискомфорт.
Твърди се, че към настоящия момент Фана все още не се е възстановила
напълно - продължава да изпитва постоянна болка в областта на долния ляв
крайник, придружен с оток на травмираното място. Движенията й са силно
болезнени, както при ходене, така и при извършване на елементарни
дейности. От момента на злополуката почти всяка нощ се събужда през
нощта със силни болки в травмираното място.
След многократни прегледи на ищцата е обяснено от няколко
специалисти - травматолози, че не може и няма възможност за пълно
възстановяване на походката й, следствие от счупването на лявата
голямопищялна кост.
В следствие на настъпилата злополука И. претърпява и имуществени
вреди, изразяващи се в разходваните от нея средства, както следва:
- за закупуването на ортопедичен комплект (патерица „Силвър с“ - 2
бр.) в общ размер на 35.00лв (тридесет и пет лева) с вклю. ДДС, съгласно
фискален бон № 0037332/26.09.2020г, издадена от „Т.“ ЕООД гр.С.З..
- За заплащането на медикаменти „Тутор 2“ по фискален бон №
0038453/05.10.2020г на стойност 70,00 лева /седемдесет лева, издадена от „Т.“
ЕООД гр.С.З.
Посочва се, че общо претърпените от ищцата имуществени вреди
изразяващи се в разходваните от нея средства са в общ размер на 105.00 лева,
които са заплатени от страна на ответното дружество на 07.07.2021г.
6
посредством банков превод по личната сметка на ищцата.
Изложено е, че към датата на ПТП-то, управлявания от Ж. М. Д. лек
автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег№ *** е нейна собственост, имала е
сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите при ответното дружество със застрахователна полица №
BG/30/120001922088 с покритие /20.07.2020г до 19.07.2021г/.
Посочва се, че при ответното дружество, от името на ищцата е
предявена извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея вреди.
Съгласно разпоредбите на чл. 403, ал. 3 във вр. с чл. 430 от КЗ, на
17.11.2020г. е изпратено уведомление за настъпило ПТП на 15.09.2020г. с
пострадали лица до дружеството – ответник, в съответствие и е заведена от
ответника щета № 0801- 005800/2020-01.
В отговор на това уведомление, на 30.11.2020г., ищцата получила
уведомление в изх. № 4892 от същата дата с искане за представяне на
документи от страна на ответното дружество.
Ищцата е оправила писмена застрахователна претенция на 16.04.2021 г.
за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с всички
имуществени и неимуществени вреди, които е претърпяла вследствие на
процесното застрахователно събитие, която е заведена от ответника под щета
№ 0801-005800/2020-01, получено на 19.04.2021г (видно от известие за
доставяне с ИД № PS6008001GE5V/16.04.2021г.)
Ответното дружество отново поискало от ищцата вече изпратени му
документи и данни за банкова сметка.
На 18.05.2021г. ищцата изпратила до ответника Допълнение към покана
за плащане, с което го уведомила, че му е изпратила цялата налична
медицинска документация и данни за банкова сметка.
С уведомление с изх. № 3408/08.07.2021г. ответникът е уведомил, че
щетата била разгледана и компетентната комисия се произнесла, че
претенцията на ищцата била основателна до размера от 5 000 /пет хиляди/
лева за претърпените от нея неимуществени вреди и 105 лева - имуществени.
Така посредством банков превод с основание „обезщетение за вреди на Ф.А.“
е изплатена по посочена банкова сметка сума в размер на 5105.00 лева на
7
07.07.2021г.
На 04.08.2021г., ищцата изпратила до ответното дружество писмено
възражение срещу така определения размер на обезщетението.
Посредством уведомление с изх.№ 4304 от 30,08.2021г. ищцата е
уведомена, че ответникът отказва определяне на допълнително
застрахователно обезщетение.
С настоящата искова молба ищцата заявява, че не е съгласна с
определения и изплатен от ответника размер на обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, като излага подробни съображения.
Направено е искане, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника ’’З.Д.Ж.З.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
област *** да заплати на Ф. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
С.З., ул. ***, следните обезщетения:
- 30 000,00 лева /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение
(незаплатен остатък от претендирани 35 000 лева) за претърпени от Ф. АНГ.
ИЛ., ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки, страдания и неудобства, подробно описани в настоящата
искова молба, които са в резултат на ПТП настъпило на 15.09.2020г в гр.С.З.,
- ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от
17.11.2020г. - датата, на която ответното дружество е уведомено за
настъпилия пътен инцидент с пострадали лица, до окончателното й
изплащане
- законна лихва върху сумата от 5 105,00 лева от 17.11.2020г до
07.07.2021 г. (дата на изплащане на определеното от ответното дружество
обезщетение) в общ размер на 330,41 лева;
Претендира заплащане на всички такси и разноски по производството,
както и адвокатски хонорар.
Претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение на основание
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка.
В законния срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78
8
от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това
число и за адвокатско/ юрисконсулско възнаграждение. Моли също да се
отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че се намери иска
за основателен, ответникът моли да се намали размера на обезщетението, тъй
като счита, че претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на
характера и степента на причинените от процесното ПТП неимуществени
вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на същата за
настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Счита, че искът е допустим и няма пречки да бъде разгледан по
същество.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „Сеат
Ибиза“ с peг. № *** по силата на Застрахователна полица
№BG/30/1200001322088, сключена със „З.Д.Ж.З.” АД.
Признава, че ответното дружество е заплатило на ищцата извънсъдебно
сумата от 5000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 105 лв. за
имуществени вреди.
Оспорва следните обстоятелства:
Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен,
като излага съображения.
Твърди, че искът се явява неоснователен и в пълния предявен размер.
Счита, че същият не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и
страдания в резултат на процесното ПТП и надвишава значително
справедливото и достатъчно да компенсира вредите й обезщетение. Заявява,
че претендираният размер не е съобразен и с приноса на пострадалата за
настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Отбелязва, че представените с исковата молба медицински документи
9
са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди,
нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи,
издадени непосредствено след настъпилото произшествие, с които да са
констатирани травматични увреди на ищцата, които да са настъпили
вследствие на процесното произшествие, липсват документи обвързани с
проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсват
медицински документи относно възстановителните процеси, липсват
контролни прегледи при невролог и травматолог, които са необходими при
твърдените увреждания на пострадалата.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания,
както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която преди да предприеме пресичане на пътното платно не се е
убедила за липсата н на други участници в движението и не е взела адекватни
мерки за собствената си безопасност. Посочва, че ищцата не е била забелязана
от водача на автомобила своевременно, внезапно е изскочила на пътното
платно за движение, като е попаднала в т. нар. опасна зона за спиране спрямо
водача на автомобила. Твърди, че посоченото по-горе нарушение от страна на
ищцата се намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност
на исковата претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение
следва да бъде намалено на половина заради наличието на принос в
изложения по-горе аспект.
Оспорва механизма на процесното произшествие, така както е описан в
исковата молба. Оттук оспорва противоправния характер на пътното
поведение на сочения за делинквент водач, респ. неговата изключителна вина
за настъпилия пътен инцидент.
Оспорва и ищцовата претенция за лихва за забава в размер на 330.41
лева за периода от датата на завеждане на извънсъдебната претенция -
17.11.2020г. до датата на доброволно и извънсъдебно плащане от страна на
застрахователя - 07.07.2021 г.. Счита същата претенция за неоснователна и
моли да се отхвърли.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата пояснява,
уточнява и допълва исковата молба, респ. взема становище по отговора на
10
ответника.
Оспорва изцяло подадения от ответника отговор.
Заявява, че ответникът не е оспорил наличието на валидно
застрахователно правоотношение, поради което моли да се обяви за
безспорен факт наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП, както и, че от името на ищеца е била заведена претенция пред
ответното дружество за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и има образувана щета № 0801-005800/2020-01, т.е.
ищецът е изпълнил изискванията на чл. 380 от КЗ, което се явява процесуална
предпоставка за допустимост на иска.
Оспорва възражението на ответника, че ищецът не е претърпял
неимуществени вреди в твърдяния обем. По отношение на твърдението на
ответника, че не са представени медицински документи за проведено лечение
и последващи контролни прегледи, то с молбата - претенция от 16.04.2021г.
ответникът е уведомен за настъпилото ПТП и съгласно чл. 107 от КЗ, ако за
разглеждането на претенцията са му необходими други документи, които се
намират у трети лица и институции, има право да получи необходимата
информация, съхранявана от личния лекар, лечебните и здравните заведения
и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на
обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Посочва се, че с
молбата - претенция са представени всички документи, с които разполага и
които са необходими на ответника за разглеждане на претенцията.
Според ищцата твърдението в отговора на исковата молба, че
представените по делото медицински документи били недостатъчни и че
необосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер
на обезщетение за тях, то тези твърдения на ответната страна са абсолютно
бланкетни и голословни.
Оспорва възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение. Заявява, че същото е съобразено със съдебната практика по
сходни случаи за близък период от време. За неоснователни намира
твърденията в отговора на исковата молба, относно размера на исковата
претенция, за който ответната страна сочи, че не кореспондира с принципа на
справедливостта и че същия бил в завишен размер. Посочва, че няма паричен
еквивалент, който може да компенсира болките и страданията, търпени от
11
ищцата в резултат на причинените й следствие на процесното ПТП средни
телесни увреди. Счита, че каквато и сума да бъде платена, тя не може да
върне състоянието й, такова, каквото е било преди настъпване на процесния
инцидент. Сочи се, че това произшествие оставя и траен негативен белег в
съзнанието на жената. Счита, че с оглед принципа на справедливостта обаче,
Ф.И. следва да бъде компенсирана поне частично за болките и страданията,
които е преживяла, търпи и ще търпи, следствие на причинените й телесни
увреди.
Намира за напълно неоснователно и необосновано възражението на
процесуалния представител на ответното дружество за прекомерност на
претенцията на ищцата за неимуществени вреди, като се излагат доводи в
тази връзка.
Посочва се, че във връзка с доказването на вида, характера, причинно-
следствената връзка и продължителността на претърпените от ищцата
фрактури и наранявания, е поискано допускането на съответните съдебни
експертизи.
Счита, че всички аргументи и възражения релевирани от процесуалния
представител на ответника, за голословни, бланкетни и неоснователни.
Изцяло оспорва възраженията на ответника за съпричиняване от страна
на ищцата. Намира тези твърдения на процесуалния представител на
ответното дружество за неоснователни и необосновани и счита, че като
такива не следва да се кредитират и да се вземат предвид от настоящия
съдебен състав.
Твърди се, че ищцата няма никаква вина за настъпване на процесното
ПТП, като едновременно с това са абсолютно несъстоятелни твърденията на
ответника, че И. не се е огледала и не е взела адекватни мерки за своята
безопасност и че внезапно е изскочила на пътното платно (съприкосновението
между МПС и пешеходната се осъществява по средата на уличното платно за
движение върху пешеходна пътека), при следната фактическа обстановка - на
15.09.2020г. около 09.40 часа, лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег.№
***, управлявано от лицето Ж. М. Д. се движи по ул. „***“ в гр.С.З. в посока
запад. При достигане до кръстовището с ул.”***”, водачът на лекия
автомобил предприема маневра „завой наляво“ по ул.”***”, като автомобилът
описва дъговидна траектория на движение. В този момент, пешеходката Ф.И.
12
е пресичала уличното платно на ул.”***” по пешеходна пътека, находища се
южно от кръстовището, в посока запад - изток. При достигане до средата на
пешеходната пътека (на 3,5м източно от западния бордюр на ул.”***”). Сочи
се, че И. е ударена с предна челна дясна част на автомобила в областта на лява
колянна става. След последвалият удар, МПС се установява в покой върху
пешеходната пътека, а И. пада върху пътното платно.
Отбелязано е, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
(какъвто е конкретния случай) има задължителна сила за гражданския съд,
който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е.
оспорването от страна на ответника относно липсата на вина у деликвента е
неоснователно.
Заявява, че за механизма за настъпване на ПТП-то са ангажирани
нужните доказателствени искания и са приложени писмени доказателства,
наред с влязлата в сила присъда (с която е установена по категоричен и
неоспорим начин вината на деликвента), при деликтната отговорност вината
се презумира и счита,че същата е налице. Отбелязано е, че съгласно
въведената от законодателя оборима презумпция с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД „във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното“. Счита, че така направеното възражение следва да бъде
доказано в настоящото производство от ответника, ангажирайки
необходимите доказателства.
Твърди се, че обстоятелствата, на които се основават исковете и
механизмът на настъпилото процесно ПТП, са видни от доказателствата,
приложени към исковата молба, официални свидетелстващи документи.
Посочена е съдебна практика.
Изложено е, че твърдените от ответната страна обстоятелства,
допринесли за настъпилите вреди, следва да бъдат доказани при условията на
пълно и главно доказване, като конкретен обективен принос за настъпване на
вредоносния резултат по отношение на възражението за недължимост на
лихва за забава в размер на 330,41 лева за периода от дата на завеждане на
извънсъдебната претенция (17.11.2020г) до доброволно и извънсъдебно
плащане (07.07.2021г)
Аргументира се, че съгласно чл. 493, ал. 1, т.5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
13
лихвите за забава, за които застрахованият по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря, се покриват от
застраховката и са част от дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят по ал. 2, т. 2 от КЗ, се дължат от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Сочи се, че застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ включва наред с
главницата и лихва върху нея, които се дължат считано от най-ранната дата,
от която застрахователят е узнал за вредоносното събитие, до дата на
окончателното погасяване на вземането. Извън съдебната претенция по чл.
498 от КЗ на ищцата, в качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 478
от КЗ, е предявена пред ответника на 17.11.2020г., която е и началната дата на
претенцията за лихви по чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Поддържа всички наведени твърдения в исковата молба относно
механизма на ПТП, вината на водача на лек автомобил марка Сеат, модел
Ибиза с рег.№ ***, управлявано от лицето Ж. М. Д. и причинно-следствената
връзка между произшествието и настъпилите вреди за ищеца
Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата следните обезщетения:
- 30 000,00 лева /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение
(незаплатен остатък от претендирани 35 000 лева) за претърпени от Ф. АНГ.
ИЛ., ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки, страдания и неудобства, подробно описани в настоящата
искова молба, които са в резултат на ПТП настъпило на 15.09.2020г в гр.С.З.,
- ведно със законната лихва върху сумата от 30 000,00 лева, считано от
17.11.2020г - датата, на която ответното дружество е уведомено за настъпилия
пътен инцидент с пострадали лица от наша страна до окончателното й
изплащане
- законна лихва върху сумата от 5 105,00 лева от 17.11.2020г до
07.07.2021г, (дата на изплащане на определеното от ответното дружество
14
обезщетение) в общ размер на 330,41 лева;
Претендира заплащане на всички такси и разноски по производството,
както и адвокатски хонорар.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който
поддържа всички изложени фактически твърдения, направени възражения и
искания по доказателствата с отговора на исковата молба, като прави
следните уточнения, допълнение и искания.
Поддържа направеното оспорване на механизма и изключителната вина
на водача на МПС обезпечил последиците от гражданската си отговорност
при ответното дружество за настъпване на процесното произшествие.
Счита, че са налице съществени противоречия в описанието на
механизма на процесното произшествие в обстоятелствената част на исковата
молба, както и в допълнителната такава, депозирана от ищеца. Намира, че не
е ясно къде точно е настъпило произшествието, как точно е настъпило, което
твърде съществено нарушава защитата му по твърдените факти.
Поддържа оспорването на изключителната вина за настъпване на ПТП,
не принадлежи изцяло на водача на МПС.
Поддържа възражението си за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди, от една страна и, от друга страна, като
несъответстващо на съдебната и застрахователна практика по аналогични
случай за процесния период, а, от трета страна, с оглед наличието на принос
от страна на пострадалата.
Счита, че относно твърдените психически травми, същите подлежат на
доказване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В последното съдебно заседание на 21.06.2022 г. съдът е допуснал
изменение на предявения иск за неимуществени вреди, като същия вместо
претендираната сума от 30 000лв. (обезщетение - неизплатен остатък от 35
000лв.) се увеличава на 40 000лв. (обезщетение - неизплатен остатък от 45
000лв.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.11.2020 г..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
15
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не се спори относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на собствеността и
ползването на лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег.№ *** по силата
на застрахователна полица № BG/30/120001922088 с покритие 20.07.2020г. до
19.07.2021г., сключена с ответника.
Ответното дружество е заплатило на ищеца извънсъдебно сумата от
5000 лв. за неимуществени и сумата 105 лв. за имуществени вреди.
С влязло в сила споразумение, одобрено от съда на 11.05.2021г. по
НОХД № 1269 по описа за 2021г на Районен съд - гр.С.З., Ж.Д. е призната за
виновна за това, че на 15.09.2020г. в гр. С.З., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза с рег.№ ***,
нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Ф.
