РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря А. Д. и в присъствието на
прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 355 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 44/13.01.2020 г. по гр.д.№ 6072/2019
г. по описа на ПлРС са отхвърлени предявените искове от Г.К.Г., чрез
пълномощник, против ОДМВР-Плевен с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР; чл.187, ал.5, т.2 с цена на иска 544.88 лв. и по чл.86 ЗЗД с
цена на иска 127.12 лв., като неоснователни.Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК Г.К.Г., чрез пълномощник, да заплати на ОДМВР-Плевен направените по делото
разноски за юрк.възнаграждение в размер на 150 лв.Осъден е на основание чл.78 ГПК Г.К.Г., чрез пълномощник, да заплати в полза на ПлРС направените по делото
разноски за държавна такса в размер на
50 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Г.К.Г.,
чрез пълномощник, срещу решението по гр.д.№ 6072/2019 г. по описа на ПлРС,
което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.прави се искане да се отмени обжалваното решение и вместо
него да се постанови друго, с което да се осъди въззиваемия да му заплати
сумите, както следва: за исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3 във вр.с чл.179,
ал.1 ЗМВР сумата в размер на 544.88 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за
периода 01.03.2018 г.-30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането; за исковата претенция по чл.86 ЗЗД сумата в размер на
127.12 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуването на нощен труд към дневен труд, както
и сумата в размер на 300 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение
за първата инстанция.
За въззиваемата страна – ОД на
МВР-Плевен е депозирано писмено становище да се остави без уважение въззивната
жалба като неоснователна.
Въззивната
жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция приема за установено следното
от фактическа страна.
На първо място във въззивната жалба се
сочи, че първоинстанционният съд не е
съобразил изложеното в ИМ, че работата през процесния период от м.03.2018 г. до
м.07.2019 г. е била по утвърдени протоколи
и графици, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 ч. до 6.00 ч. и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
чл.187, ал.3 ЗМВР.
От заключението
на ВЛ В., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че съгласно представените графици, както и от
представените платежни бележки по делото, е видно, че въззивникът е полагал
труд на 12 часови смени, като за процесния период от м.март 2018 г. до м.юли
2019 г. има положени общо 672 часа нощен труд.
Съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР нощен е трудът, който се полага между 22,00 ч. и 6,00 ч., а съгласно
ал.3 за работещите на 8, 12 и 24 часови смени работното време се изчислява
сумирано - за тримесечен период.
Въззивникът се
позовава и на чл.187, ал.1 ЗМВР, според
който нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Въззивникът се
позовава и на чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.Нормата на чл.187 ЗМВР е изменена-ДВ
бр.60/2020 г.
Посочено е, че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
за служителите, работещи на смени.
Въззиваемият се
позовава на новоприетата ал.4 на чл.187 ЗМВР, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1, като в последната е
посочено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа
за всеки 24-часов период.
Неоснователно е
възражението на въззиваемия, че с оглед на чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа, следователно
коефициентът в конкретния случай е 1 /8:8/ и в този случай не се дължи
заплащане освен вече направеното от МВР.
Това би било
така, ако в посочения текст нямаше израза „за всеки 24 часов период“, а и
израза „нощните часове се превръщат в дневни с коефициент“, т.е. коефициентът
би бил 1, а не 1,143 и няма нужда от превръщане на нощните часове в дневни, тъй
като между положените дневни часове труд и нощни такива, при еднаква
продължителност на нощното и дневното работно време от 8 часа, такъв коефициент
не е необходим.
Въззивникът се
позовава и на чл.176 ЗМВР, чл.178, ал.1,
т.3 и чл.179, ал.1-2 ЗМВР.
Разпоредбите на
чл.179, ал.1-2 ЗМВР не са приложими в процесния случай, тъй като те касаят друг
вид допълнително възнаграждение - за положен труд през нощта от 22.00 ч. до
6.00 ч., но такова не се претендира в процесния случай, а и то е заплатено на
въззивника, видно от заключението на ВЛ.
Съгласно другите
посочени разпоредби брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
а към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и
допълнително възнаграждение за извънреден труд, каквото се претендира от
въззивника.
От
съдържанието на горепосочената разпоредба на чл.187 ЗМВР
не може да се направи извод, че същата предвижда еднаква нормална
продължителност на работното време за държавните служители в МВР, работещи на смени, каквото качество има въззивникът, през деня и
през нощта, т. е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд като
продължителност от 8 часа, с оглед на изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2
от ЗМВР
приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд.При това положение при сумирано изчисляване на работното
време за работещите на смени служители на МВР следва да се приложи изрично
уредения в общото трудово законодателство (чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) принцип за превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
До същия извод
би довело и прилагането на чл.46 ЗНА, тъй като за неуредените
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано и
допустимо да се прилагат аналогични разпоредби на нормативен акт от по-висока
степен, какъвто е КТ, по отношение
заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на
работното време.Именно за неуредените от закона
случаи се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.
Правилно е
позоваването от страна на въззивника на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с въведеното
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица е до 35
часа.Нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7
часа.Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност на работното
време през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала между
22.00 ч. - 6.00 ч., то следва да се приеме, че установената в основния закон
продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва
и работното време на служителите по ЗМВР, каквото качество има въззивникът.При
сумирано изчисляване на работното време извънреден труд представляват всички
часове (след превръщане на нощните часове в дневни), които са над нормата за съответния период.
Въззиваемият
е направил възражение, че по отношение на държавните служители - полицейски
органи е неприложима НСОРЗ, в частност чл.9 от същата, още повече, че самият
законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2, ал.3 НСОРЗ по отношение на
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл.107а от КТ.Не може обаче да се направи извод, че същата е
неприложима и за държавните служители-полицейски органи, чийто статут е уреден
със специален закон-ЗМВР, с оглед на изложеното.
Не
може да се приеме за основателно и възражението на въззиваемия, че поради
спецификата на работата на държавните служители-полицейски органи, са
неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ, тъй като техния
статут е уреден в специалния закон.Той е уреден в специалния закон, но следва
да се съобрази гореизложеното във връзка с приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР,
респ. чл.46 ЗНА.Преизчисляването на положения нощен труд от въззивника с
коефициент 1,143 следва да се извърши с оглед на чл.9, ал.2 НСОРЗ, тъй като ЗМВР като специален закон не определя изрично еднаква нормална продължителност
на работното време през деня - 8 часа и нормалната продължителност на работното
време през нощта - 8 часа при седмична
от 40 часа, а не 7 часа, респ.35 часа седмична такава, както е съгласно
трудовото законодателство.
Въззиваемият
също така прави възражение, че не са налице кумулативните предпоставки за
приложението на чл.9 НСОРЗ, които са следните: а/подневно отчитане на работното
време, б/работа на смени, в/продължителност на нощното работно време, по-малка
от продължителността на дневното работно време, г/трудово възнаграждение,
заработено по норми, като от посочените четири предпоставки две от тях по б.“в“
и б.“г“ не са налице, поради което не може да се приложи НСОРЗ спрямо
държавните служители в ЗМВР.
Наличието
на горепосочените предпоставки е необходимо при приложението на хипотезите по
чл.9, ал.1 НСЗОРЗ, но в процесния случай е приложима ал.2 от същата, тъй като
по отношение на въззивника е налице сумирано изчисляване на работното време,
което означава да се определи броят на работните часове.Изчисляването на
работното време се извършва по два начина: подневно и сумирано, като първият
начин е неприложим за въззивника.Не се касае и за работа на смени, чиято
продължителност на нощното работно време е по-малка от продължителността на
дневното работно време, тъй като въззивникът е полагал труд на 12 часови смени,
т.е. повече от 8 часа.
Ето защо следва
да се приеме, че исковите претенции са доказани по основание.
Относно размера
на предявените искове, които са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във
вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, съдът намира следното.
От заключението
на ВЛ В. се установява, че при посочената часова ставка за въззивника за
преобразуваните от нощен в дневен труд за извънреден труд от 96 часа се следва
722.88 лв., която не е заплатена на въззивника, тъй като няма преобразуване на
нощния труд към дневен с коефициент 1,143.
ВЛ е посочило,
че размерът на дължимата мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден
труд, след преобразуването му от нощен към дневен, положен за процесния период
от 01.04.2018 г. до 30.07.2019 г., е в размер на 127.12 лв.
Въз
основа на гореизложените фактически и правни доводи съдът приема, че
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново
по съществото на спора.
Следва
да бъде осъден въззиваемият на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР да заплати на въззивника сумата от 544.88 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на
нощните часове към дневни, за периода от 01.03.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Следва
да бъде осъден на основание чл.86 ЗЗД въззиваемият да заплати на въззивника
сумата 127.12 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.04.2018 г. до 30.07.2019 г.
При този изход на процеса следва
да бъде осъден въззиваемият да заплати в полза на ПлОС държавна такса в размер
на 150 лв., а в полза на ПлРС разноски за вещо лице в размер на 100 лв.
Дължими са и в полза на въззивника разноски по делото,
каквито се претендират за двете инстанции.Въззиваемият е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца в първоинстанционното производство
адвокатско възнаграждение с оглед на
фактическата и правна сложност на спора по чл.78, ал.5 ГПК.
Заплатеното адвокатско
възнаграждение е 300 лв., видно от договора от 01.09.2019 г.Към този релевантен
момент минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 300 лв. (ред.ДВ бр.41, в
сила от 23.05.2017 г., преди изменението-ДВ бр.45/2020 г., в сила от 15.05.2020
г.; определение № 99/21.03.2014 г. на
ВКС по гр.д.№ 4593/2013 г., ІV г.о.).
Следва да бъде
осъден въззиваемият да заплати на въззивника разноски по делото в размер на 300
лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 44/13.01.2020 г. по гр.д.№ 6072/2019 г. по описа на Плевенски районен
съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР въззиваемия ОД на
МВР-Плевен, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“, №3,
Булстат ***, да заплати на въззивника Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
544.88 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове
към дневни, за периода от 01.03.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба -
12.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда
на основание чл.86 ЗЗД въззиваемия ОД на МВР-Плевен, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“, №3, Булстат ***, да заплати на
въззивника Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 127.12 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.04.2018 г. до 30.07.2019 г.
Осъжда
въззиваемия ОД на МВР-Плевен, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.“Сан Стефано“, №3, Булстат ***, да заплати на въззивника Г.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски по делото в размер на 300 лв.
Осъжда
въззиваемия ОД на МВР-Плевен, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.“Сан Стефано“, №3, Булстат ***, да заплати в полза на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 150 лв., а в полза на Плевенски районен съд разноски
за вещо лице в размер на 100 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: