Решение по адм. дело №113/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 204, ал.3 от Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди ЗОДОВ

Делото е образувано по искова молба на адв. К. Г. Т. с адрес за призоваване гр. Елена, [улица] против Административния ръководител- Председател на Окръжен съд Велико Търново, [улица] за причинените му неимуществени вреди в резултат на отменен административен акт – отказ за предоставяне на обществена информация, по Преписка № 2/2023г. по описа на ВТОС, отменен с Решение№189/27.6.2023г. , постановено по адм.д. 301/2023г. по описа на АСВТ, както и от нарушение на чл. 6§1 от КЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок за сумата от 8 000 швейцарски франка.

С Разпореждане от 435/7.02.2025г. по настоящото дело съдът е оставил без движение подадената искова молба, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 т. 3 от ГПК във вр. С чл. 144 АПК тъй като цената на иска не е посочена в български лева, на чл. 128, т.2 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК към нея не е приложено банково бордеро за внесена д.т. в размер на 10 лева и неправилно посочване на ответника по иска съгласно чл. 205, ал.1 от АПК, тъй като в исковата молба е посочен Председател на ВТОС, а такъв следва да бъде ЮЛ, в чиито състав се намира органът издал отменения административен акт т.е. ВТОС.

С молби вх. № 656/13.2.2025г., вх. № 709/17.2.2025г. и молба вх. № 732/17.2.2025г. ищецът е отстранил горепосочените в Разпореждането нередовности на исковата молба, при което като ответник е посочен, ВТОС, ЮЛ, в чиито състав е органът, постановил административния акт, отменен от АСВТ, а именно Председател на ВТОС съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.1 от АПК.

Цената на иска е 16 571,13 лева, ведно със законната лихва от датата на отмяна на ИАА-21.4.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди настъпването на следните ЮФ, които пораждат правото му на обезщетение за причинените му неимуществени вреди:

1. Ищецът е подал Заявление за достъп до обществена информация рег. № 3430/4.4.2023г. до Председател на ВТОС, който представлява задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ с предмет: получаване на достъп до обществена информация чрез предоставяне на копие от Заповед № 39/2023 г. на Административен ръководител и Председател на ВТОС, сочена като основание за преразпределение или разпределение по график на дела на ВТОС ръчно, като тези сведения касаят начина на изпълнение на заложения в чл. 9 от ЗСВ принцип на разпределение на делата в органите на съдебната власт чрез случайния подбор, посредством електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването им. Твърди, че информацията, определена като сведения в конкретна Заповед, сочена в протоколите за разпределение на делата като основание за ръчното им разпределение или преразпределение, съответно параметрите, по които са били избрани докладчиците с оглед датата, на която е извършено разпределението, е обществена такава, тъй като същата му дава възможност да си формира мнение за дейността на ВТОС.

2.По това Заявление, Председател на ВТОС се е произнесъл с Решение от 21.4.2023г., в което е обективиран изричен отказ за предоставяне на обществена информация, по Преписка № 2/2023г. по описа на ВТОС, с мотива, че по реда на ЗДОИ се предоставя информация, а не актове, каквито са съдебните такива и Заповед на Председателя.

3.Този отказ е отменен с Решение № 189/27.6.2023г. по адм.д. 301/23г. по описа на Административен съд Велико Търново и преписката е върната на Председател на ВТОС с указания за точното прилагане на закона и е определен 14 дневен срок за произнасяне по Заявлението.

4. От този отменен по съдебен ред административен акт като пряка и непосредствена последица за ищеца са причинени неимуществени вреди изразяващи се в накърнено чувство за справедливост, безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентния орган, обида от незачитане правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера е значително, в резултат на генериране на негативни емоции- хроничен стрес, нарушен сън, тревожност, депресия, раздразненост, подтиснато настроение, хронично главоболие настъпило разстройство на адаптацията, което и до момента на подаване на исковата молба не е отшумяла.

С оглед на така изложеното от съда се иска на основание чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се осъди ответникът ВТОС да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от отменения с Решение № 189/27.6.2023г. по адм.д. 301/23г. по описа на Административен съд Велико Търново отказ за предоставяне на информация по подадено Заявление рег. № 3430/4.4.2023г. в размер на 16 571,13 лева, ведно със законната лихва от датата на отмяна на ИАА-21.4.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В о.з. не се явява, не се представлява, по делото са постъпили молби с доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл.

Ответникът по иска- Окръжен съд Велико Търново заема становище за недопустимост на подадения иск, респ. неговата неоснователност. Съображенията за недопустимост на иска са, че в него е посочено правно основание чл.1, ал.2б от ЗОДОВ, т.е. вредите са настъпили не в резултат на отменения ИАА, а за нарушение на чл.6§1 от КЗПЧОС изразяващо се в забавено правосъдие. Твърди се, че този текст на чл. 2б от ЗОДОВ се прилага само досежно правораздавателната дейност на съдилищата и не е приложим в производството по Раздел Втори от ЗДОИ. Освен това органът се е произнесъл в законоустановения срок по този закон, поради което не може да се твърди забавяне на производството. С оглед на което, искът следва да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим, а производството прекратено. Дори да се приеме, че искът на това правно основание е допустим, но след като не е изчерпан редът по чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ, което се явява задължителна положителна процесуална предпоставка, то той отново е недопустим. В този смисъл намира, че надлежен ответник по това производство се явява Административен съд Велико Търново, който е осъществил правораздавателна дейност, а не ВТОС. Алтернативно, посочва, че ако се приеме, че искът е допустим, същият се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Макар да е налице отменен индивидуален административен акт, отказ за предоставяне на информация, липсва причинно- следствена връзка между него и твърдените неимуществени вреди. Този извод съответства на характера на дейността на ответника, а именно административна, а не правораздавателна. Твърдяното разглеждане на заявлението за достъп до обществена информация извън разумния срок, не може да доведе до възникване на сочените в исковата молба болки и страдания. Самото забавяне на производството не може да причини увреждане на чувството му за справедливост и незачитане на правото на ищеца за бързо и адекватно решаване на въпроса. Освен това, Административен съд Велико Търново е отменил отказа и е върнал преписката за произнасяне при спазването на задължителните мотиви в решението. Поради това превратно е тълкуването, дадено от ищеца, че с това обжалване срокът за произнасяне е бил удължен и съответно е нарушен чл.6§1 от КЗПЧОС, доколкото производството се е развило законосъобразно. Размерът на причинените неимуществени вреди е явно прекомерен с оглед евентуално нарушените права на ищеца в производство по ЗДОИ. С оглед на това моли съда да остави искът без разглеждане като недопустим, евентуално без уважение като неоснователен.

Представителят на ВТОП заместник окръжен прокурор С. И. заема становище за неоснователност на подадената искова молба. Счита, че в случая е налице само една от кумулативно изискуемите предпоставки по ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, а именно отменен ИАА. Макар в исковата молба да са твърдени, но са останали недоказани неимуществените вреди, както и пряката причинно- следствена връзка между отменения акт и тях. По тези съображения предлага да се отхвърли искът като неоснователен.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на настоящото производство доказателства, както и тези по приложеното адм.д. 301/23г. по описа на Административен съд Велико Търново приема за установено следното:

Със Заявление за достъп до обществена информация с рег. № 3430/04.04.2023г. ищецът Т. е поискал да му бъде предоставен препис от Заповед № 39/2023 г. на Административен ръководител и Председател на ВТОС с твърдението, че тя съдържа обществена информация. Видно от приложената преписка от ВТОС е, че тази заповед е посочена в няколко протоколи за случайно разпределение на дела като основание за преразпределението им или ръчното им разпределение между съдии от ВТОС. Изрично в Заявлението за достъп, ищецът е посочил, че ответникът представлява задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, а исканата информация има качеството на обществена такава съгласно легалното определение на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Както се посочи по- горе тази Заповед е послужила като основание за преразпределение или разпределение по график на дела на ВТОС ръчно. Следователно съдържащите се в нея сведения касаят начина на изпълнение на заложения в чл. 9 от ЗСВ принцип на разпределение на делата в органите на съдебната власт чрез случайния подбор, посредством електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването им. Изводът е, че информацията, определена като сведения в конкретна Заповед, сочена в протоколите за разпределение на делата като основание за ръчното им разпределение или преразпределение, съответно параметрите, по които са били избрани докладчиците с оглед датата, на която е извършено разпределението, е обществена такава, тъй като същата дава възможност на ищеца да си формира мнение за дейността на ВТОС. По посочените, преразпределени ръчно от Председател на ВТОС дела ищецът няма процесуално качество, като Заявлението не е подадено по реда на ЗА, а по ЗДОИ.

Административният ръководител и Председател на ВТОС е отказал изрично предоставянето на исканата заповед с мотива, че по реда на ЗДОИ се предоставя информация, а не актове, а освен това търсената информация, съдържаща се в посочената заповед няма характер на обществена информация по смисъла на закона и е достъпна по реда на съответните процесуални закони за страните по делата. С тези мотиви, Председателят на ВТОС е постановил оспореното решение на 21.04.2023 г. и е изпратил същото на заявителя по пощата на 25.04.2023 г. Няма данни за това кога решението е получено от неговия адресат, но на 26.04.2023 г. последният го е оспорил по съдебен ред, като е образуваното адм.д. 301/23г. по описа на Административен съд Велико Търново. По това дело, АСВТ е постановил съдебен акт, който на основание чл. 4, ал.3 от ЗДОИ е окончателен и това е Решение № 189/27.6.2023г., с което е отменено горепосоченото Решение за изричен отказ и преписката е върната на АО за произнасяне по подадено Заявление рег. № 3430/4.4.2023г съобразно указанията за точното прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на Решението и е определен 14 дневен срок за произнасяне по Заявлението.

На 20.12.2024г. до ЕРС е подадена настоящата искова молба и тъй като всички съдии от ЕРС са си направили отвод, на основание чл. 23,ал. 3 от ГПК с Определение № 10/2.1.2025г. по в.ч..гр.д. 1197/2024г. описа на ВТОС, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд Горна Оряховица. Последният с Определение №99/17.1.2025г. по гр.д. 37/2025г. по описа на съда е приел, че делото не му е родово подсъдно, поради което е прекратил производството и е изпратил исковата молба на Административен съд Велико Търново.

С разпореждане [номер]/7.2.2025г. осми състав на АСВТ е оставил исковата молба без движение като нередовна, тъй като неправилно като ответник по иска съобразно правилото на чл. 205, ал.1 от АПК е посочен Административен ръководител- Председател на ВТОС, а не ЮЛ, в чиято структура се намира АО, постановил отменения акт. Другата нередовност на исковата молба е посочването цената на иска в Швейцарски франка, а не в български лева. С молби вх. № 656/13.2.2025г., вх. № 709/17.2.2025г. и молба вх. № 732/17.2.2025г. ищецът е отстранил горепосочените в Разпореждането нередовности на исковата молба, при което като ответник е посочен, ВТОС, ЮЛ, в чиито състав е органът, постановил административния акт, отменен от АСВТ, а именно Председател на ВТОС съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.1 от АПК.

Цената на иска е определена на 16 571,13 лева, ведно със законната лихва от датата на отмяна на ИАА-21.4.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

 

По делото е постъпил писмен отговор от ответника по иска, в който са посочени горецитираните основания за недопустимост на същия: 1. Не се касае за правораздавателна дейност на съда, а за административна такава 2.Забавеното произнасяне, удължено с производството по обжалване на отказа са се развили законосъобразно, поради което не могат да причинят вреди, 3. Неправилно като ответник е посочен ВТОС, а не АСВТ, доколкото правораздавателна дейност е осъществил именно този съд. 4. Не се е развило производство по чл. 8 от ЗОДОВ, което се явява абсолютна положителна предпоставка за допустимост на иска 5. В исковата молба се твърди, че вредите не са произлезли от отменения ИАА, а от забавено произнасяне на органа. Всички тези аргументи са по повод посоченото от самия ищец правно основание ,а именно чл. 1,ал.2 във вр. с чл.2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6 ,§ 1 от КЗПЧОС. След като съдът е връчил препис от писмения отговор на ответника, ищецът с нарочна молба стр. 79 от делото и стр.120 от делото, е посочил, че правната квалификация на иска следва да се даде от надлежния съд, а дадената от него такава в исковата молба не е задължителна за него.

С Определение 960/24.03.2025г. съдът е постановил проекто- доклад по смисъла на чл. 146 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съгласно който е посочена относимата правна уредба,а именно: според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Съгласно чл.1 , ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод извършване на административна дейност, както и в за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни актове. С оглед така установеното и молба с вх. № 1259/21.3.2025г. съдът е намерил, че предявеният иск е с правно основание чл. 203 и сл. От АПК във вр. С чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и касае обезщетение за вреди настъпили от незаконосъобразен акт на орган при и по повод административна дейност, отменен по съдебен ред. Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. С това Разпореждане е разпределена и доказателствената тежест между страните, като на ищеца е указано, че следва да установи всичките кумулативни предпоставки за възникването на такава отговорност у ответника, а именно : отменен ИАА, издаден при или по повод административна дейност на съда. 2.Вида на претендираните неимуществени вреди, 3. Причинно- следствената връзка между отменения акт и настъпилите вреди, която следва да е пряка, а не опосредена.

За доказване на т.2 и т.3 по искане на ищеца са били допуснати съответно: изслушване на СПЕ с Протоколно Определение от 26.6.2025г като поради невнасяне на дължимия депозит, същата е заличена с Протоколно определение от 18.9.2025г. изслушване на свидетелски показания, допуснати с Протоколно определение от 18.09.2025г, заличени с Протоколно определение от 27.11.2025г. поради невнасяне на депозит за тяхното призоваване.

Приобщено е и адм.д. 301/23г. по описа на Административен съд Велико Търново, в което се съдържа постановеното от съда Решение № 189/27.6.2023г., с което като незаконосъобразен е отменен изричният отказ на Административен ръководител и Председател на ВТОС и преписката е върната на органа с указания за точното прилагане на закона и е определен 14 дневен срок за произнасяне по Заявлението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Както се посочи по- горе с Определение 960/24.03.2025г. по настоящото дело, съдът се е произнесъл по допустимостта на иска с оглед на вярната правна квалификация- тази по чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а не първоначално посочената от ищеца такава на чл.1, ал.2 вр. с чл. 2б от ЗОДОВ. Съдът е приел, че твърдените от ищеца факти са следните: наличие на отменен по съдебен ред като незаконосъобразен ИАА при и по повод административна дейност на съда, от който за ищеца са възникнали като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено чувство за справедливост, безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентния орган, обида от незачитане правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера е значително, в резултат на генериране на негативни емоции- хроничен стрес, нарушен сън, тревожност, депресия, раздразненост, подтиснато настроение, хронично главоболие настъпило разстройство на адаптацията, което и до момента на подаване на исковата молба не е отшумяла. С разпоредбата на чл. 204, ал. 1 – 2 АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна по съответния ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Само в този случай, при липсата на тази предпоставка съдът може да прекрати делото без да разглежда исковата молба по същество на спора. Тъй като се претендират вреди, като резултат от незаконосъобразен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК във вр. С чл. 34 от ЗДОИ и след като е налице отмяна по съдебен ред на същия като незаконосъобразен, подадената искова молба се явява процесуално допустима.

С оглед на горното, неоснователни се явяват възраженията на ответник жалба за недопустимост на иска по следните съображения: 1. Не се касае за правораздавателна дейност, а за административна такава 2.Забавеното произнасяне, удължено с производството по обжалване на отказа са се развили законосъобразно, поради което не могат да причинят вреди, 3. Неправилно като ответник е посочен ВТОС, а не АСВТ, доколкото правораздавателна дейност е осъществил именно този съд. 4. Не се е развило производство по чл. 8 от ЗОДОВ, което се явява абсолютна положителна предпоставка за допустимост на иска 5. В исковата молба се твърди, че вредите не са произлезли от отменения ИАА, а от забавено произнасяне на органа.

С оглед на вярната правна квалификация, а именно причинени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменен ИАА, постановен при и по повод административна дейност на съда, сочените от ответника факти се явяват правно ирелевантни. За пълнота на изложението обаче, съдът намира, че следва да посочи следното: Както се каза по- горе касае се за административна дейност на Административен ръководител, Председател на ВТОС, който именно в качеството си на АО е постановил изричен отказ по заявление за достъп по ЗДОИ. Следователно не се касае за правораздавателна дейност, визирана в нормата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, а за административна такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. На следващо място, в този случай не е необходимо да се е развило производство по чл. 8 от ЗОДОВ, а именно да е налице заявление за произнасяне на особен орган към Министъра на правосъдието за обезщетяване на настъпили неимуществени вреди, тъй като такова се развива само при претендиране на вреди по правораздавателна дейност. Макар да излага в исковата молба аргументи за забавено произнасяне на АО, което се е удължило със срока на производството по обжалване на отказа пред АСВТ, съдът намира, че се касае именно за вреди, причинени от отменен по надлежния ред ИАА, поради което тези обстоятелства нямат правно значение за спора. В този смисъл правилно е посочен като ответник ВТОС, в чийто състав се намира АО, постановил отменения административен акт, съгласно правилото на чл. 205, ал.1 от АПК. Не може да се приеме, че се касае за правораздавателна дейност на АСВТ, която е била забавена, поради което ответник следва да бъде този съд, а не ВТОС. В исковата молба няма никакви твърдения, не са посочени факти, които да обосновават такъв извод за забавено правосъдие в нарушение на чл. 6§1 от КЗПЧОС от страна на АСВТ. Правно ирелевантен е и въпросът за продължителността на съдебното производство по обжалване на отказ за предоставяне на обществена информация, доколкото значим за установяване допустимостта на иска е единствено факта, че този отказ като незаконосъобразен е отменен от АСВТ преди подаване на исковата молба- чл. 204, ал.1 от АПК.

Или в обобщение с оглед на посочената правна квалификация на чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото искът се предявява след отмяна на ИАА по съдебен ред, против ЮЛ, в състава на което е АО, постановил отказа, и последният представлява индивидуален административен акт, издаден при и по повод административна дейност на съда, искът се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Съгласно чл. 7 от КРБ, държавата отговаря за вреди, които са причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Тази разпоредба се съдържа в Глава първа на КРБ, която е посветена на основните начала на държавно устройство, но тя не представлява пряка защита на правата на гражданите, същата прогласява основен принцип, осъществяването, на който трябва да бъде уреден със закон. Такъв именно закон е Закон за отговорността на държавата и общините за вреди ЗОДОВ, в който се разграничават два вида отговорност на държавата: първият, която възниква при наличие на причинени вреди от дейност на администрацията при и по повод административната дейност, а втората – от дейността на правозащитните органи. В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вреди, които са причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. По силата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по правилата на чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ и същата е изборна – пред съда по мястото на настъпилото увреждане или пред съда, в чиято област е постоянния или настоящия адрес или седалище на ищеца.

Разпоредбата на чл. 203 от АПК посочва, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета "Производства за обезщетения" от АПК.

Исковата молба е предявена пред родово компетентния съд -Административен съд Велико Търново съгласно Тълкувателно постановление №2/19.5.2015г. по описа на ВКС по ТД 2/2014 г.,и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл.133 от АПК, доколкото е налице изборна местна подсъдност, в конкретната хипотеза по постоянния адрес на ищеца – гр. Елена, област Велико Търново.

Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закон за задълженията и договорите ЗЗД, като съгласно чл.110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.4.2004г на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая решението на АСВТ е окончателно и е влязло в сила на 27.6.2024г. а искът е предявен на 20.12.2024г преди изтичане на общата [възраст] погасителна давност.

За основателността на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо в хода на съдебното производство да бъде доказано наличието на три кумулативни предпоставки:

1/. Незаконосъобразност на административен акт, отменен по съответния ред или оттеглен ИАА, действието или бездействието на административния орган. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на чл. 49 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените вреди, предвид §1 от ЗР на ЗОДОВ :” За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.” Според Тълкувателно решение № 3/22.4.2004г. по Т. Гр. Д. № 3/2004 г., ОСГК, наличието на отменен като незаконосъобразен акт, съгласно т. 3 и т. 4, е елемент на фактическия състав,

2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

3/Наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, както се посочи по- горе държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В решение №1258/2008г. на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя, в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции. „По повод” изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други.

Настоящата инстанция намира, че както правилно посочва, представителят на ВТОП , е доказана само първата предпоставка за възникване на обективна отговорност по чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно отменен по съдебен ред индивидуален административен акт, какъвто безспорно представлява Решение за отказ за предоставяне на обществена информация. Тази предпоставка се доказва от Решение № 189/27.6.2023г., постановено по адм. д. 301/23г. по описа на Административен съд Велико Търново.

Въпреки дадената му многократно възможност ищецът не е установил настъпването на твърдените от него неимуществени вреди, изразяващ изразяващи се в накърнено чувство за справедливост, безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентния орган, обида от незачитане правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера е значително, в резултат на генериране на негативни емоции- хроничен стрес, нарушен сън, тревожност, депресия, раздразненост, подтиснато настроение, хронично главоболие настъпило разстройство на адаптацията, което и до момента на подаване на исковата молба не е отшумяла. По делото не се доказа и третата кумулативна предпоставка, а именно наличието на пряка причинно- следствена връзка между отменения акт и настъпилите неимуществени вреди, т.е. че тези вреди са възникнали единствено от постановения незаконосъобразен административен акт, а нямат друг произход.

Неоснователността на главния иск обуславя и тази на акцесорния относно законната лихва върху обезщетението, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че предявеният иск като неоснователен следва да бъде оставен без уважение.

Тъй като от ответника не се претендират разноски, такива не се присъждат в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба с правно основание чл.1,, ал.1 от ЗОДОВ, предявена от адв. К. Г. Т. с адрес за призоваване гр. Елена, [улица] против ВТОС гр. В. Търново,[улица] за причинените му неимуществени вреди в резултат на отменен административен акт – отказ за предоставяне на обществена информация, по Преписка № 2/2023г. по описа на ВТОС, отменен с Решение№189/27.6.2023г. , постановено по адм.д. 301/2023г. по описа на АСВТ, с цена на иска 16 571,13 лева, ведно със законната лихва от датата на отмяна на ИАА-21.4.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователна и недоказана.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.