№ 110
гр. гр.Несебър, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222150200144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 2087/09.03.2022 г. от Н. П. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. .................. чрез адвокат А.Г. от АК - Хасково, срещу Електронен
фиш за налагане на глоба, серия К № 4205931/27.11.2020 г. на ОД на МВР - Бургас, с
който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.
Твърди, че обжалваният фиш съдържа противоречие, водещо до ограничаване
правото на защита и невъзможност за санкционираното лице да разбере за какво
нарушени е наказано, тъй като в обстоятелствената част едновременно се посочвало, че
ограничението на скоростта е регулирано с пътен знак, а в същото време се ангажира
отговорността за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Насрещната страна по жалба – ОД на МВР - Бургас, не изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и
не се представлява. С писмено становище по делото, страната навежда доводи и за
съществено противоречие между съдържанието на протокол за използване на АТСС,
въз основа на който е съставен обжалвания фиш, и обстоятелствата, изложени във
фиша, а именно – в протокола изрично било посочено, че няма пътен знак за
ограничение на скоростта в участъка, а с фиша се сочело, че има. Самият протокол се
заявява, че съдържа вътрешно противоречие, предвид това, че след отбелязване, че
няма знак за ограничение, съставителят е приел ограничение от 50 км/час. Като
основание за отмяна на фиша се сочи още, че в процесния случай не е спазен
предвидения от закона ред за издаването му, тъй като размера на наложената глоба
попадал в обхвата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и чл. 186, ал. 4 от ЗДвП и за нарушението
следвало да бъде издаден необжалваем фиш. Претендират се разноски, съобразно
представен списък.
1
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Доколкото административнонаказващият орган не представя доказателства
за датата на връчване на фиша по делото, съдът, по твърдения на жалбоподателя,
приема, че процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок
за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 27.11.2020 г., 11,25 часа, в Обл. Бургас, Общ. Несебър, на гл. път I-9, на 206
км., в посока Варна, с автоматизирано техническо средство TFR-M 542 бил установен
запис на превозно средство с рег. № ...... което се придвижвало със скорост от 66 км/ч.
От средството били изготвени клип № 17358 и снимка от стоп-кадър на автомобила.
Мобилната система за видеоконтрол била от одобрен тип и с успешно премината
проверка, удостоверена с протокол № 3-4-20/23.10.2020 г., като за използването бил
съставен протокол от 27.11.2020 г. При тези данни и въз основа на докладна записка на
полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ – Несебър, от наказващия орган бил
изготвен „Електронен фиш за налагане на глоба“, в който за собственик на автомобила
бил вписан жалбоподателя Н. П. Н., и с който му била наложена „Глоба“ в размер на
50 лева, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
4205931/27.11.2020 г. на ОД на МВР - Бургас; Докладна записка рег. № 301р-
27958/27.11.2020 г. на РУ Несебър; Протокол по образец /Приложение № 1 към чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./ от 27.11.2020 г.; снимка – стоп кадър от
клип № 17385, радар № 542, с дата 27.11.2020 г. и час 11,25 ч.; Протокол № 3-4-
20/23.10.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-M 542. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна
на спора, като той не оспорва установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
За настоящия съдебен състав се налага извода, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Обжалваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата за налагане на санкция на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно последните норми, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение, като конкретно водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване
от 11 до 20 km/h -с глоба 50 лв. От друга страна, във фиша се сочи, че водачът е
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта на
2
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности – за Категория B /лек автомобил/, за населено място – 50 км/ч, извън
населено място – 90 км/ч.
Съдът споделя оплакванията на жалбоподателя за допуснато от наказващия
орган противоречие в обстоятелствената част на фиша. Действително, във фиша се
сочи, че водачът е управлявал лек автомобил по главен път, но при ограничение от 50
км/ч., въведено с пътен знак. От друга страна е констатирано нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, която норма намира приложение в общия случай на нарушение на
ограниченията за скорост, когато в пътния участък не действа пътен знак. Този извод
се налага и с оглед на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която норма изрично урежда, че когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, и именно на това основание следва да се
санкционира нарушение на ограничение на скорост, установено със знак. При
изложените във фиша обстоятелства, действително не става ясно за нарушение на
какво ограничение е санкциониран водачът, доколкото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП общото
ограничение на скоростта би било 90 км/час за главен път, при установена скорост на
движение за санкционирания от 66 км/ч. Алтернативно, ако се приеме, че в пътния
участък е действало ограничение на скоростта със знак за 50 км/ч на главен път, то
нарушението е следвало да бъде квалифицирано от наказващия орган по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП. Установеното противоречие съставлява съществено такова и води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и неяснота за него за какво
нарушение и на какво основание е ангажирана отговорността му. Само на това
основание, обжалвания електронен фиш подлежи на отмяна от съда.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за основателни и
допълнително релевираните от страната доводи за незаконосъобразност на фиша.
Видно от съдържанието на Протокол по образец /Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./ от 27.11.2020 г., въз основа на който е издаден
обжалвания акт, същият съдържа самостоятелно противоречие, а именно – посочено е,
че АТСС се използва за главен път, като в графите за „Пътен знак за ограничение“ е
отбелязано, както че няма пътен знак, така и че ограничението за главния път е 50 км/ч.
Едновременно с вътрешното противоречие на протокола, съдът констатира и
противоречието му със съдържанието на фиша, в който органът посочва, че
нарушението е констатирано при действащ пътен знак за ограничение на скоростта.
Ведно с посоченото, в случая електронният фиш е издаден и в нарушение на чл.
39 ал. 4 от ЗАНН, съгласно която норма за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш, като необжалваемият минимум по ал. 2 е в размер от 10 до 50
лв. Нормата на чл. 39 ал. 4 от ЗАНН е приоритетна спрямо чл. 182 от ЗДвП и
несъобразяването е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй
като изключва издаването му. В случая с електронния фиш е предвидена и наложена
глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39 ал. 2 от ЗАНН. При това
положение, макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице
безспорно „маловажен случай“, като по правилата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН в тези
случаи редът за санкциониране е този с фиш /не електронен такъв/, а при отказ / липса
на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респективно да се издаде НП. Този извод
се потвърждава и с разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, според която доколкото в този
закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата, или по аргумент от противното, за
3
случаите извън чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и при условията на чл. 85а от ЗАНН, се прилага
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, какъвто е и настоящият случай. За пълнота следва да се
отбележи още, че ЗАНН се прилага с приоритет пред ЗДвП, доколкото има отношение
на общ към специален закон.
При основателност на жалбата, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски в размер на 300 лева за заплатено възнаграждение на един
адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 4205931/27.11.2020
г. на ОД на МВР - Бургас, с който на Н. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
.................. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложена „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на Н. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. .................. сумата от 300 /триста/
лева - направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4