Р Е Ш
Е Н И
Е
No24
гр. Б., 31.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1223 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл. 439 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът- Ц.С.П. от гр. Б.твърди, че с
влязла в сила Присъда No 3/30.04.2009
г. по НОХД No */20** г. по описа на РС- Б., потвърдена с Решение от 23.12.2009
г. на Софийски окръжен съд, е признат за виновен за това, че на 17-18.08.2005
г. е причинил средна телесна повреда на Г.К.П., поради което го е осъдил на
наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 66 от НК е отложил за изпитателен срок от пет години. Със същата присъда съдът го е
осъдил да заплати на ответника обезщетение в размер на 13000.00 лв.,
представляващи претърпени от последния неимуществени вреди в резултат на
нанесената средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху нея от
18.08.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 150.00
лв., представляващи направени от ответника разноски за адвокатска услуга по
делото. За посочените суми е издаден изпълнителен лист на ответника на
23.07.2010 г. С молба от 17.12.2010 г. ответникът е образувал изпълнително дело
No */20** г. пред ДСИ при РС- Б., по което са извършвани изпълнителни действия
единствено в рамките на няколко месеца след образуването му, представляващи
справки за имуществено състояние на ищеца. Поддържа, че последното действие по
събиране на сумите е извършено на 11.04.2011 г. и представлява връчена му
покана за доброволно изпълнение. По молба на ищеца с разпореждане от 17.01.2019
г. държавен съдебен изпълнител е разпоредил да бъде прекратено изпълнителното
дело. По молба на ответника от 03.05.2019 г. е образувано ново изпълнително
дело под No 20191810400089 при ДСИ при РС- Б.. Излага, че на 13.05.2019 г. е
получил покана за доброволно изпълнение по това дело. Поддържа, че претенцията
на ответника е погасена по давност, изтекла на 12.04.2018 г. Сочи, че към
датата на предприемането на новите действия по принудително събиране на
вземанията с подаване на молба от ответника от 03.05.2019 г. за образуване на
ново изпълнително производство, вземанията се явяват погасени по давност. Моли
съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът
не дължи на ответника, като погасени по давност, сумата от 13 000 лв.
главница, представляваща претърпени от ответника неимуществени вреди в резултат
на нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху нея от
18.08.2005 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 150.00 лв.,
представляваща направени от ответника разноски за адвокатска услуга по НОХД No */20** г. по описа на РС- Б.. Претендира заплащане на
направените по делото разноски
Ответникът- Г.К.П. *** в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска. С
писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, ответникът заявява, че
признава иска и с нищо не е предизвикал завеждането му, поради което моли на
ищеца да не се присъждат разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от заверено копие на
Изпълнителен лист от 23.07.2010 г., на посочената дата въз основа на присъда по
НОХД No */20** г. по описа на Районен съд Б.е издаден изпълнител лист на Г.К.П.,
по който Ц.С.П. е осъден да му заплати сумата от 8 000.00 лв. и сумата от
5 000.00 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.08.2005 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 150.00 лв., за направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Видно от приложените заверени
копия на изпълнително дело No */20** г. и No 20191810400089, и двете на ДСИ при
РС- Б., по молба на Г.К.П. с вх. No 617 от
17.12.2010 г. и въз основа на така издадения по НОХД No */20** г. по описа на
РС- Б.изпълнителен лист е образувано изпълнително дело No */20** г. на
ДСИ при РС- Б.. Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело, в нея
взискателят не е посочил изпълнителен способ. На длъжника Ц.С.П. е изпратена
покана за доброволно изпълнение от 22.12.2010 г., връчена на 30.12.2010 г.,
както и за доброволно изпълнение от
25.03.2011 г., връчена му на 11.04.2011 г. С молба вх. No 69/15.01.2019 г. до държавния съдебен изпълнител
длъжникът по изпълнителното дело Ц.С.П. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с
разпореждане от 17.01.2019 г. на ДСИ при БРС производството по изпълнително
дело No */20** г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В
разпореждането си съдебният изпълнител е посочил, че последното извършено
действие по делото е извършено на 11.04.2011 г., когато лично на длъжника е
връчено съобщение за публично изпълнение.
С молба вх. No 186/31.01.2019 г. по изп. дело No */20** г. Г.К.П. е
поискал да му бъде предоставен оригиналът на изпълнителния лист от 23.07.2010
г. - въз основа на така издадения по НОХД No */20** г. по описа на РС- Б.По
молба на Г.К.П. с вх. No
764/03.05.2019 г. и въз основа на изпълнителния лист от 23.07.2010 г., издаден
по НОХД No */20** г. на РС- Б., е образувано изпълнително дело No 20191810400089
по описа на ДСИ при РС- Б., като на длъжника Ц.С.П. е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. No
1055/08.05.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост от ищеца на
ответника на сумата от 13 000 лв. главница, ведно със законната лихва
върху същата, считано от 18.08.2005 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 150 лв. за направени съдебни разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 23.07.2010 г. по НОХД No */20** г. по описа на Районен съд
Б., и които са предмет на принудително изпълнение. Искът е допустим, като е
налице правен интерес от предявяването му, тъй като чрез същия ищецът, като
длъжник в изпълнително производство, оспорва изпълнението на посочените
задължения, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно
изискването на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а именно погасяване на вземанията по
давност. Ответникът в настоящото производство
признава иска.
Съдът намира така
предявения иск за основателен.
По делото е няма
спор, че вземанията на ответника към ищеца по настоящото дело са присъдени с
присъдата по НОХД No */20** г. по описа
на Районен съд Б., като изпълнителният лист въз
основа на същата е издаден на 23.07.2010 г., към който момент следователно
присъдата е била влязла в сила.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност
е винаги пет години. По силата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение No 2/2015 г. по т. д. No 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Същевременно в
мотивите към т. 10 от цитираното ТР е посочено, че не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Отбелязано е, че давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая, с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че течението на погасителната давност за
установените с присъдата вземания на ответника по настоящото дело, започнала да
тече с влизане в сила на присъдата, на практика не е била прекъсвана. Видно от
подадената от ответника молба за изпълнение с вх. No 617/17.12.2010 г., по която е образувано
изпълнителното производство по изп.д. No */20** г. на ДСИ при БРС, в
същата не е посочен изпълнителен способ. Съгласно цитираното ТР No 2/2015 г., то не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Други действия не
са извършвани по изпълнителното производство по изп. д. No */20**
г. на ДСИ при БРС. Доколкото по настоящото дело не са представени доказателства
за датата на влизане в сила на присъдата, по която е издаден процесният
изпълнителен лист, то съдът приема, че най-късната дата, на която е била влязла
в сила присъдата, е датата на издаване на изпълнителния лист на 23.07.2010 г.
От този момент е започнала да тече петгодишна погасителна давност, която не е
прекъсвана или спирана, като е изтекла на 23.07.2015 г. Поради това ищецът не
дължи заплащане на сумите по изпълнителния лист, тъй като вземанията са
погасени по давност, като предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Следва да се посочи, че
дори да се приеме, че с подаване на молбата за изпълнение на 17.12.2010 г. /макар
да не е посочен изпълнителен способ/ давността е прекъсната, то от този момент
е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 17.12.2015 г. Също така,
ако се приеме, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното
дело е изпращане, респ. получаване на поканата за доброволно изпълнение, то
втората такава е изпратена на 25.03.2011 г. /получена на 11.04.2011 г./, и
следователно давността е изтекла на 25.03.2016 г. /респ. 11.04.2016 г./
С оглед изхода на спора и направеното от ищците искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да им заплати направените от
тях разноски
по делото в размер на 526.00 лв. за
държавна такса. Искането на ответника да не му бъдат възлагани разноските по
делото е неоснователно, тъй като в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК
не намира приложение - въпреки направеното от ответника признание на иска, то
не е налице другата предпоставка на цитираната разпоредба, а именно ответникът
с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Ответникът е предприел
действия по принудително изпълнение на вземанията, с което е станал повод и за
завеждане на настоящото дело.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Ц.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г.К.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
че Ц.С.П., с ЕГН **********, не дължи на Г.К.П., с ЕГН **********, сумата от 13000.00
лв. главница, представляваща претърпени от ответника неимуществени вреди в
резултат на нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху
същата, считано от 18.08.2005 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 150.00 лв. за направени съдебни разноски за адвокатска услуга по НОХД No */20** г. по описа на РС- Б., за които е издаден изпълнителен
лист от 23.07.2010 г. по НОХД No */20** г. по описа на Районен съд Б., и които
са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело No 20191810400089
по описа на ДСИ при РС- Б., поради погасяването по давност на вземанията.
ОСЪЖДА Г.К.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Ц.С.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 526.00 лв.
/петстотин двадесет и шест лева/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :