№ 379
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен И.
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Елка Темелкова Ваклинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Камен И. Наказателно дело за възобновяване
№ 20211000600976 по описа за 2021 година
Производството пред Апелативен съд гр.София е образувано и водено по реда на
чл.424 ал.1 вр.чл. 422 ал.1 НПК.
С присъда №39/27.05.2020 година,постановена по нохд №317/2019 година по описа
на Районен съд гр.Дупница,А. М. С. с установена самоличност,ЕГН ********** е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1,т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“А“
НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
3/три/ години.Определен е първоначален „строг“режим на изтърпяване на наказанието.
С Решение №260069/15.06.2021 година,постановено по внохд№315/2020 година на
Окръжен съд гр.Кюстендил присъдата е била потвърдена.
На 19.08.2021 година чрез Районен съд гр.Дупница осъденият А. М. С. ,с установена
самоличност,ЕГН ********** е депозирал „частна жалба“ вх.№ 547/19.08.2021 година до
Върховен касационен съд на Република България,в която изрично е посочил,че атакува
постановена присъда на РС гр.Дупница,влязла в сила след постановено решение на ОС гр.
Кюстендил и е изложил съображения,адресирани изрично до ВКС.След като е изложил
оплакванията си осъденият С. е сторил искане за отмяна на постановената присъда и на
въззивното решение,и е поискал произнасяне по реда на чл.304 НПК.Алтернативно се иска
връщане на делото за ново разглеждане.
Настоящият съд е констатирал,че на 24.08.2021 година,след като е регистрирано в
деловодството на РС гр.Дупница,наказателното дело е администрирано с разпореждане,по
силата на коетое следвало преписи да се изпратят на ТО гр.Дупница,РП
гр.Кюстендил.Такова връчване е сторено на 25.08.2021 година.Делото е изпратено на
Апелативен съд гр.София,без изрично разпореждане на съдия от РС гр.Дупница,като е
постъпило в деловодството на съда на 26.08.2021 година.
В подадената жалба не е сторено искане от осъденото лице за възобновяване на
наказателното производство по цитираните наказателни дела и с оглед на това настоящият
1
съдебен състав е намерил,че следва на укаже на осъденото лице да уточни изрично дали
поддържа искането си делото да се разгледа в производство пред Върховен касационен съд
,както конкретно сочи в жалбата си или,по същество,прави искане за възобновяване на
наказателно производство по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК.Този извод въззивният
съд е сторил на основата на това,че от една страна не намира да е налице ясно и валидно
искане за образуване на съдебно производство по реда на гл.33 НПК,доколкото категорично
осъденият С. е отправил сезиране към ВКС на РБ с писмено оплакване,именувано „частна
жалба“ и адресат ВКС на РБ,а и в мотивите на жалбата си изрично се е обърнал към ВКС с
искане в тази съдебна инстанция да се разгледат оплакванията му/вж.искане,стр.3,последно
изречение/,а от друга страна жалбата е подадена от С. чрез първоинстанционния съд,сочещ
на искане за образуване на производство по чл.424 ал.3 НПК.
Поради тези съображения въззивният съд е указал на осъдения С.,в 7-дн.срок от
съобщението за настоящото определение на съда,да уточни дали претендира развитие на
касационно обжалване пред ВКС на РБ или е сторил искане оплакванията му да се разгледат
по реда на гл.33 НПК,по реда на възобновително производство.
В срок осъденият С. е посочил,че исканията му са сторени на основание чл.424 ал.3
НПК.Изрично е посочил в молба за допълнение,изх.№630/30.09.2021 година на МП ,ГД
“ИН“,затвор гр.Бобов дол,че съзнава невъзможността да атакува съдебните актове пред ВКС
на РБ,макар да е имал желание именно Върховната касационна инстанция да се произнесе
по оплакванията му.Поддържа искане за образуване на съдебно производство по гл.33
НПК,като оплакванията и исканията му да се разгледат от Апелативен съд гр.София по реда
на чл.420 вр. чл.419 вр.чл.421 и чл.422 НПК.
Твърди,че при постановяване на възразените от него съдебни актове са допуснати
съществени процесуални нарушения и е допуснато нарушение на материалния закон.В
препращане към подадената основна жалба-искане сочи,че първоинстанционният съд и
въззивният съд не са направили подробен анализ на доказателствените източници по
делото,а фактическите и правни изводи са необосновани и сторени на основата на
предположения,и в нарушение на чл.303 НПК.
Твърди наличие на противоречиви доказателства по делото,не обсъдени по надлежен
ред и липса на годни доказателствени източници/напр.записи от охранителни
камери,пръстови отпечатъци/,които да го сочат за автор на престъпното деяние.
Иска възобновяване на наказателното производство по въззивното наказателно
производство,отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на
съдебен акт,с който бъде признат за невинен.Направено е алтернативно искане делото да се
върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Съдът намира,че искането е сторено в срока по чл.421 ал.3 НПК,от надлежно
оправомощено за това лице,с претендирани възобновителни основания по чл.422 ал.1,т.5 вр.
чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК.
С присъда №39/27.05.2020 година,постановена по нохд №317/2019 година по описа
на Районен съд гр.Дупница,А. М. С.,роден на ******** година в гр.***,
обл.Перник,български гражданин,неженен,с основно образование,безработен,осъждан,ЕГН
********** е признат за виновен в това,че на 09.07.2018 година в с.Тополница,община
Дупница в къща,обитавана от А. Н. С. е отнел чужди движими вещи-сумата 1100 лева от
владението на Архангел С. без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги
присвои,като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“ по см. на чл.29 ал.1
б.“а“ НК-престъпление по чл.196 ал.1,т.1 вр.чл.194 ал.1 НК вр.чл.29 ал.1 б.“а“ НК и при
условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години,като е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален “строг“ режим.
С Решение №260069/15.06.2021 година,постановено по внохд.№315/2020 година по
описа на Окръжен съд гр.Кюстендил,състав на съда е потвърдил изцяло присъда
№39/27.05.2020 година,постановена по нохд №317/2019 година по описа на Районен съд
гр.Дупница,като законосъобразна.
Конкретните оплаквания в стореното искане са развити в няколко насоки:
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса,от
страна на първоинстанционния съд и на въззивния съд,на подробен анализ на
2
доказателствените източници по делото,липса на анализ на противоречив доказателствен
обем при липса на годни доказателствени източници-записи от охранителни камери или
дактилоскопни следи,сочещи С. за автор на престъпното деяние.Твърди,че поради тези
процесуални нарушения фактическите и правни изводи са необосновани и сторени на
основата на предположения,в нарушение на чл.303 НПК.
Иска възобновяване на наказателното производство по въззивното наказателно
производство,отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на
съдебен акт,с който бъде признат за невинен или делото се върне за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Пред настоящия съд назначен служебен защитник на осъдения С.,адв.Н. С.,АК-
София,писмо №57573/2021 година на САК,поддържа доводите,изложени в искането на
осъдения.Излага съображения,свързани с основателност на оплакването за нарушения на
процесуалните правила,допуснати при постановяване на съдебните актове от първия съд и
от въззивния съд,като допълнително сочи,че са нарушени правата на осъденото
лице,доколкото„...има основни свидетели,които не са успели да дадат своите показания“.
Не сочи кои са тези свидетели.Поддържа исканията на осъденото лице.
Осъденият А.М. С. по същество твърди,че е нарушен процесуалния закон и
първостепенният съд,и въззивният съд не са изпълнили задълженията си по чл.13 и чл. 14
НПК,и не са осигурили разкриването на обективната истина,свързана с авторство на
деянието,като са изградили вътрешното си убеждение относно главния доказателствен факт
без пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото и при превратно
тълкуване на събраните в досъдебното производство доказателства.Акцентира на това,че не
е уточнена сумата-предмет на престъплението,за което е осъден и е нарушен процесуалния
закон при извършено процесуално действие „разпознаване на лица“.
Осъденият поддържа сторените искания при осигурено му право на последна дума.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище за
неоснователност на искането.Намира,че фактическата обстановка по делото е изяснена
обективно,всестранно и пълно.Сочи,че твърденията в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят от събраните и проверени надлежно доказателствени
източници,които са анализирани задълбочено и от първия съд,и от въззивната съдебна
инстанция.Намира,че са дадени отговори на поставените пред съда въпроси,не са допуснати
процесуални нарушения и не е нарушен материалния Закон.Намира,че е определено
законосъобразно наказание на осъденото лице, поради което претендира подаденото искане
да се остави без уважение.
Настоящият съд изложи по-горе доводи по процесуалното движение на
наказателното дело.Намира искането за възобновяване за допустимо,доколкото е депозирано
от процесуално легитимирана страна в рамките на предвидения от Закона 6–месечен срок и
е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК-влязъл в сила съдебен
акт,не проверяван по касационен ред.
Намира,че разгледано по същество искането е неоснователно.
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие да
проверява приетите по делото фактически положения или да възприема своя,нова
фактическа обстановка.Предмет на извънредната проверка е начина,по който е изградено
вътрешното убеждение на решаващия съд,респ.на въззивния съдебен състав и да прецени
дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно
релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна
инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на
други,поставяйки ги в основата на фактическите си изводи и констатации,като съществено
нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени
съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато са оценени
едностранчиво и тенденциозно или са сторени решаващи изводи на база на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.
По делото първостепенният съд е възприел фактическа обстановка,подробно
изложена в мотивите към постановената присъда,л.98,гърба-л.99,първи абзац.В мотивите си
първият съд,след оценка на доказателствения обем,л.99,втори абзац и следващите от делото
3
е обобщил ,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите
положения, отразени в обвинителния акт.Разпоредително заседание по делото е проведено
надлежно,л.22 от делото,като в хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд
свидетелски показания са заявили св.А. С.,л.42,св.А. А.,л.59,гърба,св.Е. Н.,л.43,св. С.
М.,,л.60,св.Д. С.,л.44 и Д.М.,л.60,гърба.
Назначена и изпълнена е очна ставка между свидетелите Н. и Д.С. ,л.45 от
делото,като са допуснати и разпитани свидетелите П. и А.,както и свидетелите И. И. и
В.С.,по искане на защитата.
Съдът е приобщил по реда на чл.283 НПК писмените доказателства по делото.
Подсъдимият А.С. се е възползвал от правото си да даде обяснения по повдигнатото
му обвинение и е заявил такива пред първия съд,л.41 и л.43 от делото.
Първият съд е възприел фактическа обстановка,съответстваща на описаната такава в
обстоятелствената част на обвинителния акт,въз основа на анализ на събрания по делото
възможен доказателствен обем,като е изграждал вътрешно убеждение по фактите на основа
показания на посочените свидетели,изготвените протоколи за разпознаване на лица,
обсъждайки дадените от подсъдимото лице обяснения и оценявайки писмените
доказателства, приобщени надлежно.При ясно възприета фактическа обстановка,описана
подробно в мотивите към постановената присъда,се е произнесъл първоинстанционния съд.
Въззивният съд е проверил атакувания пред него съдебен акт,провел е въззивно
съдебно следствие,при което е събрал допълнителни гласни доказателствени средства чрез
разпит на св. Н.,включително приобщени по реда на чл.281 НПК от ДП,л.36-ти.Във
въззивното решение,стр.2-ра,4-ти абзац-стр.4-та,4-ти абзац,съдът е изложил детайлно
възприетата от него фактическа обстановка,която по съществонесе отличава от приетата
такава от първия съд.Във възразеното от осъдения А.С. въззивно решение,проверяващият
съд е изложил подробно възприеттите от него факти и е сторил детайлен анализ на
събраните и проверени доказателствени източници.Преповтаряне на установените и
възприети факти от въззивната инстанция,съответстващи на възприетото и от първия съд,не
се налага.
Настоящият съд дължи отговори на възраженията на осъденото лице и защитата
му,без да преповтаря установени по делото факти.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
САС споделя изложените от молителя А.С.,поддържани и от защитата му принципни
съображения,че съдебният акт следва да почива на пълно,всестранно и обективно
изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства ,включени в
нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката им и
при спазване на процесуалните стандарти,разписани от Законодателя.В конкретния
наказателно-правен спор крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по
ясен,несъмнен и убедителен начин,както от първия съд в цитирания първоинстанционен
съдебен акт,така и в решението на въззивната съдебна инстанция. Волята и вътрешното
убеждение на въззивния съд е възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните в
процеса и от настоящия извънреден състав.Поради това настоящият съд намира,че по
никакъв начин не са накърнени процесуалните права на молителя А. С.,предвид спазване
процесуалните изисквания за оценка на доказателствената съвкупност,а и с оглед
осигурената възможност за ангажиране доказателства,подкрепящи защитната теза.
На първо място настоящият съд намира за необходимо да посочи,че при изготвяне на
обвинителния акт не са допуснати процесуални нарушения /по същество такива не твърди
нито молителя,нито защитата му/ и е безспорна неговата съответност с нормата на чл.246
ал.2 НПК. Налице е обвинителен акт,годен да постави началото на съдебното
производство,като са акцентирани релевантните факти по наказателно-правния спор и ясно
е очертана фактическата рамка /а и правна такава/ на обвинението.Подробно са описани
релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства,участието на осъденото лице в
изпълнителното деяние по чл.196 вр.чл.194 НК,условията на време,място и обстановка на
реализирането на престъпната деятелност.Подробно в обвинителния акт са изложени
съображенията на държавното обвинение към осъденото лице С. за реализиране признаците
4
на престъплението от обективна и субективна страна.По-късно,видно от мотивите на първия
съд към постановената присъда,от самата присъда и от въззивното решение,те са възприети
в основата си от съдилищата.
Неоснователно е оплакването на молителя,че по делото не е изяснен категорично
предмета на престъпление.Видно е,че св.С. подробно е съобщил в разпита си пред първия
съд ,включително и в хода на досъдебното производство,с какви пари е разполагал,къде и в
какво ги е съхранявал/в бурканчета,в гардероб/,като е посочил причините,поради които е
събирал тези пари-да подпомогне снаха си,след смъртта на сина си,при отреждане на гроба
му.
Неоснователни са оплакванията на молителя С.,поддържани и от защитата му,че са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,доколкото първият съд
не е сторил задълбочен анализ на доказателствения обем в неговата взаимовръзка,при
спазване на процесуалните стандарти, разписани от Законодателя,нито достатъчно
задълбочено са обсъдени установени противоречия в доказателствените източници.Такива
оплаквания са отправени и към постановения от въззивния съд съдебен акт,но те сочат на
неточна или некоректна критика на посочените съдебни актове.
С оглед тези оплаквания и доколкото те поотделно се отнасят до дейността и на
първия съ, и на въззивния съд,следва да се очертае дейността и на първия съд,и на въззивния
съд по събиране,проверка и анализ на доказателствените източници по делото
Безспорно е,че първостепенният съд е провел съдебно следствие в съответствие с
изискванията на Закона,като е събрал и проверил доказателствения обем при спазване
правата на страните в процеса.Събирането на доказателствения обем е последвано от
анализ,макар и лаконичен,на доказателствата и доказателствените средства поотделно и в
съвкупността им, като вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване изискването
на чл.14 НПК и формирането му е ясно проследимо.При условията на чл.305 ал.3 изр.1 НПК
съдът е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства извежда
фактическите си изводи и защо.Първият съд не е приемал в мотивите си,че
доказателствения обем е еднопосочен по своята доказателствена установимост,отнесена към
т.н.“главен факт на доказване“.Напротив, обсъдил е няколко отделни групи доказателствени
източници,констатирал е противоречия в доказателствените източници /основно в
показанията на св.Н.,спрямо които е приложена нормата на чл.281 НПК и обясненията на
С./като при анализа на констатираните противоречия ясно епосочил,че кредитира заявеното
от пострадалия А. С.,на заявеното от Д.М.,М. и Д.С. и дискредитира заявеното от
подсъдимото,тогава,лице.Що се отнася до заявеното от св.Н.,то са кредитирани показанията
му,депозирани в хода на досъдебното производство.
Първият съд е обсъдил гласните доказателствени средства,като фактически е
анализирал две основни групи-от една страна дадените обяснения от подсъдимото
лице,показанията на св.Н.,И. и С.,а от друга-дадените показания от пострадалия свидетел
С.,както и заявеното от свидетелите М.,А.,С.,М., П. и А..
Безспорно вярно е твърдението на молителя и защитата му,че първият съд е бил
изключително лаконичен при анализа на доказателствата и доказателствените средства.Не
може да се отрече,обаче верността на твърдението на първия съд,че гласните
доказателствени средства в съвкупен анализ /заявеното от свидетелите С., М.,А., С.,М.,П. и
А./ водят до еднопосочност на фактическите изводи чрез доказателствената им
удостоверителност.
Доводите на първия съд по фактите,особено в частта,в която се констатира
противоречие в гласни доказателствени средства,са доразвити убедително в решението на
въззивната инстанция.Ясно е посочено,че се кредитират показанията на св.С.,описал
подробно първата си среща с осъденото лице на 06.07.2018 година,проведения разговор с
него, обстоятелствата,при които пострадалия е дал на С. 100 лева,доверявайки се на думите
му, че брат му „Красе“ е аварирал с автомобила си и не може лично да дойде,за да предложи
въглища и дърва на нуждаещи се хора в с.Тополница.Съдилищата,включително въззивният
съд,е кредитирал заявеното от С.,че е дал 100 лева на С.,при което действие последният е
възприел откъде С. вади парите,за да му ги предаде.Кредитирани са показанията на
основния свидетел С. и в частта им,в която съобщава факти за втората си среща с осъдения
5
на 09.07.2018 година,при която разговора е започнал на стълбите на къщата,а осъдения се е
насочил към вътрешни помещения,за да „вземе химикал“ и да остави телефонен номер на
С..Пострадалият подробно е описал как следвайки осъденото лице вътре в къщата се е
разминал бързо с него,забелязал е отворените врати на гардероба,разбрал е,че парите му ги
няма и се е разплакал,а виковете му са чути и състоянието му е възприето непосредствено от
св.М.-негова съседка.Обстоятелството,че в обясненията си С. твърди,че не е влизал в дома
на пострадалия остават единствено негова защитна теза и правилно са ценени като
такава,като по същество се опровергават от заявеното от неговия
„придружител“,св.Н..Видно е,че показанията на този свиделел/Н./са вътрешно
противоречиви и непоследователни.Така са оценени и от съдебните инстанции.
Последователни са показанията на св.Сл.М. и св.Д.С.,както и на св.А.-кмет на
селото,който е възприел в инкриминирания период осъденото лице в района на с.Тополница
и анализа на тези доказателствени средства,съпоставени от съдилищата със заявеното от
св.С. и св.М.,са позволили да се изведат обосновани фактически изводи.Няма спор,че тази
доказателствена последователност на кредитираните гласни доказателствени средства е
оценявана на основа на приети по делото писмени доказателства /напр.на основата на
приложен трудов договор за осъдения С.,чрез който писмен документ е сторен опит да се
изгради алиби на осъдения за инкриминираната дата/.Съдилищата основателно са
дискредитирали заявеното от св.И. в тази насока.Мотивите,с които е обосновано
дискредитирането им,се споделят от настоящия съд.
Обосновано,при спазване изискването доказателствените източници да се оценяват на
основата на принципа на формалната логика, първият съд е дискредитирал в основната им
част твърденията на подсъдимото лице в дадените от него обяснения,както и твърденията на
свидетелите И.,С. и Н.,като съображенията,поради които първият съд е сторил това,са
възприети изцяло от въззивният съд.Вярно е,че първият съд не е „цитирал“ изрично
заявеното от свидетелите в хода на депозиране на свидетелските им показания.Но това не е
и необходимо.В мотивите си решаващият съд е посочил въз основа на кои доказателства и
доказателствени средства изгражда фактическите изводи и защо не приема за обоснована
защитната теза.Не се установява първият съд да е придал предварително определена
доказателствена сила на някои от доказателствените източници,нито се констатира
превратно или некоретно анализиране на доказателства в тяхната удостоверителност.
