Определение по дело №561/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 26. 09. 2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

             ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА ч. гр. д. № 561 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2,  вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на  ЧСИ - И.И.Х.,*** действие Окръжен съд – гр. Русе срещу определение от 12. 07. 2019 г., постановено от съдия при Районен съд – гр. Сливница, определен със заповед да изпълнява функциите на съдия по вписванията при Служба по вписванията - гр. Сливница, с което е отказано отбелязване по заявление вх. рег. № 1583 от 12. 07. 2019 г. по описа на СВ - гр. Сливница.

Жалбоподателят  излага съображения, че е поискал да бъде вдигната наложена възбрана по и. д. № 20078320400795 по описа на ЧСИ, по което взискател е „Б. ДСК“ ЕАД и изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 28. 05. 2019 г. Молбата за заличаване на възбраната е от 08. 07. 2019 г., след влизане в сила на постановлението за прекратяване на делото. Заявява, че документ за заплатена държавна такса действително не е приложен към молбата за заличаване на възбрана, но искането е свързано с прекратено изпълнително производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и произтичащо от това задължение на съдебния изпълнител да вдигне служебно наложената възбрана.  Посочва, че това действие на съдебния изпълнител произтича от закона и не е обвързано от заплащане на държавна такса и такава не се дължи. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В мотивите за отказаното отбелязване по заявлението e  посочено, че на основание чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, във вр. с чл. 3, ал. 1 от същата тарифа,  за заличаване на възбрани се събира такса 7,50 лева. Документ за внесена такса не е представен, поради което е отказано отбелязване.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна:

Съгласно чл. 32б, вр. с чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията може да откаже отбелязване по депозирана молба, ако тя не отговаря на изискванията на закона. Към изискването за съответствие на акта и закона следва да се включат и тези, свързани с представянето на различни документи, сред които са и удостоверяващите, че е внесена дължимата държавна такса. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване, респективно отбелязване, ако не е внесена дължимата за това такса, като съдията по вписванията не може да даде указания за отстраняване на посочената непълнота на документите (т. 1 на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 433, ал.2 ГПК във всички случаи по ал.1 – т. е. при прекратено изпълнително производство във визираните хипотези по т. 1 – 8, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Както вече се посочи, за заличаване на възбрана в Имотния регистър законодателят е предвидил заплащане на държавна такса към Агенцията по вписванията, която следва да бъде изплатена от взискателя, който е задълженото лице по чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя в случаите, когато делото се прекрати по чл. 433 ГПК.

Държавната такса към Агенцията по вписванията в случая представлява разноска, която е могло да бъде включена от съдебния изпълнител в разноските по делото преди прекратяването му. За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер – в този см.  Решение № 171 от 21. 07. 2016 г. по гр. д. № 1645/2016 г. на ВКС.

От това следва извод, че за да бъде извършено заличаване на възбраната следва да бъде представен документ за платена държавна такса, какъвто в случая липсва.

Неоснователни са и доводите на частния съдебен изпълнител, че в хипотезата на чл. 433, ал. 3 ГПК държавата му е възложила изпълняването на публични функции, поради което е освободен от заплащане на държавна такса. В разглежданата хипотеза, имайки предвид предмета на делото, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания, а не събирането на публични вземания, поради което е неприложима нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение, с което е отказано отбелязване по заявление вх. рег. № 1583 от 12. 07. 2019 г. по описа на Служба по вписванията - гр. Сливница, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба като неоснователна - оставена без уважение.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12. 07. 2019 г., постановено по заявление вх. рег. № 1583 от 12. 07. 2019 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията към Районен съд – гр. Сливница, с което е отказано отбелязване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1                             2.