РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Кюстендил, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520100323 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №1682/20.02.2023 г.,
депозирана от К. И. М., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, чрез адв.
Й., против „Микро кредит“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3,
представлявано от В. В.
В исковата молба се сочи, че ищецът бил страна по договор за заем №9032-
00112548 с ответника. Заемът бил в размер на 5000 лв., с 18 месечни
погасителни вноски. Було уговорено кредитополучателят да сключи
допълнителен договор за допълнителни услуги, които да се предоставят от
кредитора, за който се дължало възнаграждение в размер на 6 361, 20 лв. По
силата на двата сключени договора М. следвало да върне общо 13 113, 18 лв.,
при месечна обща вноска в размер на 728, 51 лв. Твърди се, че понастоящем
цялото задължение било погасено. Смята се, че процесният договор бил
нищожен на основание чл. 10, ал.1, вр с чл. 22 от ЗПК, не било спазено и
условието за големина на шрифта, т.е. не по-малък от 12. Екземплярите от
договорите не били предоставени на ищеца, в тях липсвало посочване на ГПР,
нямало разписана методика за определяне размер на ГПР, нарушен бил
максималният допустим размер на ГПР с оглед предоставената и върнатата
заемна сума. ГЛП също не бил в допустими размери. Следвало кредиторът да
включи в ГПР сумите по заплащане на допълнителните услуги с втория
договор. Клаузата за ГЛП била нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Въпросните клаузи не били съгласно изискванията на чл. 147 от ЗЗП.
1
Заплащането на допълнителните услуги по втория договор били в
противоречеие с правилото на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. И двата договора, сключени
между страните били недействителни на основание чл. 22 от ЗПК.
Иска се съдът да съдът да приеме в мотивите си, че и двата договора са
нищожни.
С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на
решение, с което да бъде прието за установено между страните, че клаузата,
предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги в договор за
допълнителни услуги към Договор за паричен заем №9032-00112548 е
нищожна, както и да се осъди „Микро Кредит“ АД да заплати на ищеца сумата
от 50 лв. – представляващ частичен иск от 6 361, 20 лв., който впоследствие е
изменен за сумата от 1 602, 08 лв., като недължимо платени суми по договор за
допълнителни услуги към Договор за паричен заем №9032-00112548, ведно със
законна лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба до окончателното й плащане.
Претендират се разноските в производството.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. Оспорва исковете като неоснователни и недопустими. Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 г.
имал напълно самостоятелно действие и съшият съдържа напълно независими
клаузи, създаващи права и задължения за страните, различни от тези,
произтичащи от Договор за заем Microcredit №9032-00112548/25.08.2022 г.
Разпоредбите на ЗПК се прилагали единствено и само по отношение на
договори за кредит, какъвто Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit №9032-00112548/25.08.2022 г. категорично не бил. Дори и да се
приемело, че ищецът имал качеството на потребител в правоотношението си с
дружеството по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9032-
00112548/25.08.2022 г., то по отношение на последния били приложими
нормите на Закона за защита на потребителя, но не и тези на ЗПК. Процесният
договор изцяло отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. На ищеца били предоставени както копие от договора, така и
съпровождащите го документи, а именно Погасителен план и Стандартен
европейски формуляр (СЕФ). Размерът на шрифта на текста в процесния
договор отговарял на изискванията, предвидени в нормата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Твърдението на ищеца, че процесиите допълнителни услуги, предмет на
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-
00112548/25.08.2022 г., следвало да бъдат включени в ГПР по съвсем отделно
облигационно правоотношение, каквото е Договор за заем Microcredit №
9032-00112548/25.08.2022 г., противоречало на всякаква икономическа и
правна логика. Твърдението на ищеца, че с предоставянето на процесиите
допълнителни услуги, предмет на съвсем отделно облигационно отношение,
каквото е Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-
00112548/25.08.2022 г., се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
било неоснователно. Неоснователно е и твърдението на ищеца, че
предоставянето на допълнителни услуги представлявало „заблуждаваща
2
търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че Договор за заем Microcredit №
9032-00112548/25.08.2022 г. бил нищожен, тъй като клаузата за
възнаградителната лихва /ГЛП/ била нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Неоснователно било твърдението на ищеца, че в процесния
договор за заем липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП,
съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Размерът на фиксирания
лихвен процент е ясно и напълно разбираемо посочен в Раздел 2 от процесния
договор за заем, а именно 40, 48 %. Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД е неоснователен, предвид изложените вече съображения и фактът, че
процесиня договор за заем е напълно действителен. Дори и да бе
недействителен, то ищецът не е престирал на довереното ми дружество
претендираната от него сума.
На база изложеното се иска прекратяване на делото, като предявени
недопустими искове или същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от заверено копие от Договор за заем Microcredit № 9032-
00112548/25.08.2022 от 25.08.2022 г. /л. 6-7 от делото/ ответното дружество е
предоставило кредит на ищеца в размер на 5 000 лв., при условия: обща сума
за погасяване 6751, 98 лв., срок на договора 18 месеца, погасителна вноска –
375,11 лв. Приложен е погасителен план към договора за кредит. Освен
посочения, е сключен между същите страни и Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 от
25.08.2022 г. По последния ищецът се е задължил по пакет услуги „комфорт“
със срок 18 месеца, всяка от които вноски в размер на 353, 40 лв.
По делото е изготвено и прието като обективно изготвено заключение с
вх. № 6961/10.07.2023 г. / л. 70-74/ от вещото лице М. В., съгласно което по
договора за кредит усвоената сума е в размер на 5 000 лв., ищецът бил внесъл
по основния и допълнителния договор сума в общ размер на 7 372, 55 лв.,
като видно от таблица на стр. 4 от заключението е диференцирана сумата от 1
602, 08 лв. по договора за допълнителни услуги. Изчислено е още, че ГПР по
Договор за заем Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 е в размер на 48, 90
%, а ако се вземат предвид сумите по договора за допълнителни услуги, то
ГПР бил в общ размер на 329, 63 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
3
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с
предмет предоставяне от ответното ТД на ищеца на потребителски кредит.
Този договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на
Закона за потребителския кредит, въпреки наименованието му договор за
заем. Ищецът, като страна по същия, има правния интерес, по съдебен ред, да
обяви целия договор, отделни негови клаузи, или допълнителни
споразумения за нищожни, за да предотврати за в бъдеще евентуалното им
негативно за него проявление. Ищецът има правото да иска обявяване и на
нищожността на всеки договор, стига да има по него качеството потребител.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него
е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП , вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл. 7, ал. 3 от ГПК, когато:
1.) е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е
налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС и др. /; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор
/Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; Решение № 23 от 7.07.2016 г.
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. /. Общата потребителска
закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са
нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне. В конкретния случай няма
доказателства от които съдът да приеме, при посочената по-горе условност,
че клаузите на договор за потребителски кредит са били индивидуално
уговорени с ответницата като заемополучател. Нито се твърди, нито се
представят доказателства ищцата да е получила подробна преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита, според
изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗКрИ – за общите разходи по кредита и за
обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП,
методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й,
допълнителни задължения, свързани с разплащанията. В този смисъл частта
от договора за заем относно параметрите му са неравноправни, по силата на
чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, т. к. налагат приемането на условия, с
4
които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора, в резултат на което не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на такъв договор, съставляващо
още едно основание за неравноправието им, по силата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП
, вр. чл. 24 от ЗПК. Същевременно, в договора липсва клауза за ГПР, т. е. не е
посочен размерът му, което е самостоятелно основание за нищожността на
този договор. Предвид гореизложените съображения, обсъдените по-горе
клаузи съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално
уговорени /чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 9 ЗЗП и т. 19, вр. чл. 147 от ЗЗП, вр.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова
съществени за процесния, по естеството си, договор за потребителски кредит,
че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор – чл. 146,
ал. 5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на ГЛП и липсата на ГПР да бъдат заместени
по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит да се
сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изхожда и от
характера на този договор, който е възмезден, посочването на ГПР е въведено
като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в
случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността му като цяло, при което длъжникът дължи чистата сума
на кредита. Както се отбеляза по-горе допълнително споразумение към
нищожен договор влече нищожността и на споразумението, въпреки
наименованието му като договор, както е в казуса. В казуса се иска обявяване
на нищожност на клауза от договор за допълнителни услуги към основния.
Настоящият състав на съда счита, че въпреки изричното наименование
договор същият по съществото си представлява допълнително споразумение
към основния, което няма самостоятелно битие без него. Въпреки
твърдението на ответника в обратна насока, ако не съществуваше договора за
заем се обезсмислят всички посочени 6-шест броя допълнителни услуги, за
които съгласно договора ищецът е бил длъжен да заплати цената, без избор на
конкретна услуга и дори без изискване да е ползвала такава. Но дори и да се
приеме, че договорът за допълнителни услуги има самостоятелно битие, то
същият отново се явява нищожен по следните мотиви. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Настоящият съдебен състав намира процесния договор за нищожен на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като същият е в противоречие с нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Част от включените в допълнителния пакет услуги по
същината си представляват действия, обслужващи усвояването и
5
управлението на кредита, изкл. тази по т. 6, поради което не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора. В настоящия случай обаче посочените в договора допълнителни
услуги по своята същност касаят изпълнението на задълженията на
потребителя по договора – конкретно тези описани по т. 1 и 2 от договора за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Освен това с уговарянето на
допълнително възнаграждение от 353, 40 лв. месечно настоящият състав
счита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Отделно от това, съдът намира, че в
противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане, като същественото нарушение е това, че с
процесния договор е договорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на
такава. Следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
изброените допълнителни услуги-тази по т. 3, на практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата
на закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на
падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят
отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като
на практика излиза, че едната страна- потребителят, заплаща правото си да
договоря с другата страна – кредиторът, за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора. Правото на
участие в специални промоции, без да е посочен характерът им, практически
означава, че ищецът заплаща за нещо което на първо място не е сигурно, не
се знае какво е и каква е ползата от съответната промоция, т. е. поставена е в
състояние да плати за нещо, което първо не съществува, второ е неясно какво
е, дори и да се случи в бъдеще и трето - без яснота за ползата за ищеца от
самата промоция, т. е. т. 6 е нищожна, поради неравноправния й характер.
Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 353, 40 лв.
се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето
- потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно клаузата в
6
договора за допълнителни услуги към договора за заем, с която ищецът, като
потребител, се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 353, 40 лв. се
явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми -
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. предл. 2 и 3 и ал. 4 от ЗПК.Тази норма,
както бе посочено по-горе заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ГПР,
предписваща забрана ГПР да надвишава 50 %. Както бе посочено, в договора
за заем размер на ГПР въобще не е посочен, но същият съгласно приетото
експертно заключение на в. л. М. В. възлиза на 48, 90 % без включената цена
на допълнителните услуги, а с нея – 329, 63 %, т. е. надхвърля повече от шест
пъти максималния допустим размер, поради което атакуваната норма е
нищожна.
В резултат на посоченото, то следва да се уважи и исковата претенция
за осъждане на ответното дружество за сумата от 1 602, 08 лв., като
недължимо платени суми по договор за допълнителни услуги към Договор за
паричен заем №9032-00112548, тъй като се установи, че тази сума е платена
без основание, по силата на нищожни уговорки.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК и след представяне
на списък за разноски и доказателства относно основанието и размера на
разноските в производството, то съдът ще осъди ответното дружество да
плати на ищеца 500, 10 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
платена д. т. Наред с това съдът ще осъди ответника за сумата от 960 лв.,
които да плати на процесуалния представител на ищеца, тъй като последният
е бил представляван при условията на чл. 38 от ЗА, като настоящият съдебен
състав не споделя съображенията на ответника за начина на формиране на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, като намира
дори, че ответникът си противоречи, с оглед на претендираното от него
възнаграждение, в случай на отхвърляне на обективно съединените искове.
По обжалваемостта:
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Районен съд -
Кюстендил пред Окръжен съд -[1]Кюстендил в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, предвиждаща възнаграждение за
7
допълнителни услуги в договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 г., сключен между „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано
от В. В., като изпълнител и К. И. М., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „К.“
№**, като клиент, съгласно която последният следва да заплаща за срок от 18
/осемнадесет/ месеца на ответника, с посочени по-горе данни, вноска в размер
на 353, 40 лв. / триста петдесет и три лева и 40 ст./ за описаните в клаузата
услуги.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, представлявано от В. В., да плати на К. И. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, сума в размер на 1 602, 08 лв. / хиляда
шестстотин и два лева и 8 ст./ - платени без основание, във връзка с Договор
за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit №9032-
00112548/25.08.2022 г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. В., като
изпълнител, и К. И. М., ведно със законна лихва върху сумата считано от
депозиране на иска в съда – 17.02.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, да плати на К. И. М., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**,
сумата от 500, 10 лв. /петстотин лева и 10 ст./, представляваща сторените от
ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, да плати на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата във вр. с
Наредба № 18/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в
регистър БУЛСТАТ №*********, адрес на дейността: гр. София, ж. к.
„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. „А“, ет. 2, офис 11, представлявано от
управителя Д. М., сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/,
представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца, с посочени по-горе данни, по делото пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
-[1]Кюстендил в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8
9