Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
При секретаря: С. Б.
като разгледа докладваното от районния съдия М. Неделчева гр. д. №4660 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на „А.за с.
на в.” ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С.-***, бул. „П.Д.”
№.., офис-сграда Л., ет…, офис .., представлявана от изп. директори Н.Т.С.с ЕГН
********** и М.Д.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П. срещу И.Д.Н., ЕГН **********,***. Исковете са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр.
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли
съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи присъдените парични суми
със Заповед №1282 от 05.07.2019г., издадена по ч. гр. д. №2388/2019г. по описа
на ДРС, а именно: главница по договор за потребителски кредит ***№***/13.06.2018г.,
сключен между ответника и „М.К.” ЕАД в размер на 927.54 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 149.42 лв. за периода от
28.08.2018г. до 28.06.2019г., лихва за забава в размер на 26.24 лв. за периода от 28.08.2018г. до 02.07.2019г., 96.80 лв. – сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги за периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г., 726.00 лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г., 20.05 лв. – лихва за забава по договора
за периода от 28.08.2018г. до 02.07.2019г. и съдебни разноски в размер на: 38.92 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В исковта молба ищецът твърди
следното: на 13.06.2018 г. между „М.К.“ АД и И. Д.Н. е сключен Договор за заем ***№***/13.06.2018г, по силата на който
дружеството е предоставило заем на ответника в размер на 1000,00 лева. Условията на „Договора за заем” се съдържат в отделните полета или
клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за заем“ и „Договор
за заем“, като Общите условия, при които се отпуска заемът, са неразделна част
както от „Искане за заем“, така и от „Договор за заем“.
Подписвайки Договора за заем,
заемополучателят е удостоверил (в края на лицевата страна на
Договора, с удебелен шрифт), че е
получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя
в сроковете и при условията, посочени в Договора и приложимите Общи условия,
сума в общ размер на 1175.16 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната
лихва по него.
Съгласно
Общите условия, при които е подписан договорът. Заемополучателят се
задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 175.16 лева. на 12 равни
месечни погасителни вноски, в
размер на 97.93 лева,
като първата погасителна вноска е платима на 28.07.2018 г.
На основание попълнен и подписан от заемополучателя
формуляр „Искане за допълнителни услуги“, като на 13.06.2018 г.
между „М.К.“ АД и И.Н. е сключен Договор
за допълнителни услуги към договора за заем ***№***/13.06.2018г., съгласно който „М.К.“ АД се
е задължило да предостави на заемополучателя
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1. Съгласно
клаузите на сключения Договор, при подписването му,
клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 105.60 лева. като му е предоставена възможността да я заплати на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 8.80 лева, при първа погасителна вноска, платима на 28.07.2018 г.
На основание сключения Договор за допълнителни услуги, „М.К."
АД. в качеството си на застрахователен посредник, предоставя на заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М.К.“ АД
застраховка „Защита“ към застрахователна компания „У. Ж.“ АД с ЕИК
***.
Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги, заемателят
се е задължил да върне на заемодателя платената от „М.К.“
АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
Договора за заем, всяка в размер на 66.00 лева, платими считано от 28.07.2018 г., или обща сума за застрахователна премия – 792.00 лева, която покрива следните застрахователни рискове: ***
На
длъжника с начислена лихва за забава, както следва:
- по Договор за заем в размер на 26.24 лева за периода от 28.08.2018
г. (датата, на която с станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда;
- по Договор за допълнителни услуги в размер на 20.05 лева за периода oт 28.08.2018 г. (датата, на която с станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда. Размерът на начислената
лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и неплатена
погасителна вноска.
Срокът
на договора е изтекъл на 28.06.2019г.
с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Заемополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасил до
момента е в размер на 173.00 лева, с която са погасени, както следва: 72.46 лева - главница, 25.74
дева - договорна лихва, 8.80 лева - допълнителни услуги и 66.00 лева - застрахователна премия.
На 10.12.2018
г. е
подписано Приложение № 1 към
Рамков договор та продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г.,
сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „М.К.“ АД, ЕИК *** и „А.за с. на в.” ООД,
ЕИК ***, по
силата на което вземанията на „М.К.“ АД срещу И. Д. Н.,
произтичащи от Договор за
заем и Договор
за допълнителни услуги към заем *** №***, и двата от 13.06.2018г.
са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия, към горепосочения Договор, които са неразделна част от Договора за заем съдържали
изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица - чл.21. „А.за с. на в.“ АД /сега „А.за с. на
в.“ ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „А.за
с. на в." ООД с ЕИК ***.
Приложение
№1 от 10.12.2018г. за цедиране на вземания към Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. е
представено само с данните на ответника, тъй като
данните на останалите длъжници са защитени,
съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2, т.2, 3, 5, във вр. с чл 23.
ал.1, 2, 3, във вр. с чл. 26,
ал. 2 от ЗЗЛД.
Съгласно
пълномощно от изпълнителния директор на „М.К.“, АД „А.за с. на в.“ АД е
упълномощено да уведоми длъжниците по вземанията, които са
цедирани, съгласно Рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г.
По
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо
Уведомително писмо от „М.К.“ АД чрез „А.за с. на в.“ АД с изх. №**/*** от 13.12.2018г.
за извършената продажба на вземания,
изпратено чрез Б. п. с известие за доставяне на
посочения в Договора за заем постоянен адрес на И.Д.. Писмото е върнато в
цялост с отбелязване, че „получателят е непознат на посочения адрес.” На 11.12.2019г. ищцовото дружество е изпратило
повторно писмо до длъжника чрез куриер, съдържащо уведомително
писмо от „М.К.“ АДу чрез „А.за с. на в.” АД с изх. №***/*** . Писмото отново е върнато в
цялост.
Към исковата
молба се прилага Уведомително писмо от „М.К.“ АД чрез „А.за с. на в.“ с изх. № ***/*** от 11.12.2019г. за
извършената цесия, което да се връчи на ответника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения Договор за паричен заем не е погасено, се настоява да бъде
прието, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
иреленантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл.99, ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с
цел да го предпази oт двойното плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това
твърди, че вече с изпълнил на стария кредитор, или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
което, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане, не е от значение за
основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендиралото с исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока са: Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.
дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04 2004г. на ВКС по гр. дело 788/201Зг., ТК.
Ищецът,
като частен правоприемник на кредитора е подал
завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №2388/2019г.
по описа на РС Д. Заповедният съд е уважил
заявлението за исковите суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомления на входната врата на жилищата
на Н. по постоянния му адрес *** и по настоящия му адрес в село З.,
община Г. Т..
С разпореждане от 14.11.2019г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви
искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от
получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е подало
настоящата искова молба.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в
установителното производство, както и тези по заповедното.
ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от
назначения особен представител на длъжника на 30.06.2020г.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата
молба, в който оспорва по основание и размер исковете. Навежда твърдения за
нищожност на договора за кредит, предвид неспазване на определени изисквания на
ЗПК. Оспорва се, че ответникът е страна по процесния договор, че е полагал
подписи под договора от 13.06.2018г., респ. под договора за застраховка и
договора за предоставяне на допълнителни услуги. Навежда се, че няма приложен
погасителен план към договора, видно от приложенията към ИМ. Отделно се твърди,
че цесията не е съобщена на длъжника и не е породила действие спрямо него. Не
било ясно, кои вноски не са погасени и са просрочени и от кои забавени плащания
се е формирал дълга. Релевантни възражения на ответника: наличие на
неравноправни клаузи в договора, водещи до нищожност на същия, а именно-
договорът е бланков и не отговаря на европейските изисквания и на тези по ЗПК
/съгл. чл.10, ал.1/, тъй-като шрифтът е по-малък от 12, липсвал индекс или
референтен лихвен % и др. /чл.22 ЗПК/, т.е. не съдържал задължителни реквизити,
не е спазен чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, защото няма приложен погасителен план към
договора с разбивка на всяка погасителна вноска, кето водело до недейтвителност
на договора на осн. чл.22 от ЗПК. Тъй-като контрактът бил нищожен, следвало да
се върне само чистата стойност на кредита /без лихвите и др. разходи по него/,
съгл. чл.23 от ЗПК.
В Приложение №1 от 10.12.2019г. към
договора за цесия в графа „отпусната главница” била посочена единственото
сумата по договора за заем в размер на 1000 лв., като др. задължения по договор
за допълнителни услуги /застраховки, услуги/ и остатък от това задължение не
били посочени. При тези обстоятелства, ответникът не дължал лихви и такси, а
само чистата стойност на кредита.
Ответникът моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Районният съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за заем ***№***,
сключен на 13.06.2018г. между
„М.К.“ АД и И.Д.Н..
Съгласно договора дружеството предоставило
заем на ответника в размер на 1000,00 лева. Подписвайки Договора за заем,
заемополучателят удостоверил (в
края на лицевата страна на Договора, с удебелен
шрифт), че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне
на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в Договора, съгласно погасителния план /неразделна част
от него/ и приложимите Общи условия.
Съгласно
договора, Заемополучателят се
задължил да върне заема ведно с договорната лихва
при ГЛП 30,91%, която е в размер на 175.16 лева на 12 равни
месечни погасителни вноски, в
размер на 97.93 лева,
като първата погасителна вноска е платима на 28.07.2018 г.
На
основание попълнен и подписан
от Заемополучателя формуляр „Искане за допълнителни
услуги“, на 13.06.2018 г.
между „М.К.“ АД и И.Н. е сключен Договор
за допълнителни услуги към заем ***№***. съгласно който „М.К.“ АД се
е задължило да предостави на заемополучателя
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1. Съгласно
клаузите на сключения Договор, при подписването му,
клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 105.60 лева, като му е предоставена
възможността да я заплати на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 8,80 лева,
при първа погасителна вноска, платима на 28.07.2018 г. Срещу тази цена са предоставени следните
преференциални услуги: 1. Посещение в къщи или на друго удобно място за
събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските по банкова сметка ***; 3.
Безплатно внасяне на вноските в офис на кредитора; 4. Право на участие в
безплатни промоции; 5. Преференциално обслужване в офиса и 6. Преференциално
одобрение.
На
основание сключения Договор за допълнителни услуги, „М.К." АД, в
качеството си на застрахователен посредник, предоставя на Заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М.К.“ АД
застраховка „Защита“ към застрахователна компания „У. Ж.“ АД, с ЕИК
***, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна
полица „Защита“
№ ***
Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги Заемателят
се е задължил да върне на Заемодателя за 12 месеца, на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по Договора за заем,
всяка в размер на 66.00 лева. Платими, считано от 28.07.2018 г., или обща сума за застрахователна премия - 792,00 лева, която покрива следните застрахователни рискове: ***
На
длъжника е начислена лихва за забава, както следва:
- по Договор за заем в размер на 26.24 лева за периода от 28.08.2018
г. (датата, на която с станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда;
- по Договор за допълнителни услуги в размер на 20.05 лева за периода oт 28.08.2018 г. (датата, на която с станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване па заявлението в съда. Размерът
на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала и неплатена погасителна вноска.
Съгласно уговорките, срокът на договора е изтекъл на 28.06.2019
г.
Признава се от ищеца, че кредитополучателя е погасил до момента сумата от 173,00
лева, с която са покрити, както следва: 72.46
лева - главница, 25.74 лева - договорна
лихва, 8,80 лева - допълнителни услуги и 66.00 лева - застрахователна премия.
На 10.12.2018
г. е
подписано Приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (песия) от 16.01.2015г.,
сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „М.К.“ АД, ЕИК *** и „А.за с. на в.” ООД,
ЕИК ***, по
силата на което вземанията на „М.К.“ АД срещу И.Д.Н.,
произтичащи от Договор за
заем и Договор
за допълнителни услуги към заем *** №*** - двата от 13.06.2018г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Чл.
21 от Общите условия, към Договор за заем *** от 13.06.2018 г., неразделна част от
Договора , съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Не е спорно по
делото, че „А.за с. на в.“ АД /сега „А.за с. на в.“ ЕАД/, ЕИК *** е
правоприемник на „А.за с. на в." ООД, с ЕИК
***.
Съгласно пълномощно от
изпълнителния директор на „М.К.“ АД, „А.за с. на в.“ АД е упълномощено да уведоми
длъжниците по вземанията, които са
цедирани, съгласно Рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „М.К.“ АД
чрез „А.за с. на в.“ АД с изх. №**/*** от 13.12.2018г.
