№ 419
гр. Благоевград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500639 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и слeдващите от ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.
Срещу Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС
Разлог, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. П.С.,
пълномощник на ИВ. КР. СТ., от с. Е., ул. „Г.Д.“ *, в частта му, в която
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3
от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 6 000лв. като обезщетение за
времето, през което ищеца е останал без работа след уволнението му, като недоказан и
неоснователен.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваната му
част. Поддържа се с въззивната жалба от жалбоподателя ИВ. КР. СТ., чрез пълномощника му
адв. С., че исковата претенция по чл. 225 ал.1 от КТ е надлежно предявена с исковата молба,
като на същата ответника по делото не се е противопоставил. Нито в отговора на исковата
молба, нито в хода на делото пред първоинстационния съд, тази претенция на ищеца е било
1
оспорена от ответната страна. Поддържа се с жалбата, че съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес, на разглеждане от съда подлежат само въведените от ищеца и
оспорените от ответника твърдения, при липса на оспорване от ответната страна, твърдения
от ищеца факт не се нуждае от допълнително доказване. Едва при оспорване на твърденията
наведени от ищеца с исковата молба и в хода на делото, за него възниква задължението за
установяване на оспорения факт съгласно ТР № 6/2015г. и ТР № 6/2013г. на ОСГК.
С жалбата са наведени оплаквания, че с доклада си по делото съдът не е указал конкретните
задължения за страните и тежестта на доказване във вр. с предявения иск по чл. 225 ал.1 от
КТ. Поради изложеното наведени са доводи за допуснато съществено процесуално
нарушение от първоинстанционния съд и наличието на предпоставките на чл. 266 ал. 3 от
ГПК за представяне на нови доказателства по делото, като с въззивната жалба са
представени с искане да бъдат приети като писмено доказателства по делото: Справка за
актуалното състояние на действащите трудови договори на ищеца ИВ. КР. СТ., както и
Удостоверение за декларирани данни пред НАП от въззивника, както и заверен препис от
трудовата книжка на ИВ. КР. СТ..
С депозираната въззивна жалба от жалбоподателя ИВ. КР. СТ., чрез пълномощника му адв.
С., иска се от въззивния съд като правен резултат- отмяната на Решение №
501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог, в частта му,
в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344
ал.1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 6 000лв. като
обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа след уволнението му, като
недоказан и неоснователен.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна
жалба, насрещната страна по жалбата- „Е.Р.М.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. А.Х.,
моли въззивния съд да остави без уважение депозираната въззивна жалба от ИВ. КР. СТ.,
като неоснователна.
Възразява се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част- досежно
отхвърления иск по чл. 225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение е правилно и
законосъобразно, като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Срещу доводите с въззивната жалба за липсата от необходимост от доказването на факта че
ИВ. КР. СТ. е останал без работа за периода от 6 месеца след уволнението му, се навеждат
възражения за правилност на изводите на първоинстанционния съд, че обезщетение по чл.
225 ал.1 от КТ не следва да се присъжда, след като ищецът не е доказал факта че е останал
без работа за периода от шест месеца след уволнението му. Поддържа се, че съгласно ТР № 6
от 15.07.2014г. на ВКС по т.д. № 6/2013г. на ОСГК, установяването на този факт е именно в
негова доказателствена тежест.
Възразява се срещу искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени
2
доказателства едва пред въззивната инстанция, тъй като е настъпила предвидената в закона
преклузия за тяхното приемане, тъй като същите не съставляват новооткрити доказателства
или доказателства за нововъзникнали факти.
Оспорва се с отговора на въззивната жалба, наведеното твърдение на пълномощника на
жалбоподателя, че не е било необходимо извършване на доказване на факта на оставането
на ищеца без работа за период от 6 месеца след неговото уволнение, тъй като ответника по
делото не се е противопоставил на исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.
225 ал.1 от КТ. Сочи се от пълномощника на въззиваемото дружество, че с отговора на
исковата молба от „Е.Р.М.“ ЕООД, ответникът чрез своя пълномощник е оспорил
подадената искова молба, а в първото по делото съдебно заседание изрично е заявено, че се
поддържат всички оспорвания, направени с отговора на исковата молба.
Предвид на изложеното иска се от съда да остави въззивната жалба на ИВ. КР. СТ. без
уважение.
Срещу Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС
Разлог е депозирана пред съда и въззивна жалба с вх.№ 502782/15.03.2021г., подадена от
„Е.Р.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ *, чрез
адв. А.Х..
С така подадената жалба липсват наведени конкретни оплаквания, като не са развити
фактически и правни съображения от дружеството жалбоподател, чрез пълномощника му
адв. Х..
Иска се от съда отмяна на обжалваното решение на РС Разлог в осъдителната му част,
поради противоречие с материалния закон.
При липса на обстоятлествена част и липса на изложение на основанията за въззивно
обжалване, от петитума на въззивната жалба депозирана от „Е.Р.М.“ ЕООД, чрез
пълномощника му адв. А.Х., не става ясно срещу коя част от първоинстанционното решение
е насочена подадената въззивна жалба. Иска се отмяна на Решение № 501082/01.03.2021г.,
постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог в осъдителната му част, поради
противоречие с материалния закон, но обжалваното решение съдържа осъдителни
диспозитиви само в частта му за разноските, поради което не може да бъде определен и
характера на жалбата- дали същата съставлява въззивна жалба срещу решението на РС или е
молба за изменение на същото в частта му за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК.
С Определение № 550 от 18.05.2021г. от закрито съдебно заседание по образуваното в.гр.д.
№ 448/2021г. по описа на ОС Благоевград, съдът е прекратил производството по делото и е
върнал същото на РС Разлог, за отстраняване нередовности по администрирането на
въззивните жалби от първоинстанционния съд, съобразно дадените указания- жалбата
депозирана от жалбоподателя ИВ. КР. СТ., поради липса на представено пълномощно за
3
наличието на редовно упълномощаване или представителна властта на адв. П. С. за
подаване на въззивна жалба, а въззивната жалба от „Е.Р.М.“ ЕООД, чрез пълномощника адв.
А.Х.- поради неуточняване на петитума на жалбата и неяснота срещу коя част от
обжалваното Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на
РС Разлог, е насочена същата.
Нередовностите на въззивните жалби срещу Решение № 501082/01.03.2021г., постановено
по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог, са отстранени, след което делото е върнато на
ОС Благоевград по компетентност.
С молба по делото от 26.05.2021г. жалбоподателят ИВ. КР. СТ., от с. Е., е представил
пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 23.05.2021г., от които е видно че е
упълномощил адв. П. С., да го представлява в производството пред въззивната инстанция в
ОС Благоевград, като е заявил че потвърждава представителната власт на адв. С., за
извършени всички действия до настоящия момент, включително за подаване на въззивна
жалба срещу пъроинстанционното решение.
С молба от адв. А.Х. както пълномощник на „Е.Р.М.“ ЕООД, депозирана пред съда на
16.06.2021г., излагат се аргументи че се оспорва правилността на Решение №
501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог, като са
наведени доводи че същото е постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа
се че е налице посоченото основание за прекратяването на трудовото правоотношение с ИВ.
КР. СТ., от с. Е.- чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, като се иска отмяната на решението в частта му, в
която съдът се е произнесъл по предявените искове по чл. 344 от КТ, като
незаконосъобразно.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадените въззивни жалби и депозирания писмен отговор, за допустими като подадени в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на
изискванията на закона и са редовни.
С Определение № 790 от закрито съдебно заседание, по настоящото в.гр.д. № 639/2021г. по
описа на ОС Благоевград, съдът като е съобразил дадените задължителния указания на
съдилищата с ТР № 6 по т. д. № 6/2013г. на ОСГК на ВКС е дал указания на въззивника ИВ.
КР. СТ., от с. Е., че има задължението да установи при пълно и главно доказване в процеса,
че е останал без работа за периода от 6 месеца след уволнението му и за този период не е
получавал трудово възнаграждение/или ако е започнал работа на друго място по трудов
договор, е получавал възнаграждение в по- малък размер/. Съдът е приел че такова
разпределение на доказателствената тежест е пропуснато да бъде направено от
първоинстанционния съд с доклада по чл. 146 от ГПК.
Със същото определение, съставът на въззивния съд на ОС Благоевград, е приел като
писмени доказателства по делото- Справка за актуалното състояние на действащите трудово
4
договори на ИВ. КР. СТ., ЕГН **********, за периода от 01.01.2020г. до 08.03.2021г.,
Удостоверение за декларирани данни от ИВ. КР. СТ. пред НАП и заверени преписи от
трудовата книжка на ИВ. КР. СТ., от с. Е.. Счел е, че при неизпълнение на служебните
задължения на съда да разпредели доказателствената тежест между страните по делото и да
укаже на всяка от тях за кои правнорелевантни факти и обстоятелства не са представени
доказателства, по отношение на доказването на тези факти процесуална преклузия не
настъпва.
При устните състезания по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция, адв. Х.
като пълномощник на „Е.Р.М.“ ЕООД, поддържа въззивната жалба срещу решението на
първоинстационния съд, в частта му в която са уважени като основателни предявените
обективно съединени искове по чл. 344 от КТ. Излагат се съображения за законосъобразност
на извършеното уволнение тъй като по делото са установени и доказани всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ. Оспорват се доводите на
първоинстанционния съд на който са основани мотивите към обжалваното решение- че
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ е всички щатни
бройки за същата длъжност да са заети към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение с уволнения работник. Отделно поддържа се, че законът не е поставил като
задължително условие, уволнението на по- късно назначения служител, да бъде извършено
на осн. чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, веднага след възстановяването на уволнения преди това
работник на работа, по силата на влязло в законна сила съдебно решение. В закона не е
предвиден изричен срок, кога да бъде прекратено трудовото правоотношение с по- късно
назначения служител.
По делото в указания от съда срок е представена от пълномощника на „Е.Р.М.“ ЕООД и
писмена защита. И пред въззивната съдебна инстанция, поддържа се от процесуалният
представител на дружеството работодател- адв. Х., че ИВ. КР. СТ. е бил назначен на работа
на длъжността „охранител“, на мястото на уволнения работник- А.И.Д., като налице са
всички предвидени от обективна страна предпоставки на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 8 от
КТ, за извършеното уволнение на ищеца по делото.
С писмената защита се излагат съображения, че обстоятелството че възстановения
служител- А.И.Д. и уволнения ищец- ИВ. КР. СТ., са продължили да работят заедно за
период от около 6 месеца след възстановяването на Д. на работа по силата на съдебно
решение, не опорочава фактическия състав на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, доколкото в закона не
е предвиден изрично срок за уволнението на по- късно назначение служител, след
възстановяването на работа на незаконно уволнения преди това служител, заемал същата
длъжност.
И пред въззивния съд се поддържа от пълномощника на дружеството работодател, че след
възстановяването на А.И.Д. на работа на същата длъжност, ищецът ИВ. КР. СТ. е бил
преназначен на длъжността заемана от И.Б., преди неговото дисциплинарно уволнение, като
5
за това не е бил необходим изричен акт на работодателя. Излагат се доводи, че при
наличието на свободна длъжност, законът не задължава работодателя да освободи
работника, назначен на мястото на уволнен, чието уволнение в последствие е било признато
от съда за незаконно. Няма пречка в този случай, по- късно назначения служител, да
продължи да упражнява същата длъжност на мястото на друг уволнен служител, заемащ
идентична длъжност.
Оспорва се от процесуалният пълномощник на „Е.Р.М.“ ЕООД, довода на ищцовата страна,
възприет в мотивите към обжалвания съдебен акт и от първоинстанционния съд- че
наличието на свободни и незаети щатни бройки, идентични на тази заемана от уволнения
ищец, не е пречка работодателят да приложи разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, тъй
като в разпоредбата на закона не се съдържа изискване към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение на това основание, да няма свободни щатни бройки за същата
длъжност в предприятието на работодателя. Отделно възразява се, че при разглеждането на
делото пред първоинстанционния съд, останал е недоказан факта че такива свободни щатни
бройки за длъжността „охранител“, са били незаети към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение с ИВ. КР. СТ.. Възразява се, че доказването на това
обстоятелство с гласни доказателства е недопустимо, поради забраната на разпоредбата на
чл. 164 ал.1 от ГПК.
С писменото становище поддържа се възражението, че разпоредбата на чл. 329 от КТ е
неприложима при уволнение извършено на осн. чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ.
Предвид на изложеното, иска се от съда да уважи въззивната жалба на „Е.Р.М.“ ЕООД, като
отмени обжалваното съдебно решение на РС Разлог, в частта му в която са уважени
предявените искове по чл. 344 от КТ, а въззивната жалба на пълномощника на ИВ. КР. СТ.,
да бъде оставена без уважение.
По съществото на делото пълномощникът на ИВ. КР. СТ.- адв. С. поддържа въззивната
жалба срещу Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на
РС Разлог, в частта му в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1
от КТ като недоказан и неоснователен. Поддържа се че от събраните доказателства
установява се по безспорен начин, че ищецът е останал без работа за период от 6 месеца
след уволнението му на осн. чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, като му се дължи присъждане на
обезщетение за този период, въз основа на брутното му трудово възнаграждение за месеца
предхождащ уволнението.
Пълномощникът на жалбоподателя ИВ. КР. СТ.- адв. С. оспорва въззивната жалба от
„Е.Р.М.“ ЕООД, като моли същата да бъде оставена без уважение. Оспорва се законността
на извършеното уволнение поради това че не е налице конфликт на интересите между
възстановения на работа работник А.И.Д. и ищецът ИВ. КР. СТ., тъй като установява се че
двамата са останали на работа и работили заедно на една и съща длъжност няколко месеца,
като няма навлизане в правната сфера на възстановения работник.
6
Претендират се и разноските, направени от жалбоподателя ИВ. КР. СТ. пред въззивната
съдебна инстанция, съобразно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе с решението си по делото, въззивният състав на ОС Благоевград съобрази
следното:
Производството по делото е въз основа на предявени обективно кумулативно съединени
искове по чл. 344 от КТ, от ИВ. КР. СТ., ЕГН **********, от с. Е., Община Разлог, обл.
Благоевград, ул. „Г.Д.“ *, срещу „Е.Р.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ *, представлявано от Управителя П.М.П., с които се иска
от съда да отмени Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № Зп-
009/15.01.2020г. на Управителят на „Е.Р.М.“ ЕООД, като незаконосъобразна, да бъде
възстановен ищеца на заеманата от него работа преди уволнението, на длъжността
„Охранител“ в звено „Контрол и охрана“, както и да бъде осъден ответника- „Е.Р.М.“ ЕООД
да заплати на уволнения работник- ИВ. КР. СТ., обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното му уволнение- за период от 6 месеца, считано от
24.01.2020г. до 24.07.2020г., в размер на 3 690лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, от датата на предявяване на исковата молба пред съда, до
окончателното изплащане на дължимото.
С исковата молба пред първоинстанционния съд оспорва се законосъобразността на
извършеното уволнение, като са наведени доводи че не към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца ИВ. КР. СТ. с дружеството ответник- „Е.Р.М.“ ЕООД,
не са били налице основанията на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, тъй като ищецът
към този момент не е заемал длъжността на възстановения работник, а е заемал длъжността
на друг уволнен работник, тъй като след неговото уволнение, са били уволнени или
напуснали още няколко служители в звено „охрана“. В този смисъл наведени са правни
доводи, че прекратяването на трудовото правоотношение на ИВ. КР. СТ. не е било
обвързано с възстановяването на работа на уволнения служител- И.Б..
Навадено е с ИМ като оплакване за незаконност на извършеното уволнение на ищеца
доводи, че преди да бъде прекратено трудовото правоотношение на ИВ. КР. СТ. с
дружеството ответник- „Е.Р.М.“ ЕООД, следвало е да бъде извършен подбор по реда на чл.
329 от КТ, тъй като съобразно щатното разписание при дружеството ответник към този
момент е имало 19 броя служители на същата длъжност „охранител“, а такъв подбор не е
бил извършен.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, предявените обективно и кумулативно съединени
искове по чл. 344 от КТ са оспорени от дружеството ответник „Е.Р.М.“ ЕООД, чрез неговия
законен представител- като допустими, но неоснователни.
С писмения отговор на ИМ, поддържа се от ответника становище за законосъобразност на
7
извършеното уволнение на ищеца ИВ. КР. СТ., при наличието за това на предпоставките
предвидени в разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 8 от КТ. С отговора по реда на чл. 131 от ГПК
и в хода на процеса пред първата съдебна инстанция, поддържа се от пълномощника на
„Е.Р.М.“ ЕООД, че И.С. е назначен на мястото на уволнения служител- А.И.Д., след
неговото дисциплинарно уволнение, като въз основа на влязло в законна сила съдебно
решение и въз основа на заповед на управителя на „Е.Р.М.“ ЕООД, Д. е бил възстановен на
работа считано от 02.07.2019г.
С писмения отговор се поддържа още, че след възстановяването на работа на А.И.Д.,
двамата заедно с ищеца ИВ. КР. СТ. са продължили да работят на една и съща длъжност,
като С. е преназначен на мястото на другия уволнен служител И.Б.. След възстановяването
на Б. на работа въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, работодателят вече не
е имал друга възможност освен да прекрати трудовото правоотношение на ИВ. КР. СТ., на
основание чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ.
С писмения отговор се оспорва като неоснователно твърдението наведено с ИМ по делото-
че преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, работодателят е следвало
да упражни право на подбор по реда на чл. 329 от КТ, с аргумента че прилагането на
разпоредбата на чл. 329 от КТ при прекратяването на трудовото правоотношение на осн. чл.
328 ал.1 т. 8 от КТ, не е изрично предвидено в разпоредбите на закона.
В хода на производството по делото пред първата съдебна инстанция, по искане на ищеца
ИВ. КР. СТ. и на осн. чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск с
правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, при увеличение на размера му от 3 690.00лв. на
6 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба пред съда,
до окончателното изплащане на дължимото.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства.
Пред настоящата въззивна инстанция са приети като писмени доказатлества- Справка за
актуалното състояние на действащите трудово договори на ИВ. КР. СТ., ЕГН **********, за
периода от 01.01.2020г. до 08.03.2021г., Удостоверение за декларирани данни от ИВ. КР. СТ.
пред НАП и заверени преписи от трудовата книжка на ИВ. КР. СТ., от с. Е..
Въз основа на доказателствата събрани пред първата и пред въззивната инстанция, следва да
се приеме за установено от фактическа страна следното:
Установява се по несъмнен начин от приетите от първоинстанционния съд писмени
доказателства, че ищецът ИВ. КР. СТ. е бил в трудово-правни отношения с ответното
дружество- „Е.Р.М.“ ЕООД, възникнало въз основа на Трудов договор № 5 от 01.11.2018г.
със срок на изпитание на осн. чл. 67 ал.1 т. 1 от КТ във вр. с чл. 70 ал.1 от КТ. Ищецът е бил
назначен на работа в „Е.Р.М.“ ЕООД, при пълен работен ден и на длъжността „охранител",
при договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00лв.
8
С Допълнително споразумение от 01.12.2018г. към трудов договор от 01.11.2018г., на осн.
чл. 119 от КТ, по взаимно съгласие на страните, трудовия договор е бил трансформиран в
безсрочен, като е уговорена основна месечна заплата в размер на 560.00лв., при запазване на
заеманата длъжност- длъжността „Охранител“ в звено „Контрол и охрана“.
Не е спорно между страните по делото, че преди ИВ. КР. СТ. да постъпи на работа при
„Е.Р.М.“ ЕООД, други двама служители- А.И.Д. и И.С. Б. са работели в звено „Контрол и
охрана“ в ответното дружество, въз основа на валидни трудови договори, като са заемали
същата длъжност- длъжността „охранител“ в предприятието на дружеството ответник.
От представените пред РС Разлог писмени доказателства от ответната страна е видно, че
поради сбиване и нарушаване на трудовата дисциплина, със Заповед № Зп-126 и Заповед №
Зп-127 и двете от 23. 10. 2018г., издадени от Управителят на „Е.Р.М.” ЕООД, са били
прекратени трудовите договори с двамата служители, изпълняващи длъжността „охранител”
- А.И.Д. и И.С. Б., като на същите е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
С Решение *71 от 21.05.2019г., постановено по гр.д. *35/2018г. по описа на РС Разлог,
влязло в законна сила на 05.06.2019г., уволнението на А.И.Д. е признато за незаконно, като е
отменена заповедта за уволнението му и същия е възстановен на работа на длъжността,
която е заемал от преди прекратяването на трудовото му правоотношение.
Със Заповед № 032 от 01.07.2019г. на управителя на „Е.Р.М.” ЕООД, служителя А.И.Д. е
възстановен на работа, след връчване на уведомление по чл. 345 ал.1 от КТ, считано от
02.07.2019г.
Поради заболяване и излизане в продължителен отпуск по болест, заповедта за
дисциплинарното уволнение е била връчена на И.С. Б. на 02.04.2019г., като към момента на
прекратяването на трудовото му правоотношение, ищецът ИВ. КР. СТ. вече е бил назначен
на работа на същата длъжност- „охранител“ в ответното дружество „Е.Р.М.“ ЕООД.
Заповедта за уволнение връчена на Б. е била обжалвана пред РС Разлог.
С Решение № 5694 от 02.12.2019г., постановено по гр.д. № 642/2019г. по описа на РС
Разлог, влязло в законна сила на 17.12.2019г., уволнението на И.С. Б. е признато за
незаконно. След връчване на уведомление по чл. 345 ал.1 от КТ, със Заповед № Зп-010 от
23.01.2020г. на управителя на „Е.Р.М.” ЕООД, служителя И.С. Б. е възстановен на работа на
длъжността, която е заемал от преди уволнението си- „охранител“ в звено „Контрол и
охрана“ към „Е.Р.М.“ ЕООД, считано от 24.01.2020г.
Със Заповед № 3п-009/15.01.2020г. на управителя на „Е.Р.М.“ ЕООД трудовото
правоотношение с ИВ. КР. СТ. е прекратено, на основание чл. 328 ал. 1 т. 8 от КТ, считано
от 24.01.2020г., като заповедта е връчена на ищеца на същата дата.
Съгласно щатно разписание на „Е.Р.М.“ ЕООД, ЕИК *, в сила от 01.01.2020г., длъжностите
9
в звено „Контрол и охрана” са общо 20 на брой, а щатните бройки за длъжността
„охранител” са 13бр.
При разпита му пред първоинстнационния съд, свидетелят К.С., който също е бил на работа
в ответното дружество на длъжността „охранител”, сочи че ищеца е бил назначен на работа
в „Е.Р.М.“ ЕООД, на същата длъжност, след уволнението на Д. и Б.. Свидетелят сочи в
показанията си че в периода след назначаването на ИВ. КР. СТ., две лица - Б. Д. и С.Т., са
напуснали поради пенсиониране, а началникът на охраната П.Г., е напуснал по собствено
желание. Според свидетеля на тяхно място не са назначавани нови работници.
Разпитаната пред РС Разлог свидетелка Л.Б.-В., заема длъжността експерт в звено
„Управление човешки ресурси” в „Е.Р.М.“ ЕООД. В показанията си свидетелката сочи, че
общият щат на звено „Контрол и охрана” е 20 души, но не си спомня дали същият е бил зает
напълно към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ИВ. КР. СТ. с
ответното дружество.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград излага
следните съображения от правна страна:
Обжалваното решение на РС Разлог е валидно и процесуално допустимо.
Същото е постановено от състав на РС Разлог, който е събрал доказателства и е дал ход на
устните състезания по делото, т.е от законен съдебен състав в рамките на
правораздавателната му компетентност, при спазване на процесуалните правила за родова и
местна подсъдност. Решението е в писмена форма и съдържа всички задължителни
раквезити съобразно разпоредбата на чл. 236 от ГПК.
Обжалваното решение на РС Разлог е постановено по процесуално допустими искове,
доколкото с разпоредбата на чл. 344 от КТ е предоставена възможност на уволнения
работник или служител, да оспори законността на извършеното уволнение по съдебен ред,
като поиска отмяната му и възстановяване на работа. Не е налице нередовност във вр. с
активната и пасивна процасуална легитимация по иска, тъй като страни по делото са
страните по трудовото правоотношение.
С разпоредбата на чл. 328 от КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на
работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. Неговият характер на
субективно право се състои в предоставената му възможност да прекрати трудовия договор
със служителя при наличието на определените в посочения текст основания. Основанията от
своя страна представляват изрично определени от закона юридически факти, възникнали
след сключването на трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде
извършено. Установи се по настоящото дело, че със Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № Зп-009/15.01.2020г. на Управителят на „Е.Р.М.“ ЕООД, трудовото
правоотношение на ИВ. КР. СТ. е било прекратено, считано от 24.01.2020г., на основание
10
чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, поради- поради възстановяване на работа на незаконно уволнен
работник.
Работодателят е този, който следва да установи законността на заповедта за уволнение,
което включва и задължението за пълно и главно доказване на наличието на обективните
предпоставки на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. В
настоящия случай първоинстанционният съд е разрешил спора съобразно установената
практика, съгласно която за да е налице хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ е необходимо: 1.
възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на работа, заемал преди това
същата длъжност с влязло в сила съдебно решение; 2. незаконно уволненият работник или
служител да се е явил при работодателя за заемане на длъжността, на която е възстановен в
срока по чл. 345 ал. 1 КТ и 3. длъжността, на която е възстановен работникът или
служителят да е заета от лице, с което е сключен трудов договор за заемане на същата
длъжност след уволнението на впоследствие възстановения на работа незаконно уволнен
работник или служител. Наличието на предвидените в закона предпоставки за извършване
на уволнението на постъпилия по- късно на работа служител, поради завръщането на
възстановения на работа от съда титуляр за длъжността, следва да е кумулативно и липсата
на който и да е от елементите на фактическия състав има за последица незаконосъобразност
на извършеното на основание чл. 328 ал. 1, т. 8 КТ уволнение.
При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд намира за
основателен предявения на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, предвид липсата на съществени елементи от
фактическия състав на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение– чл. 328 ал. 1 т. 8 от КТ– когато заеманата от работника или служителя
длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител, заемал преди това същата длъжност, за което излага следните правни доводи и
съображения:
Съставът на ОС Благоеврад разглеждащ делото намира, че заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение на ИВ. КР. СТ. е законосъобразно издадена и съдържа
необходимите реквизити. Работодателят при издаване на заповедта, няма задължение да
посочи в заповедта за уволнение името на лицето, което се възстановява на работа, нито
номера на съдебното решение, с което то е възстановено. Кодекса на труда не поставя
изискване в заповедта за прекратяване на трудовото правмоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т.
8 от КТ да се посочва на каква длъжност е възстановен незаконно уволнения служител, от
кога, с кое решение е възстановен на работа, кога се е явил да заеме длъжността, на която е
възстановен. В този смисъл е и трайната съдебна практика /Определение № 426/16.04.2010г.
по гр.д.№ 1850 от 2009г. на IV г.о. на ВКС/.
За приложението на разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ е от значение идентичност на
трудовата функция за длъжността на работника или служителя, чиито договор се
11
прекратява, и тази на възстановения незаконно уволнен работник или служител, а в случая
не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че както ищецът ИВ. КР. СТ., така и възстановените на работа по
силата на влезли в законна сила съдебни решения- А.И.Д. и И.С. Б., са заемали длъжността
„Охранител“ в звено „Контрол и охрана“ при дружеството ответник- „Е.Р.М.“ ЕООД.
Независимо на какво правно основание е сключен трудовият договор със заместващия
служител/за определено или неопределено време, със срок за изпитване или без такъв срок и
пр./, този договор винаги е сключен под условие, а именно, че ще бъде прекратен при
завръщането на замествания служител ако прекратяването на трудовото му правоотношение
бъде признато от съда за незаконно. "Незаконно уволнен служител" по смисъла на чл. 328
ал. 1 т. 8 КТ е само и единствено този служител, чието трудово правоотношение с
работодателя предхожда във времето възникването на трудовото правоотношение между
работодателя и заместващия служител, който се възстановява на работа след влизане в сила
на съдебното решение, след оспорване на законността на извършеното уволнение пред
компетентния съд. Ако по настоящото дело безспорно е че ищецът ИВ. КР. СТ. е заместващ
служител по отношение на уволнения преди това А.И.Д., то доказва се по несъмнен начин
също така, че ищецът не може да бъде заместващ служител по смисъла на чл. 328 ал.1 т. 8 от
КТ, по отношение на другия служител- И.С. Б., тъй като ИВ. КР. СТ. е постъпил на работа в
ответното дружество на 01.11.2018г., преди дисциплинарното уволнение на И.С. Б., което е
извършено със заповед на управителя на 02.04.2019г.
Ако работодателят не е длъжен да посочи името на възстановения на работа служител при
издаване на заповедта за уволнение на осн. чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, то в случай на оспорване
на законността на извършеното уволнение, негово задължение е в рамките на съдебния
процес да установи и докаже, на чие място е бил назначен заместващия служител, тъй като
тогава именно завръщането на работа на незаконно уволнения служител, би обусловило
извършването на уволнението именно на посоченото законово основание. Въззивният съд
намира за недоказано въз основа на събраните по делото доказателства от ответника
работодател, на чие място е бил назначен ИВ. КР. СТ., тъй като установи се по делото че
както към момента на постъпването на ищеца на работа, така и към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение, е имало и други щатни бройки за
длъжността „Охранител“ в звено „Контрол и охрана“, а по делото не е представен конкретен
акт на работодателя в тази насока.
Поддържа се от ответната страна както пред първоинстанционния съд, така и пред
въззивната съдебна инстанция/но без да е доказано по безспорен начин/, че ИВ. КР. СТ. е
назначен на работа на мястото на дисциплинарно уволнения служител- А.И.Д.. Установява
се по делото обаче, че след възстановяването на работа на незаконно уволнения служител/А.
Д./, ищецът не е бил уволнен, като двамата са продължили да работят заедно и при
идентичност на заеманите от тях длъжности и трудови задължения, за период от няколко
месеца. Твърди се от ответната страна/също без представяне на категорични доказателства/,
12
че през това време ищецът ИВ. КР. СТ. е преназначен на незаетата щатна длъжност, на
мястото на по-късно уволнения служител И.С. Б.. След като се твърди от ответника
работодател, чрез процесуалния му представител, че ИВ. КР. СТ. е преназначен на друга
длъжност, то тогава недопустимо е прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца
на осн. чл. 328 а.1 т. 8 от КТ.
Основанията за уволнение са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 328 от
КТ, като всяко едно от тях има определено правно съдържание, както и задължителни
предпоставки във връзка с приложението му. Уволнителното основание на чл. 328 ал.1 т. 8
от КТ, предпоставя конфликт на правата и законните интереси на двама работници и
служители – незаконно уволнения и възстановен на работа и служителят, с когото
междувременно работодателят е сключил трудов договор за същата работа. При този
конфликт на интереси законодателят дава предимство на възстановения на работа служител,
тъй като по този начин последователно се поправят последиците от извършеното спрямо
него незаконно уволнение. В настоящия случая, въззивният съд въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства счита, че не се наблюдава и не е налице предвиденият
законов конфликт на интереси между двама служители на работодателя- ищеца ИВ. КР.
