О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 487/04.07.2018год. град
Перник
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият
окръжен съд – в закрито заседание на 04.07.2018год. / четвърти юли
през две хиляди и осемнадесета година / в
следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Радост Бошнакова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело
№397 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна вх.№ 3335/22.06.2018год. от „Теленор България“ ЕАД гр. С. против
Определение от 04.06.2018год.,постановено по гр.дело № 531/2018год. по описа на
Районен съд-Р., с което е прекратено производството по делото, в частта му по иска на „ Теленор България“ ЕАД гр.С. за
осъждане на Б.Х.А. от *** да му заплати следните суми: сума в размер на
252.68лева за начислена договорна неустойка по договор абонатен номер № *** за
периода на неизпълнение 09.11.2015год. до 08.07.2017год. и сума в размер на
106.21лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор с абонатен
номер № *** дължими от м.01.2016год. до м.06.2017год. по крайна фактура №
**********/***год. По изложени в частната жалба съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното определение, жалбоподателят моли същото да бъде
отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба
за допустима като подадена от легитимирано да обжалва лице и в
законоустановения срок, както и против подлежащ на обжалване съдебен акт. По
същество жалбата е основателна и следва да се уважи. Съображенията на съда за
това са следните:
Видно от приложеното ч.гр.дело №
00240/2018год. по описа на РРС, по подадено заявление от „ Теленор Бъргария“ ЕАД
гр. С. е издадена Заповед № 153/***год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Б.А. от *** да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД
гр.С. сумата общо от 596.04лева, от които 501.04лева представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от ***год. за периода от
18.07.2015год. до 17.12.2015год., за които операторът е издал крайна фактура №
**********/***год., платима в срок до 02.01.2016год., мораторна лихва за забава
в размер на 95.05 лева за периода от 03.01.2016год. до 15.11.2017год., ведно
със законната лихва върху главницата по посочената фактура, считано от
депозиране на заявлението в съда- 01.12.2017год. до окончателното изплащане,
както и сумата от 25 лева-държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар. На
05.05.2018год. заявителят в заповедното производство е депозирал в РРС искова
молба като е поискал от съда да бъде установено по отношение на Б.А. ,че ищецът
има вземане против ответника в размер на 142.15 лева за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *** за периода от 01.03.2016год.
до 31.07.2016год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 153/***год.
по ч.гр.дело № 00240/2018год. по описа на РРС, както и да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 252.68 лева за начислена договорна неустойка по
договор с абонатен номер *** за периода от 09.11.2015год. до 08.07.2017год., както
и сумата от 106.21 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор
с абонатен номер № ***, дължими от м.01.2016год. до м.06.2017год. В исковата
молба , уточнена с молба молба вх.№
2945/01.06.2018год. ищецът е конкретизирал, че претендираната неустойка е
дължима съгласно т.11,стр.2 от договор за мобилни услуги, сключен с ответника
на ***год. и допълнително споразумение към него и обезпечава вредите от предсрочното
му прекратяване, а претендираните лизингови вноски са дължащи се такива по чл.3/2/ от сключен с ответника договор за
лизинг за телефонно устройство TELENOR
модел
Smart Mini Blue и неплатени от него. В исковата молба ищецът е посочил,
че за сумите, предмет на установителната и осъдителни претенции, е издадена
крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане от 501.04лева.
С обжалваното в
настоящото производство определение, районният съд е прекратил производството
по делото по предявените от „ Теленор България“ ЕАД гр.С. като образувано в въз
основа на недопустими осъдителни искове ,приемайки че претендираните суми за
договорна неустойка и лизингови вноски
са предмет на вече издадената Заповед № 153/***год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.дело № 240/2018год. по описа на
РРС. Предвид на това и позовавайки се т.13 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014год.
постановено по т.д. № 4/2013год. на ВКС
, съдът е обезсилил Заповед № 153/***год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, в частта, в която е разпоредено Б.Х. А. да заплати на „
Теленор България „ ЕАД горните суми.
Настоящият
съдебен състав намира, че изводът на районен съд Р. за недопустимост на
предявените осъдителни искове е незаконосъобразен. Принципно районният съд е
прав в съжденията си , че за заявителя в заповедното производство,в полза на
когото е издадена заповед за изпълнение съществува правен интерес от
предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му по
заповедта,но не и правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това
вземане, което прави последния недопустим. Безспорно е налице константна
съдебна практика на ВКС в този смисъл, намерила проявление в Определение № 276
от 02.06.2009год. на ВКС по ч.т.дело № 276/2009год. , Определение № 324 от
08.06.2009год. на ВКС по ч.т.дело № 160/2009год., Определение №
359/17.06.2009год. на ВКС по ч.т.дело № 228/2009год. и др./ Недопустими биха
били и предявените от „ Теленор България“ ЕАД гр.С. осъдителни искове, ако е
налице идентичност между вземането по заповедта за изпълнение и вземането , предмет
на осъдителните искове, което е и спорният момент по делото. Настоящият състав
е на становище, че такава идентичност липсва, съпоставяйки посочените в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение факти, от които произтича вземането по заповедта за изпълнение и
посоченото в исковата молба основание на претендираните вземания по
осъдителните искове. Видно от заявление вх.№ 27338/01.12.2017год., заявителят е
посочил, че сумите от 252.68 лева и
106.21 лева /за които не се спори по делото че са част от общата сума в
размер на 501.04лева по заповедта за изпълнение/, съставляват стойността на
потребени и незаплатени от ответника далекосъобщителни услуги, които са му
предоставени по договор за далекосъобщителна услуга с дата ***год. Посочено е, че
задължението на ответника произтича от неизпълнение на поетото с цитирания
договор задължение да заплаща предоставените му далекосъобщителни услуги, което
задължение същият не е изпълнил в договорения за това срок. Същевременно, в исковата молба ищецът е
изложил фактически твърдения,че сключеният с ответника договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги е прекратен поради неизпълнение на поетите с него
задължения,поради което и на основание
т.11 от договора, ответникът дължи заплащане на уговорената неустойка, която
е в размер на 252.68 лева.Изложил е твърдения, че предвид прекратяване на
договора е настъпила предсрочна изискуемост на месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство TELENOR Smart Mini Blue, поради което същите са дължими възлизат на сумата от 106.21лева.
Съпоставката на фактите, представляващи основание за
издаване на заповедта за изпълнение и тези на осъдителните искове, а също и
произтичащите от тях субективни материални граждански права, в първия случай за
заплащане на стойността на ползвани далекосъобщителни услуги, а във втория - за
заплащане на уговорена неустойка за неизпълнение на задължения по сключен между
страните договор и респ. за заплащане на
незаплатени лизингови вноски, налага извод, че не се касае за идентични
вземания. В случая е налице въвеждане на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение и това е направено по допустимия за това процесуален ред - чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Достигайки до
противен извод, районният съд е постановил незаконосъобразно определение, което
следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав на
районния съд за продължаване на
съодпроизводствените действия. В този смисъл, Пернишкият окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Определение
от 04.06.2018год., постановено по гр.дело № 531/2018год. по описа на районен
съд-Р. като
ВРЪЩА делото на
същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: