Решение по дело №55610/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19154
Дата: 24 октомври 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110155610
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19154
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110155610 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

24.10.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №55610 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок искова молба от ......., чрез адв.Л. Г.
от САК срещу Е. П. П., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
1
ответника на сумата от 87,93 лв., представляваща незаплатени изискуеми задължения за
предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.11.2019г.,
за отчетен период от 05.10.2019г. до 04.12.2019г., сума от 124,98 лв., представляваща
неустойка за неспазен срок на договора, представляваща размера на три месечни такси и
сума от 381,42 лв., представляваща разлика между цената на устройства без абонамент и
преференциална цена по сключен договор за лизинг/ договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план, сума от 45,14 лв., представляваща незаплатени
изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 02.04.2019г. за отчетен период от 05.10.2019г. до 04.12.2019г.,
сума от 163,57 лв., представляваща разлика между цената на устройства без абонамент и
преференциална цена по сключен договор за лизинг/ договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план, сума от 164,66 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договори за лизинг на мобилно устройство от 19.11.2019г., марка
........., за периода от 05.11.2019г. до 04.02.2020г., сума от 1 009,58 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг на мобилно устройство от
02.04.2019г., марка ...., за периода от 05.10.2019 г. до 04.02.2020г., като за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8558/2022г. на СРС, 165
състав, поправена с Определение от 10.01.2024г. Ищцовото дружество твърди, че между
него и ответника е бил сключен договор за мобилни услуги за посочените телефонни
номера, въз основата на който ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги в процесния
период, които не е заплатил. Твърди се и сключен между страните договор за лизинг, по
който ответникът не е заплатил лизингови вноски, поради което същият е прекратен и е
възникнало задължение за заплащане на неустойка. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адв.К.
Т. от САК, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла в
нейна погасителна давност. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към заповедно дело са преписи на Договор за мобилни услуги от
02.04.2019г., с предпочетен тел. номер: ..., с мобилен апарат ..., със срок на действие: 24
мес., Договор за лизинг от 02.04.2019г. за горния мобилен апарат и 3 бр. Допълнителни
споразумения към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилни номера: ....., с мобилен
апарат ......... и договор за лизинг от 19.11.2019г. и за два абонаментни плана: „Т.....+“ и
„Т.......... 2017, с предоставено мобилно устройство ......
Правните изводи на съда са следните:
С доклада е указано на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
възникването на твърдените правоотношения, както и че е изпълнил надлежно
задълженията си по облигационните правоотношения по предоставяне на мобилни услуги,
като е предоставил на ответника мобилни електронни съобщителни услуги за процесния
период и стойността на същите. Указано му е, че не сочи доказателстства за установяване на
твърденията си. Не се взема отношение от ищеца, който представя молба с вх. №....г., която е
докладвана след приключване на о.с.з. по делото. Заповедното производство има
едностранен характер и приложените към заявлението писмени доказателства не се връчват
на насрещната страна за запознаването й с тях. Писмени доказателства се прилагат към ИМ,
съгласно чл.127, ал.2 от ГПК, каквито в случая не са налице, доколкото само исковият
процес с двустранен н и контрадикторен. Възражения в тази насока не са направени. С
горепосоченото се изчерпва доказателствената страна на спора. Поради това следва да се
приеме, че е налице правоотношение по доставка на далекосъобщителни услуги, за горните
мобилни номера. Предметът на сключен договор за мобилни услуги е предоставянето на
2
абоната на електронни съобщителни услуги чрез една/ няколко електронни съобщителни
мрежи, съгласно договорените условия. Пълно и главно доказване в тази насока не е
проведено успешно, като от факта на сключване на договор за предоставяне на мобилни
услуги не може да се изведе извод, че същите са предоставени. Дадени са указания на ищеца
в тази насока, които не са изпълнени, поради което в тази му част исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
Лизингът е форма за предоставяне за временно ползване на вещи срещу задължение за
заплащане на лизингова цена като лизингополучателят има възможността да придобие
правото на собственост върху лизинговата вещ по време действието на договора или след
изтичане на срока на лизинговия договор. Задълженията за лизингови вноски по
договор за лизинг имат характер на периодични плащания и попадат в приложното поле на
кратката 3- годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“, предл.III от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.345, ал.1 от ТЗ, лизингополучателят има задълженията на наемател
съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 от ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане
срока на договора. Задължение на лизингополучателя е да заплаща лизинговото
възнаграждение и разходите, свързани с ползуването на вещта. Съгласно чл.4 от сключените
между страните договори за лизинг и клауза за предаване на лзинговата вещ по чл.III.1 oт
допълнителното споразумение ответният лизингополучател декларира, че с подписването на
съответния договор за лизинг лизингодателят му е предал годно за употреба и изрядно
устройство. Доказателства за връщане на лизинговата вещ или за заплащане на лизинговата
цена не са налице. В Договора за лизинг от 02.04.2019г. за ..., /стр.44/, липсват посочени
падежи на вноските по погасителния план, поради което не може да се изчисли дължимата
се сума за проц. период: 05.10.2019г- 04.02.2020г. Месечната вноска е в размер на 59,99 лв. и
ако се приеме, че се касае за 4 бр. вноски с падеж на 5- то число от месеца общия размер на
задължението възлиза на 239,96 лв. при съдебно сезиране на 18.02.2022г. и претенция с
размер от 1 009,58 лв. С оглед на горното настоящият съд. състав намира, че исковата
претенция в тази й част е недоказана по основание и по размер, поради което подлежи на
отхвърляне. По отношение на Договор за лизинг от 19.11.2019г. за мобилен апарат ........., с
номер: ....., за периода от 05.11.2019г. до края на действие на договора се явява дължима сума
от общо 83,88 лв., при месечна вноска от 6,99 лв., платима на 19- то число, видно от
представения препис на стр.15. Процесният период е от 05.11.2019г. до 04.02.2020г., като се
търси заплащане на сума от 164,66 лв., а дължимата сума се явява сума от 20,97 лв., която не
се явява погасена по давност, с оглед датата на съд. сезиране. Третият мобилен апарат- ..... е
предоставен на абоната по силата на Допълнително споразумение от 21.12.2017г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер: ....., /стр.33/, като не се установява
уговорена лизингова цена между страните за мобилното устройство. Предвид на това
исковата претенция подлежи на уважаване само за сумата от общо 20,97 лв., представляваща
задължения за лизингови вноски за мобилен апарат ........., с номер: ....., за периода от
05.11.2019г. до 04.02.2020г.
Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП,
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при
неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора. Претендираната от ищеца сума за договорни неустойки по мобилния номер не
отговаря на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
3
потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на електронни
съобщителни услуги водят до съществена неравностойност на насрещните задължения по
договора. Претендираните суми за начислени разлики между стандартна цена на мобилно
устройство и/или абонаментен план и дадената такава преференциална цена при
правоотношение с продължително изпълнение представляват своеобразни договорни
неустойки за дадена отстъпка от стандартната цена на мобилно устройство и/или от месечна
абонаментна такса и не отговарят на изискванията на добрите нрави, поради което не следва
да бъде издадена заповед за изпълнение за тях. Начисляването на подобни задължения
противоречи на принципа за свободно договаряне в гражданскоправните отношения по чл.9
от ЗЗД, което се констатира на 04.09.2024г. и от КЗП относно нелоялната и агресивна
търговска практика по отношение на максималния размер на неустойките при предсрочното
прекратяване на договора, прилагана от мобилните оператори. Настоящият съдебен състав
многократно е посочвал, че договарянето на неустойка за неспазване крайния срок на дог.
правоотношение с потребител е неравноправна клауза, която противоречи на добрите нрави,
на осн. чл.143, ал.2, т.2 от ЗЗпотр. тъй като се ограничават правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение
или неточно изпълнение на дог. задължения. По този начин потребителят се задължава да
спази крайния срок на действие на договора, независимо от всичко, под страх от плащането
на неустойка от 3- мес. абонаментна такса. По делото не са налице доказателства за
надлежното прекратяване на сключените договори между страните по реда на чл.87, ал.1,
изр.II oт ЗЗД на горната дата, поради неизпълнение от страна на ответника. С оглед на
горното следва да се приеме, че са налице неравноправни неустоечни клаузи, поети от
потребителя на услугата, поради което не следва да бъде уважаван предявения иск за
заплащане на договорна неустойка по така съществувалите правоотношения между
страните.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е извършил разноски за двете съдебни
производства за адвокатски хонорари и заплатена държавна такса. С оглед изхода на спора в
полза на ищеца следва да се присъдят съдебно- деловодни разноски за исковото и за
заповедното производство в размер общо на 9,47 лв. Ответникът е извършил разноски за
двете съдебни производства за адвокатски хонорар от общо 1 350 лв., съгласно представени
договори за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва
да се присъдят деловодни разноски от 1 336,16 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. П. П., ЕГН:
**********, че в полза на ищеца ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от .......- членове на Съвета на директорите, съществува вземане за сумата от
общо 20,97 /двадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лв., представляваща незаплатена
лизингова цена по Договор за лизинг от 19.11.2019г. за мобилен апарат ........., с номер: ....., за
периода от 05.11.2019г. до 04.02.2020г., ведно със законната лихва от 18.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8558/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълно предявения размер от 164,66 /сто
шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от .......- членове на Съвета на директорите, срещу Е. П. П., ЕГН:
4
**********, установителни искове за следните суми: сума от общо 87,93 /осемдесет и седем
лева и деветдесет и три стотинки/ лв., представляваща незаплатени задължения за
предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.11.2019г.,
за отчетен период: 05.10.2019г.- 04.12.2019г., сума от 124,98 /сто двадесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща неустойка за неспазен срок на договора,
представляваща размера на три месечни такси, сума от 381,42 /триста осемдесет и един лева
и четиридесет и две стотинки/ лв., представляваща начислена разлика между цента на
устройства без абонамент и преференциална цена по сключен договор за лизинг/ договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, сума от 67,47 /шестдесет и
седем лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща незаплатени задължения за
предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 02.04.2019г.,
за отчетен период: 05.10.2019г.- 04.12.2019г., сума от 163,57 /сто щестдесет и три лева и
петдесет и седем стотинки/ лв., представляваща начислена разлика между цента на
устройства без абонамент и преференциална цена по сключен договор за лизинг/ договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план и сума от 1 009,58 /хиляда и
девет лева и петдесет и осем стотинки/ лв., представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договори за лизинг на мобилно устройство от 02.04.2019г., марка ......, за периода:
05.10.2019г.- 04.02.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №8558/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от .......- членове
на Съвета на директорите, сума в размер общо на 9,47 /девет лева и четиридесет и седем
стотинки/ лв., представляващи сторени съдебни разноски в исковото и в заповедното
производства.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от
.......- членове на Съвета на директорите, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Е. П.
П., ЕГН: **********, сума в размер общо на 1 336,16 /хиляда триста тридесет и шест лева и
шестнадесет стотинки/ лв., представляващи сторени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.


Районен съдия:


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5