№ 52
гр. Берковица, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200145 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0243-000258/09.04.2024 г. на
ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана РУ Берковица, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на
Г. И. Г., с ЕГН ********** от град Монтана, ул. В. № 69, за нарушение на член
123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Делото е било спряно с определение в открито съдебно заседание от
09.07.2024 г., до приключване на АНД № 144/ 2024 г. по описа на Районен съд-
Берковица, образувано по жалба на същия жалбоподател. Последното е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което АНД № 145/ 2024 г. по
описа на Районен съд- Берковица е възобновено с разпореждане от 15.01.2025
г. на съдия- докладчика по делото и е разгледано по реда на чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление Г. обжалва
същото с оплакване, че същото е незаконосъобразно, необосновано, издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила, както при съставянето
на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП. Твърди, че не е
извършил приписаното му нарушение. С лицето Ц.Н.К., посочено в акта като
пострадало такова, имат негативни отношения, породени от обстоятелството,
че във времето назад последният отсякъл наследствени гори на Г., находящи
1
се в с. Замфирово. Помежду им възникнала вражда, като при всяка
възможност К. притеснява по един или друг начин жалбоподателя и
семейството му, поради което последният е подал жалба в РУ Берковица.
Навежда, че настоящия случай е поредния опит да бъде дискредитиран. Моли
съда наказателното постановление да бъде изцяло отменено, с всички
законови последици, като му бъдат присъдени и сторените в производството
разноски.
В съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител
адв. К. от АК Монтана, която поддържа изнесеното в жалбата.
Въззиваемата страна– ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ
Берковица, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, не изпраща представител. В писмото,
с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното
постановление по ЗДвП на РУ Берковица.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е описана
следната фактическа обстановка: На 26.03.2024 г. в 15:30 часа в община
Берковица, на път трети клас № 817, км 6+300 при разклон за с. Гаганица,
управлявайки собствения си лек автомобил Ф.М. с peг. номер .......... реализира
ПТП с пострадало лице, след което не уведомява компетентната служба на
МВР и напуска мястото на ПТП-то преди пристигането на органите на МВР.
Лицето е установено след справка с дежурната част на РУ гр. Берковица и е
призован по телефона. Същият се явява лично в сградата на РУ Берковица в
18:00 ч. на 26.03.2024г.
Предвид на това за административно нарушение, както следва: "Водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи."- чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1267752 от 26.03.2024 год., е
започнало административно наказателно производство, в резултат на което
административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано,
поради което е издал атакуваното наказателно постановление.
В съдебното производство по искане на жалбоподателя са разпитани
двама свидетели и е назначена и изпълнена съдебно- почеркова експертиза.
Свидетелите на АНО - актосъставителя С. Р. И. и свидетелят по АУАН Г. В. В.,
редовно призовани, явява се актосъставителя и потвърждава отразената в
АУАН и НП фактическа обстановка. Процесуалният представител на
жалбоподателя заявява, че не държи на разпита на свидетеля В., при което
след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна
2
страна и без разпита на редовно призования В., заради което беше заличен.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при реализиране
на административнонаказателната отговорност за извършените нарушения, са
допуснати съществени и неотстраними нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, които са
основания за отмяна на НП, поради следните съображения:
Видно от приложените Заповеди № № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи и 301з-1224/ 26.03.2024 г. на Директора на
ОД МВР, процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга
на техните правомощия.
Видно от приложеният АУАН серия GA № 1267752 от 26.03.2024 г., който
Г. е отказал да подпише и е вписал, че има възражения, както и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели, става ясно, че въпросното
ПТП на 26.03.2024г., за което се претендира, че е настъпило и че е
провокирано умишлено от неправилно управление на жалбоподателя, не е
констатирано непосредствено от полицейски служители, т. е. безспорно е, че
посочените в акта полицаи не са свидетели – очевидци. За подобна хипотеза
законодателят императивно е предвидил, че при липса на свидетели, които са
присъствали при установяване на нарушението, актът се съставя в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично
се отбелязва в него, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В конкретният случай
нито едно от посочените две отделни императивни изисквания не е спазено,
тъй като свидетелят е само един – Г. В., който е вписан като очевидец, какъвто
очевидно не е, както и не е отбелязано, че актът се съставя именно по този
ред. Липсата на втори свидетел по акта в случая
несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
нередовност от външна страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на
издаденото НП.
Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама
други свидетели е израз на основния принцип в
административнонаказателното процесуално право – публичността, т. е.
констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно
самоличността на нарушителя, извършването на деянието и вината за това
именно на този нарушител.
В конкретният случай е налице усложнена фактическа обстановка, като
за правилното й изясняване е следвало да бъдат посочени свидетели-
очевидци. След като това не е сторено, настоящата въззивна съдебна
инстанция намира, че е допуснатото съществено процесуално нарушение на
императивни правила, което винаги съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло
незаконосъобразно. Този порок не може да бъде саниран от образуваното ДП
(съгласно писмо на РУ Берковица от 09.07.2024 г., л. 50 по АНД № 144/ 2024
3
г.) и събраните по него на по-късен етап гласни и писмени доказателства,
доколкото административнонаказателното производство започва със
съставяне на АУАН, което следва да съдържа всички изискуеми
от ЗАНН реквизити, както и да отговаря на посочените в този нормативен акт
правила за съставянето му. А очевидно в настоящия случай това не е така,
доколкото е нарушена процедурата при съставянето на акта.
Независимо от посоченото по-горе процесуално нарушение, съдът
намира, че извършването на вмененото нарушение по ЗДвП не е доказано и по
необходимия за това убедителен начин. Основен и задължителен елемент от
всеки АУАН, респ. всяко НП е "описание на нарушението... обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават"-чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като така
посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН даваща
легална дефиниция на понятието за административно нарушение.
Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са
насочени към установяване на обективната действителност и участието на
лицето, което се твърди, че е извършило вмененото му нарушение.
Съдът не споделя начина и следваната от двамата
полицейски служители процедура по ангажиране отговорността на водача въз
основа на косвени доказателства, тъй като същата грубо противоречи на
административно-процесуалните правила на ЗАНН и НПК. Доказването на
извършеното нарушение е основно задължение на АНО, т. е. нарушителят
никога не следва да доказва, че е причинил ПТП, за което не е уведомил
съответните органи. В този смисъл съдът намира, че в наказателното
постановление липсва описание на нарушението и посочване на всички
обстоятелства при които нарушението е извършено. Т.е. налице е липса на
съществен реквизит на наказателното постановление, по смисъла на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. При това положение съдът не може да провери волята на
наказващият орган за съответствието й със закона. Наказаното лице също не
може да се защити адекватно, което нарушава правото му на защита.
На следващо място, от показанията на разпитаните свидетели и
заключението по изслушаната съдебно графологична експертиза, която съдът
приема като дадена обективно и безпристрастно от вещото лице, се наложи
извода, че отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства, както и правни
изводи, не отговорят на действителната фактическа, респ. правна обстановка.
От показанията на свидетелите с категоричност се установи, че не е налице
извършено деяние, квалифицирано като административно нарушение,
състоящо се както в причиняване на произшествие, следователно не е налице
и напускане на това произшествие по смисъла на закона, за каквото е и
настоящото производство, поради което и Г. Г. не следва да носи
административно наказателна отговорност за това. Показанията на
разпитаните свидетели на жалбоподателя, от които Е. е и очевидец, са в
драстично противоречие с показанията на разпитания актосъставител, чийто
4
показания са и в противоречие със заключението по назначената съдебно
графологическа експертиза. От същата се установи, че обясненията на така
наречените очевидци Крум и Цветомил не са дадени собственоръчно и това се
установи с категоричност, че касае показанията на свидетеля Крум Юриев.
Следователно е налице противоречие между показанията на свидетеля и
експертизата, което води до единствения правен извод- да не се даде вяра на
същите, което е още едно основание за отмяна на НП.
На следващо място, налице е влязло в сила решение по АНД № 144/ 24 г.
по описа на БРС, с което е отменено НП, с което Г. е наказан за извършване на
местопроизшествие с блъскане на човек, а настоящото е за напускане на това
местопроизшествие. Следователно, щом като не е установено и не е налице
административно нарушение, изразяващо се в извършване на пътно
произшествие, то не е налице и противозаконно напускане на това
местопроизшествие, тъй като такова на практика липсва.
В жалбата и в хода на съдебното производство от страна на
представителя на жалбоподателя се релевираха и други нарушения в
обжалваното НП, свързани с нарушено право на защита на жабоподателя и
неправилна индивидуализация на наложеното наказание. С оглед факта, че
настоящият съд приема, че изначално фактите, посочени в процесното НП не
съответстват на обективната действителност и не налагат извод за осъществен
състав на административно нарушение такова, каквото е посочено в него, то
не счита за необходимо да се спира и на тях.
По изложените съображения, съдът счита в обжалваната част НП за
незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на
процесуалният закон, поради което следва да бъде отменено.
По разноските.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 500 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН Берковският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0243-00025/09.04.2024 г. на
ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана РУ Берковица, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на Г. И. Г., с ЕГН ********** от град Монтана, ул. В. № 69, за
5
нарушение на член 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, като неправилно и незаконосъобразно.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОД МВР Монтана, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. И. Г., с ЕГН ********** от град Монтана, ул. В. № 69, сумата
от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№ 145/2024 година на Районен съд – Берковица.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6