№ 11515
гр. София, 26.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110153721 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. против ............ с искане за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение,
отчаяние и безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника,
изразяващо се в съзнателно и неснователно непредставяне на ВНОХД № 211/2020 г. по
описа на АСНС, за да послужи по гр. дело № 5050/2022 г. по описа на СРС, ГО, 125-ти
състав, довело до неоснователното забавяне на последното, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от внасянето на
държавна такса по делото, обосновано с довод, че от 24.11.2013 г. същият е безработно лице
и се намира в затвора, не получава доходи и живее под линията на бедността в страната.
За доказване на тези твърдения към допълнително депозирана по делото молба от
03.11.2022 г. ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние от
26.10.2022 г., в която, под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313
НК за деклариране на неверни обстоятелства, ищецът Е. Д. М. е удостоверил с подписа си,
че не реализира месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, не
извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, има сключен граждански
брак, но и съпругата му не получава доходи, безработен е и от 24.11.2013 г. е в затвора, няма
никакви парични средства. Посочва още, че страда от заболяване, което налага
допълнителни периодични разходи в размер на 20 лева месечно. Притежава един автомобил
– „Форд Скорпио“, произведен през 1992 г.
Въз основа на служебно изискана информация по делото е постъпило писмо от
11.01.2023 г. от ГД "Изпълнение на наказанията" към МП, в което се посочва, че ищецът Е.
М. не полага труд в затвора и не получава трудово възнаграждение. Направена и приобщена
по делото е справка от Регистъра на трудовите договори, от която няма данни за
съществуващо трудово правоотношение, страна по което да е ищецът.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ, от внасянето на
държавна такса в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от
1
съда, че не разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на
законоворегламентирания институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита
на тези лица. Критериите, които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са
доходите на молителя и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му
положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
В настоящия случай, от декларираните от ищеца обстоятелства, както и от данните,
следващи от служебно изисканите справки, съдът намира, че заплащането на дължимата
държавна такса за разглеждане на исковата молба, макар в размер от 10 лева (съгласно
наведените в исковата молба твърдения, определящи характера на исковата претенция и
установения размер на държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК), с оглед факта, че молителят е безработно лице, лишен от
свобода, притежава единствено МПС без актуална регистрация, както и предвид липсата на
данни за каквито и да е източници на средства за издръжка, би създало за него финансово
затруднение.
Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя
и ищец от внасяне на държавна такса по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът Е. Д. М., с ЕГН: **********
от задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2