Решение по дело №1092/2013 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 336
Дата: 25 юни 2014 г.
Съдия: Юлия Симпличева Данева
Дело: 20137170701092
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е 

                                                     № 336

                                          гр.Плевен, 25.06. 2014г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, IІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет  и седми май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Данева

 

       Секретар: М.К.

       Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

       Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.дело №1092 по описа за 2013г. на Административен съд-Плевен , за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.

       Образувано е по искова молба  на  Х.А.Х. ***, V група против Министерство на правосъдието, с която се претендира обезщетение за претърпени вреди от него неимуществени вреди  както следва:

1.За периода  от 26.10.2005г. до 20.12.2006г., когато  е бил настанен в Затвора Ловеч , за сумата 8700 лв. , както и законна лихва, считано от 16.10.2005г.  до окончателното изплащане на  сумата  в размер на 4350 лв. за понесените увреждания, изразяващи се в унижение на човешкото достойнство, чувства на отритнатост, отхвърленост, незащитеност  и страх, породени от  незаконното поведение на ответника с настаняването на ищеца в килия без санитарен възел и течаща вода и неосигуряване  на достъп до такъв, когато ищецът е изпитвал нужда.

         2. За периода   от 20.12.2006 г. до 19.02.2009г. , когато е бил настанен в Затвора гр. Варна, за сумата 16300 лв. , ведно със законната лихва  считано от 20.12.2006г. до окончателното изплащане на сумата в размер на 8150 лв., за понесените увреждания, изразяващи се в унижение на човешкото достойнство, чувства на отритнатост, отхвърленост, незащитеност  и страх, породени от  незаконното поведение на ответника с настаняването на ищеца в килия без санитарен възел и течаща вода и неосигуряване  на достъп до такъв, когато ищецът е изпитвал нужда.

 Ищецът твърди, че   през първия период -  26.10.2005г. до 20.12.2006г. е бил настанен в затвора- Ловеч , а през втория период- от  20.12.2006г. до 19.02.2009г. е бил настанен в затвора в гр. Варна, като и на двете места в помещенията е липсвал санитарен възел и течаща вода.  Липсата е била замествана непълноценно с предоставена за целта домакинска пластмасова кофа и е един брой пластмасово шише от 1,5 л. за вода. В същата кофа  е удовлетворявал физиологичните си нужди  ежедневно и през цялото денонощие, в присъствието на други лица.Счита, че  понесените от него неимуществени вреди са в резултат на незаконно бездействието на ответника- Министерството на правосъдието, който е длъжен да осигури    благоприятна среда за  физическото и психическото здраве  на ищеца и  уважение на човешкото му достойнство.  Твърди, че причинените му неимуществени вреди са  пряка и непосредствена    последица от незаконното поведение на ответника и моли  да му бъдат присъдени претендираните за двата периода обезщетения, ведно със законната лихва.

Ответникът- Министерство на правосъдието , в подаден  писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Г. оспорва иска. Счита, че не е осъществен фактическият състав на  отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За  ищеца не са настъпили  вреди, които  да са възникнали  непосредствено от незаконосъобразна административна дейност.  Прави възражение за  изтекла погасителна давност за част  от иска за периода до 18.11.2008г.  Моли да бъде отхвърлен иска и  присъдено  минимално юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, алтернативно- да бъде уважена само за последните три месеца поради изтекла погасителна давност за останалия период. Счита иска за недоказан по размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и в тяхната съвкупност, приема  за установено следното от фактическа страна:

 Съгласно справка  рег. № 443/13.05.2014 г. на ГДИН при Министерство на правосъдието/ л. 60/, ищецът Х.А.Х.  е изтърпявал  наказание „ лишаване от свобода”  в Затвора  гр. Ловеч от 12.08.2005г. до 20.12.2006 г. , а  за периода от 20.12.2006г. до 19.02.2009г. е изтърпявал наказанието си в Затвора Варна.

По отношение на условията, при които ищецът е изтърпявал наказанието си в Затвора- Ловеч, съдът установи следното от фактическа страна:

         От приложената докладна записка на Началник сектор   в Затвора  гр.. Ловеч се установява, че  през посочения период-12.08.2005г. до 20.12.2006 г.  ищецът е изтърпявал наказанието си в Затвора-Ловеч, ХІ група, където са настанени осъдени на „доживотен затвор” в условия на засилен надзор и охрана.  През този период, на  всички осъдени е осигуряван достъп до санитарни възли  и време за личен тоалет- сутрин по 30 мин. и обед и вечер по 15 мин., като за целта са били изготвени графици по килии.  От докладната записка се установява, че в процесния период не е имало изградени самостоятелни санитарни възли в килиите на затвора, поради което всички осъдени, в това число и доживотно осъдените  не са имали достъп до санитарни възли през нощта. Такива възли в затвора Ловеч са изградени след 2008г.  Осъдените от ХІ група  са извеждани от килиите и  по един час на ден за престой на открито и по веднъж седмично за баня. В докладната  справка се твърди, че  килиите  не са се отличавали от тези на останалите затворници, с разликата, че в тях са били настанявани максимум по 2-3 лица в помещение, т.е. не е имало пренаселеност. Опазването   и поддържането на ред и хигиена  е било в ръцете на настанените в помещенията затворници.

        За установяване на конкретните факти по исковата молба  по отношение на пребиваването на ищеца в Затвора Ловеч са разпитани свидетелите М.С.С. и П.Т.Р..

        Свидетелят М.С. установява, че с ищеца са били в затвора Ловеч , в ХІ затворническа група , заедно с осъдени на доживотен затвор.  Твърди, че по време на пребиваването му в този затвор  многократно е бил  заедно с ищеца, като уточнява, че и през периода  2005-2006г. са били заедно.  През този период е обитавал една килия с него и с още едно лице.  Описва условията в килията и  нейните размери- 13 кв.м. Твърди, че  санитарен възел- тоалетна и мивка с течаща вода в килията не е имало.  Физиологичните нужди обитателите са  удовлетворявали в  налична в килията пластмасова кофа с капак, който не се е затварял плътно.  Имали са възможност да излизат от килията 3 пъти на ден, както и през едночасовата разходка.  При тези излизания са имали  възможност да използват  общата тоалетна, но тя е с две помещения, поради което един от тях е трябвало да изчаква, което е било невъзможно предвид графика.  За  поставената в килията кофа не е имало  обособено място, закрито с параван или по друг начин, и  ползващият я е вършел това  пред погледите на останалите   в килията.  Дезинфекциращи препарати за почистването й не  са предоставяни, миризмата от кофата е била нетърпима, тъй като не се е затваряла плътно.  Кофата е била на 1-2 метра от масата за хранене и се е случвало да бъде ползвана и по време на хранене. Санитарен възел в килиите в затвора е бил поставен в края на 2008г.  Свидетелят установява, че  при използване на кофата за  физиологични нужди   ищецът  се е притеснявал, чувствал е неудобство, тъй като това е ставало  в присъствието на останалите обитатели.  Предполага, че има  връзка и с религията му.  Ищецът се е оплаквал  многократно  на надзорно-охранителния състав, сезирал е и ГДИН и МП, но сигналите са били безрезултатни.  Подчертава, че ищецът  се е притеснявал,  ставал раздразнителен, усамотявал се, терзаел се, че му се нарушават човешките права.  

         Свидетелят П.Р. установява, че заедно с Х. е бил в затвора Ловеч от 2000 до 2006-2007г. и конкретно през периода 26.10.2005г.-20.12.2006 г. са били заедно, като се е случвало да бъдат заедно и с М.С..  Твърди, че не е имало санитарен възел в килията, за нуждите на тоалета се е ползвала пластмасова кофа. На етажа е имало обща тоалетна и всяка килия е имала достъп до нея 3 пъти дневно  по 10 мин., което е било недостатъчно, тъй като не е имало време трима или четирима човека за това време да я използват.  Установява, че кофата не е била прикрита с параван, и  ползващият я  се е виждал, била е в близост до масата за хранене. Ищецът е правил оплаквания, но без резултат.  От тези  обстоятелства е изпитвал  притеснение, неудобство, дискомфорт, оплаквал се е и от здравословни проблеми, свързани с  липсата на хигиена. Не са били осигурявани дезинфекционни препарати. Имало е миризма.

         По отношение на условията, при които ищецът е изтърпявал наказанието си в затвора гр. Варна, съдът установи следното от фактическа страна:

         От приложената справка на л. 43 с рег. № 745/03.04.2014 г. на  Началник затвора- Варна се установява, че  ищецът Х.Х. е пребивавал в затвора Варна от 20.12.2006г. до 19.02.2009 г. През този период  е бил настанен в зоната за повишена  сигурност , в която са настанявани осъдени на доживотен затвор без право на замяна, изолирани съгл.чл.248,ал. 1 от ЗИНЗС.  Жилищната зона се състои от дванадесет спални помещения, столова, санитарен възел, баня, като за реализиране дейностите   по  разпределение на времето през денонощието, е бил изготвен график. Описва състоянието и обзавеждането на спалните помещения като такива с осигурени условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, осветление и отопление. Санитарен възел, баня и столова като общи части на зоната се хигиенизират с миещи и дезинфекционни препарати.  Достъп до санитарен възел  за лишените от свобода е осигурен  сутрин, обед и вече по един час, също по време на ежедневните спортни и културно-информационни дейности. Осигурени са и лични преносими тоалетни. Излага факти и по други  условия и дейности в затвора-Варна, които са извън предмета на настоящето производство.

          За условията, при които ищецът е изтърпявал наказание в Затвора- Варна е разпитан свидетелят К.С.Р.. Последният твърди, че през периода от 2007 до 2009г. е бил заедно с ищеца в затвора- Варна. Преди да бъде преместен в килията при него, ищецът е обитавал помещение 19А., което е било „под всякаква критика”. Твърди,че в килията са били двамата с Х.Х.. Санитарен възел не е имало. За целта са използвали кофа, над която са си миели и зъбите. Принудени са били да се хранят и спят в тази килия, като са имали на разположение само едно шише 1,5 л. вода, което са използвали за миене, пиене и хигиенни нужди.  По график са имали  право  три пъти на ден по един час престой на открито, което време са можели да използват за лични нужди.  Много често това време не е стигало, тъй като в общата тоалетна е имало само две отделения.  В общата тоалетна не е имало течаща вода.  В килия № 19А  не е бил настаняван, но я познава, тъй като е влизал по време на ремонт.  Помещението е било много тясно, с две легла, не се сеща за маса и кофа.  Често пъти ищецът  се е оплаквал на инспектора по социални  дейности от условията, и че е бил принуден да се стиска  да ползва кофата. Оплаквал се е, че се чувства изоставен, отхвърлен, унизен, безсилен.  Имал е физически и душевни терзания, притеснявал се е от обстоятелството, че го наблюдават при  физиологични нужди. Оплаквал се е от бъбреци.  Препарати за почистване на кофата не са раздавани.  Твърди, че от 2012 г. в затвора Варна  вече има санитарни възли в килиите.

        Към делото са приложени  4 бр. скици на  килии № 19, 22 и 23 в Затвора-Ловеч и на килии  №№ 17,18,20,22 на Затвора Варна, с графично и словесно обозначение на  мебелировката  на същите, вкл. и „ кофа за физиологични нужди”.

         Искът е подаден от надлежна страна – физическо лице, което има правен интерес  от предявяване на иск по  чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 Ответникът- Министерството на правосъдието е юридическо лице и по изложените в Определение № 1149/29.01.2014г., постановено по адм.д. № 869/2014 г., с което  делото е върнато  за разглеждане по същество на настоящия съдебен състав, е пасивно  легитимирана страна в процеса.

           Съдът  разглежда предпоставките на иска на причинени неимуществени  вреди за периода от   26.10.2005г. до 20.12.2006г. , когато е бил настанен в затвора- Ловеч , и за периода от  20.12.2006г. до 19.02.2009г. когато е бил настанен в гр. Варна.

          За да е налице основание за ангажиране отговорността  на държавата или общитните по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са осъществени елементите  на фактическия състав на посочената разпоредба- наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени  от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда и причинна връзка между тях.

         Както е посочено по-горе, основанието за предявяване на иска е  бездействието на Министерството на  правосъдието, в лицето на съответните затворнически администрации- тази на Затвора Ловеч, и тази на Затвора Варна  да осигурят санитарен възел във всяка от  килиите, в които е изтърпявал наказанието си  ищецът в посочените в исковата молба периоди.

        Между страните няма спор, че  за периода от 26.10.2005 г. до 20.12.2006 г.  ответникът не е осигурил, чрез администрацията на Затвора гр. Ловеч санитарен възел в килията, в която ищецът е изтърпявал наказание” лишаване от свобода” в този затвор.

        Няма спор и по  наведения  от ищеца факт, че за периода от 20.12.2006г. до 19.02.2009г.  ответникът не е осигурил, чрез администрацията на затвора гр. Варна санитарен възел във всяка една от килиите, в които е изтърпявал наказанието си в този затвор.

         От фактическа страна съдът приема за установено, че  и през  двата, релевирани  в исковата молба период  ищецът не е имал постоянен достъп до санитарен възел . Такъв достъп е имал по три пъти дневно/ сутрин, обед и вечер/ в затвора –Ловеч- по 10 мин., а в затвора- Варна- по един час, както и по време на  ежедневния едночасов престой на открито и в двата затвора. През останалото време физиологичните нужди ищецът е  удовлетворявал  в помещението, в което  е изтърпявал  наказанието- затворническата килия, в  поставен за целта съд / кофа/, в присъствие на  останалите обитатели  на килията/ в затвора  Ловеч- двама, в затвора- Варна-един/. От така установените условия, при които е изтърпявал наказанието си, ищецът е търпял неудобства, притеснения и дискомфорт- неблагоприятни последици в неимуществената му сфера.

        Съгл. чл. 2, ал. 2 от ЗИН/отм/, в сила към периодите,  за които се твърди, че са претърпени вредите, изтърпяването на наказанието не може да  има за цел  причиняване на  физическо страдание и  унижение на човешкото достойнство на осъдените. Посочената норма,  смисълът на която е възпроизведен в действащата норма на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС отразява принципно положение, свързано с принципа за законност и правов ред в Република България и не вменява  конкретно и формално  посочено задължение. Въпреки това, като всеки принцип , установен в правото и този е установен с норма , която има материалноправен характер и нарушението й дава отражение  в личната или в имуществената сфера. Налице е  национална съдебна практика, вкл. решения на ВАС/ пр.р. № 10166 /11.07.2012г. по адм.д. № 15508/11г. и др./  и ВКС , в която се приема, че липсата на постоянен  достъп до санитарен възел в местата  за лишаване от свобода  е отклонение  от  подходящата жизнена среда  за задържаните лица, независимо от липсата на  задължителни  нормативи за  конкретно посочено нормативно задължение  на съответните администрации да осигурят  такъв достъп. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че  липсата на такъв достъп , като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България е  разглеждан в много от делата, образувани пред Европейския съд по правата на човека.  В своята практика ЕСПЧ установява и  прилага по конкретни дела общи принципи за преценка дали  в конкретния случай е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Според установените  от ЕСПЧ стандарти, при констатирани факти, аналогични на установените по настоящето дело, се  приема, че е налице нарушение  на чл. 3 от ЕКПЧСО. Според практиката на същия съд, при  продължителност  във времето повече от 1,5 г.  на фактически обстоятелства, установени и по настоящето дело, преценката е за  наличие на нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС.  При безспорно установено от доказателствата , че  за периода от 26.10.2005 г. до 20.12.2006г. в затвора Ловеч и за периода от 20.12.2006 г. до 19.02.2009г. в затвора Варна  ищецът е бил поставен в условия да не ползва санитарен възел в затворническото помещение, като извършва физиологичните си нужди  в него в кофа,  и независимо, че не  се установява това да е довело до увреждане на здравето, съдът  приема, че е претърпял неприятни изживявания за продължителни периоди от време, което се квалифицира като унижение  на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая отговорността на държавата   следва да бъде ангажирана  поради незаконосъобразното бездействие на  длъжностните лица  в затворническата администрация за неспазването на изискванията  на чл. 2, ал. 2 от ЗИН/отм/, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Поради  изложените съображения, съдът намира, че  предявените от Х.Х. претенции  са основателни.

          Преди да се произнесе по въпроса за размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено по справедливост,   съдът следва да разгледа  направеното от ответника възражение за погасяване  по давност на вземането на ищеца за периода от 26.10.2005 г. до 18.11.2008г., предвид  обстоятелството, че исковата молба е подадена на 18.11.2013 г., видно от входящия й номер в Административен съд- Плевен.

         Съдът намира, че с оглед формулировката на  предявените претенции, и обособяването от ищеца на два периода,  през които  твърди, че е търпял вреди , обособени в две отделни искови  претенции, със самостоятелна цена на всяка една от тях,както и предвид  изложеното по-горе, че отговорността на държавата   следва да бъде ангажирана  поради незаконосъобразното бездействие на  длъжностните лица  в съответната затворническа администрация за неспазването на изискванията  на чл. 2, ал. 2 от ЗИН/отм/,следва  възражението за изтекла  погасителна давност да бъде преценявано по отношение на всяка от двете претенции, тъй като в случая се касае до установено бездействие на две  отделни администрации- тази на затвора Ловеч и тази на затвора Варна.  

          За периода от 26.10.2005 г. до 20.12.2006г. ищецът  претендира обезщетение в размер на 8700 лв. плюс 435 лв. лихва за вреди, произтичащи от  поведението на ответника да осигури  в затвора Ловеч  санитарен възел в  помещението, в което е изтърпявал наказанието си. Съдът намира, че по отношение на  тази претенция вземането  му е погасено по давност  по общите правила на този институт , приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДВ , по субсидиарно приложимата   разпоредба на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, съгласно която с изтичане на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането по така индивидуализираната  искова претенция / самостоятелно обособена  като времетраене, цена и  основание/, е погасено по давност и  в светлината на  разпоредбите на т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС  за на началния момент, от който започва да тече погасителната давност- преустановяването на съответните незаконосъобразни  действия или бездействия на административните органи, който момент, в конкретния случай и за конкретния  иск е настъпил на  20.12.2006г., тъй като в този момент е  прекратено бездействието на администрацията на затвора-Ловеч  поради преместването на  ищеца в затвора Варна. Започналата за  тече от този момент погасителна давност , определена по правилото на чл. 110 от ЗЗД е изтекла на 20.12.2011 г., искът е предявен след този момент/ на 18.11.2013г. , и при направено възражение от страна на ответника, съдът счита, че  претенцията за този период, за причинени неимуществени вреди в размер на 8700 лв. и лихви в размер на 4350 лв.  е погасена по давност и искът в тази част следва да бъде отхвърлен на това основание.

         За  периода от  20.12.2006г. до 19.02.2009г. когато е бил настанен в затвора в гр. Варна, ищецът  претендира обезщетение в размер на 16300 лв.  плюс 8150 лв. лихва за вреди, произтичащи от  поведението на ответника- бездействие  да осигури  в затвора Варна  санитарен възел в  помещението, в което е изтърпявал наказанието си. Съдът счита, че началният момент, от който е започнала да тече давността за присъждане на обезщетение за  вреди , по отношение на този период, касаещ бездействие  по осигуряване на санитарен възел в затворническите помещения, в които е изтърпявал наказанието си в затвора Варна, е  моментът, в който са  преустановени тези бездействия, а именно-  19.02.2009г. , когато   ищецът е преместен в друг затвор,  съобразно т. 4 от цитираното по-горе ТР № 3/2004г. на ВКС. От това следва извод, че  към момента на предявяване на иска -18.11.2013г.  петгодишният давностен срок  не е изтекъл  по отношение на претенцията за вреди от бездействия на ответника, преустановени на 19.02.2009г. Предявеният иск за този период е основателен , но  завишен по своя размер.  При определяне на  размера на обезщетението, съдът, в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложим на осн. §1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането  и последиците за ищеца, намира, че  обезщетението следва да се присъди в размер на 1000/хиляда/ лв. , в какъвто размер  искът се явява основателен и доказан. В останалата част  , над 1000 лв. до 16300 лв.  както и за лихви в размер на 8150 лв. искът следва да бъде отхвърлен.  Върху присъдената сума следва да  се присъдят  лихви от датата на  предявяване на исковата молба , който момент се счита за покана, поради липса на  доказателства за по-ранен момент  на писмена покана, като лихвата се дължи до окончателното изплащане на главницата.

          При този изход на делото  и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски- минимално юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова следва да бъде  присъдено  по компенсация, според уважената и отхвърлената част от иска, в размер на 100 лв.

            Водим от горното съдът

                               Р  Е  Ш  И : 

         ОСЪЖДА Министерството  на правосъдието  на Република България да заплати на  Х.А.Х. *** обезщетение в размер на 1000/хиляда/ лв. за претърпени неимуществени вреди  от незаконосъобразно бездействие на ответника , във връзка с неосигуряване на санитарен възел в  Затвора Варна за периода от 20.12.2006г. до 19.02.2009г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска- 18.11.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, като за разликата над 1000 лв. до  16300лв. и за лихва в размер на 8150 лв. ОТХВЪРЛЯ  ИСКА,  като неоснователен и недоказан.     

        ОТХВЪРЛЯ иска на Х.А.Х. ***  срещу  Министерството на правосъдието на РБългария  за присъждане на обезщетение за  претърпени неимуществени вреди  за периода от 26.10.2005 г. до 20.12.2006г.  в размер на  8700 лв. и лихва в размер на 4350 лв.  от незаконосъобразни бездействия на ответника по осигуряване на санитарен възел в Затвора- Ловеч  поради погасяването  на вземането по давност.

          Осъжда  Х.А.Х. да заплати на Министерството на правосъдието на РБългария разноски по делото по компенсация в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.   

Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

.

                                                                          

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: