Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 9063/2016
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение от 05.10.2010 г. на СРС, 49 с-в, по гр.дело № 15323/2008 г., са уважени
предявените от „П.Б.” ЕООД искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС,
като ответниците В.П.С. и Д.В.С. са осъдени да предадат на ищеца владението
върху северозападната стая от апартамент № 17, в сградата на ул. “*******в гр.
София, с площ от около 15 кв.м., при съседи: изток-ап.17, запад-ап. 20,
север-вътрешен двор и юг-стълбищна площадка, както и да премахнат изградената
преградна стена в апартамент № 17, с която е преградено гореописаното помещение
от около 15 кв.м..
Във
връзка с подадени въззивни жалби срещу така постановеното решение от всеки един
от ответниците В.П.С. и Д.В.С. е било образувано гр.д. № 12574/2011 г., по
описа на СГС, II-Г състав, като с решение от 18.03.2015
г. първоинстанционното решение е било изцяло отменено, а ищцовите претенции по
чл. 108 и чл. 109 ЗС са били отхвърлени.
С
решение №123 от 12.07.2016 г., по гр.д. №6119/2015 г., по описа на ВКС, I ГО, е отменено решение от 18.03.2015 г., постановено по
гр.д. № 12574/2011 г., по описа на СГС, II-Г
състав в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, по повод
на което е образувано и настоящото производство.
Във
въззивната срещу решение от 05.10.2010 г. на СРС, 49 с-в, по гр.дело №
15323/2008 г. ответникът В.П.С. е изложил оплаквания за неговата неправилност,
поддържайки че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Изтъква, че в
приетата съдебно-техническа експертиза вещото лице не е взело предвид
предадената на 22.06.2010 г. в СО - Дирекция „Архитектура и градоустройство”
екзекутивна документация по чл. 175, ал. 2 ЗУТ, според която процесната стая е
част от неговия апартамент №20 и ищецът няма права върху спорната част от имота.
Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове, както и
да присъди направените по делото разноски.
Срещу
решението на СРС е подадена въззивна
жалба и от ответника Д.В.С., чрез назначения й особен представител с оплаквания
за неговата неправилност, поддържайки че същото е постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е
необосновано. Изтъква, че към момента на сключването от ищеца на н.а. № 58, том
I, peг. №1214, дело №51/2000 г. одобреният от СО, УАГ архитектурен проект е
предвиждал, че процесната стая се намира в апартамент №20, който е собственост
на В.С. и Д.С.. Сочи се, че към сключване на придобивните сделки, от които
страните черпят права, е бил съставен архитектурен план, одобрен от СО, УАГ на
19.03.1996 г., в който е било предвидено, че спорното помещение попада в апартамент
№20, а и че по проекто-сметна документация площта на имота на ищеца е 124,41
кв.м., а не 145 кв.м. Поддържа се, че към архитектурния проект е съставен единствено
екзекутив от 27.06.1997 г., според който процесната стая е част от апартамента
на В. и Д. С.. Излага доводи, че представеният от ищеца екзекутив от 26.02.1999
г. се съхранява единствено при него, но не е сред строителните книжа,
представени пред нотариуса по сделките, а и нямало данни да се съхранява в техническата
служба. Оспорва и извода на СРС, че процесната стая не може да бъде придобита
по давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените
искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „П.Б.”ЕООД не е представила отговор на въззивните жалби, а в хода на
настоящото въззивно производство оспорва въззивните жалби с възражението, че
към датата на сключване на договор за продажба на 28.06.2000 г. е бил одобрен екзекутив
от 26.02.1999 г., според който процесната стая е част от собствения му апартамент
№17, поради което е придобил и правото на собственост върху тази стая.
Третите
лица помагачи на страната на ответниците Е.Й.М. и Т.Г.М. не са изразили
становище в законоустановения срок.
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, като са заплатени дължимите ДТ, поради което
са допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за
основателни.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, като по конкретно наведените оплаквани намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от „П.Б.” ЕООД, с която са предявени
срещу В.П.С. и Д.В.С. пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Ищецът твърди, че по силата на нотариален
акт за покупко-продажба от 28.06.2000 г., е придобил собствеността върху
апартамент № 17 и апартамент № 18, находящи се в сградата на ул. „Богатица” ****,
гр.София, а ответниците са собственици на съседния апартамент № 20. Излага твърдения,
че към датата на придобиване от ответниците на собствеността върху апартамент
№20 – 27.07.2000 г., съгласно архитектурен план - екзекутив от 26.02.1999 г. за
разпределение на кота +12,20 м., северозападната стая с площ около 15 кв.м. попада
в границите на неговия апартамент №17, но въпреки това незаконосъобразно ответниците
са преградили и завзели тази стая, позовавайки се на стари архитектурни
проекти. Искането на ищеца е ответниците да бъдат осъдени да премахнат
изградената от тях преградна стена и да предадат владението на процесната стая.
С уточнителна молба от 28.08.2008 г. „П.Б.” ЕООД е посочил, че собствеността
върху апартамент №17 е придобита след извършен апорт в неговия капитал.
Ответниците
са оспорили исковете с възражението, че към придобиване от ищеца на
собствеността върху апартамент №17 съгласно проекто-сметната документация този
имот е с площ от 124,41 кв.м., а към строителните книжа, представени пред
нотариуса, не е съставен екзекутив. Сочи се, че не са извършени промени в
първоначалния архитектурен проект и към съответната проекто-сметна
документация, поради което спорната стая не е част от притежавания от ищеца
апартамент №17.
Третото
лице помагач Е.Й.М. оспорват иска с възражението, че процесната стая е
присвоена от ответника В.С.. Третото лице Т.Г.М. не е изразило становище по
исковете.
С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум ищецът е
предявил исковете
по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Доколкото чрез тези искове се цели защита на
материалното право на собственост върху определена вещ, в случая северозападната
стая от апартамент № 17, находящ се на ет. 5 от сградата на ул. „*******, то и
в доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване
да установи правото си на собственост върху процесното жилищно помещение.
Между
страните не съществува спор, а и от приложения към исковата молба н.а. №58, том
I, peг. № 1214, дело № 51/2000 г. за покупко-продажба на недвижим имоти, на нотариус Ж.
Джикова, рег. № 328 при НК се установява, че Д.С.Д.е придобил собствеността
върху апартамент №17, находящ се в жилищна сграда в гр. София на ул. „******,
ет.5, със застроена площ от 145 кв.м., а според проекто-сметна документация е с
площ от 124,41 кв.м., както и е придобил собствеността върху апартамент №18, находящ
се на същия етаж. Не е спорно и
обстоятелството, че с Дружествен акт (Устав) на „П.Б.” ЕООД, вписан в книгите
за вписване на 15.12.2007 г., този недвижим имот /апартамент № 17/ е внесен
като непарична вноска в капитала на ищеца по делото - “П.Б.” ЕООД, чийто
едноличен собственик е „Л.“ ЕООД.
С
нотариален акт № 137, том III, рег. №5139, дело № 482/2000 г. ответниците В.П.С.
и Д.В.С. са придобили от третите лица помагачи Е.Й.М. и Т.Г.М. собствеността
върху апартамент № 19 и Апартамент № 20, находящи се в град София, на пети
надпартерен етаж на същата жилищна сграда, построена на ул. „*******.
Ищецът
обосновава претендираният обем на придобитите вещни права с договора по н. а. №
58/28.06.2000 г., твърдейки, че в границите на придобития от него ап. №17 е включена
и северозападната стая с площ около 15 кв.м, тъй като съобразно сочения от него архитектурен план -
екзекутив от 26.02.1999 г. за разпределение на кота +12,20 м., процесната стая
попада в неговия апартамент №17.
В
решение №123 от 12.07.2016 г., по гр.д. №6119/2015 г., по описа на ВКС, I ГО, с
което е отменено решение от 18.03.2015 г. на СГС е даден отговор на правния
въпрос, че е допустимо при прехвърляне на право на собственост върху жилище
страните да индивидуализират предмета на договора чрез архитектурния проект на
сградата, в която жилището се намира. За обема на придобитите вещни права от
значение е действителната воля на страните, изявена с договора, и нейното
съответствие с одобрен от компетентния административен орган по съответния ред
архитектурен проект на сградата, който предвижда жилищния обект. За обема на
придобитите вещни права са без значение документите, представени при
изповядването на договора по нотариален акт и в частност, представянето на
първоначалния, респективно на изменения архитектурен проект на сградата. При
решаването на спора за обема на придобитите с договора вещни права, съдът
осъществява и косвен съдебен контрол, а правомощията му за това произтичат от
чл. 17, ал. 2 ГПК (при действието на ГПК (отм.) – по аргумент от по-силното
основание на чл. 15, ал. 2 ЗНА (а сега ал. 3)).
Гореизложеното,
съобразено с твърденията на ищеца, обосновава извод, че в доказателствена
тежест на „П.Б.” ЕООД е да установи такова изменение на архитектурния план на
сградата, извършено от компетентния административен орган при спазване на законния
ред (ЗТСУ, а след 31.03.2001 г. – ЗУТ), което предвижда преминаването на процесната
стая към апартамент № 17 (в същия смисъл са и дадените от ВКС задължителни
указания при отмяната на решение от 18.03.2015 г. на СГС и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на СГС).
В тази връзка по делото е представен екзекутив
от 26.02.2009 г. за жилищната сграда на ул.”Богатица” N 3-5 с положен печат на
CГO У-ние Архитектура и градоустройство, с който е одобрен на 26.02.1999 г.
Представен
е протокол за установяване годността за ползване на строежи, акт за приемане на
конструкцията от 20.06.2010 г., констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 28.12.2010 г.
Представено
е разрешение за ползване № СТ-05-66/03.02.2011 г., с което е разрешено
ползването на жилищната сграда на ул. „*******, гр. София, р-н „Лозенец“.
Посочени са съставените за процесната сграда строителни книжа, сред които не е
описан екзекутив от м. 02.1999 г.
Представен
е архитектурен план за кота 12,20 м ,одобрен от 22.06.2010 г.
От
заключението на СТЕ, изслушано пред първоинстанционния съд, което съдът намира
за компетентно дадено и кредитира с доверие, се установява, че към строителните
книжа за процесиите апартаменти е съставен екзекутив на 26.02.1999 г., според
който процесното помещение е част от голяма дневна към апартамент № 17. При огледа
вещото лице е констатирало, че процесното помещение е преградено с тухлена зидария.
При
настоящото разглеждане на делото е изслушана и приета СТЕ, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, и от което се установява, че строителството на процесната сграда е
започнато в съответствие с одобрени инвестиционни проекти от СО - УАГ от
19.03.1996 г. и издадено Разрешение за строеж № 367 от 30.10.1996 г. Вещото
лице е посочило, че в архива на НАГ се съхраняват одобрените проекти (чертежите
са с вътрешна номерация „644-10-....”). В процеса на строителство са били констатирани
отклонения от одобрените проекти (при заверки на контролираните коти) и е
одобрена преработка на проектите по време на строителството - на 27.06.1997 г.,
като е издаден Акт за узаконяване №322/27.06.1997 г. и Разрешение за строеж №218/28.08.1997
г. на СО - УАГ. Горепосочените документи се съхраняват в архива на НАГ.
Посочено е още, че според първоначалния архитектурен проект от 19.03.1996 г.
процесната стая е част от ап. №20, а според одобрения проект от 27.06.1997 г.
на кота + 12.20 - 1-во ниво е предвидено Апартаменти с №19 и №20 да бъдат
обединени в Ателие №2, като процесното помещение-стая, което е било част от
Апартамент 20 съгласно този план продължава да бъде част от Ателие №2.
Вещото
лице е посочило, че липсват данни след тази дата в СО - УАГ да са били внасяни
или одобрявани други преработки по време на строителството по съответния ред,
както и за тях да са издавани изискващите се разрешителни документи. В архивите
на СО – НАГ е била открита папка с надпис „Екзекутив" от 1999 г., на който
се позовава ищеца с вътрешна номерация „644-13 - 5бр.” със следното съдържание:
- челна страница за обект „Жилищна сграда в
парцел III кв.222, м. Лозенец, ул. *******, във фаза „Преработване на К. +1,40;
К. +12,20 и К. +17,60, част Архитектура; проектант - арх. Б./липсва печат на
проектанта/;
- конструктивно становище относно преработка
на вътрешното разпределение. В текстовата част е записано, че „Представената
вътрешна преработка е наложена от желанието на клиентите на Ап.1 на к.+1,40, на
Ап.17 и на Ат.4 на кота +17,60 да се преустроят жилищата им съобразно техните
нужди". Според вещото лице допустими са вътрешни преустройства на
собствени жилища или помещения по реда на чл.56, ал. 6 ЗТСУ, като при
проверката не е констатирало в папката да се съдържат допълнителни документи по
реда на чл.56 от ЗТСУ, доказващи изпълнението на изискванията при преустройства
в сгради с режим на етажна собственост;
За кота +12,20 в архива на НАГ е открит
приложен архитектурен чертеж от 26.02.1999г., с печат „Одобрява се към Стр. разрешение
№367/96г." Над антетката на чертежа на ръка е написано „Екзекутив". В
антетката на чертежа е записано : „Фаза - заснемане за узаконяване". Според
вещото лице от така представените документи не става ясно налице ли е преработка
по време на строителството, за което липсва съответният разрешителен документ,
или се прави опит за „узаконяване" на преустройство, засягащо два отделни
самостоятелни обекта в режим на етажна собственост, под формата на
„екзекутив".
При
извършената проверка в архива на CO-НАГ вещото лице е установило наличието на
надлежно заверена екзекутивна документация по всички части, с печат от СО-ДАГ
„Предадена екзекутивна документация на основание чл. 175 от ЗУТ" от м. май
2010 г. и заверени с печат на Строителния надзор. Вещото лице е посочило, че
видно от чертежа, върху него с червен химикал са извършвани корекции, като
стената между Ап. №17 и Ап. №20, отбелязана с черно по проект, е задраскана и с
червен химикал е отбелязано изместване на стената в посока към Ап. 20. Над
антетката с химикал е написана отметка „важи за екзекутив", а вдясно от
него пак с червен химикал е написано „невалидна отметка”, като не е ясно кой и
кога е правил корекциите и отметките.
С
цел установяване на действителното положение вещото лице е извършило проверка и
на предадените екзекутиви по инсталационните части, като не е установило
каквито и да било изменения в разпределението на етажа, като същото съвпада с
разпределението на приложения архитектурен чертеж без нанесените с червен
химикал корекции по него.
В
издадено Разрешение за ползване № СТ-05-66 от 03.02.2011 г. за процесната
сграда, а и в представените документи по въвеждане в експлоатация, в т.ч.
Протокол Обр. 16 от 18.01.2011г. и Акт Обр.15 от 28.12.2010 г. не е отразен одобрен
проект-преработка от 1999г.
С
оглед констатираната налична документация в НАГ вещото лице прави извод, че
приложеният проект от 1999 г. от една страна няма качеството на одобрен проект
за преустройство, тъй като не е одобрен по установения ред, не са приложени
документи по реда на чл. 56 от ЗТСУ, доказващи изпълнението на изискванията при
преустройства в сгради с режим на етажна собственост, за преустройството не са
издадени съответните разрешителни документи. От друга страна, той няма
качеството и на екзекутив, тъй като такъв се изготвя след окончателното
завършване на строежа преди въвеждането му в експлоатация. Екзекутивът по
принцип не се одобрява, а се заверява /подпечатва се от одобряващия орган с
което се удостоверява предаването му/.
Констатациите
в кой апартамент (№17 или №20) е попадала процесната стая съобразно посочените
в СТЕ архитектурни проекти и екзекутивна документация, както и че в съставените
актове за приемане и за узаконяване на сградата не е посочен одобреният екзекутивен
проект от 26.02.1999 г. - фаза заснемане за узаконяване, касаещ преработка на
разпределенията на коти 1,40 м. 12,20 и 17,60 м. от УАГ, се потвърждават и от
приетите единична и тройна СТЕ по първоначалното въззивно производство по гр.д.
№ 12574/2011 г., по описа на СГС, II-Г състав, чието
решение е било от менено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане. Според
заключението на тези съдебно-технически експертизи преместването на процесното
помещение от един самостоятелен обект към друг е съществено отклонение от
одобрените архитектурни книжа, което налага изработването и одобрението на нови
архитектурни планове. В предходното въззивно производство също така са събрани и
гласни доказателства, като от показанията на свидетелката Гайдарова, се установява,
че тя положила печата на „Технострой контрол” върху представения от въззивницата
С. екзекутив. Според показанията на свидетеля Б.той е изготвил екзекутивния
проект за процесната сграда и е положил подписа под отбелязването „важи за
екзекутив”, а отбелязването „невалидна отметка” не е написано и подписано от
него, като е заявил, че отбелязванията са направени след посещение на сградата.
При
извършена съвкупна преценка на коментираните и представени по делото доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че одобрените инвестиционни проекти от
19.03.1996 г. и издадено Разрешение за строеж № 367 от 30.10.1996 г., както и
надлежно одобрената преработка на проектите по време на строителството от
27.06.1997 г., са предвиждали спорното помещение да попада в границите на апартамент
№20, собственост на третите лица помагачи – праводатели на ответниците С..
Към
момента на твърдяното от ищеца изменение на архитектурния план посредством
представения от него екзекутив от 02.1999 г. приложими са били разпоредбите на
Закона за териториално и селищно устройство (в сила до 02.01.2001 г.), като в
чл. 229а., ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ е предвидено, че екзекутивната документация
отразява извършените при изпълнението на строежа отклонения от одобрените
(съгласуваните) проекти, допустими по строителните правила, норми и нормативи,
за които не е необходима процедура по узаконяване. Екзекутивната документация
се представя след фактическото завършване на строежа от инвеститора на одобряващия
орган, който удостоверява това обстоятелство пред държавната приемателна
комисия. Според ал. 2 на чл. 229а ППЗТСУ съществени отклонения от издадените
строителни книжа са отклоненията от одобрените проекти, от разрешението за
строеж и от другите строителни книжа, с които се нарушават техническите,
технологичните, санитарнохигиенните, екологичните, противопожарните и
архитектурно- градоустройствените изисквания за строежа или се нарушават
предвижданията на действащите подробни градоустройтвени планове, техническите и
строителните правила, норми и нормативи, както и изискванията за опазване и
съхранение на паметници на културата, като за такива отклонения се издава акт
за узаконяване, ако са допустими по разпоредбите на закона, правилника и
действащите нормативи.
Представеният
от ищеца екзекутив от м. 02.1999 г., отразява съществено отклонение от
одобрените строителни книжа (в който смисъл са и заключенията на приети в производството
СТЕ), тъй като предвижда преместване на стена между двата съседни апартамента
№17 и №20, респективно преминаването на процесната стая от ап. №20 към №17. Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 229а, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ с екзекутив не е
допустима подобна промяна, а същата е следвало да се извърши чрез промяна и
преработка на одобрения инвестиционен проект и издаването на акт за
узаконяване, какъвто акт ищецът не установи по делото да е бил издаван. Нещо
повече, в съставените акт за приемане на конструкцията от 20.06.2010 г,
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 28.12.2010
г., както и в разрешението за ползване на сградата, подробно са описани всички
съществени промени на архитектурния проект на сградата, а соченият
архитектурния проект-екзекутив от 26.02.1999 г. не е описан в никой от
съставените официални удостоверителни документи при приемане на сградата.
Отделно
от гореизложеното следва да се отбележи , че сочената от ищеца промяна с
представения екзекутив не е допустима и съобразно сега действащата нормативна
уредба, доколкото съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗУТ екзекутивната документация
отразява единствено несъществени отклонения от съгласуваните проекти. В този смисъл,
съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ищеца в
о.с.з. от 09.11.2018 г., че приетата в настоящото производство СТЕ е
необоснована, тъй като е констатирана съществена разлика между вариантите на
проектите, представени по делото, които касаят екзекутива от 02.1999 г. Не може
да бъде споделено и изложеното в хода на устните състезания от процесуалния
представител на ищеца становище, че искът е основателен, тъй като екзекутивът
от 26.02.1999 г. е породил правно действие, доколкото се касаело за валиден и
влязъл в сила административен акт, довел до промяна на одобрения архитектурен
проект.
Независимо
от обстоятелството, че екзекутивът е приложен към строителната документация на
сградата и дали съществува в различни варианти (чертежи), правно релевантно за
преценката относно пораждане на неговото правно действие е естеството на отклонението,
което предвижда от последно одобрения архитектурен план. Както се посочи, изграждането
/разрушаването/, съответно преминаването на едно помещение /стая/ от един
самостоятелен обект към друг винаги представлява съществено отклонение от издадените
строителни книжа, поради което не е нормативно допустимо извършването им чрез
екзекутив.
Доколкото
по делото е безспорно установено, че първоначалният архитектурен проект на
сградата, а и последваща преработка от 27.06.1997 г., предвижда процесната стаята
като част от апартамент № 20, а ищецът не доказа да е налице валидно изменение
на архитектурния проект и съществуващ стабилен акт за узаконяване, според който
това помещение да преминава към собствения му апартамент №17, то и обективираното
от страните съгласие по н.а. № 58/ 28.06.2000 г. тази стая да представлява част
от апартамент № 17, продаден на Д.С.Д.от съсобствениците на дворното място,
собственици по приращение и на построеното в нея, не е породило правно
действие. Следователно, както Д.Д., така и неговия правоприемник и настоящ ищец
„П.Б.“ ЕООД, при придобиването на апартамент №17 не са придобили и собствеността
върху спорното помещение, а същото е продължило да бъде част от апартамент №20,
съгласно одобрените архитектурни проекти. Недоказването от страна на ищеца на
право на собственост върху вещта, чието връщане се иска, е достатъчно основание
за отхвърляне на предявените от него искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС срещу В.П.С.
и Д.В.С..
Доколкото
крайните правните изводи на настоящия състава не съвпадат с тези на СРС,
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а ищцовите претенции
отхвърлени като неоснователни.
Предвид
изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на въззивника В.П.С. разноски,
както следва: за производството пред СРС – 1000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение; за производството по гр.д. № 12574/2011 г., по описа на СГС,
II-Г състав – 2000 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за СТЕ;
за производството пред ВКС – 1000 лв. за адвокатско възнаграждение; и за
настоящото въззивно производство – 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът
като взе предвид високата степен на фактическа и правна сложност на делото,
приетите три експертизи по гр.д. № 12574/2011 г., по описа на СГС, II-Г с-в, броя на
проведените съдебни заседания, намира за неоснователно релевираното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от В.П.С.
при разглеждането на първоначалното въззивно производство и на касационното
производство.
С оглед предмета
на спора, въззивното решение подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение от 05.10.2010 г. на СРС, 49 с-в, постановено
по гр.дело N 15323/08 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Б.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу В.П.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** - адв. Д.П. и срещу Д.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, офис №418 - адв. В.В., пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за предаване владението на стая с площ
от около 15 кв.м., находяща се в сграда на ул. „Богатица” №3-5, гр.София, пети
надпартерен етаж, при съседи: изток - апартамент №17, запад - апартамент №20,
север - вътрешен двор, юг - стълбищна площадка и за премахването на изградената
преградна стена за преграждане на описаното помещение.
ОСЪЖДА „П.Б.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, на В.П.С., ЕГН ********** със съдебен
адрес ***, чрез адв. Д. П., съдебни разноски, както следва: за производството
пред СРС сумата от 1000,00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, за производството по гр.д. №
12574/2011 г., по описа на СГС, II-Г състав сумата от 2000,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от 150 лв., представляваща
разноски за депозит за СТЕ, за производството пред ВКС сумата от 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и за настоящото
въззивно производство сумата от 500,00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица помагачи на страната
на ответниците Е.Й.М. и Т.Г.М..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: