Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Костова | |
Въззивно наказателно общ характер дело |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава XXI НПК. С Присъда № 44/14.06.2016 г. постановена по НОХД № 1033/2016 г. по описа на Районен съд В. Т. подсъдимата Н. В. Т., ЕГН * е призната за виновна в това, че на 26.03.2016 год. в гр. В. Т., ул. „Н.” № 6 в магазин „П.” по специален начин – с особена ловкост, отнела чужди движими вещи – дамско портмоне от естествена кожа и парична сума в размер на 50,00 лева, на обща стойност 75,50 лева от владението на собственика Е. Т. М. без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК при условията на чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК u е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Подсъдимата е призната и за виновна за това, че на 26.03.2016 год. в гр. В. Т., ул. „Н.” № ... в магазин „П.”, противозаконно отнела официални удостоверителни знаци – официални удостоверителни знаци, предназначени за плащане на стойности – 3 бр. купони /ваучери/ за храна „Sodexo”, на обща стойност 30 лева, собственост на Е. Т. М. като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което за извършено престъпление по чл. 276, ал. 3 НК при условията на чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” НК u е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал наложените наказания като е наложил наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години и на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено към наложеното наказание лишаване от свобода, наказанието глоба в размер на 100,00 лева. Със същата присъда подсъдимата на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 29,00 лева. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба подадена от адв. В. Ф. – защитник на подсъдимата Н. В. Т.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановената присъда. Поддържа се, че при безспорно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи. Поддържа, че първото престъпление неправилно е квалифицирано като такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, доколкото в случая не са налице обстоятелства, които да обосновават квалифицирания признак – кражбата да е извършена по специален начин – с особена ловкост. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата Т. да е извършила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 276, ал. 3 НК. Моли съда да отмени изцяло обжалваната присъда като постанови нова, с която да оправдае подсъдимата изцяло по повдигнатите u обвинения или да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал 3 НК – кражба при маловажен случай като u наложи съответното наказание. В постъпилото възражение, представителят на Районна прокуратура В. Т. оспорва изцяло подадената жалба. Счита, че приетата в мотивите на присъдата фактическа обстановка не се спори от подсъдимата и защитника u. Производството по делото пред ВТРС е преминало при условията на Глава XXVII, чл. 370, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 НПК – подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти като самопризнанието u се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че подсъдимата е използвала специален начин – особена ловкост и умения, която мнозинството от гражданите не притежават. Същата незабелязано в присъствието на други хора и самата пострадала за няколко секунди е бръкнала в джоба на палтото на М. и без тя да усети и да забележат околните е извадила намиращото се вътре портмоне и е напуснала напълно спокойно търговския обект. Оспорва конкретно извършеното от подсъдимата деяние да представлява маловажен случай на престъплението кражба. Поддържа, че субективната страна на извършеното престъпление по чл. 276, ал. 3 НК е налице, доколкото умисълът на дееца се разпростира върху всички вещи, които се намират в портмонето и не е необходимо предварително и конкретно деецът да знае какви вещи отнема. В хода на съдебните прения представителят на Окръжна Прокуратура В. Т. посочва, че депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Излага съображения, че е налице е квалифициращо обстоятелство, което изключва маловажността на случая. Моли съда да потвърди постановената присъда като правилна и законосъобразна. Защитникът на подсъдимата в хода на съдебните прения оспорва бързото отнемане на портфейл от отворен джоб да е се характеризира с изключителна ловкост. Заявява, че деянието не се отличава от действията характеризиращи извършването на т.нар. джебчийски кражби приети за обикновени кражби. Поддържа, че в конкретния случай лицата присъствали в магазина признават, че са били разсеяни от действията по закупуване на стока от пострадалата М., поради които причини деянието е останало незабелязано. Счита, че поради липсата на квалифициращия признак, кражбата следва да бъде квалифицирана като обикновена такава по чл. 194 НК. Навежда твърдения, че е налице изключително смекчаващо доказателство – ниската стойност на отнетите вещи, поради което Т. следва да бъде призната за виновна за извършване на престъпление по чл. 194 ал. 3 НК. Относно обвинението за престъпление по чл. 276 ал. 3 НК – счита, че няма как да приемем, че Т. е имала умисъл към тези специални удостоверителни знаци, доколкото деянието е извършено в магазин за нехранителни стоки /магазин за текстилно облекло/, а и такива удостоверителни знаци обикновено не се съхраняват в портмоне. Поддържа, че липсва субективен елемент и удостоверителните знаци, макар и специални по смисъла на закона, са обект на кражбата при маловажен случай . В своя лична защита подсъдимата Н. В. Т. поддържа казаното от защитника си. Изразява съжаление за случилото се и заявява, че не иска повече да се повтаря. В право си на последна дума жалбоподателката Н. В. Т. изразява съжаление за случилото се. Окръжен съд В. Т., като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното: Производство пред първата инстанция е протекло по реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК – подсъдимата е признала изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е одобрил изразеното от подсъдимата Т. съгласие. Първоинстанционният съд е съблюдавал стриктно правилата на съкратеното съдебно следствие, визирани в Глава Двадесет и седма НПК, както и общите правила на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, съобразил е направените от подсъдимата признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, задълбочено е анализирал доказателствата, събрани на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл. 373, ал. 2 НПК по време на съкратеното съдебно следствие и след правилна преценка на наличния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата. Фактическата обстановка по делото е била изяснена в пълнота, тя не се оспорва от страните и въззивният съд намира за ненужно да я преповтаря, доколкото обстоятелствената част от обвинителния акт е залегнала в мотивите на ВТРС. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, че с деянието си подсъдимата Н. В. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК. От обективна страна подсъдимата Т. на 26.03.2016 год. в гр. В. Т., ул. „Независимост” № 6 в магазин „П.” по специален начин – с особена ловкост, отнела чужди движими вещи – дамско портмоне от естествена кожа и парична сума в размер на 50,00 лева, на обща стойност 75,50 лева от владението на собственика Е. Т. М. без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл Подсъдимата е взела решение за извършване на престъплението веднага след като е осъзнала конкретна възможност за това и е пристъпила незабавно към осъществяването на това решение, като е желала да отнеме чужди движими вещи с определена стойност, без ясна представа за същата. В този смисъл подсъдимата е съзнавала, че отнема чужди движими вещи без съгласието на техният собственик – пострадалата Манева, с което свое деяние засяга обществените отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване правото на собственост върху тях, като е сторила това с намерение да ги присвои и това намерение се изразило в последващите u действия по разпореждане с тях, а именно чрез прибиране на паричните средства и изхвърляне на портмонето. Искането в жалбата не засяга осъдителната част на присъдата по отношение на това престъпление, а само се възразява против правната квалификация на престъплението. Настоящият състав изцяло се присъединява към становището на първоинстанционният съд, че специалният начин при извършване на престъплението включва действията на дееца, както и неговите умения да борави с ловкост при бъркане и изваждане на искания предмет от джоба, така че да остане незабелязан, да не бъде заловен или разкрит на местопрестъплението. Този начин надхвърля обикновените уменията при обичайното извършване на престъплението кражбата и способностите, които всеки гражданин притежава. В случая подсъдимата е отнела с ясно съзнание и пряк умисъл инкриминираните вещи, с такива ловкост, умение и бързина, че деянието е останало неусетено от пострадалата и незабелязано от пострадалата и от присъстващите в магазина множество свидетели. Правилно е отчетена обществената опасност на деянието и дееца, преценени са всички обстоятелства които характеризират деянието и дееца и които правят невъзможно квалифицирането на кражбата като маловажен случай.Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че престъпната дейност на подс. Т. не следва да бъде квалифицирана като маловажен случай въпреки ниската стойност на отнетото имущество. При осъществяването на кражбата подсъдимата не знае на каква ще е стойността на отнетото, поради което и същата не е имала съзнание, че извършва кражба на ниска стойност. Немаловажността на случая се определя от начина на извършване на престъплението, което свидетелства за специализирането на подсъдимата при извършване на този род посегателства, тъй като безспорно пострадалата не е усетила, че от нейния джоб е отнето портмонето u. От събраните по делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимата деяние е породило съответните общественоопасни последици – били са причинени щети, които макар да са възстановени, водят според съда до извода, че обществената опасността на деянието не е явно незначителна. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил и законосъобразен правен извод, че с деянието си подсъдимата Н. В. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 276, ал. 3 НК. От обективна страна подсъдимата Т. на 26.03.2016 год. в гр. В. Т., ул. „Н.” №... в магазин „П., противозаконно отнела официални удостоверителни знаци – официални удостоверителни знаци, предназначени за плащане на стойности – 3 бр. купони /ваучери/ за храна „Sodexo” на обща стойност 30 лева, собственост на Е. Т. М. като извършеното не съставлява по-тежко престъпление. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е взел решение за извършване на престъплението веднага след като е осъзнала конкретна възможност за това и е пристъпила незабавно към осъществяването на това решение, като е желала да отнема от владението на пострадалата М. вещ, която е предназначена в нея да се съхраняват или пренасят вещи, пари или други ценности. Макар при извършване на деянието Т. да не е знаела, какво е съдържанието на портмонето, нейният умисъл обхваща като предмет на престъплението вещта и нейното съдържание, сред които фигурират 3 бр. купони /ваучери/ за храна „Sodexo” на обща стойност 30 лева. Не може да бъде споделено становището на защитата, че посочените ваучери са вещи, които обичайно не се държат в портфейла. Основната функция на портмонето е да съхранява пари в брой /банкноти, монети/, банкови карти /кредитни, дебитни/; документи за самоличност, членски карти, визитки и други платежни инструменти, сред които купони, билети /входни, превозни/, ваучери за храна. Обстоятелството, че подсъдимата не е била в детайли запозната със съдържанието на портфейла или че портфейлът е отнет от търговски обект, който не приема съдържащите се в него удостоверителните знаци като разплащателен способ не в състояние да изключи умисъла. На следващо място – съгласно Тълкувателно решение № 116 от 25.XI.1983 г. постановено по н.д. № 100/1982 г. на ОСНК на ВС, билетите за транспорт, купоните и талоните за храна са удостоверителни знаци. Те служат за ползване на точно определена обществена услуга и се различават съществено от парите. Те не могат да бъдат предмет на кражба докато тяхната номинална стойност не бъде превърната в реална, т.е. преди да бъдат използвани. Самото противозаконно отнемане на посочените удостоверителни знаци не е престъпление против собствеността, защото с отнемането реално не се получава услугата, за която са предназначени. Отнемането само дава възможност на притежателя им в бъдеще, ако ги използва по съответния ред, да ползва тази услуга. Ето защо, деянието в тези случаи е престъпление по чл. 276, ал. 3 НК, а не по чл. 194 НК. Неоснователно се явява възражението на защитата, че ваучерите за храна са обект на кражßата при маловажен случай и следва да бъдат включени в стойността на откраднатото имущество. Единствено ако Т. беше представила ваучерите за храна и срещу тях беше получила стоки на определена стойност, извършеното би представлявало по-тежко престъпление, което изключва приложението на чл. 276, ал. 3 НК. Въз основа на гореизложените мотиви, настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени. Воден от горните доводи и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, настоящият състав на Окръжен съд В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 44/14.06.2016 г. постановена по НОХД № 1033/2016 г. по описа на Районен съд В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |