№ 21815
гр. С., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110135186 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „М.Ц.Ц.” ЕООД срещу етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С................,
представлявана от управителя Н. С. Р., за отмяна на решенията, приети от Общото събрание
на ЕС на 29.05.2023 г.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С................, а именно – офис № 2 и офис № 4,
както и че Общото събрание на ЕС от 29.05.2023 г. е незаконосъобразно свикано и
проведено. Поддържа, че не са спазени разпоредбите на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, чл. 16, ал. 4, ал.
5, ал. 6 ЗУЕС с доводи, че общото събрание не е надлежно свикано чрез покана, подписана
от лицата, които имат право да свикват общо събрание, по време на същото не е гласуван и
избран протоколчик на общото събрание, като протоколът от Общото събрание не е
подписан нито от протоколчик, нито от присъстващите, не е спазено изискването на чл. 16,
ал. 5 ЗУЕС за съдържание на протокола, включително не стават ясни явилите се лица (лично
или чрез пълномощник), идеалните части от ЕС, които представляват и начина на гласуване.
Твърди, че не е налице кворум за провеждане на ОС на ЕС и че в протокола липсва
отразяване на начина на гласуване за всяка точка, поотделно. Поддържа, че не е спазена
разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС във връзка с обявяването на протокола и липсва
съобщение за изготвянето му. Твърди, че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни и по
същество - решението по т. 1 нарушава чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, решението по т. 3 противоречи на
чл. 51, ал. 6 ЗУЕС, а решението по т. 5 противоречи на чл. 38 ЗУЕС. Моли за отмяна на
всички решения, приети от Общото събрание на ЕС на 29.05.2023 г. и за присъждане на
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. С писмено
становище от 27.06.2024 г. ответниците, че избрания управител на ЕС – Н. С. Р. (съгласно
удостоверение от 20.06.2023 г. на Столична община, район „О.“) заявяват, че във връзка с
взетите решения, засягащи пряко ищеца впоследствие са проведени нови Общи събрания –
на 04.07.2023 г. и на 15.08.2023 г., на които проблемите, засягащи Медицинския център са
решени. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на ищеца в минимален размер.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – за отмяна на
решенията на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С................, представлявана
от управителя Н. С. Р., приети от Общото събрание на ЕС на 29.05.2023 г.
Според чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В последната разпоредба е предвидено, че
председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За
поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
(управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят
на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13,
ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В съдебната
практика няма спор, че този срок е преклузивен и пропускането му има за последица
погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание.
В случая Общото събрание на етажната собственост, чийто решения са предмет на
настоящото производство, е проведено на 29.05.2023 г., а исковата молба е подадена в съда
на 23.06.2023 г., поради което безспорно преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е спазен.
По иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС ищецът следва да докаже, че е собственик
на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и че решенията,
чиято отмяна се иска, са били взети.
В тежест на ответната страна е да докаже по делото, че при вземането на посочените
в исковата молба решения на общото събрание на етажните собственици са спазени
изискванията за свикване, провеждане на общото събрание и разгласяване на приетите
решения, както и че е бил налице необходимият кворум и мнозинство за вземане на
решенията и че същите са взети при спазване изискванията на ЗУЕС.
Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в
2
сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С................, а именно: офис № 2
и офис № 4 съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том I,
рег. № 2988, дело № 15 от 2008 г. по описа на нотариус А.И., вписан в Служба по
вписванията - гр. С. с вх. рег. № 13256/2008 г., акт № 35, том XXXI, дело № 8545, които
помещения представляват самостоятелни обекти – лекарски кабинети.
Не се спори, че на 29.05.2023 г. е проведено общо събрание на етажните собственици
в етажната собственост, находяща се в гр. С................, което е взело решения, чиято отмяна
се иска, за което по делото е приет Протокол № 1/2023 г. от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост адрес: гр. С., район О., ул. „П.В.“ № 39 - 41 от
29.05.2023 г. В протокола е отразено следното относно приетите решения: по т. 1 –
Предложението е новата помпа да бъде закупена от доктор Кемал, ползващ офиса за
медицински кабинет. Предложението беше единодушно прието; по т. 2 – Предложението е
за ателие № 7, ползващо се за счетоводна фирма със 7 човека, работещи служители, да се
заплаща едномесечна такса 300 лв. Предложението беше единодушно прието; по т. 3 –
Предложението за месечна такса на офис № 2 и офис № 4 става 300 лв. Предложението беше
единодушно прието; по т. 4 – Предложението за месечна такса на офис № 1, офис № 3 и
офис № 5 става по 50 лв. Предложението беше единодушно прието; по т. 5 е записано, че
Предложението е затваряне на двора с врата и пациентите на доктор Кемал да влизат през
входа на офиса отвън на сградата. Срещу това предложение не е вписано да е гласувано и да
е взето решение по него. В протокола е посочено, че събранието е проведено от 19:00 часа,
посочени са присъствалите собственици и сбора на общи части за вземане на решение по
присъствали.
По делото са приети и Протокол № 2/2023 г. от Общо събрание на собствениците на
етажната собственост с адрес: гр. С................, проведено на 04.07.2023 г., на което са приети
решения: по т. 1 - Д-р Кемал да плати половината от стойността на помпата при условие, че
му бъде представена цялата документация, а другата половина да се поеме от собствениците,
по т. 2 - се приема месечната такса на офиси № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 да бъде 30 лв., по т. 3
- се приема таксата за ателие № 7 да бъде в размера на месечната абонаментна такса за
асансьора или 96 лв., докато ателието се ползва като офис, както и Протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост с адрес: гр. С................, проведено на
15.08.2023 г., на което е взето решение - да не се изгражда преградна врата и да не се
ограничава достъпа до двора и офисите отзад.
На първо място, в т. 5 от протокола от 29.05.2023 г. не е обективирана воля на ОС за
вземане на решение – направено е само предложение за затваряне на двора с врата и
пациентите на доктор Кемал да влизат през входа на офиса отвън на сградата. Не е
удостоверено да е проведено гласуване по тази точка и че предложението е прието. Предмет
на отмяна могат да бъдат само позитивни (положителни) решения, т. е. такива, с които е
прието направено предложение. За да е допустим искът по чл. 40 ЗУЕС, трябва да има
решение, законосъобразността на което да е негов предмет. Неприети решения на ОС не
могат да бъдат отменени, а дори и да приеме, че неправилно по поставените въпроси ОС не
3
е провело гласуване и не е приело решение, съдът не може да замести този орган и да вземе
решение вместо него, респ. след отмяна на решение на ОС като незаконосъобразно, да вземе
решение в противен смисъл (в този смисъл и решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. №
657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о.). По посочената точка от дневния ред липсва акт, спрямо
който да бъде упражнено потестативното право на отмяна, поради което искът в тази част е
недопустим.
На следващо място, относно решението по т. 1 от протокола от 29.05.2023 г. – същото
е прегласувано на общо събрание на 04.07.2023 г., на което е прието решение д-р Кемал да
заплати половината от стойността на помпата, при условие, че му бъде предоставена цялата
документация, а другата половина да се поеме от собствениците. С това решение следва да
се счита за отменено предходното такова. В писмената си защита ищецът не оспорва
провеждането на събранието от 04.07.2023 г. Доколкото решението по т. 1 от 29.05.2023 г. не
е породило правни последици (няма данни да е приведено в изпълнение преди 04.07.2023 г.,
а и това се опровергава именно от последващото решение за разпределяне на разходите за
закупуване на помпата за гаража), т. е. не е променило съществуващата правна обстановка в
процесната сграда в режим на етажна собственост, и не внася правна промяна в правната
сфера на етажния собственик/наемател, предвид последващото прегласуване на решението,
съдът приема, че посоченото решение не засяга правната сфера на ищеца и за същия е
отпаднал правният интерес от атакуването му, поради което искът в тази част също е
недопустим. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството. Съдът
следи служебно за наличието му по всяко време на процеса, а при констатирана липса на
правен интерес предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на
основание чл. 130 ГПК. Ето защо исковата молба следва да бъде върната в частта, с която се
иска отмяна на решенията по т. 1 и т. 5 от Общо събрание на 29.05.2023 г., а производството
по делото в тази част – прекратено поради липса на правен интерес.
По отношение на останалите решения от т. 2 до т. 4 съдът приема иска по чл. 40
ЗУЕС за допустим.
Според трайно установената практика на ВКС искът по чл. 40 ЗУЕС е един,
независимо колко основания за незаконосъобразност са въведени и какви нарушения са
допуснати при вземане на решението от ОС. Участник в общността може да оспори само
отделни решения или всички взети решения от едно общо събрание поради липсата на някоя
от предпоставките за вземането му. В случая независимо от проведените последващи общи
събрания от 04.07.2023 г. и от 15.08.2023 г. настоящият съдебен състав приема, че за ищеца
съществува правен интерес да поиска отмяна на решенията, приети на 29.05.2023 г. (от т. 2
до т. 4), тъй като с последващите решения не са преуредени изрично последиците от взетите
на 29.05.2023 г. решения, същите не са били отменени, и съответно пораждат действие в
периода до приемането на решенията на 04.07.2023 г. и на 15.08.2023 г., които имат действие
занапред. С оглед доводите на ищеца за процедурна незаконосъобразност при вземането на
решенията на 29.05.2023 г., същият има правен интерес да поиска отмяната както на всички
4
решения, така и на отделни решения. Решенията на всяко проведено ОС са обект на
самостоятелен контрол и за етажните собственици е налице правен интерес да ги обжалват, в
случай че считат, че са налице пороци при свикването на ОС или при вземане на самите
решения.
При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както
при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в
сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно,
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели,
дори да са гласували за тях. В този смисъл решенията на ОС са особен вид многостранни
актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.
ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина
на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването
на тези правила е основание за действителността на решението.
ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото
събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването
на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че
решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС
и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика
от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен
и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието
- чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е
свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите
решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят
до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в
рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се
иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципът, че нищожност може да се установява без срок - решение № 39/19.02.2013 г. по
5
гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о.
Налице е и практика на ВКС, според която нищожност на решение на общото
събрание извън срока и реда по чл. 40 ЗУЕС може да се установява, само ако са наведени
твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били
случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е
неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и
не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни
собственици; ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл.
11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на
общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато
не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход
дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено
обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци
на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с
императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се
установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на
ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение на решение на общото събрание,
предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В разглеждания случай ищецът не твърди
наличието на някоя от посочените по – горе хипотези, включително за привидност на
решенията, поради което съдът приема, че е сезиран с иск именно по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато се касае за проверка за
законосъобразността на решенията на общото събрание на етажна собственост по реда
на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за
допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и
вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва
да са конкретно посочени. С оглед исковия характер на производството и при спазване на
основния принцип в него - диспозитивното начало (чл. 6 ГПК), предметът на делото е
очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, съдът е обвързан само от
основанията за отмяна на обжалваните решения на ОС на ЕС, посочени в исковата молба, и
не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на
решенията. Предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС е законосъобразността на решения
на общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци относно процедурата
по свикване или провеждане на общото събрание или материалната законосъобразност на
решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага
императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или
констатира наличие на злоупотреба с право (в този смисъл практиката на ВКС, обективирана
в решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. по описа на ВКС, I г. о., решение №
50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II г. о., решение №
60156/10.01.2022 г. по гр. д. № 3848/2021 г. по описа на ВКС, II г. о. и др.). Ищецът по иска
за отмяна на решение на общо събрание трябва да посочи в исковата молба всички факти,
6
които опорочават процедурата, и съдът не може да се произнася по доводи за
незаконосъобразност, които не са посочени в исковата молба, като основание на иска.
В настоящия случай на първо място е оспорена процедурата по свикване на общото
събрание. Ищецът оспорва да е съставена покана за свикване на общото събрание, а дори
такава да е била съставена, оспорва тя да е била поставена на видно и общодостъпно място,
да е избран протоколчик на общото събрание – чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, общото събрание да е
проведено при изискуемия от закона кворум и решенията да са взети със съответното
мнозинство.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на
входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи -
не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху
поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото
събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й.
В чл. 13, ал. 3 ЗУЕС се дава възможност на собственици, които не ползват имота си или
отсъстват за повече от един месец да бъдат уведомявани по телефона при спазване на
определена процедура за отразяване на уведомяването или по електронна поща. В поканата
се посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му –
чл. 13, ал. 7 ЗУЕС.
Нормите на чл. 12 ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС са императивни и нарушаването им има за
последица незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС.
По делото не е представена покана, чрез която е свикано общото събрание, поради
което не би могло да се установи дали същата съществува, дали тя е била поставена на видно
място и е съдържала необходимите реквизити, дали събранието е проведено не по-рано от 7
дни преди поставяне на поканата, както и дали то е надлежно свикано (от лицето, което има
право да свиква общото събрание) и проведено по съответния дневен ред. Етажните
собственици не са били надлежно уведомени за свикването на ОС на ЕС на 29.05.2023 г.,
което води до извод за неспазване на изискването на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС и се приравнява на
липсата на покана. Ответниците носят доказателствената тежест да докажат, че при
вземането на посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажните
собственици са спазени изискванията за свикване и провеждане на общото събрание, като в
случая не са представени доказателства относно надлежното му свикване, поради което само
на това основание предявеният иск следва да бъде уважен, а оспорените решения –
отменени (така и решение № 262004 от 25.03.2021 г. по в. гр. д. № 9220/2020 г. по описа на
СГС, II-Б въззивен състав).
На следващо място, съгласно чл. 15 ЗУЕС Общото събрание се провежда, ако
присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални
части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т.
1 - 4 и 7. Ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на
7
кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения
дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост – чл. 15, ал. 2 ЗУЕС. В
представения протокол е отразено присъствието на собственици, притежаващи общо 63,78
на сто идеални части от общите части на сградата, като не става ясно дали събранието е
проведено в първоначално уговорения час, или след изтичане на един час, съобразно
разпоредбата на закона.
Допуснати са всички посочени в исковата молба нарушения на: чл. 13, ал. 1
ЗУЕС (липсва покана за свикване на ОС); чл. 16, ал. 2 ЗУЕС (няма данни от кого е
председателствано общото събрание – от председателя или друг член на управителния съвет
или от управителя); чл. 16, ал. 4 ЗУЕС (не е избран протоколчик, подобно обстоятелство не е
вписано в протокола); на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС (относно спазване на кворума за
провеждане на общото събрание) и на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС (липсват подписи на явилите се
лица, както и не е посочено как са гласували присъствалите етажни собственици – „за“,
„против“, „въздържал се“); на чл. 16, ал. 6 ЗУЕС (протоколът не е подписан – нито от
председателстващия, нито от протоколчика и не е отразена причината за това). Във връзка с
оплакванията, свързани с нарушение на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, следва да се посочи, че тази
разпоредба няма отношение към законосъобразността на оспорените решения, а е от
значение за оповестяването на протокола от проведеното Общо събрание и за отброяването
на срока, установен в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Тя цели протоколът да стане известен на всички
етажни собственици и ако те имат възражения по съдържанието му, да го оспорят в
определения в ал. 9 от същия текст срок. Доказването на фактите, обуславящи
законосъобразното свикване и провеждане на Общото събрание и оформяне на протокола, е
в тежест на ответниците. Те не са оспорили твърденията на ищеца за допуснати нарушения,
нито са ангажирали доказателства за спазване на посочените разпоредби. Напротив, в
последващо проведените общи събрания и опита за постигане на извънсъдебно
споразумение се съдържа изявление за признание на иска за отмяна на решенията, приети на
общото събрание, проведено на 29.05.2023 г. Доколкото нарушенията са допуснати при
свикване на ОС, провеждането му и изготвянето на протокола, то те обосновават извод за
незаконосъобразност на всички решения, чието отмяна ищецът има правен интерес да иска
по реда на чл. 40 ЗУЕС, като не е необходимо да се обсъждат останалите заявени в исковата
молба основания за отмяна - относно материалната незаконосъобразност на част от
решенията.
Ето защо искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен в частта, която съдът
прие за допустима, като бъдат отменени решенията по т. 2, т. 3 и т. 4, приети на Общото
събрание на етажната собственост, проведено на 29.05.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за уважената част от
исковете и за прекратяването на делото по иска за отмяна на решението по т. 1 поради
8
отпадане на правния интерес в хода на процеса. Относно прекратяването на делото по иска
за отмяна на решението по т. 5 ищецът няма право на разноски, а такова се поражда за
ответниците, доколкото искът е изначално недопустим.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил разноски в
размер на 920 лв., от които 840 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС и 80 лв. - държавна
такса. Съдът приема, че възнаграждението е уговорено в размер под минималния такъв,
предвиден с редакцията на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към този момент - 1000 лв., поради което не
подлежи на намаляване. Съобразно гореизложеното относно начина на разпределяне на
разноските, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 736 лв. (поравно за
четирите решения).
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК за прекратената част от производството по т. 5 от
протокола от ОС право на разноски имат и ответниците, от които обаче не се претендират
такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от „М.Ц.Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В............., срещу етажните собственици на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. С................, представлявани от управителя Н. С. Р.,
конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от
дневния ред по протокол № 1 от 29.05.2023 г. на Общо събрание на етажните собственици на
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в в гр. С................, както следва: по т. 2
– за ателие № 7, ползващо се за счетоводна фирма със 7 човека, работещи служители, да се
заплаща едномесечна такса 300 лв.; по т. 3 – месечната такса на офис № 2 и офис № 4 става
300 лв.; по т. 4 – месечната такса на офис № 1, офис № 3 и офис № 5 става по 50 лв.
ВРЪЩА искова молба вх. № 180211/23.06.2023 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 35186/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав, в частта по
предявения от „М.Ц.Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В............., срещу етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. С................, представлявани от управителя Н. С. Р., конститутивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1 и т. 5 от дневния ред по
протокол № 1 от 29.05.2023 г. на Общо събрание на етажните собственици на сграда в режим
на етажна собственост, находяща се в в гр. С................, описани както следва: по т. 1 –
новата помпа да бъде закупена от доктор Кемал, ползващ офиса за медицински кабинет и по
т. 5 - Предложението е затваряне на двора с врата и пациентите на доктор Кемал да влизат
през входа на офиса отвън на сградата, като недопустимо.
ОСЪЖДА етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. С................, представлявани от управителя Н. С. Р., на основание чл. 78, ал.
9
1 ГПК, да заплатят на „М.Ц.Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В............., сумата от 736 лв. – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, в която производството по
делото е прекратено, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10