СТ. и незаконно уволнения служител- А.И.Д.. Доказателство за това е, че след
възстановяването на работа на незаконно уволнения служител, двамата са продължили да
работят на заеманите от тях длъжности, изпълнявайки идентични трудово функции и
задължения съобразно длъжносттната характеристика за длъжността „Охранител“ в звено
„Контрол и охрана“. Липсата на конфликт се обуславя и от твърдението на представителят
на дружеството работодател, поддържано и пред двете съдебни инстанция по настоящото
дело- че ИВ. КР. СТ. е бил преназначен на длъжността на И.С. Б. и е продължил да работи,
заемайки именно тази незаета щатна длъжност в предприятието на ответника. Въззивният
съд намира, че поради липса на конфликт на интереси между заместващия служител ИВ. КР.
СТ. и възстановения на работа незаконно уволнен служител- А.И.Д., за работодателя в тази
насока не е възникнало основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ, което прави уволнението на посоченото основание
незаконосъобразно, водещо до отмяната му като такова и възстановяване на ищеца на
процесната длъжност - тоест уважаване на претенциите му срещу ответника, по чл. 344 ал. 1
т. 1-2 КТ, като основателни./Определение № 441 от 4.06.2019г. на ВКС по гр. д. № 4402/2018
г., III г. о., ГК/
От анализа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, налага се
безспорния правен извод, че всъщност прекратяването на трудовото правоотношение на ИВ.
КР. СТ. е било обусловено от възстановяването на работа на другия незаконно уволнен
служител- И.С. Б.. /Б. е възстановено на работа със заповед на Управителят на „Е.Р.М.“
ЕООД на 24.01.2020г., като на същата дата на ищеца е била връчена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение/. По отношение на възстановения служител-
И.С. Б., ищецът ИВ. КР. СТ. обаче не се явява заместващ служител по смисъла на чл. 328
ал.1 т. 8 от КТ, тъй като същият е назначен на работа в „Е.Р.М.“ ЕООД, преди А.И.Д. да бъде
13
незаконно уволнен, а цитираната разпоредба на закона изисква заместващия работник не
само да е назначен именно на мястото на уволнения служител, но това да е извършено след
неговото уволнение, а не преди това. Не е налице при конкуренцията на права между ИВ.
КР. СТ. и И.С. Б., последната от изброените предпоставки в нормата на чл. 328 ал.1 т. 8 от
КТ, защото ищецът, макар и заемащ длъжността „Охранител“ в звено „Контрол и охрана“-
няма качеството на заместващо лице, с което е сключен трудов договор за заемане на
същата длъжност след уволнението на ИВ. КР. СТ. и в този случай нормата на чл. 328 ал. 1
т. 8 КТ не може да е основание за законосъобразно уволнение. Нормата на чл. 328 ал. 1 т. 8
КТ визира ново назначение на длъжността, за лице, което преди не е работило на тази
длъжност и тогава прекратяването е в интерес на впоследствие възстановения на работа
незаконно уволнен работник или служител.
Неоснователни са доводите, наведени с исковата молба пред първоинстанционния съд, че
при извършването на уволнението на ищеца ИВ. КР. СТ., работодателят е следвало да
извърши подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, по отношение на лицата които към момента на
прекратяването на трудовото му правоотношение, също са заемали длъжността „Охранител“
в звено „Контрол и охрана“ в ответното дружество. Разпоредбата на чл. 329 от КТ е
неприложима в случай на извършване на уволнение на осн. чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ. Правото
и задължението на подбор на работодателят е предоставено от закона само в изрично
посочените в чл. 329 ал.1 от КТ уволнителни основания- при закриване на част от
предприятието, при съкращаване в щата или при намаляване на обема на работа.
Извършване от страна на работодателя преценка относно качествата на служителите,
заемащи длъжността „Охранител“ в звено „Контрол и охрана“ и качествата на ищеца
непосредствено преди уволнението на последния, въззивният съд намира за недопустима. В
процесния случай работодателят след като е счел че са налице основанията за приложението
на законово уреденото потестативно право по чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ, е длъжен да се съобрази с
влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на уволнения служител, а не да
извършва подбор.
Уволнително основание на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ предпоставя конфликт на правата и
законните интереси на двама работници и служители- незаконно уволнения и възстановен
на работа и служителят, с когото междувременно работодателят е сключил трудов договор
за същата работа. При тази конкуренция законодателят дава предимство на възстановения на
работа служител, тъй като по този начин последователно се поправят последиците от
извършеното спрямо него незаконно уволнение. По тази причина в процесния случай от
значение е единствено дали е осъществен визираният в нормата фактически състав, като без
правно значение за законосъобразността на извършеното уволнение е дали към момента на
прекратяване на трудовото правоотнашение на ИВ. КР. СТ. с „Е.Р.М.“ ЕООД, е имало и
други незаети щатни бройки за длъжността „Охранител“ в звено „Контрол и охрана“. Ето
защо въззивният състав на съда не намира основания да разисква в мотивите към
настоящото решение този въпрос, както и да изследва събраните доказателства за наличието
14
на незаети щатни бройки, идентични с тази заета от ищеца по делото.
Незаконосъобразността на извършеното уволнение на ИВ. КР. СТ. обуславя
основателността на исковата претенция за обезщетение за времето след уволнението през
което той е останала без работа по реда на чл. 225 ал. 1 от КТ. На същия поради
незаконосъобразността на извършеното уволнение се следва обезщетение по чл. 225 ал.1 от
КТ, за срок от 6 месеца от уволнението, а за база на изчисляването на размера на същото,
следва да бъде прието уговореното между страните с допълнителното споразумение, преди
прекратяването на трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение в размер на
1000.00лв., за месеца предхождащ уволнението на ищеца/Служебна бележка от „Е.Р.М.“
ЕООД- на лист 25 от първоинстанционното дело/.
След дадените от въззивния съд допълнителни указания на въззивника ИВ. КР. СТ. във
връзка със задължението му да установи и докаже обстоятелствата обуславящи уважаването
на предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ и след като бяха приети от настоящия състав на
съда като писмени доказателства представените с въззивната жалба- Справка за актуалното
състояние на действащите трудово договори на ИВ. КР. СТ., ЕГН **********, за периода от
01.01.2020г. до 08.03.2021г., Удостоверение за декларирани данни от ИВ. КР. СТ. пред НАП
и заверени преписи от трудовата книжка на ИВ. КР. СТ., от с. Е., установява се по безспорен
и несъмнен начин и съобразно задължителните указания дадени на съдилищата с ТР № 6 от
15.07.2014г. на ВКС по т.д. № 6/2013г. на ОСГК, че въззивника ИВ. КР. СТ. е останал без
работа след уволнението си за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото му
правоотношение.
От приетата като писмено доказателство по делото Служебна бележка, издадена от „Е.Р.М.“
ЕООД, установява се че основно месечно трудово възнаграждение на ИВ. КР. СТ., за месец
декември 2019г./месеца предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение/ в
размер на 1000.11лв. Ето защо предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ е
основателен и следва да се уважи за сумата от 6000.00лв., претендира пред
първоинстанционния съд от ищеца, след допуснатото от съда изменение и увеличение на
размера на така предявения иск по реда на чл. 214 от ГПК.
Като всяко парично обезщетение и обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ е лихвоносно.
Исковата претенция за обезщетение поради незаконно уволнение е предявена с оглед на
всички законови последици от това, поради което въззивният съд счита че искането за
законна лихва върху претендираната сума като главница за дължимото обезщетение също е
основателно и следва да бъде уважено. Лихвата върху тази сума се дължи от деня на
поканата/чл. 84 ал. 2 от ЗЗД/, а в случай че такава не е отправена, лихва се дължи от деня на
завеждането на иска пред съда. Ето защо дружеството работодател следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца присъдената от съда сума като обезщетение за период от 6 месеца, през
които С. е останал без работа в резултат на незаконното си уволнение, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 05.03.2020г./датата на завеждането на исковата молба и
15
поканата/ до окончателното изплащане на дължимото.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, в която
първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 225 ал. 1 от
КТ, като недоказан и неоснователен и вместо това да се уважи иска за целия период от 6
месеца, през който въззивника е останала без работа след незаконното си уволнение, за
периода от 24.01.2020г. до 24.07.2020г., като иска за обезщетение да бъде уважен за
претендирания размер от 6000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска пред съда/05.03.2020г./до окончателното изплащане на дължимото.
Следва да бъде осъден работодателят „Е.Р.М.“ ЕООД, да заплати по сметката на съда и
държавна такса в размер на 240.00лв., във връзка с предявения иск с правно основание чл.
225 ал.1 от КТ, който е уважен от въззивната инстанция като основателен.
В останалата част на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и обосновано.
Следва с оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, да бъде осъдено
„Е.Р.М.“ ЕООД, да заплати на ИВ. КР. СТ., 550.00лв. за сторените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на
РС Разлог, в частта му, в която предявеният иск с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ, от
ИВ. КР. СТ., ЕГН **********, от с. Е., ул. „Г.Д.“ *, срещу „Е.Р.М.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ *, с който се иска да бъде осъден
работодателя, да заплати на уволнения работник, сумата 6 000лв., като обезщетение за
период от 6 месеца след незаконното уволнение/за периода от 24.01.2020г. до 24.07.2020г./,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска пред
съда/05.03.2020г./до окончателното изплащане на дължимото, като недоказан и
неоснователен, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 225 ал. 1 от КТ, „Е.Р.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ *, представлявано от инж. П.П., да заплати на ИВ. КР.
СТ., ЕГН **********, от с. Е., ул. „Г.Д.“ *, сумата-6000.00лв./шест хиляди лева/, съставлява
16
обезщетение за периода от 24.01.2020г. до 24.07.2020г., през което ИВ. КР. СТ. е останал без
работа в резултат на незаконното си уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.03.2020г./датата на завеждането на исковата молба пред съда/ до
окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Е.Р.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., бул.
„С.“ *, да заплати по сметката на съда сумата- 240.00лв./двеста и четиридесет лева/,
съставляваща държавна такса във връзка с предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1
от КТ, който е уважен от въззивния съд като основателен и доказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по
описа на РС Разлог, в останалата му част, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК, „Е.Р.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ *, представлявано от инж. П.П., да заплати на ИВ. КР.
СТ., ЕГН **********, от с. Е., ул. „Г.Д.“ *, сумата 550.00лв. за сторените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от получаването
на съобщение за него, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17