О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
05.05.2022г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т.
д. № 220
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по
искане, обективирано в касационна жалба вх. № 260129/24.02.2022г., подадена от „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН” ООД – гр. Варна, ЕИК
*********, представлявано от управителя Свилен Пенчев Пенев,
чрез П. П. от ВАК, за изменение на постановеното по делото решение №
260148/29.12.2021г. в частта за разноските.
В касационната жалба, в частта, относима за
производството по чл. 248 ГПК, се твърди, че решението в частта за разноските е
несправедливо и незаконосъобразно, с оглед обстоятелството, че отхвърлянето на
иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е обусловено от заплащане на дълга от
страна на длъжника „Марал 5“
ЕООД - гр. София, което е
станало преди последното съдебно заседание, а според всички съдебни инстанции,
които са се произнесли до момента, искът е бил основателен към датата на
завеждане на исковата молба и до момента на плащането. Искането е
за възлагане на отговорността за разноски изцяло на насрещната страна.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е
постъпил отговор от ответника „Марал 5“ ЕООД - гр. София, в който е изразено становище за
неоснователност на искането за изменение на въззивното решение в частта за
разноските. Излагат се съображения за това, че няма правна норма, която да
предвижда право за присъждане на разноски за загубилата страна, освен в
хипотезата, че не е станала причина за завеждането на делото.
Вторият ответник „АЛЕКС
– 5” ЕООД
не е изразил становище.
Молбата по чл. 248 ГПК, инкорпорирана
в касационна жалба, по което компетентен е да се произнесе, съдът, постановил
решение № 260148/29.12.2021г., е подадена в срок, от пълномощник на
легитимирана страна и се преценява като процесуално допустима, но
неоснователна, по следните съображения:
С решение № 260148/29.12.2021г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявен от „Голд
Корпорешън” ООД – гр. Варна, срещу „ Алекс- 5” ЕООД
– гр. София и „ Марал 5”
ЕООД - гр. София, ищецът е
осъден да заплати на насрещната страна съдебно – деловодни разноски както
следва: на „Алекс 5“ ЕООД сумата 9 764.40 лв.,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две въззивни инстанции
и за касационна инстанция, и на „Марал 5“ ЕООД - сумата 2 424.40 лв.,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за касационна инстанция.
Разноските са присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно която
ответникът има право да иска заплащането на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Искането на молителя следва да се квалифицира като такова за приложение по
аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която „ Ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца“. Претендира се възлагане на съдебно – деловодни разноски
за всички инстанции на ответниците, искът срещу които е отхвърлен с решение №
260148/29.12.2021г., с доводи, че отхвърлянето на иска е обусловено от
поведението на първия ответник, съставляващо погасяване чрез плащане на
главното задължение, на което е основана материалноправната легитимация на
ищеца, непосредствено преди обявяване на делото за решаване.
Съдебният състав
намира, че процесуалното поведение на ищеца след узнаването за новонастъпил
факт с правно значение изключва приложение по аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК и
уважаване на искането му за присъждане на разноски, като съображенията за този
извод са следните:
Според трайно
установената съдебна практика, с приложение по аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК, в
тежест на ответника следва да се поставят направените по делото разноски,
когато след предявяването на иска поради нови факти, независещи от ищеца,
предявеното от него право се погаси и ищецът веднага след това се откаже от
иска си. Тогава не се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК, а отговорността за разноските
следва да се понесе от ответника, въпреки че делото ще бъде прекратено, на основание чл. 233 ГПК.
В
случая, при второто разглеждане на делото във въззивна инстанция е въведен от
ответника „Марал 5“ ЕООД новонастъпил факт, доказан с представяне на
официални документи, които не са оспорени: уведомление и удостоверение,
издадени от ЧСИ, рег. № 718, от които се установява, че принудителното
изпълнение по изп. дело № 503 по описа на ЧСИ рег. № 718 за 2016 г., образувано
по изпълнителен лист по гр. дело № 5502/11г. по описа на СГС, ТО, издаден въз
основа на одобрена съдебна спогодба между ищеца и първия ответник, е
приключено, като всички дължими суми, на които ищецът основава
материалноправната си легитимация, са заплатени на взискателя „Голд Корпорейшън“ ООД – гр. Варна. В исковата
молба и в хода на производството не са въведени в предмета на спора други
задължения на първия ответник към ищеца, освен погасените в изпълнителното
производство, за обосноваване на активната материалноправна легитимация по
предявения отменителен иск.
Въпреки че не оспорва
факта на прекратяване на производството по принудително изпълнение поради
плащане на всички дължими суми от длъжника на взискателя „Голд Корпорейшън“ ООД – гр. Варна, процесуалният му
представител не е осуетил продължаването на делото чрез своевременен
отказ от иска, а е продължил да поддържа предявения отменителен иск по чл. 135 ЗЗД. Претендира се уважаване на иска с акт по същество, с твърдения в смисъл,
че правото на иск и правният интерес не са отпаднали с плащането на паричните
задължения, предмет на изпълнителното производство, тъй като са налице други,
извън процесните, акцесорни парични задължения на първия ответник към ищеца.
Искът е разгледан от настоящия съдебен състав по същество и е отхвърлен като
неоснователен. Следователно, за
отговорността за разноски в настоящото производство е приложима разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения ВнАпС, ТО, I – ви състав
намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение, поради
което и
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането, обективирано в касационна жалба вх. №
260129/24.02.2022г., подадена от „ГОЛД
КОРПОРЕЙШЪН” ООД – гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Свилен Пенчев Пенев, чрез П. П. от ВАК, за изменение на
постановеното по делото решение № 260148/29.12.2021г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Р Е Ш Е Н И
Е №
29.12.2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 220 по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258
и сл. от ГПК, образувано след обезсилване на
решение № 191/16.10.2017г., постановено по въззивно т. д. № 68/2017г. по описа
на ВнАпС, с решение № 27/14.05.2020г. по т. д. № 335/2018г. по описа на ВКС,
ТК, ІІ т. о., и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
С въззивна жалба на „Алекс-5“
ЕООД – гр. София, по която е постановено обезсиленото решение, се обжалва
решение № 883/30.11.2016г. по т. д. № 228/2016г. по описа на Варненския окръжен
съд, с което, на основание чл. 135 от ЗЗД, е обявен за относително
недействителен по отношение на „Голд Корпорейшън“ ООД – гр. Варна, внесен от
„Алекс-5“ ЕООД – гр. София апорт в капитала на „Марал 5“ ЕООД– гр. София, за
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Приморски парк „Горчивата чешма“,
поземлен имот с идентификатор 10135.536.348, номер по предходен план 2138,
квартал 2, парцел IX, при съседни граници по скица: 10135.536.301,
10135.536.351, 10135.536.507, 10135.536.347, ведно с всички подобрения и
приращения в имота, както и построената в същия поземлен имот сграда с
идентификатор 10135.536.348.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед 300-5-13/16.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АК,
със застроена площ от 358 кв. м. по скица, брой етажи – 3, с предназначение -
курортна, туристическа сграда, представляваща комплекс за отдих.
Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Всички
инвокира оплаквания и съображения са свързани с оспорената от страната
легитимацията на ищеца „Голд Корпорейшън“ ООД като кредитор по смисъла на чл.
135, ал. 1 от ЗЗД.
В изпълнение на указанията в мотивите на
отменителното решение на касационната инстанция и съгласно приетото разрешение
по ТР № 2/2017г. от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за наличие на връзка на преюдициалност по смисъла
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен иск относно
вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор, и предявения иск по чл.
135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника
действия, увреждащи кредитора, настоящото производство е спряно с определение №
263/27.05.2020г. до окончателно приключване на производството по в. т.
д. № 789/2019г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
След
приключване на преюдициалния спор с постановяване на определение №
60441/26.07.2021г. по т. д. № 2334/2020г. по описа на ВКС, ТК, II - ро т. о.,
от който момент е влязло в сила решение № 813/26.09.2019г. по т. д. №
1180/2017г. по описа на ОС – Варна, въззивното производство е възобновено с
определение № 260238/01.10.2021г. и делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 07.12.2021г.
В това заседание процесуалният
представител на въззивника „Алекс-5“ ЕООД – гр.
София представя официални документи: уведомление и удостоверение,
издадени от ЧСИ, рег. № 718, за обстоятелствата, че принудителното изпълнение
по изп. дело № 503 по описа на ЧСИ рег. № 718 за 2016 г., образувано по изп.
лист по гр. дело № 5502/11 г. по описа на СГС, ТО, издаден въз основа на
одобрена съдебна спогодба между ищеца и първия ответник, е приключено, като
всички дължими суми са заплатени на взискателя „Голд
Корпорейшън“ ООД – гр. Варна.
Представителят на въззиваемото дружество
- „Голд Корпорейшън“ ООД заявява становище, че
предявеният иск е допустим и основателен, въпреки прекратяването на
изпълнителното производство, тъй като с платените суми от длъжника на взискателя
не били погасени изцяло парични задължения по изпълнителния лист, предвид
наличието на вземания за законна лихва и прилагане на реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Търговското дружество
„Марал 5“ ЕООД– гр. София, което е с процесуалното качество на задължителен
другар на въззивника, не се представлява в проведеното съдебно заседание. При
първото разглеждане на делото във въззивна инстанция е изразено становище за
основателност на жалбата.
За
да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с
искова молба на „Голд Корпорейшън“ ООД – гр.
Варна, с която е предявен отменителен иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, срещу „Алекс-5“ ЕООД – гр. София и
„Марал 5“ ЕООД– гр. София.
Ищецът „Голд Корпорейшън“ ООД твърди, че е кредитор на
първия ответник, с парично вземане в
размер на 145 932.70 евро, представляващо окончателно плащане, потвърдено
като задължение в сключена между него и първия ответник съдебна спогодба от
16.03.2012г., одобрена от СГС с протоколно определение от същата дата по т. д.
№ 5502/2011г. С тази спогодба страните се съгласяват да уредят отношенията си
във връзка със споразумение от 30.12.2011г., установяващо остатък от задължение
на „Алекс-5” ЕООД към „Голд Корпорейшън” ООД в размер на 395 932.79 евро по
споразумение от 23.12.2011г. Договорено е, че срещу задължението за плащане на
посочената сума „Алекс-5” ЕООД прехвърля свой недвижим имот, находящ се в с.
Круша, общ. Аврен, на „Голд Корпорейшън” ООД, при поемане на задължение за плащане
на допълнителна сума в размер на 145 932.79 евро в срок от 3 години от
подписването на споразумението, но не по-късно от 30.12.2014г. Излага, че междувременно „Алекс-5” ЕООД е извършил в „Марал 5” ЕООД апортна вноска, оценена на стойност 1 041 500лв., вписана в Служба по вписванията на 09.01.2014г.
Според ищеца апортът е осъществен с цел увреда на кредитора, тъй като с него се намалява имуществото
на неговия длъжник, което застрашава евентуално удовлетворяване на кредиторовия
му интерес. Твърди се презумптивно знание за увреждането на втория ответник поради свързаност на ответниците,
които имат един и същ управител - В.А..
Не се оспорва от ответниците, че на
16.12.2013г. „Алекс – 5” ЕООД учредява еднолично търговско дружество с
ограничена отговорност „Марал 5” ЕООД с апорт /непарична вноска/ в размер на
300 000лв., представляващ посоченият по –горе в мотивите ПИ, ведно с подобрения, приращения и построена в него сграда, като апортът
е вписан на 09.01.2014г. На 14.01.2014г., с договор с нотариално заверени
подписи на страните, „Алекс-5” ЕООД прехвърля дружествените си дялове в размер
на 30 000 дяла по 10 лева „Марал 5” ЕООД в полза на чуждестранно дружество
„Марал 2013” ЛТД за сумата от 300 000 лв. Не се оспорва и обстоятелството,
че към датата на апорта управител на „Алекс – 5” ЕООД и „Марал 5”
ЕООД е В.С.А..
Пред първа инстанция и
при първото разглеждане на спора във въззивна инстанция защитната теза на ответниците „Алекс-5“ ЕООД и „Марал 5” ЕООД е съсредоточена в отричане валидното възникване на паричното
задължение, в размер на 145 932.70
евро, представляващо окончателно плащане по съдебна спогодба, с което ищецът обоснована правния си интерес по
провеждането на отменителен иск и материалноправнато си легитимация.
С
влязло в сила решение № 813/26.09.2019г. по преюдициалното производство по т.
д. № 1180/2017г. по описа на ОС – Варна са отхвърлени исковете, предявени от
„Алекс 5“ ЕООД срещу „Голд Корпорейшън“ ООД за
установяване нищожност на клауза, представляваща уговаряне на допълнително
плащане от 145 932.79 евро над цена за прехвърлено право на собственост на
недвижим имот, прието от кредитора като окончателно плащане на претендираното
пред съд остатъчно задължение по договор за заем, уговорена в споразумение от
30.12.2011г. и утвърдена като част от съдебна спогодба по т. д. № 5502/2011г.
по описа на СГС, поради договарянето й без основание, по спор относно
несъществуващ дълг, симулиран като лихвоносен заем, евентуално по вече разрешен
с предходно споразумение спор за същия дълг, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, и за унищожаване на същата клауза от спогодбата поради договарянето и
потвърждаването й пред съда при заплашване на представителя на длъжника от
представителя на кредитора, на основание чл. 30 ЗЗД.
Следователно, със сила на пресъдено
нещо, формирана с влизане в сила на решението по
преюдициалното производство, е разрешен основният спор, повдигнат във
въззивната жалба, относно валидното възникване на паричното задължение на
първия ответник към ищеца в размер на 145 932.70евро, за обезпечаване принудителното изпълнение на което е
предявен отменителеният иск по чл. 135 ЗЗД / съобразно заявеното фактическо
основание/. Целта на предявения иск е постигането на конкретен правен
резултат, а именно да се удовлетвори вземането на кредитора чрез принудително
изпълнение към имуществото, предмет на увреждащата сделка – апорт на недвижим
имот /чл. 135, ал. 4 ЗЗД/.
При второто разглеждане
на спора във въззивна инстанция длъжникът твърди и представя доказателства, че
паричното задължение по съдебната спогодба между страните е погасено чрез
плащане в изпълнителното производство. Въведеното новонастъпило обстоятелство е
доказано с представяне на официални
документи, които не са оспорени: уведомление и удостоверение, издадени от ЧСИ,
рег. № 718, от които се установява, че принудителното изпълнение по изп. дело №
503 по описа на ЧСИ рег. № 718 за 2016 г., образувано по изпълнителен лист по
гр. дело № 5502/11г. по описа на СГС, ТО, издаден въз основа на одобрена
съдебна спогодба между ищеца и първия ответник, е приключено, като всички
дължими суми са заплатени на взискателя „Голд
Корпорейшън“ ООД – гр. Варна.
Въпреки че не оспорва факта на
прекратяване на производството по принудително изпълнение поради плащане на
всички дължими суми на взискателя, процесуалният
представител на „Голд Корпорейшън“ ООД – гр. Варна твърди, че с платените суми
в изпълнителното производство по изп. дело № 503 по описа на ЧСИ рег. №
718 за 2016 г. не са погасени изцяло парични
задължения по изпълнителния лист, предвид наличието на вземания за законна
лихва и прилагане на реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, въпреки
удостовереното с официални документи новонастъпило обстоятелство, ищецът
продължава да обосновава правен интерес с твърдения за частично погасяване на
паричното задължение, за целите на принудителното изпълнение на което е
предявения искът по чл. 135 ЗЗД и претендира неговото уважаване с акт по
същество.
Тъй като въззивникът – ответник оспорва
възможността с осъщественото от него плащане на дълга по изпълнително дело да
се погасят не задълженията по изпълнителния лист, а други задължение, които са
неликвидни и не са съществували към датата на процесния апорт, за съда възниква
задължение, с оглед елементите от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, да се
произнесе относно качеството на ищеца на кредитор при новонастъпилия факт с
правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, респ. по спорния въпрос за
погасяване на дълга, доколкото правото на кредитора да иска обявяването за недействителни
спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличие на
вземане. При произнасяне по този спор, по аргумент от разясненията в ТР №
2/2017г. от 09.07.2019 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които правото на кредитора
да иска обявяване на увреждащите го актове на длъжника за недействителни спрямо
него е обусловено от наличието на действително вземане или за връзката между
правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор и посоченото право, съдът
изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти, настоящият състав е сезиран с възникналия спор, свързан с
новонастъпилото релевантно обстоятелство по чл. 235, ал. 3 ГПК – удостоверено
от официален орган / съдебен изпълнител/ погасяване на вземането, легитимиращо
ищеца като кредитор.
В тази връзка, неприложима в конкретния
казус е формираната практика по чл. 290 ГПК с решение № 109/06.11.2020г.,
постановено по гр. д. № 4086/2019г. по описа на ВКС, ГК, с което е прието, че
при възникването на обстоятелство, след предявяване на иска, от значение за
спорното право – изрично удостоверяване от публичен орган /съдебен изпълнител/,
че дългът е изцяло погасен, което не се оспорва от насрещната страна – ищец по
делото /не се оспорва факта на пълното погасяване на дълга/, съдът е задължен
да се произнесе по същото / арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, а релевантността на факта
е в контекста на правния интерес за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД. По
аргумент от изложените мотиви от ВКС по отговора на въпроса, по който е допуснато
касационно обжалване, в случаите, когато пълното погасяване на дълга се
оспорва, релевантността на този факта е в контекста на основателността на иска
по чл. 135 ЗЗД.
Основателността на правното твърдение на
ищеца – въззивник, че дългът, легитимиращ го като кредитор, не е погасен, не
произтича от заявените факти. С платените суми в
изпълнителното производство по изп. дело № 503 по описа на ЧСИ рег. №
718 за 2016 г. могат да се погасят и са погасени
изцяло паричните задължения по изпълнителния лист, както и останалите парични
задължения за такси и разноски, начислени в изпълнителното прпоизводство.
Нелогично е позоваването от страна на въззивника на възможността да се погасят
други задължения, при спазване на ред по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, с плащане в изпълнително
производство, образувано за принудително изпълнение на удостоверени с
изпълнителното основание притезания. Същевременно, в хода на процеса, при второ
разглеждане на делото във въззивна инстанция, ищецът не може да измени
фактическото основание, като прибави към него незаявени факти относно вземания,
с които не е обоснован нито правен интерес, нито легитимацията на ищеца
като кредитор по предявения иск. В случай, че въз основа на новозаявените
парични задължения за лихви се обоснове правен интерес и легитимация в бъдещ
процес, то отменителният иск би следвало да се квалифицира в различна хипотеза–
чл. 135, ал. 3 ЗЗД, тъй като процесният апорт е вписан на 09.01.2014г., а законна лихва върху сумата по съдебната спогодба ищецът
начислява от 31.12.2014г.
Тъй като искът по чл. 135 ЗЗД / action
pauliana/ е средство за защита на кредитора срещу предприети от длъжника
увреждащи действия, с които последният намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него, и тази характеристика определя целта, с оглед на
която се предявява иска – да се постанови решение за обявяване на увреждащата
сделка за недействителна по отношение на кредитора, който по този начин може да
насочи изпълнението към прехвърленото имущество за удовлетворяване на вземането
си, с погасяването на дълга, легитимиращ ищеца като кредитор по предявения иск
по чл. 135, ал.1 ЗЗД, е отпаднала първата от предпоставките от предвидения от
закона фактически състав за неговата основателност, следователно същият е
неоснователен. Предвид този извод, съдът не обсъжда останалите елементи от
фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, които са в резултат на обстоятелства по чл.
235, ал. 3 ГПК - погасяване на дълга, с който ищецът се легитимира като
кредитор, в хода на процеса, непризнато от кредитора, първоинстанционното
решение следва да се отмени и да се постанови друго за отхвърляне на иска.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК предвид направените искания за присъждане на съдебно–
деловодни разноски от процесуалните представители на насрещната страна и
наличието на доказателства за реално направени разноски, въззиваемото дружество
следва да бъде осъдено да заплати следните суми: на „Алекс 5“ ЕООД сумата
9 764.40 лв., представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две
въззивни инстанции и за касационна инстанция, и на „Марал 5“ ЕООД - сумата
2 424.40 лв., представляваща направени съдебно – деловодни разноски за
касационна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 883/30.11.2016г., постановено по т. д. № 228/2016г.
по описа на Варненския окръжен съд, изцяло, включително
в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 135 от ЗЗД,
предявен от „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН” ООД – гр.
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Свилен Пенчев Пенев,
срещу „АЛЕКС – 5” ЕООД – гр. София, ЕИК *********, и „МАРАЛ 5” ЕООД
- гр. София, ЕИК *********, представлявани от управителя В.С.А., за обявяване за относително недействителен по
отношение на ищеца на учредителен апорт, внесен от „Алекс-5“ ЕООД в капитала на
„Марал 5“ ЕООД, съставляващ недвижим имот в гр. Варна, Приморски парк
„Горчивата чешма“, ПИ с идентификатор 10135.536.348, № по предходен план 2138,
квартал 2, парцел IX, при съседни граници по скица: 10135.536.301,
10135.536.351, 10135.536.507, 10135.536.347, ведно с всички подобрения и
приращения в имота, както и построената в същия поземлен имот сграда с
идентификатор 10135.536.348.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед 300-5-13/16.02.2004 г. на Изп. директор на АК, със
застроена площ от 358 кв. м. по скица, брой етажи – 3, с предназначение -
курортна, туристическа сграда, представляваща комплекс за отдих, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Вярност“ № 23-25, ет. 2, aп. 1, представлявано от управителя Свилен Пенчев Пенев, да заплати на „АЛЕКС– 5” ЕООД – гр. София, ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.А.,
сумата 9 764.40 лв./ девет хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и
четиридесет ст./, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две въззивни
инстанции и за касационна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Вярност“ № 23-25, ет. 2, aп. 1, представлявано от управителя Свилен Пенчев Пенев, да заплати на „МАРАЛ 5” ЕООД
- гр. София, ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.А.,
сумата 2 424.40 лв. / две хиляди четиристотин двадесет и четири лева и
четиридесет ст./, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за касационна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.