АНГ. ИЛ., изразяваща се в контузия на лява колянна става и счупване на лява
голямопищялна кост в областта на външната част на платото, което довело до
трайно затруднение на движенията на „левия долен крайник, като за пълното
възстановяване бил необходим период по-дълъг от 30 дни, а именно срок от 4
до 6 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От заключението на СКМАТЕ се установява, че нa 15.09.2020 г., около
9,40 ч. в гр. Ст. Загора на ул. „***”, в района на кръстовището й с ул.„***” е
настъпило ПТП. По това време по ул. „***” в посока от изток на запад се е
движела ЛА - марка „Сеат-Ибиза” с РЕГ № ***. При кръстовището с ул.„***”
водачът Ж. М. Д. е установила превозното средство в покой, огледала се е и е
потеглила предприемайки маневра завой на ляво, по улица „***”- на юг. По
същото време в южната страна на кръстовището, в посока от запад на изток
ищцата Ф. АНГ. ИЛ. е предприела пресичане по пешеходната пътека. На
около 3,50 м. от западният тротоар и движейки се по пешеходната пътека тя е
блъсната от описания ЛА. В резултат на това ПТП ищцата е получила:
Контузия на лява колянна става; Счупване на лява голямопищялна кост в
областта на външната част на платото. Касае се за вътреставно счупване с
костен отломък от предно - латералната ставна повърхност на тибиалното
плато. Фрагментът включва хрущял, подхрущялен кортекс и спонгиозна кост.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди, тъпи
предмети и отговарят да са получени при описаното в материалите ПТП -
блъскане на пешеходец от ЛА. Това е вътреставно счупване, нарушаващо
нормалната функция и движение в лявото коляно, съпроводено със силна,
остра, бодежна болка. Счупването на лявата голямопищялна кост е
16
причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник. Контузията на лявата колянна става е от характер да причини
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При правилно
протичане на оздравителния процес, до пълното възстановяване на
движенията на левия долен крайник ще е необходим срок от около 4-6
месеца.
Продължителността на разстроеното здраве, причинено от вътреставното
счупване на тибиалното плато съвпада с продължителността на
възстановителния период. Той включва периодът на имобилизация и ходене с
две помощни средства; периода без имобилизация и ходене с две помощни
средства; постепенното започване на натоварване на левият крак при
ползване на две помощни средства, а по-късно на едно; рехабилитацията на
движения в колянната става; прохождане без помощни средства, т.е. с
натоварване на травмирания крак; изглаждане на походката. Общият период
на всички тези етапи от лечебния процес е около 4-6 месеца. На 13.06.2022 г.
се осъществи клиничен преглед на Ф.И.. При него се установи: На лице е
палпаторна болка в областта на фрактурата - преднолатералния тибиален ръб;
при пасивни движения флексия/екстензия са налични крепитации, които са
симптом за начална артроза; лек деформитет - хлътване в областта на
латералния тибиален ръб на лявото коляно; възстановена е еластичността на
колатералните лигаменти. Ищцата се оплака от сутрешна скованост на лявото
коляно, бодежи в областта на същото при качване по стълби, болезнено
изправяне от клекнало положение; поява на оток на лявото коляно при
студено и влажно време, съчетано със засилване на болката. Нормалният,
средно статистически период, необходим за лечение на вътреставни
счупвания на горния край на тибията е около 4-6 месеца. Същият период
може да се счита, че е бил необходим и за възстановяването на ищцата до
нормална безболезнена походка, но в конкретния случай са останали
дефицити, които се откриват и до сега - 2 години след травмата. При
процесното ПТП, ЛА”Сеат Ибиза” с РЕГ № *** е извършвал завой на ляво/от
ул.”*** „в посока на запад, по ул.”***” в посока на юг. Навлизайки в района
пешеходната пътека от южната страна на кръстовището автомобилът е ударил
пешеходката Ф. АНГ. ИЛ., която в този момент се е движела по тази пътека в
посока от запад на изток. Съприкосновението е станало между предните
десни състави - броня на ЛА и левият долен крайник на ищцата в областта на
коляното. Ударът върху коляното е станал върху предно външния ъгъл,
17
коляното се е вгънало във валгус, т.е. е добило форма на ъгъл с рамена -
бедрото и подбедрицата. В този момент натискът върху предно външната
част на тибиалното плато е бил много силен и е отчупил фрагмент от костта с
прилежащият хрущял. Медицинските интервенции, извършени като лечебни
мероприятия включват налагане на оротопедична ортеза целяща
имобилизация на колянната става с цел зарастване на фрактурата. На по-късен
етап е проведена рехабилитация на движенията в коляното. Всичко това са
медицински мероприятия оказващи благоприятно въздействие върху
травматичните увреди. В този смисъл те не могат да окажат неблагоприятно
въздействие върху физиологичните възстановителни процеси на ищцата.
Механизмът на пътно транспортното произшествие възникнало на 15.09.2020
г около 9:40 ч в гр.С.З. на кръстовището на ул.** и ул.*** е следния: на
15.09.2020 г около 9:40 ч настъпва ПТП в гр.С.З. при което лек автомобил
Сеат Ибиза с per. № *** с водач Ж. М. Д. движещ се по ул.“***“ в посока
запад при достигане на кръстовището с ул.“***“ предприема маневрата завой
на ляво. По същото време пешеходката Ф. АНГ. ИЛ. извършва пресичане на
ул. „***“ в посока от запад на изток по пешеходната пътека тип „зебра“
находяща се южно от кръстовището. При достигане средата на пешеходната
пътека същата е ударена от процесния автомобил с предна челна дясна част в
областта на лява колянна става. В резултат на удара пешеходката пада на
пътното платно, а автомобила се установява в покой на пешеходната пътека.
От осъществения удар от автомобила пешеходката Ф.И. е получила средна
телесна повреда. Мястото на удара на пешеходката от лекия автомобил се
намира на пешеходната пътека тип „Зебра“ на ул.„***“ разположена южно от
кръстовището с ул.„***“ в непосредственна близост до него. Към момента на
удара пешеходката е била на около 3-3,5 м източно от западния бордюр на ул.
„***” и около средата спрямо ширината на пешеходната пътека. Към момента
на удара, пострадалата пешеходка е била в движение, като се е движила по
пешеходната пътека в посока от запад на изток. Тя е била в позиция с лявата
си страна спрямо предните състави на автомобила. Процесния лек автомобил
е извършвал маневрата завой на ляво / от движение в посока от изток на запад
към движение от север на юг/. В този смисъл траекторията на движение на
автомобила е била дъговидна. Местоположението на пострадалата спрямо
пътното платно непосредствено преди настъпване на удара е било по ул.“**“,
върху пешеходната пътека разположена южно от кръстовището на двете
18
улици в непосредствена близост, като се е движела в посока от запад на
изток. Траекторията на движение на тялото на пострадалата след удара е била
назад и на дясно спрямо посоката и на движение. Към момента на удара,
МПС-то контактува с предните си десни Скоростта на движение на МПС
преди удара и в момента на удара се приема за една и съща, тъй като няма
сведения за намаляне на скоростта на автомобила преди удара. В предвид
пътно-климатичните условия и маневрата, която е изпълнявал автомобила
скоростта му на движение е била от порядъка на 6-7 км/ч или средно около
6,5 км/ч. Скоростта на движение на автомобила е била съобразена с пътно
климатичните условия. Скоростта на движение на пострадалата пешеходка е
била от порядъка на около 3,6 до 4,9 км/ч тъй като няма сведения за това как
се е движила по пешеходната пътека. Може да се приеме за скорост на
същата усреднената такава или 4,25 км/ч. Разрешената скорост на движение в
района на процесното ПТП е 50 км/ч, колкото е и за движение в населено
място. Опасната за спиране зона на лекия автомобил е била 2,40 м. Водачът е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, като даде предимство на пешеходката. Няма наличие на препятствия по
линията на пряката видимост между водача и пешеходката, още повече, че
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието. Пропуски и нарушения има
от страна на водача на автомобила, който е трябвало да даде предимство на
движещата се по пешеходна пътека пешеходка, като спре или намали
скоростта си на движение с оглед да я пропусне да премине и тогава а навлезе
в зоната на пешеходната пътека. При клиничния преглед, който извърши
експерта медик на ищцата на 13.06.2022г ищцата съобщи, че след периода на
имобилизация, по препоръка на лекуващия ортопед е провела 2 курса на
рехабилитация, всеки от които по 7 процедури. За това няма представена
медицинска документация. Тези мероприятия са били необходими и са
допринесли много за раздвижването на. Ищцата е съобщила, че е посещавала
лекуващия травматолог през 4-я и 5-я месец още 2 пъти, за което не е
издадена медицинска документация.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
На зададените въпроси по чл. 176 от ГПК деликвента Ж. М. Д.
установява, че на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ била на знак „Стоп“,
тръгнала и се движела с не повече от 10 км/ч.. Не видяла пострадалата
пешеходка да идва, огледала се, нямало никой и предприела маневрата.
19
Твърди, че кръстовището е много натоварено. След като тръгнала, тогава
видяла пешеходката на не повече от 50 см. от тротоара, вече стъпила на
платното. Тогава натиснала спирачка. Ударът настъпил в момента, в който я
видяла и натиснала спирачките. Ударила я в долната част на левия крак с
предна дясна част на бронята. Ищцата казала „много ме боли там“. Сочи, че
зад нея на „Стоп“ имало кола, друга кола свързана с инцидента спряла
нямало. Пострадалата била сама. Слезнала от колата и пешеходката се
оплакала, че много я боли долна лява част на крака, нямала други видими
увреждания. Пострадалата я помолила да я закара на доктор и първоначално я
завела в болница „Т.“. Там им казали, че не могат да направят снимка при
положение, че е пострадала от ПТП, трябва да отидат в Спешния център. От
там я качила с баща й в колата и отишли в Спешния център. Влезнали вътре
при доктора, направили снимка и доктора казал, че нищо й няма на крака ще
се оправи. Закарала ги с баща й до в къщи, дала телефонния си номер и
казала, ако има нещо да се обади.
Свидетелят М.А.И., съпруг на ищцата установява, че по време на самия
инцидент не присъствал и не бил в България. Твърди, че е бивш пенсионер от
МВР и през това време бил в Щ.Г., където работил като шофьор. Получил по
телефона информация от по-голямата му дъщеря, че съпругата му е
пострадала и се прибрал. Намерил съпругата си на легло и тя ми обяснила, че
на ул. „***“ по средата на пешеходната пътека я блъснал автомобил. Имала
страшно много болки в тази област на левия крак. Ищцата се чувствала много
зле и я завели при д-р Крумов. Д-р Крумов установил, че има счупване и
трябва да се обездвижи крака. Обездвижили крака. Повече от месец била с
гипс. Два месеца била на легло. Гипсът, след като го свалили, с помощта на
две патерици привиквала да се движи. Срещу бившата Окръжна болница
правили рехабилитация всеки ден. Сега е по-добре, но още имала болки.
Изпитва страх. Все още има притеснения. Оплаквала се, че този крак не е като
другия. Заради нея вече не работи в чужбина, върнал се, защото не може да я
остави сама, тъй като без него не ходи никъде. Ходили в „Т.“ направили
снимка и се видяло, че под капачката на коляното има счупена костица, която
дори да зарасне е леко разместена и това ще се отрази на походката й. От
септември 2020г. до средата на февруари 2022г. се грижил за нея.
Диагностицирана е преди инцидента с неврологично заболяване и
хипертония, пие лекарства и като цяло е добре.
20
Свидетеля А.П.А. На 15.09. първият учебен ден на децата в 09.50
дъщеря му се обадила по телефона, че е ударена от кола. Попитал я къде се
намира, тя му казала, че е в болница „Т.“. Взел такси до там, тя била в
инвалидна количка. С нея било момичето, което я ударило. От болницата ги
насочили към Окръжна болница. Отишли в Спешното на поликлиниката
направили рентгеновата снимка и казали, че било спукано и няма нищо.
Написали една рецепта с обезболяващи лекарства. Едва я качили на втория
етаж. Твърди, че ищцата имала много силни болки. Помагали й, почиствали,
сменяли й дрехите, защото ищцата била неподвижна.Това продължи много,
след което нещата се усложнили още по-зле, защото болките не спрели.
Мъжът я закарал на втори лекар. Вторият лекар на рентген доказал, че е
счупено. След това сложили гипс и направили предложения за операции.
Ищцата през цялото време лежала два – три месеца, била на две патерици.
Докторът, след това назначил рехабилитация. С течение на времето след
няколко месеца хвърлила едната патерица и останала с другата патерица. Сега
в момента е без патерици, но има болки. Свидетелства, че е много наплашена,
стресирана, бавно се движи и изчаква с някой минувач да мине. Около две
седмици след инцидента се прибрал съпругът й. Установява, че преди
инцидента имала множествена склероза. Преди инцидента нямала болки или
дискомфорт от множествената склероза.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
установяващи претърпените от ищеца болки и страдания. Свидетелите и
ищеца са най - близки роднини и са били в непрекъснати контакти с нея, така
че показанията им могат да установят физическото и психическо състояние
на ищеца след катастрофата, претърпените от нея болки и страдания,
причинени от процесното ПТП, които показания се подкрепят и от
заключението на комплексната експертиза в медицинската й част.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
21
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
15.09.2020 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
С оглед на направеното в хода на производството плащане от страна
на ответника, съдът приема, че ответника признава иска по основание и до
размера на 5000 лв. за неимуществени и сумата 105 лв. за имуществени вреди,
които е заплатил на ищеца.
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на производството
доказателства, както и предвид направеното плащане от ответника, че
предявените искове са основателни.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Видно от
приложеното НОХД № 1269 по описа за 2021г на Районен съд - гр.С.З., Ж.Д.
е призната за виновна за това, че е причинила средна телесна повреда на Ф.
АНГ. ИЛ..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
22
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
От изслушаната по делото съдебно – медицинската експертиза се
установява, че ищцата е получила: Контузия на лява колянна става; Счупване
на лява голямопищялна кост в областта на външната част на платото.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен
състав съобрази, че на ищцата е причинена средна телесна повреда. Това се
установява както от влязлата в сила присъда, СМЕ, така и от свидетелските
показания. Възстановителния период бил бавен. Лежала месеци наред, била с
гипс. Използвала е патерици в продължение на няколко месеца. При подобен
вид травми е била необходима 24-часова грижа най - малко в първите няколко
месеца след травмата, тъй като е било налице невъзможност пострадалата
сама да се обслужва. Към настоящия момент съгласно показанията на
свидетелите, ищцата все още изпитва болки и страда от ограничения от
физиологично естество и в личния и социалния си живот, като тези
обстоятелства се потвърждават и от КСМАТЕ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й
състояние. Процесното ПТП се е отразило негативно върху психичното
състояние, негативни емоционални преживявания вследствие на описаният в
делото инцидент. Свидетелските показания установяват, че към момента е
много наплашена, стресирана, бавно се движи и изчаква с някой минувач да
мине.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 35 000 лв.. След приспадане на
изплатената от застрахователя суми в размер на 5 000 лв. дължимото
23
обезщетение за ищцата е размер от 30 000 лв.. В останалия претендиран
размер от 40 000лв., обезщетение, като неизплатен остатък от 45 000лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че ищцата с поведението си е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като която преди да
предприеме пресичане на пътното платно не се е убедила за липсата на други
участници в движението и внезапно е изскочила на пътното платно за
движение. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2
ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от
значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има
вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения
законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице,
ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв
начин върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Вещото лице по КСМАТЕ сочи, че е при настъпване на ПТП-то,
ищцата не е нарушила правила за движение по пътищата. Тя е била
пешеходец, който е пресичал на пешеходна пътека, когато е била ударена от
водача на процесното МПС.
Причините за настъпване на пътния инцидент касаят неправилното
поведение на водача на автомобила, който за същото е осъден с влязла в сила
присъда. Ищцата като пешеходец е имала възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като възприеме автомобила и го пропусне да мине, но
тя вече е пресичала улицата, когато е блъсната от автомобила. Задължение на
водача на автомобила е да спре на пешеходна пътека и пропусне да премине
пресичащия пешеходец, а не обратното. Разпоредбата на чл. 119 ал.1
ЗДвП вменява в задължение на водача на пътно превозно средство, при
24
приближаване към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходна
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“. Обстоятелството, че ищцата е ударена от процесния автомобил на
пешеходната пътека е установено по делото от КСМАТЕ и от влязлата в сила
присъда.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на
уведомяване на застрахователя ответник - 17.11.2020 год.. Съгласно КЗ отговорността на
застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и
това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил
уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования,
било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ
предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай на 17.11.2021
год. ищцата е депозирала уведомление до ответника, поради което следва да
се приеме, че застрахователят е уведомен за процесното ПТП именно на тази
дата и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава
по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Поради това лихва за забава върху
горепосоченото обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от 17.11.2020
год., до датата на окончателното плащане.
Предвид горното следва да се уважи и предявения иск за законна лихва в размер на
330,41 лева, върху сумата 5 105 лева за периода от 17.11.2020 г. до 07.07.2021 г. – датата на
която е изплатено определеното от ответника обезщетение за имуществени вреди.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 1213,22 лева, както и сумата
412,50 лв., възнаграждение за вещи лица.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. П.П., адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 1305 лв.. На ответника също се
дължат разноски за депозит за КСМАТЕ, съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 137,50 лв..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
25
ОСЪЖДА Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
област ***, да заплати на Ф. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С.З.**, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания
- стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата
ПТП на 15.09.2020 г., която сума представлява разлика между определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева и
заплатеното от застрахователя обезщетение от 5 000 лева /пет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.11.2020 год.,
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за
останалия претендиран размер от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, като неизплатен остатък от 45 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
област ***, да заплати на Ф. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С.З.**, сумата от 330,41 лева, представляваща законна лихва върху сумата
от 5 105 лева /изплатено от ответника обезщетение за имуществени вреди/ за
периода от 17.11.2020 г. до 07.07.2021 г..
ОСЪЖДА Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
област ***, да заплати на адв. ПЛ. Ж. П. - АК С.З., сумата 1305 лв./хиляда
триста и пет лева/, адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
област ***, да заплати сумата от 1213,22 лв. /хиляда двеста и тринадесет лева
и 22 ст./, представляваща държавна такса и сумата 412,50 лв. възнаграждение
за вещи лица по сметка на ОС С.З..
ОСЪЖДА Ф. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.**,
да заплати на Д.Ж.З.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
област ***, сумата от 137,50 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
26
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
27