РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500049 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество, чрез процесуален представител главен инспектор А.
Д. против Решение № 187/16.10.2024г. на ОС – Разград, постановено по гр.д.
№ 107/2023г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Д. Ф. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Брестовене, общ.Завет, обл.Разград ул.
Бистрица №** и С. А. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
с.Брестовене, общ.Завет, обл.Разград, ул.Вежен №**, и настоящ адрес
с.Китанчево, общ.Исперих, обл.Разград, ул. Н. Й. Вапцаров №**, иск за
отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ с
цена на иска 146 092,01 лева. Наведените в жалбата оплаквания са за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд за липса на изискуемото се несъответствие. Сочи се,
че съгласно приетата ССЕ във варианта на ищеца /който е и единствения
възложен на вещото лице/, е установено несъответствие в размер на 232
923,65 лв., което заключение е следвало да бъде кредитирано и възприето от
съда, мотивирайки го да уважи предявения иск. Сочи се, че
незаконосъобразно съдът е възприел, че следва в приходите да се включат
преводите от трети лица без да е установен законният произход на тези
средства. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
1
съдебния акт и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Ф.
Х., ЕГН **********, и С. А. С., ЕГН **********, чрез адв. М. Х., с който
отговор жалбата се оспорва. Изразява становище, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно, съответстващо на материалния закон и
съобразено със съдебната практика, в т.ч. постановените тълкувателни
решения.
Подадена е и частна жалба от КОНПИ срещу Определение №
643/10.12.2024г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 ГПК да бъде допуснато
изменение на решението в частта, с която са присъдени разноски на адвокат
Х., за оказана безплатна правна помощ на ответниците. В жалбата се излага, че
не са били налице основания за осъществяване на безплатна правна помощ,
тъй като ЗОНПИ е гарантирал правото на ответниците да поискат разрешение
за освобождаване на парични средства за тяхната процесуална защита. Освен
това се сочи, че делото е с ниска правна и фактическа стойност, както и
материален интерес. Моли се за отмяна на атакуваното определение и
отхвърлянето на искането за разноски на ответниците, в евентуалност
намаляване на присъдените такива.
Отговор от ответниците по частната жалба не е депозиран.
ВАпС като съобрази събраните по делото доказателства, по
наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от
правна страна следното:
В исковата молба се твърди от ищеца, че с Решение №300/05.04.2023г.
на КПКОНПИ е постановено да се внесе искова молба за отнемане на
незаконно придобито имущество от Д. Ф. Х.. Горното е взето поради решение
за образуване на производство и започната проверка поради неподадена в
срок пред Комисията декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ответника Д. Ф. Х.,
заемащ висша публична длъжност съгласно чл.6,ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ –
общински съветник в Община Завет. Сочи се, че проверяваният период е от
14.07.2011г. до 14.07.2021г. срещу Д. Х. и С. С.. Твърди се, че в хода на
проверката е установен отрицателен нетен доход от 131 378,82 лв. Посочено е
налично имущество от 188 523,93 лв. или е определено несъответствие от 319
902,75 лв. Въз основа на решение № 476/14.06.2023 г. на КПКОНПИ за
частичен отказ от иск на основание чл. 233 от ГПК, Комисията внася молба,
вх.№2860/30.06.2023г. с която прави искане за намаляване цената на
предявения иск по реда на чл.214 от ГПК, поради отказ, съответно от 146
092,01 лв. на 13 000 лв. Иска се отнемане на имущество от ответниците, както
следва: От Д. Ф. Х. - Част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 302 от квартал 97, с площ
от 453 кв.м., съгласно одобрения със Заповед № 573 от 25.06.1968 г. подробен
устройствен план на селото, с адрес: село Брестовене, община Завет, област
Разград, улица „Бистрица" 20, при граници, съгласно скица: улица „Бистрица",
ПИ № 301, ПИ № 300 и УПИ Х-300, ведно с построената в същия имот
2
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с декларирана застроена площ по данъчна оценка 39
кв.м., за която част от поземления имот, съгласно горецитирания план, е
отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XI-302 от квартал 97, с площ 598
кв.м., с неуредени регулационни отношения за 145 кв.м., от които 15
придаващи се от ПИ № 301 и 130 кв.м. - придаващи се от ПИ № 300,
собственост на Д. Ф. Х., ЕГН **********; от Д. Ф. Х., ЕГН ********** и С. А.
С., ЕГН **********, на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ: - ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Фолксваген", модел „Пасат" с per.
№ ***, № на рама WVWZZZ3BZ3E412365, № на двигател AVB217662, дата на
първа регистрация 23.06.2003 г., придобит в режим на СИО с Договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 30.01.2020 г., собственост
на Д. Ф. Х. и С. А. С.. Пазарна стойност към настоящия момент: 3 000 лв.
Претендират се и разноски.
Наведените в срока по чл.131 ГПК от ответниците Х. и С. чрез
пълномощник адв.М. Х. от АК-Разград възражения са за допустимост, но
неоснователност на предявения иск . Твърди се, че не е налице извършена
незаконна дейност от ответника, както и несъответствие между нетен доход и
придобито имущество. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на
разноски за осъществена безплатна правна защита.
Предявените искове са с правно основание чл.153 ЗОНПИ, имащи за
предмет реализиране на регламентираното в този закон потестативно право на
държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. За да възникне
това право, следва да се налице следните материални предпоставки: 1).
Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като
обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона
фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от
другите хипотези, предвидени в чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2). Да е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и
нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3). Въз
основа на доказателствата по делото да е формирано основателно
предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и
свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от
незаконен източник.
Спор досежно наличието на първата предпоставка не е налице,
доколкото не е оспорено, че ответникът Х. е имал качеството на общински
съветник, т.е. лице по чл.6 ЗОНПИ – заемащо висша публична длъжност, а в
тежест на ответника Х. е било да установи положителния факт, че декларация
за имущество и интереси по чл. 35 ал.1 т.2 от ЗОНПИ е била подадена.
Твърдения в горния смисъл не са наведени от ответниците нито в отговора на
исковата молба, нито по-късно в производството. Затова и съставът приема, че
първата предпоставка е налице.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
3
налице ли е втората предпоставка за уважаване на предявените исково, а
именно – налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по
см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото
на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемата
имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност
как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да
бъде изведен извод за размера на несъответствието, в т.ч. по конкретни пера,
формиращи нетния доход, както и по произхода на средствата, с които е
придобито притежаваното имущество. От значение за направата на изводите
по спорните въпроси и по основателността на исковите претенции са дадените
задължителни разрешения с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно които
на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив.
Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с
неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай
че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ
и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно
нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. За направата на преценката за това налице
ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва
да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период
имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и
само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото,
притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в
размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и
направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период
може да се направи предположение, че наличното имущество в края на
периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с
аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Наред с
това съдът приема, че само когато стойността на придобитото по възмезден
начин през проверявания период и налично в края на периода имущество е над
150 000 лева може да се обоснове извод за превишение спрямо притежаваното
такова в началото на периода в размер над тази стойност. И само в този случай
може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на
4
изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ
нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава
патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния
доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е
разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да
придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали
е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към
стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход
минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще
трябва да се сумират/. В т.см. решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. №
5134/2021г. на ВКС, ІV г.о., както и Решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 3010/2023 г., IV г. о., ГК и др. Едва след направата на извод за
увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с
него лица в размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и
съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1,
т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Като съобрази горното, както и установеното от заключението на
вещото лице, че наличното в края на проверявания период имущество възлиза
на 15 987,00 лв., който факт е безспорен между страните, съдът намира, че не
може да бъде направен извод за увеличение на имуществената сфера на
проверяваното и свързаните лица в размер на законовия минимум от 150 000
лв. Респективно, няма как да е налице несъответствие повече от 150 000 лв.
между нетен доход /при най-ниска стойност от 0 лв./ и имущество от 15 987,00
лв. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът не
споделя изводите на вещото лице по вариант първи, в който определя размер
на нетния доход минус 216 936,65 лв. и вместо да го приравни на 0 лв. и така
да определи разликата между нетен доход и налично имущество, респективно
размера на несъответствието, вещото лице е събрало отрицателната величина
с размера на наличното имущество.
По изложените по-горе съображения и доколкото се установи, че общата
стойност на придобитото от ответника и членовете на семейството му
имущество, налично към края на проверявания период е по-малка от 150 000
лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти,
определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания период, за да са
установи дали е налице „значително несъответствие“, защото, както се посочи
и по-горе – евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество
и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото. Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението на ОС-Разград следва да бъде потвърдено.
По депозираната частна жалба срещу определение №
5
643/10.12.2024г., постановено по същото дело, с което е оставена без
уважение молбата по чл.248 ГПК на процесуалния представител на
КОНПИ да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за
разноските:
В молбата си до ОС-Разград, както и в частната жалба се поддържа от
Комисията, че ответниците биха могли да се възползват от дадената им с
чл.119 ЗОНПИ възможност и да им бъде разрешено ползване на запорирани
средства за ангажиране на адвокат.
С атакуваното определение съдът оставил без уважение искането на
КОНПИ да измени решението си в частта за разноските, като приеме, че
разноски на адв. М. Х. по реда на чл.38 ал.2 ЗА са недължими.
Определението е законосъобразно.
По делото е представено договор от 12.05.2023г. за оказана безплатна
правна защита и съдействие при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., между адв.
М. Х. и Д. Х.. За присъждане на възнаграждение по цитираната разпоредба е
нужно да се установи освен наличието на сключен договор между адвокат и
довереник за осъществяване на защита без заплащане на възнаграждение, така
и че са налице предпоставките по чл.78 ГПК за ангажиране отговорността за
заплащане на разноски от насрещната страна. Безспорно исковете на ищеца са
отхвърлени.
Настоящият състав намира, че не може да се сподели изложеното от
ищеца, че страните в производството по чл. 153 ЗОНПИ задължително следва
да се възползват от предоставената им възможност, визирана в чл.119
ЗОНПИ, съобразно която, „след влизането в сила на определението за
налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от
заинтересованото лице или по искане на Комисията съдът може да разреши
извършване на плащане или на други разпоредителни действия с
имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна
необходимост“. Законът не е дефинирал понятието „неотложна
необходимост“. Съдебната практика е изключително противоречива досежно
тълкуването на цитираното понятие, поради което и не съществува
гарантирана за ответника възможност съдът да освободи запорирани средства
с оглед осигуряване заплащане на адвокатско възнаграждение. А и такива в
случая не са налице, като възбрана и запор са наложени само върху
недвижимия имот и лек автомобил. Предвид това и възражението е
неоснователно.
В полза на адв. Х. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение,
което следва да бъде определено по реда на Наредба №1 за възнаграждения за
адвокатска работа, в редакцията й от бр.88 2022г., действаща към момента на
сключване на договора- 12.05.2023г. Първоначално цената на иска е била в
размер на - 146 092,01 лева, а впоследствие поради отказ от иска чрез
намаляването му, цената е станала 13 000 лв. Първоинстанционният съд е
определил адвокатското възнаграждение съобразно окончателната цена на
6
иска. Жалба от адв. Х. не е подадена, поради което и настоящият състав
намира, че възнаграждението в размер на 1 570 лв. съответства на
предвиденото в чл.7 ал.2 т.3 от цитираната Наредба. Това е и минималното
възнаграждение според Наредбата, поради което и съставът приема, че
същото не е прекомерно.
Частната жалба е неоснователна. Атакуваното определение по чл.248
ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивното производство:
С оглед изхода от спора въззиваемите имат право на разноски като
искане в тази насока е надлежно заявено. Представен е договор за оказана
безплатна правна защита между въззиваемия Х. и адв. Х.. Възраженията за
недължимост на възнаграждение по чл.38 ЗА поради наличие на нормата на
чл.119 ЗОНПИ е неоснователно поради изложени по-горе съображения.
Отхвърлянето на иска и представените доказателства за договорена безплатна
правна помощ са достатъчно основания в полза на адв. Х. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Размерът на същото следва да бъде определен
съобразно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска
работа / в действаща към момента на сключване на договора редакция/ и
съобразявайки фактически извършената от адвоката дейност- депозирал е
отговор на въззивната жалба и писмено становище по хода на делото без
явяване в о.с.з. Предвид горното и на основание чл.9 ал.1 от Наредбата
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х. сума в размер на
1 000 лв.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати в полза
на съда следващата се държавна такса за въззивното производство, която
съобразно цената на исковете, разглеждан в настоящата инстанция / 13 000
лева/ е в размер на 260 лв., както и държавна такса от 15 лева за депозираната
срещу определението по чл.248 ГПК частна жалба.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 187/16.10.2024г., постановено по гр.д. №
107/2023г. по описа на ОС – Разград.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 643/10.12.2024г., постановено по
гр.д. № 107/2023г. по описа на ОС – Разград.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. М. Х., АК-
Разград, сумата от 1 000 /хиляда лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на Д. Ф. Х., ЕГН **********, пред настоящата
инстанция безплатна правна помощ, на основание чл.78 ал. 3 от ГПК вр. чл.38
ал.1 т.2 ЗА.
7
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, БУЛСТАТ ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд-Варна сумата от 275 /двеста седемдесет и пет лева/,
представляваща дължима държавна такса по разгледаните въззивна и частна
жалба, на осн. чл.157 ал.2 ЗОНПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8