Неоснователно е оплакването,че при процесуалното действие “разпознаване на лица“
са допуснати тежки процесуални нарушения,като по същество разпознаващият А. С. е
„напътстван“ от трети лица,вкл. от св.Сл.М..Доказателства за такива противозаконни
действия не са налични,като изводите се обосновават на заявеното не само от свидетелите
М.,С. и С.,но и от заявеното по фактите от св.Б.А. и св.П..В тази насока въззивният съд е
изложил убедително съображенията си,вж.стр.3-та,посл.абзац и особено стр.4-та,3-ти
абзац.Поради това следва да се приеме,че процесуални нарушения не са налице,а съдебните
инстанции са оценявали коректно писмените доказателствени средства-протоколи за
разпознаване на лица.Писмените доказателствени средства са изготвени съобразно
изискванията на процесуалния закон,годно доказателствено средство са за извършените
действия и удосторерените в тях обстоятелства.
Липсва основание настоящият съд да приеме,че първият съд е изградил фактическите
си изводи въз основа на едностранчиво и/или тенденциозно тълкуване,нито може да
възприеме тезата,че тези фактически изводи са изведени на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.
Надлежно съдебните инстанции са обсъдили писмените доказателства,приобщени
надлежно/напр.свидетелство за съдимост,л.25-л.27 ДП,данни за трудова ангажираност на
осъдения С. ,но към 2016 година,а не към инкриминираната дата и период/.
Неоснователно е оплакването,че и първият съд и въззивната съдебна инстанция са се
произнесли при липса на годни доказателствени източници-записи от охранителни камери
или дактилоскопни следи,сочещи С. за автор на престъпното деяние.В обстоятелствената
част на обвинителния акт никога не се е твърдяло,че се проверяват или са проверени записи
от охранителни камери,нито е установено такива да са били налични,за да бъдат изследвани.
Никога не се е твърдяло,че са провеждани процесуално-следствени действия,при които да са
установявани и изследвани дактилоскопни следи от местопрестъплението.Такива факти не
6
са твърдени от обвинението,не са възприемани и обсъждани от съдебните инстанции.
Като неоснователно следва да се приеме акцентираното от молителя оплакване,че и
въззивният съд,както първият съд,не е сторил анализ на противоречията в доказателствения
обем/в гласните доказателствени средства/.Такова твърдение сочи на некоректна критика на
мотивите на въззивната инстанция,като не държи сметка на отразеното в мотивите на
решението.Видно е,че на стр.4-та,посл.абзац,1-во до 3-то изречение,въззивният съд не се е
съгласил с част от доводите на първия съд за причините,поради които не следва да се
кредитират в отделни части дадени от св.Н. показания.Поради това е сторил собствен
анализ на заявеното от този свидетел,анализирайки съобщените от него факти в хода на
досъдебното производство,заявеното от него пред първия съд и наказанията му пред
въззивната съдебна инстанция.От друга страна,изпълнявайки задълженията си,вж.стр.5-
та,въззивният съд е анализирал заявеното от този свидетел с дадените обяснения от
осъдения С.,както и със заявеното от пострадалия С..Противоречията са акцентирани от
въззивния съд и са преодолени по реда на чл.305 ал.3,изр.2-ро НПК.
Във връзка със стореното оплакване от молителя следва да се подчертае изрично,че
въззивният съд е проявил процесуална активност към събиране и проверка на
доказателствен обем,който да позволи разкриване на обективната истина в пълнота.Поради
това е проведено въззивно съдебно следствие,на което е разпитан отново св.Н. и са
приобщени показанията,депозирани от него в хода на воденото досъдебно
производтво.Оттам насетне ,макар да е допуснал и процесуални неточности,които ще се
отбележат по-долу,въззивния съд е бил докрай убедителен при спазване стандартите на
проверка и оценка на доказателствения материал.Констатира се подробно изложение на
възприетите от въззивния съд фактически положения,подробен анализ на доказателствените
източници и обосновано изградени фактически и правни изводи,обективирани в решението
на въззивния съд.Оценката им сочи на това,че са изградени въз основа на точна
доказателствена оценка и при точно приложение на материалния закон.
Действително въззивният съд е бил процесуално неточен в няколко насоки:
-дал е ход на делото в отсъствие на подсъдимия тогава А.С. при декларирани
здравословни проблеми и представени медицински документи,макар и при липса на
еднозначни и категорични доказателства за естеството на заболяване,период и режим на
лечение.
-допуснал е до разпит трима свидетели/Н.,П. и А./,но процесуално валидно е
разпитан само св.Н..Свидетелят П. не следва да се приеме да е процесуално валидно
разпитан пред въззивния съд чрез приобщаване на показанията му пред друг състав на
въззивния съд,доколкото самото съдебно заседание не е проведено при спазване на
процесуалните правила,а свидетелят А. не е установен,за да бъде разпитан,като е заявил,че
ще бъде извън РБ за дълъг период от време.
Тези процесуални неточности,обаче не се отразяват съществено върху възможността
да се събере /П. и А. са валидно разпитани от първия съд и са съобщили възприетите от
тях,макар и оскъдни факти/ и оцени възможния доказателствен обем.Твърдението на
защитата,че са нарушени правата на осъденото лице,доколкото свидетели не са успели да
депозират показания пред съд,не могат да се споделят като обосновани.Видно е,както се
посочи и по-горе,че П. и А. са разпитани по надлежен процесуален ред от съд за възприети
от тях факти.
В обобщение настоящият съд намира,че при анализа на доказателстения обем,не се
констатират допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,още по-малко такива
,които да се характеризират като съществени по своя характер и да са увредили правото на
защита на осъдения А. М. С..Поради това се налага извод,че довода в искането за
възобновяване по реда на чл.422 НПК,касателно допуснати съществени процесуални
нарушения,е неоснователен.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
САС не намира,че е налице възобновителното основание по чл.348 ал.1,т.1 НК и не
намира допуснато нарушение на материалния закон.В тази насока искането на защитата на
осъдения А.С.,макар и декларативно изразено,не може да се сподели откъм
7
обоснованост.Настоящият съд не споделя основателност на стореното оплакване,че е
нарушен материалния закон,доколкото присъдата е постановена при липса на задълбочен
анализ на доказателствения обем,довел до постановяване на необоснован съдебен акт от
първата съдебна инстанция,при липса на доказателства за авторство на деянието.Доводи за
това се изложиха по-горе,но следва изрично да се посочи,че анализирайки фактите и
извеждайки ясно проследими фактически изводи,първият съд,а и въззивната съдебна
инстанция,са изложили ясно мотивите си,касателно приложимия Закон,давайки правна
оценка на поведението на осъдения А.С..Отчетени са всички факти и обстоятелства по
делото и законосъобразно първият съд е приел правна квалификация за осъществено
престъпно деяние по чл.196 ал.1,т.1 вр.чл.194 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ НК.Първият съд е дал
отговор на поставени от защитата въпроси от съществено значение за изясняване предмета
на доказване по наказателното правоотношение,включително относно авторството на
деянието,обективната и субективната му страна.Решаващите му изводи са правилни и
постановени въз основа на Закона.Мотивите,касателно приложимия Закон,се споделят
изцяло от настоящия съд и нарушения в тази насока не се откриват.Въззивният съд,от своя
страна,също е сторил внимателен анализ на доказателствените източници и правилно е
приложил материалния Закон.Обосновано е прието от въззивния съд,че първоинстанционата
присъда е съобразена с доказателствените източници и не се разполага на основата на
предположения.
Оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“
от страна на осъденото лице А.С. не е сторено и съдът не дължи изрично произнасяне в тази
насока.
С оглед изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. С.,с установена
самоличност,ЕГН ********** за възобновяване на наказателното производство по внохд
№315/2020 година по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8