Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
Гр. Перник, 31.05.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на седми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 79 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частни жалби на И.Т.Т. – длъжник по изп. дело № 240/2016 г. по описа на
ЧСИ Е. Д., и на Б.И.Т. – трето за изпълнителното дело лице, срещу въвод във
владение на недвижим имот, извършен на *** г., с искания за неговата отмяна.
В
жалбата на И.Т., се релевират доводи за незаконосъобразност на извършеното
действие, поради ненадлежното му уведомяване като длъжник за насрочения въвод.
Поддържа се, че въводът е бил извършен в имот, който не е бил предмет на
проведения исков процес и е различен от имотите, предмет на изпълнителния лист
по делото – образуван от друг имот, собственост на длъжника и съпругата му,
както и от имот, собственост на трети лица). Направено е искане за назначаване
на СТЕ със задачи, свързани с установяване идентичността на имотите, предмет на
извършения въвод и предмет на изпълнителния лист.
Жалбоподателят
Б.Т. – непълнолетен син на длъжника И.Т. и трето за изпълнителното дело лице,
със съдействието на законния си представител, е изложил съображения, че е
собственик на ½ ид. част от имота, в който е извършен въводът във
владение, като същият е различен от имота, предмет на издадения изпълнителен
лист. Сочи, че е узнал за въвода в момента на извършването му – *** г., като се
е намирал във владение на имота както на посочената дата, така и преди това. Направени
са искания за назначаване на СТЕ със задачи, изцяло идентични на поставените от
другия жалбоподател.
В
законоустановения срок са постъпили писмени възражения на взискателите А.И.Н. и
С.И.А., с които жалбите и релевираните с тях доказателствени искания се
оспорват.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви, с които е изразил становище за законосъобразност
на предприетите от него действия по уведомяване на страните и извършване на въвод
във владение.
С
частните жалби се представят под опис допустими и относими писмени доказателства,
като в проведеното открито съдебно заседание е изслушана и приета СТЕ със
задачи, поставени от страните и служебно от съда.
Съдът
констатира, че частните жалби са редовни и допустими, подадени в
законоустановения срок от лица с правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, като са заплатени таксите за тяхното разглеждане.
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК длъжникът може да обжалва отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Защитата на длъжниците
по реда на чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК е приложима в случаите на принудително
предаване на присъден имот въз основа на представен изпълнителен лист и въвод
на кредитора във владение по реда на глава 47 ГПК, какъвто е процесният случай
(така и Определение № 253 от 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № 228/2010 г. на ВКС,
IV г.о.).
Изп. дело № 240/2016 г. по описа на ЧСИ Е. Д. е образувано по изпълнителен
лист, издаден от РС Р. на *** г. въз основа на влязло в сила решение по
осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с което Б.Т., А.Ч. и
жалбоподателят И.Т. са осъдени да предадат на Н. Н., Е. М., Д. И., Б. Т., С.А.
и А.Н. владението върху част от нива
с площ 435 кв.м., седма категория, находяща се в ***, представляваща имот № ***
по картата на землището на ***, при граници и съседи: имоти №№ ***, ***, ***, ***,
***, както и част от нива,
съставляваща имот № *** по картата на землището, седма категория, в ***,
която част е с площ от 76 кв.м., при граници имот № *** и от три страни имот № ***.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на посочения изпълнителен титул
по молба на А.Н. и С.А., с която се иска извършването на въвод в посочените
части от две ниви, в ***.
С Разпореждане от 01.10.2018 г. ЧСИ Е. Д. е насрочила въвод във владение на
имотите в *** за дата *** г. На длъжника И.Т.Т. е изпратена призовка за
принудително изпълнение от 03.10.2018 г., приложена по делото в цялост /л.
166-167/.
Съгласно чл. 43 ЗЧСИ може да възложи на определен служител в неговата
кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и реда чл. 37 – чл.
58 ГПК, в т.ч. и чрез залепване на уведомление. За да се приеме, че е налице
редовно връчване по силата на уредената в чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, следва да
бъдат предприети последователно уредените в чл. 47 ГПК процесуални действия. В
разглеждания случай при връчване на призовката за принудително изпълнение до
жалбоподателя И.Т. е допуснато нарушение на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, се извършва чрез залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия, като когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. За да се приложи този ред
за връчване е необходимо да се удостовери от връчителя, че страната не може да
бъде намерена на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, като законът изрично предвижда по какъв начин се констатира
невъзможността лицето да бъде намерено на адреса.
Видно от уведомление, изх. № 06721 (л. 151 от ИД), на 04.10.2018 г. на адреса
на жалбоподателя длъжник И.Т. в *** е залепено уведомление, в което е указано,
че на осн. чл. 47, ал. 1 ГПК, „в
двуседмичен срок, считано от днес, 04.10.2018 г.“ длъжникът следва да се
яви в кантората на ЧСИ Д. за получаване на книжа. Залепянето на уведомлението
не е било предшествано от три посещения на адреса през разумен период от време,
липсва конкретика около невъзможността длъжникът да бъде открит, поради което
предпоставките по чл. 47, ал. 1 ГПК не са били налице и връчването чрез
залепеното на 04.10.2018 г. уведомление не е надлежно.
В последствие, видно от докладната записка и разписката от 12.11.2018 г. /л.
165/, призовкарят е посетил адреса на ап. 7 няколко пъти, съответно на дати
10.10.2018 г., на 17.10.2018 г., 28.10.2018 г. (неделя), на 31.10.2018 г., на
04.11.2018 г. (неделя), на 08.11.2018 г. и на 12.11.2018 г., като е посочил, че
при всяко посещение е залепял уведомление на пощенската кутия, без втори
отрязък от такова уведомление реално да е приложен по приобщеното копие от изп.
дело. Същевременно предишните съобщения до И.Т. за предходното насрочване на
въвод (за 29.09.2016 г.), са били изпращани до друг адрес – на ***, като
процесуалните изисквания за връчване отново не са били спазени – върху лицевата
страна на съобщенията има единствено отбелязване на призовкаря, че е „разлепил настоящото съобщение“. Същевременно длъжникът твърди, че е намерил
единствено уведомление от 01.11.2018 г. (приложено към жалбата) – отново
адресирано до ап. * и неупоменато в
докладната записка от 12.11.2018 г. за посещенията на призовкаря.
Призоваването чрез залепване на уведомление е възможност, която следва да
се прилага при формално спазване на установените в чл. 47 ГПК императивни правила
в тяхната пълнота и последователност. Връчването на съдебни книжа чрез
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК се удостоверява във върнатото в цялост
съобщение, като се прилага и вторият екземпляр от самото връчено уведомление. При
така установената фактология не се установява спазване на уредената в чл. 47,
ал. 1 ГПК процедура по призоваване чрез залепяне на уведомление, респ. на коя
дата конкретно се е осъществило това, за да се направи преценка относно 14-дневния
срок, с изтичането на който книжата се считат редовно връчени (чл. 47, ал. 5 ГПК).
С оглед ненадлежното уведомяване на длъжника жалбата му в хипотезата на чл.
435, ал. 2, т. 3 ГПК се явява основателна и въводът следва да се отмени.
По арг. чл. 435, ал. 5 ГПК трето лице може да обжалва въвода във владение,
само ако е било във владение на имота преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява. По отношение на лице,
което е придобило владението на имота след
завеждане на делото, може да бъде приложена уредената в чл. 523, ал. 2 и чл.
524 ГПК защита. В случая третото лице е заявило върху имота, в който е
осъществен въводът, собствени права, твърдейки, че имотът, в който се извършва
въводът, е различен от посочения по листа. Жалбоподателят се е легитимирал като
собственик по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от ***
г., т.е. извършена след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното
решение. Съдебният изпълнител е следвало да осъществи правомощията си, съгласно
чл. 523, ал. 2 ГПК, но в случая незаконосъобразно това не е сторено. Защитата
по чл. 524 ГПК се състои във временно
преустановяване на изпълнителните действия и не би могла да бъде постигната при
осъществен въвод. С въвеждането на взискателя в процесния имот, което именно е
и предмет на изпълнителното дело, притезанието би било изпълнено, което е
основание за приключване на изпълнителното производство, след което защитата по
чл. 524 ГПК би била неосъществима.
В заключението по компетентно изготвената СТЕ вещото лице посочва, че между
частите от нивите по изпълнителния лист и имота, посочен в нотариалния акт на
жалбоподателя, не може да се установи идентичност, тъй като в изпълнителния
лист няма графична част, местоположението на имотите е посочено в различни
общини, като имотите по листа са описани по КВС, а УПИ съгласно нотариалния акт
– по плана за регулация.
За да може да бъде извършен въводът, взискателят трябва да представи на
съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен
във владение на конкретния имот, като в случая титулът е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение след проведено
производство по чл. 108 ЗС. В мотивите към решението при определяне на частите
върху спорния имот, които ответниците следва да бъдат осъдени да предадат,
въззивният съд се е позовал на скици, изготвени в хода на производството от вещи
лица, като конкретните части са представени с буквено означение.
В диспозитива, съответно – в
издадения въз основа на него изпълнителен лист, не е посочено конкретното
местоположение на съответните части от нивите, които взискателите имат право да
им бъдат предадени – чрез словесно описание или чрез изрична препратка към
конкретна скица, изготвена в рамките на проведеното производство по чл. 108 ЗС.
Тази очевидна фактическа грешка в диспозитива и листа, включително и относно
общината, в която се намират имотите, може да бъде поправена по предвидения в
закона ред, но не и в производство по чл. 435 ГПК. Едва след това съдебният
изпълнител може да упражни мерките на принуда, ръководейки се от обективните и
субективните предели на листа, удостоверяващ изпълняемото право, който се
издава именно въз основа диспозитива на съдебното решение. При насрочване на
нов въвод в процесния имот, ако третото лице все още противопоставя на
взискателите свои права, ЧСИ следва да процедира съобразно чл. 523, ал. 2 ГПК.
Предвид постановения резултат на жалбоподателите следва да се присъдят
сторените от тях разноски в производството – по 250 лв. на всеки, съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
въвод във владение на недвижим имот, извършен на *** г. по изп. дело № 20167510400240 на ЧСИ
Е. Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК А.И.Н., ЕГН ********** и С.И.А.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно
на И.Т.Т., ЕГН ********** сумата от общо 250,00
/двеста и петдесет/ лева – разноски пред Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК А.И.Н., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН
********** да заплатят солидарно на Б.И.Т.,
ЕГН ********** – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Г.Н.Т., сумата от общо 250,00 /двеста и петдесет/ лева – разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните и ЧСИ Е. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.