Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Екатерина Николова | |
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН . Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Б., депозирана чрез адвокатите Г. С. и В. М.-Т. от САК, Адвокатско дружество Д., А. и съдружници, против НП№С-2-11/03.02.2015г. на Директора на РИОСВ-Б., с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7315 лв. , във връзка с нарушение по чл.69, ал.1 и ал.2 вр. с чл.69а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, вр. с чл.1, ал.1, чл.13 и чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, във връзка със Заповед№РД-734/06.08.2010г. на Министъра на околната среда и водите. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че обжалваният акт ангажира имуществената отговорност на жалбоподателя за невменено му с нормативен акт нарушение, каквото той не е и извършил от обективна страна, тъй като се е намирал в преходен период на изграждане на собствена пречиствателна станция за отпадни води, а в такъв период за него нямало задължение за незамърсяване с такива отпадни води и изисквания към състава на въпросните отпадни води от производствената дейност . Застъпва се също, че при определяне на имуществената отговорност, наказващият орган не е съобразил, че за част от съставките на отпадните производствени води от дейността на жалбоподателя, е налице съответствие с изискуемите се нива и стандарти по нарочен договор между процесното дружество и ВиК. Сочи се също, че през 2014г. е констатирана трета степен на замърсяване на извежданите производствени отпадни води от жалбоподателя и е определена цена от ВИК 30% по –скъпа от обичайната такава. Твърди се, че завишената цена за отпадните води е заплащана от процесното дружество до края на 2014г. и наложената с атакуваното НП имуществена санкция, според жалбоподателя представлява нарушение на принципа non bis in idem в административно-наказателната процедура по настоящото дело. Алтернативно се застъпва, че не е налице адекватно описание на вмененото нарушение заради съмнение в достоверността на отчетените резултати за замърсеност на отпадните води от производствената дейност на процесното дружество, чрез проби, взети на 10.12.2014г. в производствена база на жалбоподателя.Сочи се също така, че НП не е връчено на жалбоподателя, което също се визира като процесуално нарушение при издаване на обжалваният акт . Според жалбоподателя не е доказан и непрекъснатият режим на работа на производствената му дейност, което е рефлектирало върху обосноваността и законосъобразността на отмереният размер на имуществена санкция с обжалваното НП. Не на последно място се твърди, че липсва посочване и на правното основание за определяне на наложената текуща санкция с НП и се иска отмяна на този обжалван административен акт . Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си представител поддържа атакуваното НП и счита жалбата за неоснователна. Счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено и са ангажирани доказателства в подкрепа на направените с него правни изводи за извършено нарушение от жалбоподателя и необходимостта от ангажиране на имуществената му отговорност за това. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано за това лице и в срока по ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи: С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че на процесното дружество [фирма], със седалище [населено място] и адрес на управление:София,[жк], Бизнес Парк София№1, блок, сграда3, ет.3, е издадено Решение–477-Н0-И0-А0/2013г. от ИАОС при Министерство на околната среда, за експлоатация на Инсталация за производство на пиво при условията на разрешително 477-Н0/2013г. за Пивоварна Б.. Решението и комплексното разрешително във връзка с него са подписани към 22.11.2013г. Съгласно въпросното Разрешително, жалбоподателят има право да извършва и реализира инвестиционна програма във връзка с експлоатацията на въпросната Инсталация за производство на пиво, както следва: от 07.00 часа до 19.00 часа/през деня/, от 19.00 часа до 23.00 часа /вечер/ и от 23.00 часа-до 07.00 часа/през нощта/. С разрешителното са определени условията за поставяне и експлоатация на инсталацията и съответната площадка за нея, документиране на дейността и контрол .Заложени са също годишни норми за ефективност при употреба на вода за единица продукт, годишна норма за ефективност при употребата на топлоенергия и електроенергия за единица продукт, съставките в единица продукт /пиво/, задължителна пречиствателна дейност и пречиствателни съоръжения при експлоатацията на инсталацията и производствената дейност на пиво , в това число и за отвежданите отпадни води от тази дейност на дружеството.Изрично са предвидени точки на заустване на ползваната и отвеждана след производството вода, точките на пробовземане за контрол на замърсяването в тези отпадни води, както и възможните източници на такива отпадни води от производствената дейност . Поставени в разрешителното са и изрични условия нормите на допустимо съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води на дружеството и във връзка с ползването на инсталацията за производство на пиво на площадката в Б. . Възложени са задължения за собствен мониторинг за следене на такова замърсяване от страна на жалбоподателя и въвеждането на съответни пречиствателни съоръжения. Към 08.11.2013г. и във връзка с издаването на въпросното разрешително за ползване на инсталация за производство на пиво , жалбоподателят е представил и Инвестиционна програма за привеждане в съответствие с условията на комплексното разрежително. Според тази програма, процесното дружество е предвидило като дейност „изграждането на пречиствателна станция за промишлени отпадъчни води“ за периода от началото на 2014г. до май 2015г. Предвидено е като резултат от тази програма-намаляване на замърсяването на повърхностните води с отпадъчни води от дейността на процесната пивоварна в Б. /т.3.4. от комплексното разрешително/, както и постоянен и периодичен мониторинг на изхода на пречиствателната станция . На 04.06.2009г. между жалбоподателя и [фирма] е сключен договор с предмет , последното дружество като оператор да извежда отпадъчните води от обект „Пивоварна Б.“ на жалбоподателя в качеството му на потребител по този договор .Съгласно чл.7 от този договор, жалбоподателят се задължава да осигури подходящо място /пункт/ за измерване на дебита на отпадъчните води и за взимане на проби от него, като оператора може да контролира замърсяването на отпадните води посредством взимането и изследването на проби от тези води /чл.8/.Договора е с неопределен срок на действие. Като приложени към него е направена таблица с допустимите концентрации на вещества в производствените отпадъчни води, изпуснати в канализационната мрежа , както и таблица за показателите за формиране на степента на замърсеност на отпадъчните води в ГПСОВ на Б. . Към 12.06.2014г., Оператора по цитираният договор е уведомил жалбоподателя, че определя служебно цена за пречистване на отвежданите отпадни води от производствената дейност на процесната пивоварна в Б. за от III степен на замърсеност, заедно с 30%-на неустойка от цената по чл.12, ал.2 от Договора. В писмото от посочената дата, представителят на [фирма] е отразил, че това парично задължение се вменява на жалбоподателя заради иззети и анализирани проби от отпадъчни води от производствената дейност на процесното дружество, взети на 22.05.2014г. и констатираната степен на замърсеност на тези води по резултатите от изследването. Не е спорно също така, че жалбоподателят е заплащал такива цени за по-висока степен на замърсеност на отпадните си води от производствената дейност на пиво на площадката в Б. за м.01.2015г. и за м.02.2015г. именно съгласно така фиксираната му служебно от съконтрахента по договора цена /платежни –л.58 и л.59 от делото/. На 10.12.2014г. св.А./експерт при РЛ-Б., за което не е спорно,че е акредитирана лаборатория за химически анализи/ и св.Л.Х. /гл.експерт при РИОСВ-Б./, са извършили проверка на процесната площадка с инсталация за пиво на жалбоподателя, като констатирали, че обекта работи целогодишно и денонощно. Това двамата свидетели потвърдиха и в съдебното производство при техният разпит, а на място при тази проверка, тази информация им била предоставена от работещите там лица. Св.А. взел 2 бр. проби от конкретно посочените точки за това, определени за процесната пивоварна, съгласно издаденото на процесното дружество комплексно разрешително№477-Н0. Резултатите от тази проверка са материализирани в нарочен Протокол №97-10, като проверяващите са констатирали, че все още не е изградена и пречиствателната станция за отпадни води съгласно цитираното комплексно разрешително. За жалбоподателя Протокола е подписан от св.М., посочен като „координатор ОБК“ на обекта. От своя страна, св.А. е изготвил и нарочен Протокол за взимане на извадка от води №1006/10.12.2014г. В протокола е посочена точката, от която е взета проба от отпадните води , температурата на водата, рН на водата, като и в този протокол изрично е записано, че пробата е взета в присъствието на св.Л. М.-координатор ОБК“Пивоварна“-Б. . Иззетите проби са поставени в 2 опаковки съгласно изискванията и съобразно изричното съдържание на същият протокол . Тези проби са анализирани в акредитираната лаборатория на св.А. и резултатите от тях са отразени в Протокол от изпитване №02-0600/18.12.2014г. В този протокол е отразен метода на изследването, датата на извършване на изпитването /10.12.2014г.-17.12.2014г./ и изрично е посочено, че иззетата проба е от канализационна шахта на пивоварната, преди заустването в градската канализационна система. Според отчетените резултати, не се спазват нормите за допустимо съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води заустени в градската канализационна система на [населено място] от производствената дейност на пиво на жалбоподателя, определени с условие 10.1.2.1. (Таблица 10.1.2.1 на стр.17) в КР № 477-НО/2013 г., издадено на [фирма] от изпълнителния директор на ИАОС за обект „Пивоварна Б." по показатели, както следва: Активна реакция - резултат от изпитване 5,12 рН единици при норма 6,5-9,0 рН единици); - БПК5 - резултат от изпитване 1061 mg/dm3 при норма 700 mg/dm3; ХПК - резултат от изпитване 1735 mg/dm3 при норма 1500 mg/dm3. Това изпитване е направено от трима служители на посочената в протокола акредитирана лаборатория. За извършената проверка в Пивоварната на жалбоподателя в Б. и иззетите проби от извежданите отпадни води в следствие на производствената дейност на жалбоподателя с констатираното съдържание на замърсители, е изготвен нарочен Констативен протокол №2-11/20.01.2015г.Този протокол е съставен от св.С., в присъствието на свидетелите М. и Я.. Констативният протокол е връчен лично на упълномощен представител на жалбоподателя срещу подпис-Г. Д., чието пълномощно е приложено и към административно –наказателната преписка и делото /л.67/.Според пълномощното, изпълнителният директор на процесното дружество е упълномощил именно лицето Г. Д. да представлява процесното дружество пред различни публични институции и частни лица, изрично изброени в пълномощното, между които и РИОСОЗ и ВиК. Преди съставянето на този Констативен протокол№2-11, контролният орган е изпратил по седалище на жалбоподателя изрично писмо от 06.01.2015г. за тази процедура и причината за издаването на констативният протокол . Въз основа на издаденият Констативен протокол, Директора на РИОСВ-Б. е издал обжалваното НП№С-2-11/03.02.2015г., с което за посоченото в протокола нарушение на жалбоподателя, квалифицирано като такова по чл. 69, ал.1 и 2 вр. С чл.69а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, вр. с чл.1, ал.1, чл.13 и чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, във връзка със Заповед№РД-734/06.08.2010г. на Министъра на околната среда и водите, е наложена имуществена санкция на процесното дружество в размер на 7315 лв. , представляваща текуща месечна санкция за заустване в градската канализационна система на Б. през ТЗ2 на отпадънчи води в нарушение за допустимо съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води ,определени в КР№47-НО/2013г., по показателите за Активна реакция, БПК5 и ХПК, считано от 10.12.2014г./датата на проверката/, до достигане на нормите на допустимото съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води, или констатиране на нови стойности на нарушение. НП е връчено чрез известие за доставяне по седалището на жалбоподателя в [населено място] на 06.02.2015г. и именно за това и процесната жалба е депозирана в 7-днвения срок по ЗАНН /13.02.2015г./ Към преписката изрично е посочен начина на изчисляване на текущата санкция /л.68/, като е оформено и изрично писмено мотивирано предложение от длъжностно лице при РИОСВ /л.69-70 / за конкретният размер, който да се определи на жалбоподателя в този случай. Като показатели за формиране на тази имуществена санкция за ползвани конкретните констатирани показатели на съдържащи се елементи, съставки и замърсители в процесните проби от отпадните води на дружеството при производствената му пивоварна дейност . Изготвен е и Констативен протокол№54-02/10.12.2014г. от участващите в проверката лица /експертите Р., Х., А., Р./ и св.М., като работещ при жалбоподателя и също експерт К., ЕО и ДА, които по документи са проверили дали всички дейности в пивоварната кореспондират с необходимите изисквания и условия на издаденото за производствената дейност комплексно разрешително.Този Протокол е подписан и от инспектор К. и лицето М., отразено като координатор ОБК при жалбоподателя. В хода на съдебното производство се представи компютърно извлечение на произведеното пиво през м.12.2014г., от която предвид на факта, че е представена в черно-бял вариант, не става ясно какви индикатори на производствената дейност са отразени за процесната инсталация и производство на пиво. В тази връзка по делото е постъпило писмо от някакъв мениджър при жалбоподателя, който сочи процесната пивоварна не е работила в непрекъснат 24 часов режим, но няма никаква информация, защо тогава е разходвана вода в пивоварната всеки ден от месеца по извадката представена от страна на самият жалбоподателя за този период . За изясняване на тези обстоятелства и други релевантни такива във връзка с разглежданият спор, съдът допусна и назначи съдебно-техническа експертиза от ВиК специалист, с дейност извън местоработата на този съконтрахент на жалбоподателя. При изпълнението на тази експертиза, вещото лице Ц. установи, че за периода 01.12.2014г.-31.12.2014т. режима на работа на процесната пивоварна е бил 24-часов, макар и работата да е извършвана в общо 12 работни дни от този месец. В дните , в които е прекъсвала производствената дейност, вещото лице, сочи, че е работела администрацията на дружеството и на практика почивен ден е бил само 21.12.2015г.При работата на администрацията, работното време е било от 8 часа. В този период м.12.2014г. е отвеждана отпадна вода от обекта в Б. на процесното дружество, като тази отпадна вода е включвала както производствени отпадни води от процеса на пивоварене, така и битови отпадни води. За това, експерта сочи, че количеството отпадни води в този период е било от порядъка на 6 912 куб.м., от които от поток№2 за заустващ в ТЗ2-1726.78 куб.м. или 24.98% от общото количество и съответно от поток №1-е останалата част съгласно разрешителното. При отчитане на конкретното отработено време и режима на производствената дейност за процесният период м.12.2014г. и изведената през същият период като количество отпадна вода, вещото лице Ц. е изчислила, че текущата санкция по нормативно определените прави за нейното изчисляване/чл.19 от Приложение №1 към Наредбата за определяне на санкциите ма МООСВ/, възлиза на 1187.79лв. При изслушването си в съдебното производство, експерта уточнява, че при изчисляването на тази санкция е приспаднала отпадната вода, от общото количество на такава, която жалбоподателят като абонат по договора с ВиК може да извежда. При отиването на място на обекта в Б., вещото лице Ц. е установила, че няма измервателно устройство , което да е сертифицирано и реално да измерва изхвърляните от дейността на дружеството отпадни води и за това е приложила правилата по Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, във връзка със Заповед№РД-734/06.08.2010г. на Министъра на околната среда и водите.Експерта счита, че в казуса не следва да се отчита пълният лимит на отпадните, води , които могат да се извеждат от дейността на дружеството по разрешителното му , тъй като в разглежданият период м.12.2014гт., се е установило , че дружеството не е извършвало производствена дейност през всички дни и именно за това не може обективно да реализира максималният дебит и отвеждане на води, както са по разрешителното му. Въпреки това, в съдебното заседание, експерта посочва, че при реализиране и използване на пълният лимит вода за производствената дейност на процесното дружество през процесният период , то санкцията в казуса по нарочната Наредба би се завишила до сумата от 3 618.20 лв. При разпита на св.М. се уточни, че същият лично е посочил на проверяващите лица точката на заустването и контролната точка, от където е и взета процесната проба, предоставила направеният анализ и констатираното завишение в замърсителите на извежданите отпадни води в процесният период от производствената дейност на жалбоподателя. Тази контролна точка, макар и да не е била обозначена на място с табела е била договорена и посочена изрично в писмен акт, подписан между дружеството и съконтрахента ВиК. При разпита на св.Х. се потвърждават отразените в Протокола за проверката фактически констатации за взетата проба, нейният анализ, констатираните конкретни замърсители и завишения на замърсеността за процесният период, във връзка с развиваната производствена дейност на жалбоподателя.Същата уточнява, че към датата на проверката не е била изградена пречиствателната станция, която дружеството е било длъжно да направи до м.май 2014г. Аналогични са и показанията на свидетелите А., Я. и С.. От тях свидетелите Я. и М. уточняват, че протокола е надлежно връчен, на лице представило пълномощно от законен представител на дружеството и след представянето на това пълномощно. Св.М. е категорична също, че точките, от които се взимат контролните проби са изрично и предварително определени и обозначени при обекта на жалбоподателя във връзка с издаденото му комплексно разрешително и лично тя е присъствала на тази процедура по обозначаване и определяне на тези точки. При разпита на св.С. /мениджър при жалбоподателя/, същият заяви, че на него не са му известни къде са тези точки по комплексното разрешително. Той уточнява и, че не е присъствал нито на взимането на процесните роби, нито при извършената проверка, във връзка с тях и връчване на Протокола от тази проверка. По делото е приложена като доказателство Заповед от 06.08.2010г., която онагледява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП. При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.69, ал.1 и ал.2 вр. с чл.69а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, вр. с чл.1, ал.1, чл.13 и чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, във връзка със Заповед№РД-734/06.08.2010г. на Министъра на околната среда и водите. От една страна обжалваното НП е издадено при спазване на установената за това законова процедура и от компетентен за това орган. В НП се съдържат всички необходими реквизити по чл.57 от ЗАНН, ясно и подробно фактическо описание на твърдяното нарушение / датата, мястото и начина на извършването му/, начина на установяването му и датата на това установяване. НП е надлежно връчено по седалище на жалбоподателя, като върху известието за доставяне не е посочено, че няма такова лице и служителят на дружеството, подписал известието е поел задължение за предаването му , което задължение очевидно е и изпълнено, след като процесната жалба е депозирана именно в 7-дневен срок то датата на връчване на известието за връченото НП.Издаването на НП е и в срока по чл.34 от ЗАНН спрямо датата на констатиране на нарушението по процесният Протокол за извършената проверка. При тези констатации, съдът приема възраженията на защитата за нарушение при издаването на НП и неговото връчване, за неоснователни и необосновани. От друга страна, с ангажираните по делото доказателства/гласни и писмени/, по несъмнен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.69, ал.1 и ал.2 вр. с чл.69а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, вр. с чл.1, ал.1, чл.13 и чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, във връзка със Заповед№РД-734/06.08.2010г. на Министъра на околната среда и водите. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 и 2 от Закона за опазване на околната среда, при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции, като тези санкции се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица. В случая се доказа по категоричен начин /разпита на свидетелите, приложените по делото писмени доказателства-протоколи за взимане на проби, протокол за проверка, протокол за изследване, данни от комплексно разрешително с параметри на допустимо замърсяване и договор с ВиК, съдебно-техническа експертиза/, че за процесният период /м.12.2014г./, дружеството-жалбоподател е отвеждало отпадни води от своята дейност в обекта си „Пивоварна“ в Б., като е допуснало в тези отпадни води да се съдържа завишено количество на определените елементи и замърсители в сравнение с максимално допустимите такива по нарочно Комплексно разрешително, с което именно е извършено замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, което е нарушение на нормата на чл.69, ал.1 от НК от обективна страна. В тази насока са категоричните констатации от извършеното изследване на взетите 2 проби от отпадните води на дружеството към 10.12.2014г., при което изследване е констатирано, че не се спазват нормите за допустимо съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води заустени в градската канализационна система на [населено място] от производствената дейност на пиво на жалбоподателя, определени с условие 10.1.2.1. (Таблица 10.1.2.1 на стр.17) в КР № 477-НО/2013 г., издадено на [фирма] от изпълнителния директор на ИАОС за обект „Пивоварна Б." по показатели, както следва: Активна реакция - резултат от изпитване 5,12 рН единици при норма 6,5-9,0 рН единици); - БПК5 - резултат от изпитване 1061 mg/dm3 при норма 700 mg/dm3; ХПК - резултат от изпитване 1735 mg/dm3 при норма 1500 mg/dm3. Това изпитване е направено от трима служители на посочената в протокола акредитирана лаборатория. Видно от размера на отклоненията се касае за значима степен на отклонение по визираните показатели, което несъмнено сочи на извод за извършено замърсяване на околната среда по посоченият нормативен текст, до който извод правилно и законосъобразно е стигнал и санкциониращият орган при издаването на атакуваното НП. Съдът намира всички възражения на защитата за некоректност при извършването на това изследване за неоснователни , защото се установи, че процесните проби са взети именно от определените и договорени за това контролни точки, в присъствието на компетентно лице да посочи тези точки на проверяващите. Анализът на пробите е направен от компетентни за това експерти в лицензирана за такива изследвания лаборатория /това не е спорно по делото/, а изследваните показатели са именно съобразените такива по нарочното Комплексно разрешително на жалбоподателя за процесната производствена дейност . Установи се също така, че жалбоподателят не е изпълнил и задължението си по Договора с ВиК за изграждане на пречиствателна станция до м.05.2015г., което също е рефлектирало върху възможността за предотвратяване на констатираната замърсеност на околната среда от работата на обекта за процесното дружество в процесният период . Необходимостта от такава пречиствателна станция е констатирана при предходна проверка и анализ на извежданите отпадни води от работата на процесното дружество, което е мотивирало и налагането на завишена цена за това за дружеството, но последното по никакъв начин не може да освободи жалбоподателя от задължението му да спазва показателите за норми и степен на замърсеност на извежданите от него отпадни води при производствената му дейност съобразно конкретното комплексно разрешително. Именно за това, съдът приема и това възражение на защитата за напълно неоснователно. Извършването на административно нарушение от страна на дружество и търговец, изключва анализа за субективна страна на това деяние по смисъла на ЗАНН, тъй като в такава хипотеза отговорността на дееца е обективна и безвиновна. След като правилно е установил извършването на разгледаното административно нарушение, на основание чл.69а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, санкционният орган е определил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 7315 лв. В НП е отразено, че тази сума представлява текуща месечна санкция за заустване в градската канализационна система на Б. през ТЗ2 на отпадънчи води в нарушение за допустимо съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води,определени в КР№47-НО/2013г. по показателите за Активна реакция, БПК5 и ХПК, считано от 10.12.2014г./датата на проверката/, до достигане на нормите на допустимото съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води, или констатиране на нови стойности на нарушение.В хода на извършената съдебно-техническа експертиза обаче се установи, че санкционният орган не е съобразил реалните стойности на всички елементи участващи в нормативно разписаната формула за изчисляване на тази санкция по Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, във връзка със Заповед№РД-734/06.08.2010г. на Министъра на околната среда и водите. В тази връзка вещото лице е констатирало, че общият брой на работните дни за извършвана пивоварна дейност в процесният период м.12.2014г. за процесното дружество са били 12 работни дни. В този период е отчело 24 часова производствена дейност по документите при жалбоподателя и след разговори с работници и служители т на обекта. Констатирано е само 1 почивен ден /21.12.2014г./ и 8 часов работен ден в останалите работни дни за пивоварната, в които на работа са били ангажирани само служителите от администрацията. Именно при тези конкретни показатели и при отчитане на замърсителите, експерта е счел, че отвежданите води са бил от смесено естество/производствени и битови/, съобразила е количеството на ползвана питейна вода от дружеството и е изчислила, че санкцията за процесното замърсяване и за процесният период е от порядъка на 1 187.79 лв, отмерена по реда на чл.19 от Приложение №1. В съдебното заседание, експерта изчисли и дължимата текуща санкция за процесното замърсяване при пълен лимит на ползваната и отвеждана вода по договора с ВиК, но изрично посочи, че неизвръшването на производствена дейност през целият месец 12.2014г. , необоснова налагането на такава санкция, защото обективно не е било възможно дружеството да ползва именно тези пълни лимити на вода в своята дейност. Съдът напълно кредитира констатациите и това експертно заключение, което счита за обосновано и обективно аргументирано, поради което и намира, че наложената имуществена санкция на жалбоподателя за извършеното от него нарушение по чл.69а, ал.1 от ЗООСВ, следва да се измени, като се намали до сумата от 1 187.79 лв., съобразно посоченото от вещото лице Ц. изчисление на дължимата текуща санкция, след като не се констатира такава анологичан и обективна обосновка за отмерената имуществена санкция с НП, фиксирана от санкционният орган. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.2-ро-во от ЗАНН, Благоевградският районен съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №С-2-11/03.02.2015г. на Директора на РИООСВ-Б., с което на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място]М.,[жк], ЕИК[ЕИК], представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Б., е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл.69, ал.1 и ал.2 вр. с чл.69а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, вр. с чл.1, ал.1, чл.13 и чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, във връзка със Заповед№РД-734/06.08.2010г. на Министъра на околната среда и водите, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция за това нарушение от сумата 7315.00лв./седем хиляди триста и петнадесет лева/, до сумата от 1187.70лв./хиляда сто осемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/. Решението може да се обжалва пред Благоевградския административен съд в 14-дневен срок, считано от обявяването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |