№ 14858
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110159511 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „........“ ЕАД осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ сумата от 5086,91 лв., представляваща незаплатено регресно вземане
на ищеца с включени ликвидационни разходи по застраховка „Каско+“ по щета
№44012132121691 за вреди по лек автомобил „.....” с рег. № ......., настъпили в резултат на
ПТП на 21.07.2021г., причинено виновно водача на автомобил „.......“, с рег. № .......,
застрахован по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 02.11.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 21.07.2021 г., на пътя до с.
............ водачът на автомобил „.......“, с рег. № ....... навлиза в лентата за насрещни движение и
удря със задната част на автомобила си лек автомобил „.....” с рег. № ....... като му причинява
материални вреди, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско +“,
обективирана в застрахователна полица №440120131007011 от 17.11.2020 г., валидна към
датата на ПТП. Поддържа, че за процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП
с описание на произшествието и причинените щети. По образуваната при ищеца
ликвидационна преписка по щета №44012132121691 е направен оглед на автомобила и с
възлагателно писмо е възложен ремонта на автосервиз, на който след калкулация на щетите е
изплатено обезщетение по приложени фактури в размер на 5071,91 лева. С изплащането на
посоченото обезщетение застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу
деликвента и неговия застраховател по гражданска отговорност. Посочва, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на автомобил „.......“, с рег. № ......., имал
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поддържа, че с регресна покана от 15.04.2022 г. е поискано от ответника заплащане на
сумата ведно с ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, който с писмо от 09.05.2022 г.
е отказал възстановяване на изплатеното обезщетение, поради което за ищеца е налице
правен интерес от съдебно предявяване на претенцията си. Претендира присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество ....... и в срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, вината
на застрахования при него водач и размера на исковата претенция. Евентуално, навежда
възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Оспорва
1
съдържанието на двустранния констативен протокол, както и претенцията за обезщетение за
забава. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада по делото като безспорно е отделено между страните обстоятелсвото, че към
датата на ПТП – 21.07.2021 г. между ищеца и собственика лек автомобил „.....” с рег. № .......,
е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“,
чиито срок на действие се установява от приобщената застрахователна полица №
44012013007011/17.11.2020 г., а именно от 17.11.2020 г. до 16.11.2021 г. По делото не е
спорно и се признава от ответника наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и водача на автомобил „.......“, с рег. № ....... към
датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 29.07.2019 г.,
от заключението на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно, както и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. С.
И. и Г. М. М. се установява, че на 21.07.2021 г. водачът на автомобил „.......“, с рег. № .......
движейки се по третокласен път при навлизане в с. м, общ. г навлиза в лентата за насрещно
движение, при което реализира ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „.....” с рег. №
......., причинявайки му щети по задната лява част на автомобила. Според експерта посоката
на нанасяне на уврежданията е от предната към задната част на лек автомобил „.....” с рег. №
....... Съгласно заключението след сравняване на щетите, описани от застрахователя и тези,
отразени в протокола за ПТП видими увреждания е направен извод, че щетите по лек
автомобил „.....” с рег. № ....... се намират в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото на 21.07.2021 г. произшествие. Вещото лице посочва, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на двамата водачи като
единият е навлязъл в лентата за насрещно движение, а другият не е съобразил разстоянието
между двата автомобила към момента на разминаване. Съгласно двустранно подписания
протокол за ПТП водачите са посочили причина на произшествието навлизане в лентата за
насрещно движение от страна на водача на автомобил „.......“, с рег. № ......., което се
установява и от изготвената схема, за което и двамата са положили подписите си.
При тези данни съдът приема, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена
имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило единствено в
резултат от действията на водача на автомобил „.......“, който е застрахован за „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Поведението му е противоправно, тъй като е в
колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е
и виновно, като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи
2
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното дружество
възражения в този смисъл са неоснователни.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
5071,91 лева не е спорно между страните и се установява от представените по делото
документи в полза на сервиза, отстранил щетите по автомобила. Със заплащането на
извършения ремонт застрахователят е изпълнил задължението си по договора за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
Не е спорно, че с регресна покана от 15.04.2022 г. ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е
възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „.....” с рег. № ....... изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5071,91 лева като вещото лице е съобразило
всички увредени детайли и степента им на увреждане, за които е констатирал, че са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП. Претендираната от ищеца сума е в същия
размер от установения дължим такъв, поради което възражението на ответника за
завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение също се явява
неоснователно. Съдът счита, че сумата 15.00 лева, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума, При това положение регресната претенция на
ищеца за заплащане на сумата от 5086,91 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 1028,48 лева, от които 203,48 лева за държавна такса, 240,00 лева за депозит за
вещо лице и за свидетел и 585,00 лева – адвокатско възнаграждение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....... ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ..... да заплати
„........“ ЕАД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. С.......... на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ сумата 5086,91 лева, представляваща незаплатено регресно вземане на ищеца с
включени ликвидационни разходи по застраховка „Каско+“ по щета №44012132121691 за
вреди по лек автомобил „.....” с рег. № ......., настъпили в резултат на ПТП на 21.07.2021г.,
причинено виновно водача на автомобил „.......“, с рег. № ......., застрахован по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 02.11.2022г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1028,48 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4