РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20222120201061 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба подадена от М. Д. Д., ЕГН ********** с
адрес: гр.Н****, област Б*****, ж.к.“М****“ №***, етаж***, ап.****.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №21-0769-
005093/06.12.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 750.00 лева, както и
административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва,
че са налице извършени процесуални и материалноправни нарушения.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който отправя искане за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление. В съпроводителното писмо, с което
1
преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на
обжалваното НП. Идентично е искането в постъпилото с преписката
становище, в което се отправя и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и се отправя a priori възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 04.03.2022 г.
Жалбата е била подадена при наказващия орган на 14.03.2022 г. с вх.
№769000-5519/14.03.2022 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в четиринадесетдневния преклузивен срок
по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.09.2021 г. в 09:38 часа, в община Бургас на първокласен път №I-
6 километър 494+850 до магазин “Е******“ в посока от квартал Пети
километър към квартал Ветрен при движение в посока към кръстовище с
улица „Я******“ преносима система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип „TFR1-M” с фабричен №510/07 заснела лек
автомобил марка “Т*****а” модел „К*****И” с рег. № ******, който се
движел със скорост от 111 км/ч при разрешена за населено място 50 км/ч. Бил
заснет клип. След установяване на собствеността на автомобила и на
01.10.2021 г. той попълнил декларация по чл.188 ЗДвП (л.15 от делото), в
която посочил, че на процесната дата водач била М.Д. – настоящ
жалбоподател.
В резултат на посочената проверка с установяване на нарушителя и в
тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН от откриване на
нарушителя, на 06.11.2021 г. св.В.П. (младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“) съставил против жалбоподателя Атанасова Акт серия №21-
0769-005093/06.11.2021 г. за установяване на административно нарушение
2
(АУАН) бланков №454359 със свидетели Р**** Д*** Д**** и Н****
Г******* Д*******.
На 01.12.2021 г. срещу подпис по делегация до РУ – гр.Несебър, на
жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото
нарушение било по чл.21, ал.2 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявала
процесния автомобил в населено място със скорост от 108 км/ч (при отчетен
толеранс от -3 %) при разрешена за участъка скорост в населено място до 50
км/ч.
На 06.12.2021 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34,
ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния
едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното
НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на
04.03.2022 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е
идентично с това, отразено в АУАН.
На 06.07.2020 г., в четиринадесетдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.
№769000-5519/14.03.2022 г. при наказващия орган постъпила процесната
жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
От приложения протокол (л.20 от делото) е видно, че на 28.04.2021 г.
процесната система за видеоконтрол е преминала технически преглед –
последваща проверка след ремонт. От приложената разпечатка на клип (л.12
от делото) се установява, че процесният лек автомобил се е движил със
скорост от 111 км/ч при разрешена 50 км/ч, т.е. повече от два пъти над
разрешената.
В административната преписка се намира Протокол рег.№769р-
14776/15.09.2021 г. (л.21 от делото) за използване на АТСС, от съдържанието
3
на който е видно, че на14.09.2021 г. процесното техническо средство е
работило от 08:50 часа до 09:50 часа при стационарен режим и е заснело 52
установени нарушения на ЗДвП, докато е било монтирано на служебен
автомобил с рег.№ А 78 61 КК. Заснетите статични изображения/видеозаписи
са били с номера от 29076 до 29127, като процесния е с №29155, т.е. попада в
този диапазон.
Доколкото не са налице дори индиции процесния пътен участък да е
регулиран с пътен знак, разрешаващ скорост на движение, различна от 50
км/ч, то доколкото се касае за населено място, последната следва да се
приеме за максималната разрешена. Ноторен факт е, че този пътен участък е с
максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч, а в съседната лента с
посока на движение от квартал Ветрен към гр.Бургас тази скорост е 60 км/ч.
При това положение за настоящия състав е несъмнен, че нарушението е
извършено в населено място (гр.Бургас), поради което пределно допустимата
скорост на движение в процесния пътен участък е 50 км/ч (чл.21, ал.1 ЗДвП).
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената
скорост, се наказва за превишаване над 50 км/ч се наказва с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50
лв.
При това положение и с оглед наказуемата скорост от 108 км/ч (след
приспадане на -3 % толеранс), съдът приема, че наказанието „глоба“ е
правилно изчислено и определено. Кумулативно наложимото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ е с фиксиран размер, поради което не
съществува възможност за намаляването му.
Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при
вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен
случай.
Съгласно чл.63 ал.3 ЗАНН в съдебните производство по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143 ал.3
АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата я оттегли,
страната, за която административният акт е благоприятен има право на
разноски. От друга страна е указано в нормата на чл.63 ал.5 ЗАНН, че в полза
4
на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Като съобрази
нормата на чл.143 ал.3 АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав
намира, че в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
София следва да се присъди сумата от 80 лева за ЮК възнаграждение,
определена по реда на чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на
правна помощ. Тази сума следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 във връзка с чл.58д, т.1 и
чл.63д, ал.3 ЗАНН, 22. Наказателен състав на Районен съд – Бургас,
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №21-0769-
005093/06.12.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“;
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Н****, област
Бургас, ж.к.“М*****“ №****, етаж ***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на ОД
на МВР – Бургас сумата от 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5