Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 7531 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът В.Р.С.,
ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Р.М.против ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“*** и предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 18.11.2016
г. в размер на сумата от 30 020 лв. /предявена като частичен иск от общ в
размер на 50 020 лв./, от които: 30 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 20 лв. представляващи обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение на получените
травматични увреждания при ПТП, ведно със законна лихва върху посочените суми
от датата на ПТП до окончателното им изплащане и направените разноски по
делото.
Ищецът твърди,
че е пострадал при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с д.к. № *******Г.А.С., а
самият автомобил е бил застрахован при ответното дружество по валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди,че в
следствие на катастрофата е получил сериозни телесни наранявания- - контузия на
таза с оток и навяхване, хематом с размер 8/5 см. в зоната на сакроилиачната
става и контузия на лявата предмишница. Процесът на възстановяване е бил
изключително продължителен и болезнен, като продължава и към настоящия момент.
Ищецът поддържа
чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“*** чрез своя процесуален представител оспорва, че е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача Г.А.С., механизма на ПТП,
получените травматични увреждания и пряката им причинно-следствена връзка с
поведението на водача на МПС-то и настъпилите увреждания. На следващо място
оспорва иска по размер.
Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че поведението
му като пешеходец е в пряко причинно – следствена връзка с получените телесни
увреждания.
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача Г.А.С., като твърди, че същият е
управлявал автомобила изцяло в съответствие с правилата за движение по ЗДвП.
Твърди се, че процесното ПТП е причинено изключително поради неправилното
поведение на ищеца, в качеството на пешеходец. В тази връзка се сочи, че същият
е нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, както и на чл. 113, ал.
1, т. 1,2, 3 и 4 ЗДвП и на чл. 114, т.1 и т.2 ЗДвП, тъй като се е движел
неправомерно по пътното платно, като не е използвал тротоара и банкета, не се е
движел по пътното платно противоположно по посоката на движение на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, не се е
съобразил с посоката на движение, скоростта и разстоянието до МПС, излязъл е
рязко и внезапно пред автомобила и с това си поведение е станал причина за
настъпване на пътния инцидент, както и че не е пресичал на зелен светлинен
светофар и/или в очертанията на пешеходната пътека. Оспорва и претенцията за
имуществени вреди. Претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените
по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.11.2016г.,
Постановление на РП - Кюстендил по пр.пр. 2456/2016
г. , АУАН № 189462/14.12.2016 г. и АУАН № 189463/15.12.2016 г. се установява,
че на 18.11.2016 г. около 09:00 часа в
гр. Кюстендил но ул. „София“ е настъпило ПТП, при което лекия автомобил „Опел Вектра“ с per. *******управляван
от Г.А.С. ***Бузлуджа към центъра на кв. „Изток” е ударил намиращ се на пътното платно в
лентата за движение на горния автомобил пешеходец В.С.и му е причинил телесни
увреждания.
По делото не е
спорно обстоятелството, че за лекия автомобил „Опел Вектра“
с per. *******е имало застраховка по Застрахователна
полица № BG/30/116001873288/08.07.2016г.
По делото е
назначена и приета без възражения автотехническа експертиза. Заключението съдът
приема като обективно и професионално, като от него се установява следният механизъм
на ПТП – лекия автомобил „Опел Вектра“ управляван от Г.
С. *** с посока на движение от ул. ’’Бузлуджа към центъра на кв. „Изток” в
дясната за посоката му част на платното за движение със скорост от порядъка на
30 км/ч. Пешеходецът В.С.е предприел навлизане на платното за движение за
заобикаляне на паркирания в дясната част на същото неизвестен автомобил, косо
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на разстояние 21-22
м от мястото на удара- 2,5 ч- 3,0 м вляво от десния край на ул. ’’София”, считано
в посоката на движение на автомобила.Според експерта опасната зона за спиране
на л.а. ”Опел” за според пътните условия при скорост 30 км/ч е 15 - 17 м. и при
адекватна реакция на водача с аварийно спиране, е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара.
От Заключението
на двете СМЕ,които съдът приема като обективни и професионални се установява,че
в следствие на претърпяното ПТП ищецът В.Р.С. е получил контузия на таза, с
хематом в областта на лявата сакроилиачна става 8/5 см.
и контузия на лявата предмишница без усложнения. Въпросните травматични увреждния на таза и левия горен крайник са леки, попадат
към повърхностните травми. Пострадалият е имал по-силни болки в първите няколко
дни след нараняванията,които постепенно са намалели в изчезнали в рамките на
15-20 дни до 1 месец.
От показанията
на св. С.Д.се установява,че ударът е настъпил,тъй като пострадалия слязъл на
пътното платно,за да заобиколи павилион на тротоара. Бил видим от около 50
метра,но водача на автомобила не бил внимателен, разговарял с друг пътник в
автомобила и го забелязал едва няколко метра преди настъпването на удара.Автомобила
се движел с около 30 км.ч.,а пешеходецът навлязъл на пътя без да се огледа на
около 30-40 м. пред автомобила.
На другия ден
пострадалия се движел сам,но се оплаквал от болки в кръста,ходел като
препариран,но без помощни средства.Няколко месеца не ходил на работа заради
контузията.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432,
ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В настоящия
случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е
налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
По въпроса дали
е налице виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил съдът
приема ,че водача на лекия
автомобил по непредпазливост и в
нарушение на чл.5,ал.2,т.1,чл.20.ал.2 и чл.116 ЗДвП е допуснал процесното ПТП,
в резултат на което е причинил травматични увреждания на В.Р.С..
Доказан е фактът,
че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Установено е и
няма спор за това, че за лекия автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност”
при ответното дружество, валидна към датата на процесното ПТП.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
По неговия
размер:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът е
противопоставил възражения за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат , които са частично
основателни. Преди на навлезе на уличното платно,по което се движат МПС-та
пострадалия е бил длъжен да се съобрази с приближаващите се автомобили,а от
показанията на св.Димитров се установява,че е навлязъл без да се огледа.Съдът
възприема показанията на свидетеля за достоверни,доколкото същия свидетел
установява и небрежното поведение на водача на автомобила и отклоняване на
вниманието от пътя.
Останалите възражения
на ответника за неправомерно поведение на пострадалия не се
установиха,доколкото последния е бил принуден да навлезе на пътното платно
поради препятствие на тротоара и е навлязъл съвсем близо до бордюра-около
половин,един метър според свидетеля.
При
гореизложеното,съдът намира,че следва да се приеме 30 % съпричиняване от страна
на пострадалия.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера и степента на уврежданията, претърпените по-силни в в първите няколко дни след злополуката, както и фактът, че лечебният и възстановителен период е
приключил за срок около един месец и е постигнато пълно възстановяване.
Като взе всички
тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 3000 лв., а
след приспадане на приетия процент съпричиняване от 30 %, следва да се уважи за
сумата от 2100 лв., ведно със законната лихва от датата на отказа на
дружеството да заплати обезщетение - 01.11.2017 год. до окончателното й
изплащане. Над този размер до претендирания от 30 000 лв. искът за
неимуществените вреди като неоснователен следва да се отхвърли.
Следва да се
уважи имуществената претенция в размер на 14 лв.,а над нея до 20 лв. да се
отхвърли.
По
разноските:
Съобразно изхода
на делото ответникът следва да заплати на адв. Р.М.възнаграждение по чл.38 от
ЗА в размер на 452 лв. с ДДС , а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да
бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 84 лв. за държавна
такса и 21 лв. за експертизи от бюджета.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направени
от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 200 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 381 лв. – разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“*** да заплати
на В.Р.С., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Р.М., със
съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр.
чл. 45 ЗЗД сумата от 2114 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
от непозволено увреждане настъпило при ПТП на 18.11.2016 г. ведно със законната
лихва върху тази сума от 01.11.2017 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер от 2114 лв. до предявения от 30 020 лв. /частичен от 50 020 лв./ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати
на адв. Р.М.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 452 лв. с ДДС,а по сметка
на СГС сума в размер на 84 лв. за държавна такса и 21 лв. за експертизи от
бюджета.
ОСЪЖДА
В.Р.С., ЕГН **********
да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК /******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в общ размер на 581 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: