№ 14482
гр. С, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110135226 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от А А и И Е,против Н. Н. Н.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1959,50 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,345,10 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 24.11.2022 г.,31,86 лева сума за
дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,7,01 лева лихва за
забава върху сума за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до
24.11.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответницата Н. е собственик на
топлоснабден имот в *****,при което се явява клиент на топлинна енергия и
отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Сочи се,че за процесния период ответницата е допуснала
неизпълнение на своите задължения и незаплатената главница възлиза на
1959,50 лева. С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 345,10 лева. С исковата
молба са заявени и искови претенции за заплащане сума за дялово
разпределение и мораторна лихва,съответно в размер от 31,86 лева и 7,01
лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от
предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
Н. Н. Н. чрез назначения особен представител адв.Д.,с който са оспорени
исковете по основание и по размер – твърди се,че не е доказано страните да са
подписали писмен договор,сочи се,че искът е основан на частни писмени
документи,изгодни за ищеца,формулирано е възражение за настъпила
погасителна давност,твърди се,че не е доказана изправността на общия
топломер. Ответницата моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,за да се
произнесе,взе предвид следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение срещу Н. Н. Н. за сумите от 1959,50 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,345,10
лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 24.11.2022 г.,31,86 лева сума
за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,7,01 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г.
до 24.11.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 67463/2022 г. по описа
на СРС,42 състав.
С нотариален акт от 14.05.1974 г. Б Д Р и П Р Р се легитимират като
собственици на ***** на ж.к.“*****“ на ет.8 с площ от 76,16 кв.м.
Според удостоверение от ГИС С стар адрес ж.к.“*****“ *** е идентичен
с настоящ адрес *****.
Видно от удостоверение за наследници на П Р Р,същият е починал на
18.12.2000 г. и е оставил като наследници съпругата си Б и дъщеря си Д
С,съпругата му Б е починала на 25.09.2001 г.,а дъщерята Д С – на 20.11.2002 г.
като е оставила като наследници по закон съпруг Н С и дъщеря Н Н. Н..
Видно от договор № 2670/29.07.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в *****,като възложители,изпълнителят е
приел да реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сградата,а
етажните собственици се съгласили да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на
етажните собственици.
Приети са по делото фактури,издадени от „Т С“ЕАД на 31.07.2021 г. и
31.07.2020 г. с получател Н Н С.
Установява се от договор,сключен на 03.06.2020 г. между „Т С“ЕАД и „Т
С“ЕООД,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,съгласно което „Т С“ЕООД приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение за
реализираното дялово разпределение.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди.
Приети са сведителства за периодична метрологична проверка на
топломер в абонатната станция на *****.
Видно от документ за главен отчет,същият е подписан за абонат и
отразява показанията на уредите.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки
месец,след което са приспадани технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,не е начислявана топлинна енергия за общи части на сградата,при
реализиране на дяловото разпределение е съобразена нормативната
уредба,главницата за процесния период,без да са включени задължения извън
процесния период възлиза на 2076,92 лева,топломерът се явява годно средство
за търговско измерване.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза при издаване на общите фактури са сторнирани месечните
прогнозни задължения,изравнителни сметки са въведени,главницата за
топлинна енергия възлиза на 1959,50 лева,а лихвата за забава е 345,14
лева,сумата за дялово разпределение възлиза на 31,86 лева,а лихвата за забава
– 7,01 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който страната ищец следва при условията на пълно доказване да установи
наличието на материалноправни предпоставки за съществуването на
вземането – на соченото основание и в претендирания размер,за което вземане
е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да
проведе доказване,че между страните съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата,а в тежест на
ответната страна е възложено доказването,че е изпълнила точно своите
договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост
на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен
на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
09.12.2022 г.
Софийският районен съд намира,че от събраните по делото
доказателства може да бъде направен извод,че между страните съществува
договорно правоотношение,но това договорно правоотношение е възникнало
до размера на ½ идеална част от задължението,съответстващо на
наследствения дял на ответницата Н.,а за разликата до пълния претендиран
размер исковата претенция като недоказана подлежи на отхвърляне. Не може
да бъде споделен доводът на ответницата Н. чрез особения представител,че
договорно правоотношение липсва,защото не е представен писмен договор.
Законът не поставя изискване за наличието на писмен договор за
потребителите,чиито имоти са топлоснабдени към влизане в сила на закона,а
преценката за наличието на договорно правоотношение се реализира при
3
съобразяване притежавано право на собственост или вещно право на ползване
върху имота. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота. В
настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се
установява,че недвижимият имот е придобит от П Р и Б Р,които са баба и дядо
на ответницата Н.,а според удостоверението за наследници на П Р,от брака му
с Б Р са родени две деца – син,който е починал преди своите родители и за
когото удостоверението за наследници не сочи да има други наследници по
закон освен своите родители,както и дъщеря Д С,която е майка на ответницата
Н.. Това означава,че с настъпване на наследственото правоприемство от Б Р Д
С е станала единствен собственик на имота,придобит по наследство,а след
нейната смърт имотът е станал съсобствен между ответницата Н. и нейния
баща и съпруг на наследодателката С – Н С. Така мотивиран,съдът приема,че
ответницата Н. е придобила ½ идеална част от имота,респективно отговаря за
изпълнение на задължението до размера на ½. За да счете,че ответницата Н. е
пасивно легитимирана да отговаря за задължението до размера на ½ от
дълга,съдът взе предвид разпоредбите на чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от Закона за
наследството,при което счита,че с настъпване на наследствено
правоприемство от наследодателката С ответницата и нейният баща са
придобили равни дялове от правото на собственост,а същевременно ищецът
не доказва да е настъпил впоследствие нов юридически факт,при който
ответницата Н. еднолично да притежава право на собственост. Софийският
районен съд намира,че договорното правоотношение между ищцовото
дружество и ответницата Н. се реализира според общите условия на
дружеството доставчик,защото страните не твърдят,нито доказват да са
уговорили индивидуални условия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията на страните се уреждат според общите условия на доставчика.
За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е да бъде доказано,че цената е заплатена в
срока,регламентиран според общите условия. От представените по делото
общи условия се установява,че е предвиден срок за изпълнение на месечните
задължения от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката. Доказването
факта на плащане на цената на доставена топлинна енергия е възложено в
тежест на ответната страна,а в хода на производството ответницата не е
представила доказателства да е заплатила цената или част от
същата,респективно исковата претенция за заплащане стойност на топлинна
енергия е доказана по основание. От събраните в хода на производството
доказателства се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият
имот е въведена система за дялово разпределение,за което етажните
собственици са избрали дружество,което да реализира дяловото
разпределение. Това означава,че собственикът на отделен имот заплаща
определеното за неговия имот количество топлинна енергия вследствие
реализираното дялово разпределение. Представеният по делото документ за
главен отчет,отразяващ показанията на уредите,съпоставен със заключението
по съдебно-техническата експертиза,според което дяловото разпределение е
реализирано при спазване на нормативната уредба и след като са приспаднати
за сметка на доставчика технологичните разходи позволява на съда да
приеме,че исковата претенция за заплащане главница за топлинна енергия
подлежи на уважаване за сумата от 979,75 лева,а за разликата до пълния
4
претендиран размер от 1959,50 лева искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан. Софийският районен съд счита,че е доказан по основание и искът
за заплащане сума за дялово разпределение. Отчитайки общите условия на
дружеството доставчик – чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия,съдът
намира,че купувачът на топлинна енергия се явява задължен да заплаща
сумата за дялово разпределение на продача,който от своя страна реализира
плащане към дружеството,което извършва дялово разпределение.
Съдът,съобразявайки заключението по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза,според което размерът на сумата за дялово разпределение възлиза
на 31,86 лева,приема,че искът подлежи на уважаване за сумата от 15,93 лева,а
за разликата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне. Изводът
на съда за основателност на исковете за главница за топлинна енергия и за
сума за дялово разпределение налагат разглеждането на своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за давност. Погасителната
давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на
давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай исковата претенция се
явява предявена на 09.12.2022 г.,а с исковата молба са претендирани вземания
за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. и за дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г. Същевременно с оглед
приемането на ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. При това положение съдът намира,че възражението за давност е
основателно за задълженията за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.07.2019 г.,т.е. за сума от 63 лева,поради което искът подлежи на уважаване за
сумата от 916,75 лева,а за разликата до пълния претендиран размер исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване съществуването на парично вземане,при което кредиторът има
право да претендира обезщетение в размер на законната лихва от длъжника.
Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от
датата,следваща падежната дата или следваща последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава,а когато задължението няма определен
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде отправена
покана. В настоящия случай съдът приема,че задълженията за заплащане на
топлинна енергия възникват като срочни,т.е. при липса на изпълнение в
срок,длъжникът изпада в забава като общите условия регламентират
начисляване на мораторна лихва върху задължението по общата фактура. С
оглед това,че ответницата Н. не доказва да е изпълнила задължението си да
заплати стойността на доставена топлинна енергия в срок,съдът счита,че
искът е доказан по основание и следва да бъде уважен относно
претендираната мораторна лихва върху паричната сума за главница,за която
исковата претенция е уважена,тъй като върху погасената по давност главница
мораторна лихва като акцесорно по характер вземане е недължима. Така
мотивиран,съдът намира,че исковата претенция за мораторна лихва подлежи
на уважаване за сумата от 160,52 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а
за разликата до пълния претендиран размер искът подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция,предявена за сумата
5
от 7,01 лева върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
Общите условия на дружеството ищец не уреждат срок за изпълнение на
задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а същевременно
ищецът не доказва да е отправил покана до ответницата,с което да я постави в
забава.
Предвид изхода от делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 45,14 лева за заповедното производство и в
размер от 728,54 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ по отношение на Н. Н. Н.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от А А и И Е,в размер от 916,75 лева (
деветстотин и шестнадесет лева седемдесет и пет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,160,52 лева ( сто и
шестдесет лева петдесет и две стотинки ) лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 24.11.2022 г., 15,93 лева ( петнадесет лева деветдесет и три
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
– на 09.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 67463/2022 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля исковете в частта за разликата над 916,75 лева
до пълния претендиран размер от 1959,50 лева главница за топлинна
енергия,за разликата над 160,52 лева до пълния претендиран размер от 345,10
лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,за разликата над
15,93 лева до пълния претендиран размер от 31,86 лева сума за дялово
разпределение,за сумата от 7,01 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Н. Н. Н.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А А и И Е сумата от
45,14 лева ( четиридесет и пет лева и четиринадесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 728,54 лева ( седемстотин двадесет и осем лева
петдесет и четири стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7