№ 140
гр. Русе , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500278 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 437 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на К. Н. П. против действията по изп. дело №
202/2021 г. на частен съдебен изпълнител И.Х. рег. № *** на КЧСИ,
изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на
жалбоподателката. Твърди се, че върху получаваното от нея трудовото
възнаграждение е наложен трети по ред запор. По банкова сметка в
„УниКредит Булбанк“ АД, на която също е наложен запор по настоящото изп.
дело, се превежда несеквестируемата част от работната заплата и
възнаграждение по Проект BG05M9OR001-1.009-0001 във връзка с обявената
епидемиологична обстановка в страната, което счита също за
несеквестируемо на основание чл.5, ал.5 от ЗМДВИП. Поради изложеното,
моли съда да отмени наложения запор върху доходите, постъпващи по
банковата ѝ сметка.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело “Ти Би Ай
Банк“ ЕАД – гр. София, не изразява становище по жалбата.
В представените мотиви по обжалваните действия, съдебният
изпълнител излага становище за неоснователност на подадената жалба.
1
В разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване насочването на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо. Съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата, Окръжният съд приема за
установено следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 202/2021 г. по описа на
ЧСИ И. Х. е образувано на 09.02.2021 г. по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
гр. София въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4758/2020
г. по описа на Районен съд – гр. Русе срещу длъжника и настоящ
жалбоподател К. Н. П. за събиране на следните суми: 7718.69 лв. – главница,
2219.12 лв. – лихви за периода от 05.08.2019 г. до 24.06.2020 г., 408.82 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.08.2019 г. до 01.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 206.93 лв. – разноски и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
поискал служебно проучване на имущественото състояние и предприемане на
действия по обезпечаване на задълженията, чрез налагане на запори върху
движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрана на недвижими
имоти.
След образуване на изпълнителното дело и проучване на имуществото,
ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение, което К. П. получава
от работодателя си КОЦ Русе и запор на банковите сметки в ЦКБ АД,
Юробанк АД и УниКредит Булбанк АД. На длъжника е изпратена ПДИ,
връчена на 24.02.2021 г.
На осн. чл.508 от ГПК, работодателят КОЦ Русе е уведомил съдебния
2
изпълнител, че жалбоподателката получава нетно трудово възнаграждение
над размера на МРЗ за страната, като секвестируемата част се превежда по
предходно наложени запори по изп. дело № 1062/2019 г. и изп. дело №
22/2020 г. на ЧСИ В. Николов и по изп. дело № 5070/2020 г. на ДСИ В. П.
Работодателят посочва, че превежда несеквестируемата част от трудовото
възнаграждение по банкова сметка при УниКредит Булбанк АД.
С писмена молба от 02.03.2021 г. П. е поискала вдигане на запора в
УниКредит Булбанк АД, с ангажимента да внася по 50 лв. за погасяване на
задълженията по изпълнителното дело. Допълва, че получава средства по
европейски проект за работа с болни от Ковид-19, които счита за
несеквестируеми.
С две възражения от 10.03.2021 г. длъжникът иска ЧСИ да изпрати
уточнително писмо до УниКредит Булбанк АД, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на постъпващите по банковата сметка суми, тъй като
същите се явяват част от трудовото възнаграждение, която е изцяло
несеквестируема.
На 15.03.2021 г. по делото е постъпило становище на взискателя, в
което дава съгласие за вдигане на запора върху банковата сметка на
длъжника, при условие, че плати еднократно 500 лв. и след това ежемесечно
по 50 лв., като при неизпълнение, запорът отново да бъде наложен.
На 25.03.2021 г. по делото е входирана настоящата жалба, а на
09.04.2021 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 1262 лв. от
УниКредит Булбанк АД, за която съдебният изпълнител е разпоредил да не се
разпределя до решаване на спора. С писмо от 22.04.2021 г. УниКредит
Булбанк АД уведомява ЧСИ Х., че предоставя на лицето ежемесечно средства
от трудово възнаграждение в размер на МРЗ до получаване на инструкции от
съдебния изпълнител.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. При тълкуване на посочената разпоредба и при
3
съобразяване на задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 2 от
26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
съдът приема, че с обжалването на наложения запор върху банкова сметка на
длъжника, на практика се обжалва насочването на принудителното
изпълнение срещу имуществени права на длъжника - доходи от трудови
възнаграждения, които счита за несеквестируеми.
Съгласно правилото на чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и
въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично
секвестируеми, поради което и наложеният върху тях запор обхваща само
секвестируемата част от тези вземания. Секвестируемата част се определя по
различен начин според величината на дохода /след приспадане на дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и обстоятелството
дали длъжникът е с деца, които издържа. Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК
несеквестируемостта се запазва и ако доходите по чл. 446 ГПК са постъпили
по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
В настоящия случай видно от намиращите се в изпълнителното дело
запорни съобщения, изпратени до третите задължени лица – работодателя
КОЦ Русе, ЦКБ АД, Юробанк АД и УниКредит Булбанк АД, ЧСИ Х. е
разпоредил удръжките от трудовото възнаграждение да бъдат правени
ежемесечно от третото задължено лице при спазване правилата на чл. 446
ГПК, т.е. при съобразяване конкретния размер на несеквестируемия минимум
и секвестируемата част.
Проект BG05M9OP001-1. 099-0001 "Подкрепа на работещи в системата
на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от
COVID19" се изпълнява с финансовата подкрепа на Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., съфинансирана от ЕС, чрез
Европейския социален фонд. Текстът на чл. 5, ал. 5 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, на който се позовава
жалбоподателката, забранява налагане на обезпечителни мерки и извършване
на действия по принудително изпълнение до два месеца след отмяната на
извънредната епидемична обстановка върху парични средства, изплатени на
работници и служители като компенсации въз основа на акт на Министерския
съвет във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19. Не
4
подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на
работниците и служителите за тези средства, включително постъпили по
банковите им или други платежни сметки.
Настоящият съдебен състав съобразява изрично посоченото
предназначение на отпуснатите средства – превенция и подкрепа на
медицински и немедицински служители, които първи посрещат
предизвикателствата на пандемичната криза, свързана с разпространението на
Ковид-19, да се гарантира ефективната работа на здравната система при
значителен стрес и да се преодолеят безпрецедентните предизвикателства на
пандемията. Характерът и целта на тези средства са да се компенсира и
помогне за преодоляване на негативните последици за работниците и
служителите на т. нар. „първа линия“, поради което настоящият съд, счита че
същите попадат в приложното поле на чл.5, ал. 5 от ЗМДВИП. Неправилно и
в противоречие с целевото им отпускане, предоставените по сметка на
жалбоподателката средства са преведени по сметка на съдебния изпълнител.
Насочването на изпълнението върху тях е незаконосъобразно и това
изпълнително действие подлежи на отмяна.
Настоящият съдебен състав не е легитимиран да постанови
възстановяване на сумата, а този резултат представлява следствие от
отмененото изпълнително действие на ЧСИ И.Х. рег. № *** на КЧСИ въз
основа на запор, изпълнен в противоречие на нормата на чл. 5, ал. 5 от
ЗМДВИП.
Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изпълнително действие по изп. д. № 202/2021 г. по описа на
ЧСИ И.Х. рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС, изразяващо се в
насочване на изпълнение върху парични средства, получавани от К. Н. П. по
проект BG05M9OP001-1. 099-0001 "Подкрепа на работещи в системата на
здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID19".
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6