РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Враца 03.08.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.07.2021г. /шести
юли две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №146 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на О.А.Б., депозирана чрез адв. М.Т.,
против РЕШЕНИЕ № 2 от 14.01.2021 г. на
Районен съд Враца, постановено по АНД № 843/2020г.
С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К №2601377,
издаден от ОДМВР – Враца на основание
чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал. 1, т.2 ЗДвП от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу касатора, за нарушение по
чл.21, ал.1, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лв. (петдесет лева).
В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че към момента на установяването и
заснемането на нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП с мобилна система за
видеоконтрол, приложима е била процедурата по издаване на АУАН и НП, разписана
в ЗАНН, а не съкратено производство с издаване на ЕФ, уредено в ЗДвП. Поддържа
изложеното и в първоинстанционната жалба твърдение за неспазване в
производството по налагане на административно наказание на сроковете по чл.34 ЗАНН.
Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания
електронен фиш. Претендират се разноски
в производството.
Ответникът - ОД на МВР – Враца, редовно призован не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище във връзка с касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението,
като обосновано, законосъобразно и правилно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 АПК , приема
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на
съдебния си акт възивният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към
спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички възражения, посочени в
жалбата и са изложени съображения за несъстоятелността на същите, които изцяло
се възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие със събраните
доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е
приел, че нарушението е доказано по безспорен начин. Установено е с техническо
средство тип „TFR1-M 611“, което е
преминало първоначална и последваща проверка, съответства на изискванията и е
одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените по
делото Протокол № 2-13-18 и Удостоверение на БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г.
със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че при издаване на
ЕФ органът е следвало да приложи правилата по ЗАНН. Законодателят е указал в чл.189, ал. 4 ЗДвП какво следва да бъде
съдържанието на електронния фиш, който се издава в съкратено и специално
производство, в което голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират
приложение, което разрешение абсолютно обективно е обосновано от изключително
високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с несъобразяване
на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на движение при
управление на МПС. Предвид това фишът е приравнен едновременно към акт за
установяване на нарушение и наказателно постановление само по отношение на
правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП), но производството по
издаване на ЕФ е специално и спрямо него регламентацията на ЗАНН е неприложима
(вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Това включително се
отнася и до основните възражения на наказаното лице, относно несъобразяване на
органа със сроковете по чл. 34 ЗАНН. Електронният фиш е издаден в процесуално законосъобразно производство, съдържа в пълнота
необходимите съгласно чл.189, ал. 4 и одобреното Приложение с Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. реквизити, с посочени дата, час и място на
нарушението, като на снимката с приближаващото МПС са посочени включително GPS координати.
Въззивният съд е
обсъдил и възражението на жалбоподателя за изтекла давност за реализиране на
административно-наказателната му отговорност, като в съответствие със закона,
позовавайки се на чл. 81, ал. 1, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и съдебната
практика е приел същото за неоснователно. Настоящият касационен състав напълно
споделя изводите на РС – Враца, че когато законът предвижда наказание „глоба“
/какъвто е настоящият случай/, възможността дадено физическо лице да бъде
наказано се изключва с абсолютната давност, т.е. когато са изтекли четири
години и половина от датата на извършване на нарушението, който срок в случая не
е изтекъл.
Неоснователни са и възраженията за
липса на обозначение за контрол на посоченото в ЕФ място на нарушението. С
изменението в ал. 2 на чл. 165 от ЗДвП /обн. ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г./, т.7
е изменена, а т. 8 е отменена, с оглед на което към датата на установяване на
нарушението – 13.03.2019 г. не съществува законово задължение на службите за
контрол да обозначават с пътни знаци участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системи.
Липсват данни, а и не се твърди от страна на Б.
да е депозирал декларация, съобразно чл.189, ал. 5 ЗДвП,
в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението.
След като не е упражнил правото си да възрази
и да посочи конкретното физическо лице, което е
управлявало на посочената дата автомобила, с което е
извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици,
които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на
електронен фиш за
ангажиране отговорността на представляващия юридическото лице - собственик
на автомобила, с който автомобил е извършено конкретното административно
нарушение. Като е управлявал МПС със скорост от 68 км/ч, надвишаваща с 18
км/ч позволената от ЗДвП за движение в населено място от 50 км/ч, касаторът е
реализирал състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл.182, ал.1,
т.2 ЗДвП. В съответствие с Протокол № 2-13-18/12.10.2018 г. от проверката на
мобилната система за видеоконтрол, органът е съобразил допустимата грешка при
измерване на скоростта от плюс минус 3 км/ч до 100 км/ч и е редуцирал
фактически измерената скорост от 71 км/ч с 3 км/ч, което в случая е
по-благоприятно за наказаното лице, тъй като му е наложена глоба в по-малък
размер.
Осъществения фактическият състав на
посочената в електронния фиш законова норма на чл.182,
ал.1, т.2 ЗДвП е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Достигайки до тези
изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, въззивният не е
допуснал нарушение на материалния закон
и е постановил правилен съдебен акт.
При служебна проверка
на решението съобразно чл.218, ал.2 АПК на основания извън посочените в
касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на
оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения
касационната жалба следва да се
отхвърли, като неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде
оставено в сила.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 2/14.01.2021 г.
постановено по АНД № 843/2020 г. по описа на Районен съд Враца, с което е потвърден издадения против О.А.Б.
ЕФ серия К, № 2601377 на ОДМВР –
Враца.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.