№ 26814
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20231110106432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Г. С. против ***
АД искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, както следва:
сумата от 7 357,60 лв.– застрахователно обезщетение по Застраховка на живота и
трудоспособността чрез групова застраховка Злополука във връзка със
застрахователно събитие трайна загуба на работоспособност, настъпила
вследствие на заболяване на 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба в съда – 06.02.2023 г., до
окончателното погасяване на сумата;
сумата от 1 362,66 лв. – моратонра лихва върху главницата за периода от
12.04.2021 г. до 02.02.2023 г.
Ищецът твърди, че считано от 2003 г. работи като деловодител в СГС и като
такъв за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. е била бенефициер по Застраховка на
живота и трудоспособността чрез групова застраховка Злополука. Сочи, че на
03.02.2020 г. е постъпила в болница, където й е отстранен карцином от дясната гърда.
В периода 03.02.2020 г. – 27.01.2021 г. била в отпуск по болест, във връзка с което по
застраховката са й заплатени 2 242,40 лв. за настъпил покрит риск – отпуск по болест
/2210 лв./ и дневни пари за престой /32,40 лв./. Сочи, че с решение № 0776/044 от
05.03.2021 г. на ТЕЛК са й признати 80 процента трайно намалена работоспособност с
диагноза „карцином на дясната млечна жлеза“, но ответникът – застраховател е
отказал да изплати обезщетение по т. 6,2, раздел четвърти за покрит риск „трайна
загуба на работоспособност“ по мотивите, че датата, посочена в решението на ТЕЛК,
не попада в периода на покритие. Ищецът излага в тази връзка, че определящ е
1
моментът на откриване на заболяването – 03.02.2020 г. и следваща се от него намалена
работоспособност, поради което отказът е неоснователен. Претендира сумата от
7 357,60 лв., равняваща се на 9 600 лв. минус заплатените 2 242,40 лв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който не спори да е
налице валиден договор за застраховка, по който ищцата да е бенефициер; да е
диагностицирана с рак на гърдата, както и да е с трайно намалена работоспособност.
Сочи, че е заплатил на ищцата 2 242,40 лв. за настъпил покрит риск – отпуск по болест
/2210 лв./ и дневни пари за престой /32,40 лв./, както и 225 лв. –медицински разноски.
Ответникът сочи, че определящо е проявлението на риска, което е от 05.03.2021г. и е
извън срока на покритие. Според т. 99 ОУ диагностицирането на заболяването за пръв
път и началото на трайно намалената работоспособност са меродавни. Оспорва да е
изплащал писмо от 25.01.2022 г. Оспорва иска и по размер поради заплатените суми.
Ответникът не спори, че между страните е налице валиден договор за
застраховка на живота и трудоспособността чрез групова застраховка Злополука, като
ищцата е бенефициер като работеща в съдебната система с период на покритие
01.01.2018 г. – 31.12.2020 г.; че по принцип покрити рискове са временна
неработоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване, трайна загуба
на работоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване,
хирургическо лечение, дневни пари за болничен престой, сторване на медицински
разходи; не спори и че на 03.02.2020 г. ищцата е постъпила в болница, където й е
отстранен карцином от дясната гърда; че във връзка с това в периода ищцата
03.02.2020 г. – 27.01.2021 г. била в отпуск по болест; че във връзка с раковото
заболяване ищцата е с признати 80 процента трайно намалена работоспособност.
Ищцата не спори, че по преписката са й заплатени 2 242,40 лв. за настъпил
покрит риск – отпуск по болест /2210 лв./ и дневни пари за престой /32,40 лв./.
По исковете по 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: че
застрахователното събитие е настъпило в срока на покритие, размера на иска. В
тежест на ответника е докаже възраженията си.
Представените от страните писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходми за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да
бъде допуснато.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 16.10.2023 г. /понеделник/ от 09,30 ч., за която дата и
час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, както и
доказателствата към отговора на исковата молба.
По искането на ответника по чл. 190 ГПК по т. 1 от отговора и искането за
2
назначаване на ССчЕ по т. 3 от отговора съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з.
По искането на ищеца СМЕ съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з.
УКАЗВА на ищцеца/ищците, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната,
която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3