№ 104
гр. Шумен, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
20213630101948 по описа за 2021 година
Производство по чл. 237 от ГПК.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание по чл. чл. 415 ал.1 от
ГПК вр.422 от ГПК вр .чл. 327, ал. 1 от ТЗ.Производството по делото е образувано по повод
предявен от „С.-3“ ООД гр. Шумен, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул.“М.“
***, представлявано от С. Ж. Х., чрез адв. С. И.К. при ШАК срещу ЕТ „П. П. “ с ЕИК ***,
седалище и адрес: гр. Шумен, ул.“Г.К. “ ***, ***, ***, представлявано от П. Д. П.,
положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството
ищец съществува вземане против ответника сума в размер 5247,10лв., представляваща
общо неплатено задължение за плащане по фактури с № ***/***г. на стойност 1381.99лв.;
№ ***/***г. на стойност 593.03лв.;№ **********/***г. на стойност 978.20лв.; №
**********/***г. на стойност 1441.54лв.;№ **********/***г. на стойност 392.45лв.; №
***/***г. на стойност 396.12лв.; № ***г. на стойност 1186.93лв.; № ***г. на стойност 785.04
лв. за продажба на автомобилни части, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № ***г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г. по ч.гр. д. № ***г . по описа
на ШРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 27.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес, навеждайки следните
фактически твърдения: Двете страни били в търговски отношения. В качеството си на
търговец с основен предмет на дейност продажба на резервни части за автомобили е
продал на ответника авточасти на обща стойност от 7155,53лв. за които били издадени
следните 8 броя фактури: № ***/***г. на стойност 1381.99лв.;№ ***/***г. на стойност
593.03лв.;№ **********/***г. на стойност 978.20лв.;№ **********/***г. на стойност
1441.54лв.;№ **********/***г. на стойност 392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.;№
***г. на стойност 1186.93лв.№ ***г. на стойност 785.04 лв.
Авточастите били получени от ответника, като страните уговорили сроковете за
плащане посочени във фактурите и плащане по банков път. Ответникът е погасил частично
общото задължение, като заплатил 200лв.на 29.01.2020 по фактура № ***/***г.; и на
07.12.2017г е платил 1708,20лв. по несъществуващ номер фактура . Остатъкът от 5247,10лв.
дължим по посочените 8 броя фактури не бил заплатен. Поради поведението на длъжника,
било подадено заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което на 14.07.2016г.
1
било образувано ч.гр.д. № ***г. на ШРС и издадена заповед № *** от ***г. за дължимите
от длъжника суми -вземане в размер на 5247,10лв., представляваща дължима но
незаплатена изцяло сума представляваща сбор от продадени автомобилни части по 8 бр.
фактури. Било депозирано възражение в законовия срок от длъжника. На заявителя било
указано с разпореждане от 14.06.2021г., получено на 17.06.2021г., че може да предяви иск
за вземането си в 1 - месечен срок.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер 5247,10лв., представляваща общо неплатено задължение за плащане по фактури с
№ ***/***г. на стойност 1381.99лв.;№ ***/***г. на стойност 593.03лв.;№ **********/***г.
на стойност 978.20лв.;№ **********/***г. на стойност 1441.54лв.;№ **********/***г. на
стойност 392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.;№ ***г. на стойност 1186.93лв.№
***г. на стойност 785.04 лв. за продажба на автомобилни части, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № ***г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г. по ч.гр. д. №
***г . по описа на ШРС.
Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявените искове.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца се явява адв. К., като
поддържа исковата молба .
За ответника, редовно призован, явява се представляващия на ЕТ „П. П. “ с ЕИК
***, като заявява, че признава иска и дължи посочената сума по фактурите на ищеца.
Ищецът, чрез процесуалния си представител в с.з. е направил искане за произнасяне с
решение по чл. 237 от ГПК, съобразно направеното признание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни
права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти. Съгласно
ГПК, признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 от
ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с
оглед признанието, при такова искане от ищеца, т.е. съдът да преустанови извършването на
по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи
въведените твърдения и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска
и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, като искът следва
да бъде уважен така, както е предявен. Решение при признание на иска не може да се
постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл.237, ал.3 от ГПК, по брачни
искове – чл. 324 от ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 от ГПК и по иск за
поставяне под запрещение.
В настоящия казус между страните не се спори и от приетите по делото доказателства
се установява, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума в размер 5247,10лв.,
представляваща общо неплатено задължение за плащане по фактури с № ***/***г. на
стойност 1381.99лв.;№ ***/***г. на стойност 593.03лв.;№ **********/***г. на стойност
978.20лв.;№ **********/***г. на стойност 1441.54лв.;№ **********/***г. на стойност
392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.;№ ***г. на стойност 1186.93лв.№ ***г. на
стойност 785.04 лв. за продажба на автомобилни части, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № ***г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г. по ч.гр. д. № ***г
. по описа на ШРС.
Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното
от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, не
попадащо в хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и не попадащо в другите предвидени в закона
изключения, признато е право, с което страната може да се разпорежда, не противоречи на
закона и добрите нрави /предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или
за поставяне под запрещение/, съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва в полза на ищеца
2
да се присъдят разноските, които са направени общо в размер на 623,53лв., от които
държавна такса 209,88 лв./ 104,95лв.д.т. по заповедното производство и 104,95 лв. доплатена
в исковото производство / и 413,65лв за заплатено адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на „С.-3“ ООД гр. Шумен, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен , бул.“М.“ ***, представлявано от С. Ж. Х.,
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от ЕТ „П. П. “ с ЕИК ***, представлявано от П. Д. П., в
размер от 5247,10лв., представляваща общо неплатено задължение за плащане по фактури с
№ ***/***г. на стойност 1381.99лв.;№ ***/***г. на стойност 593.03лв.; № **********/***г.
на стойност 978.20лв.; № **********/***г. на стойност 1441.54лв.; № **********/***г. на
стойност 392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.;№ ***г. на стойност 1186.93лв.№
***г. на стойност 785.04 лв., за продажба на автомобилни части, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „П. П. “ с ЕИК ***, седалище и
адрес: гр. Шумен, ул.“Г.К. “ ***, ***, ***, представлявано от П. Д. П., да заплати на “„С.-
3“ ООД гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , бул.“М.“ ***,
представлявано от С. Ж. Х., разноските по настоящото и по заповедното производство общо
в размер на 623,53лв. (шестстотин двадесет и три лева и петдесет и три стотинки), от които
държавна такса -209,88 лв. / 104,95лв.д.т. по заповедното производство и 104,95 лв.
доплатена д.т. в исковото производство / и 413,65лв за адвокатско възнаграждение .
Решението е постановено на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното
признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3