РЕШЕНИЕ
№ 609
гр.
Пловдив, 10 март, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 108 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Р.Р.А. с ЕГН ********** ***, обжалва
чрез пълномощника си адв.И. Решение № 2138 от 21.11.2019
г., постановено по АНД № 4898/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 17 наказателен
състав. С обжалваното решение частично е потвърдено и частично е отменено
Наказателно постановление № 19-1030-006007 от 08.07.2019 г. на Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив.
С
касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение в частта му, с която
наказателното постановление е било потвърдено, а именно за наложени
административни наказания глоба от 100 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от два месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за наложената
глоба от 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.2от ЗДвП. В частта му, с която
наказателното постановление е било отменено, а именно досежно
наложена на основание чл.185 от ЗДвП глоба от 20 лева, решението не е
обжалвано. В касационната жалба се излага твърдение за наличие на касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК поради неправилно приложение на закона, както
и за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушили правото на защита на
жалбоподателя в административно-наказателното производство, изразили се в липса
на изложени от наказващия орган мотиви относно размера на наложените наказания.
Твърди се, че и Районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като
е приел, че наказанието е било съответно на обществената опасност на нарушителя
и нарушението, което било бланкетно посочено и се
приравнявало на липса на мотиви. Твърди се неправилно приложение на закона от
Районния съд поради неприемане на случая за маловажен случай на нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, касационният
жалбоподател не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът
по касационна жалба, редовно призован, също не е изпратил представител и не е
депозирал отговор по жалбата.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Чераджийски,
изразява становище за неоснователност на жалбата поради правилност и
законосъобразност на обжалваното решение на ПРС.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението, в обжалваната му част, е неблагоприятно,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният
съд е направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установени
нарушения по чл.23, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, извършени от
страна на жалбоподателя. Заключенията на районния съд в тази насока са изведени
на базата на коректен анализ на всички събрани в хода на производството
доказателства, както писмени, така и гласни. Правилно районният съд е отразил в
решението си и кои са приложимите санкционни разпоредби, като в тази насока е
отчел, че административно-наказващият орган законосъобразно ги е приложил. Съдът,
постановил обжалваното решение, е направил и законосъобразен извод относно
това, че в хода на административното производство по отношение частта на
наказателното постановление, която се потвърждава, не са били допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени. В
тази насока действително се констатира, че в наказателното постановление не са
посочени изрично мотиви за определяне на наказанията за двете коментирани
нарушения, но това обстоятелство не обуславя извод относно наличие на
съществено нарушение на административната процедура при издаването на
наказателното постановление. Реквизитите на наказателното постановление са
посочени изрично в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и сред тях не е посочено
изискване при посочване вида и размера на наказанието, същото да е съпроводено
с излагане на мотиви относно размера му. Следва да се има предвид в тази
насока, че наказващият орган се произнася въз основа на пълната административна
преписка, съгласно чл.52 от ЗАНН, като преценява възраженията, ако такива са
постъпили по акта за установяване на административно нарушение, както и
събраните доказателства и съгласно чл.53 от ЗАНН, ако установи виновно
извършване на нарушение и липса на основания за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН издава наказателно постановление, като налага на нарушителя съответното административно наказание.
Ето защо и при преценката дали наказващият орган е съобразил изискването за
прилагане на съответно наказание, се вземат предвид, както вида и характера на
нарушението, така и доказателствата, събрани в хода на административно -наказателното
производство и приложени по административната преписка, въз основа на които
наказващият орган е издал наказателното постановление. Поради това и в
конкретния случай районният съд, като е постановил решението си, не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила и не е налице твърдяната липса на
мотиви, защото съдът е обсъдил, както предвидените в съответните на нарушенията
санкционни норми наказания по вид и размер, така и обществената опасност на
конкретното нарушение и на нарушителя, включително и липсата на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази насока първоинстанционният
съд е обосновал достатъчно подробно изводите си, като е мотивирал решението си
съобразявайки както приетите в съдебното производство медицински документи за
жалбоподателя, така и събраните по административната преписка данни за
конкретните нарушения, съдържащи се в протокола за ПТП, заявлението и
обяснението на водачите, а така също и доказателствата относно наказването на
жалбоподателя с други наказателни постановления и фишове по ЗДвП, съгласно
приложената към административната преписка справка за нарушител/водач. Поради
това и доводите по касационната жалба за немотивираност на решението в
посочената му част относно размера на наказанията, както и за неправилност на
изводите му за неприложимост на маловажен случай на нарушение, настоящата
съдебна инстанция намира за напълно неоснователни.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2138 от 21.11.2019 г., постановено по АНД № 4898/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 17 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.