за извършената продажба на вземания,
изпратено чрез „Б.п.” с известие за доставяне на
посочения в Договора за заем постоянен адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че „получателят не е познат на адреса”. На 11.12.2019 г. ищцовото дружество изпратило
повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „М.К.“
АД чрез „А.за с. на в.” АД с изх. №***/*** чрез
куриер. Писмото отново е върнато в
цялост с отбелязване „отсъствие
на получател. Телефонът е изключен”. В разписката е посочен един от трита телефонни
номера, визирани от Н. в искането му за отпускане на заем /л.6/.
Към исковата молба се
прилага Уведомително писмо от „М.К.“
АД чрез „А.за с. на в.“ с изх. №***/***г. за
извършената цесия, което да се връчи на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът,
като частен правоприемник на кредитора е подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №2388/2019г. по описа на РС Д. Заповедният
съд уважил заявлението за исковите суми и е издал Заповед №1282/05.07.2019г, а
именно: главница по договор за потребителски кредит *** №***/13.06.2018г.,
сключен между ответника и „М.К.” ЕАД в размер на 927.54 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 02.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, договорна лихва в размер на 149.42 лв. за периода от
28.08.2018г. до 28.06.2019г., лихва за забава в размер на 26.24 лв. за периода от 28.08.2018г. до 02.07.2019г., 96.80 лв. –
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
28.08.2018г. до 28.06.2019г., 726.00 лв. – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г., 20.05 лв. –
лихва за забава по договора за периода от 28.08.2018г. до 02.07.2019г. и
съдебни разноски в размер на: 38.92 лв. – държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни
изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.4 ЗПК. Отношенията между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит, като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на договора за заем и претенцията за реално изпълнение на договор.
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай в заповедното производство
заявлението е изцяло уважено за исковите суми. Заповедта не е връчена на
длъжника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това
обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са
мотивирали ищеца-цесионер в законоустановения едномесечен срок да предяви
установителни искове за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са допустими, подведомствени на съдилищата на Република Б. и
подсъдни на Районен съд- Д. по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Исковете подлежат на разглеждане по правилата на общия исков процес.
На основание чл.154 от ГПК, ищецът следва да докаже
наличието на договор за кредит, валидно обвързващ ответника и „М.К.“ АД, размера на задълженията, произтичащи от
договора, изправността на ищеца по
договора, по-конкретно - предаване на заетата сума и съобщаване условията на
кредита преди подписването на договора, сключването на договор за цесия,
уведомяване на ответника за нея.
С оглед служебното задължение на
съда да следи за нищожни и неравноправни клаузи, той е уведомил страните, че
служебно ще извърши такава преценка, относно клаузите за такси по договора за
кредит и формиране и посочване на ГЛП И ГПР по кредита.
Безспорно се
установява по делото, че между ответника и „М.К.“ АД е
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК,
общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора.
По делото
следва да се приеме, че „М.К.“
АД е действало като финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
По делото е назначена и приета ССчЕ, като от
заключението на вещото лице /л.л.127-129/ се установява, че остатъкът по
процесния дговор за заем и за допълнителни услуги от 13.06.2018г. към датата на
подаване на заявлението в ДРС /02.07.2019г./ е: 927.54 лв. – главница по
договора за заем, 149.42 лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2018г. до
28.06.2019г., 96.80 лв. – сума за допълнителни услуги по договора за такива за
периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г. и 726.00 лв. – застрахователна премия
по договора за допълнителни услуги от 13.06.2018г. за периода от 28.08.2018г.
до 02.07.2019г., лихвата за забава по договора за заем в е размер на 38.00 лв.
за периода от 28.08.2018г. до 02.07.2019г. и лихвата за забава по договора за
допълнителни услуги е в размер на 35.47 лв. за периода от 28.08.2018г. до
02.07.2019г. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно
и неоспорено от страните. Ищецът не е направил изменение в размерите на
акцесорните искове, досежно лихвите за забава по двата договора. Същият ги
претендира в по-ниски размери, от тези, установени от вещото лице.
Договорът за потребителски кредит не е сключен в
противоречие с добрите нрави. Посочения в чл.2 размер на сумата по кредита и
ГПР в размер на 50 % е изцяло съобразен
с разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно който годишния размер на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б. В настоящия случай страните са договорили
ГПР в размер на 50%, което не надхвърля размерът на законната лихва за
просрочени задължения в петкратният й размер.
Самият договор доказва изправността на кредитора да
предаде заетата сума на ответника, доколкото е уговорено с подписването му
кредитополучателя да удостовери това обстоятелство.
С оглед на това,
следва да се приеме за установено, че за заемателя е възникнало задължение за
връщане на сумата от 1000.00 лв. главно задължение, ведно с
уговорената договорна лихва върху него, начислена за периода от 28.07.2018г.
до изтичане на договора на 11.11.2019г. Размерът на претендираното на това
основание задължение не е оспорен и при уговорен ГЛП
30,91% в размер на 175.16 лева. Съобразно извършеното признание за плащане, дължим е неплатения остатък
от 927.54 лв. – главница и 149.42 лв. – договорна лихва.
Не така стои въпросът, досежно уговореното в процесния
договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 105.60 лева, съгласно представения Договор за допълнителни
услуги към договора за заем. Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21,
ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова е основателно
възражение на ответника за нищожност на договора за допълнителни услуги.
Предвид установената нищожност на клаузата за допълнителни услуги, заплатеното
от ищеца, съгласно тази уговорка, се явява платено при начална липса на
основание. Като такова, тази част от заплатена сума подлежи на връщане на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД при предявен от кредитополучателя иск. В
случая, искът на ищеца за установяване дължимост на неплатения остатък от 96.80
лева подлежи на отхвърляне.
Относно
претенцията за дължимост на сумата за застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, съдът намира следното: в чл.4, т.3 от договора за
допълнителни услуги е уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи
застраховка с посредничеството на "М.К." АД и заплащането на
дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от същия търговец,
то в този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни
вноски.
От съдържанието на сключения договор е видно, че ответникът
е избрал да сключи застраховка защита със ЗК "У."АД с
посредничеството на "М.К."АД при уговорена премия от 792.00 лв. Така
постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит
под формата на заем, по силата на който "М.К."АД е поел задължението
да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия,
която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора. Съдът намира,
че доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната
премия е заплатена, не може да се направи и извод за валидност на полицата.
Освен
това, клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна по смисъла на чл.143
от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер
до предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката
за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
процесното правоотношение. Съгласно чл.4.8. от договора за допълнителни услуги цената
на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е.,
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента, поради отказ или прекратяване на договора. Тази клауза налага
на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не
изпълни своите задължения. Липсват данни, дали „М.К."АД
е обвързан към ЗК"У." АД като застрахователен агент или не, а
Кодексът за застраховане задължава застрахователния агент да действа
добросъвестно. Предложеният застрахователен пакет не може да се определи като
«добросъвестно» поведение на агента, а напротив, като обременяващо изключително
потребителя, неоправдано и в противоречие с принципите за изчисляване и носене
на риска в застраховането. С оглед изложеното, сумата за застрахователни премии
в размер на 726.00 лв. не се доказа дължима.
Неоснователна
е и претенцията по чл.86 от ЗЗД за сумата от 20.05 лева - лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 28.08.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Ищецът доказа, че е частен правоприемник
на „М.К."АД , във
възникналото кредитно правоотношение по силата на сключените договори за цесия
и Приложение№1 към него. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни
права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за
цесия обвързва валидно страните, но за да породи действие и по отношение на
длъжника, законът предвижда условие, а именно: уведомяване от стария кредитор.
Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия,
а има отношение за момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение
на вземането си, като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Целта
на това уведомяване е: да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, в смисъл, да се защити срещу изпълнение на лице, което не
е носител на вземането. Валидно съобщаване
е налице, както в случаите, когато това е направено лично от цедента
/стария кредитор/, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента,
цесионерът/новият кредитор/ извърши такова съобщаване, какъвто е настоящия
случай, тъй като в случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което
може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор.
В разглеждания случай от доказателствата
по делото се установява, че цесионера, по пълномощие, изпращал уведомления до
заемателя чрез куриерски пратки. Действително пратките са изпратени на адреса на длъжника, посочев в договора за заем, който
изрично е посочен от заемателя като адрес за кореспонденция и последният се
е задължил да го актуализира
при всяка промяна. В
конкретния случай,
цесионерът е представил по делото и уведомление, което да се връчи на
кредитополучателя с получаване на исковата молба. Ответникът, чрез особения си представител е
получил исковата молба. Съобразено горното обстоятелство по реда на чл.235 от ГПК, следва
да се приеме, че ищецът, като частен правоприемник на кредитодателя
е встъпил в неговите права и притежава субективното право да претендира
изпълнение по договора за кредит. Както беше прието по–горе, задължението на
ответника е да заплати само уговорената главница, договорна лихва и на
основание чл.86 от ЗЗД - обезщетение за
забава в търсения размер от 26.24 лева за периода от 28.08.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда. За тези суми
исковата претенция следва да се уважи изцяло и отхвърли съобразно изложените мотиви.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските
по делото и юрисконсултско възнаграждение в установителното производство.
Ищецът представя доказателства за заплатена държавна такса в размер на 261.08 лв.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответната страна следва да се възложат
разноските, съразмерно на уважената част от претенциите. Така, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса в установителното
производство в размер на 148.00 лв., както и разноски за особеното
представителство в размер на 218.92 лева. Това
възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира, с
оглед постигнатия резултат при наличие на предпоставките по чл. 78 ГПК.
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК и с
оглед направеното искане в исковата молба, в полза на ищцовата страна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. За първоначалната претенция в общ
размер на 1946.05 лв. минималното
възнаграждение по Наредбата за заплащане на правна помощ, към която препраща
нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, се определя от съда на 100 лева. Дължимото
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете възлиза на
56.68 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Съобразно частичното отхвърлянето на иска, на ищеца се следват разноски в
заповедното производство в размер на 22.06 лв. за държавна такса и 28.34 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Д.
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.Н., ЕГН **********,***,
дължи на “А.за
с. на в.та” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., бул.”***П.Д.”
№**, офис-сграда Л., ет…, офис ..,
ЕИК ***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №2388/2019г. по
описа на РС Д.:
- главница
по договор за заем *** №***/13.06.2018г., сключен
между ответника И.Д.Н. и „М.К.”
ЕАД в размер на 927.54 лв. /деветстотин двадесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението,
- договорна лихва по договора за заем от 13.06.2018г.
в размер на 149.42 лв. /сто четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/
за периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г.,
- лихва за забава по договора
за заем от 13.06.2018г. в размер на 26.24 лв.
/двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ за
периода от 28.08.2018г. до 02.07.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А.за с. на в.та” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град С., бул.”***П.Д.” №.., офис-сграда Л., ет…, офис ..,
ЕИК ***, срещу И.Д.Н., ЕГН **********,***, иск за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №2388/2019г. по описа на РС Добрич:
- 96.80 лв. /деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/– сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 13.06.2018г. за периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г.,
- 726.00 лв. /седемстотин двадесет и шест лева/ – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги от 13.06.2018г. за
периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г.,
- 20.05 лв. /двадесет лева и пет стотинки/ – лихва за забава по договора за
допълнителни услуги от 13.06.2018г. за периода от 28.08.2018г. до
02.07.2019г.
ОСЪЖДА И.Д.Н.,
ЕГН **********,***,
да заплати на “А.за с. на в.та” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: град С., бул.”***П.Д.” № .. офис-сграда Л.,
ет…, офис .., ЕИК *** сторените разноски в установителното производство,
съобразно изхода от спора в размер на 423.60
лв. /четиристотин двадесет и три
лева и шестдесет стотинки/ общо, от
която сума: 148.00 лв. - държавна такса, 56.68 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските за особено представителство в размер на 218.92 лева.
ОСЪЖДА И.Д.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на “А.за с. на в.та” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С.,
бул.”***П.Д.” № .., офис-сграда Л., ет…, офис .., ЕИК *** сторените разноски в
заповедното производство, съобразно изхода от спора в общ размер на 50.40 лв. /петдесет лева и
четиридесет стотинки/, от която сума: за държавна такса – 22.06 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение – 28.34 лв.