РЕШЕНИЕ
№ 1922
Стара Загора, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | РАЙНА ТОДОРОВА |
При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20257240700054 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 – ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ЗАРА-Е“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, ул. „Индустриална“ № 61, представлявано от управителя Ж. С. Т., против Решение № 1 от 06.01.2025г. на Директора на Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ и на потвърденото с решението Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г., по съображения за тяхната необоснованост и за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа доводите, изложени в подадената по административен ред жалба срещу ПНПОМ, свеждащи се до това, че дружеството няма установени задължения, които да подлежат на обезпечаване. Твърди се, че доколкото за по-голяма част от ревизираните периоди вече има извършена ревизия, приключила с ревизионен акт, с който не са установени задължения, произтичащи от неспазване на митническото законодателство, няма как да бъде образувано валидно производство и съответно да бъде издаден валиден ревизионен акт за установяване на допълнителни задължения за акциз. Поддържа, че по никакъв начин не е обоснован приетият размер на предполагаемите задължения, които ще бъдат установени в хода на ревизионното производство, както необосновано и недоказано е и наличието на обезпечителна нужда, като законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл. 121, ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки. Излага доводи, че преди налагането на предварителните обезпечителни мерки не е извършен анализ на релевантните обстоятелства, поради което формираният извод, че без предприемане на действия по обезпечаване на бъдещите публични вземания ще се затрудни събирането на задълженията за данъци, се явява фактически и доказателствено необоснован. Сочи, че наложените ПОМ водят до сериозно възпрепятстване дейността на дружеството и в този смисъл същите се явяват в несъответствие с принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК. Направено е искане за отмяна на оспореното Решение № 1/06.01.2025г. на Директора на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ и на потвърденото с решението ПНПОМ изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г.
Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са постановени в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-29002924005678-020-001 от 04.11.2024г., издадена от О. К. М., на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ (ГДО), на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ЗАРА-Е“ ООД, с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018г.- 31.12.2023г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2018г.-30.09.2024г. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-29002924005678-023-001 от 27.12.2024г. за срок от 3 месеца, на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК по подадена молба от ревизираното лице. Със Заповед № Р-29002924005678-143-001 от 31.03.2025г. е възобновено производството, считано от 31.03.2025г.
В хода на ревизията на „ЗАРА-Е“ ООД са връчени Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р- 29002924005678-040-001/ 13.11.2024г. и № Р-29002924005678-040-002/ 19.11.2024 г., с които са изискани документи, справки и писмени обяснения, относими към производството и видовете данъци, попадащи в обхвата на ревизията.
С Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-29002924005678-039-001/ 18.12.2024г., отправено до Дирекция „Събиране“ ГДО, ръководителят на ревизията, възложена със ЗВР № Р-29002924005678-020-001/ 04.11.2024г, е предложил да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията, като очакваният размер на задължения за ДДС е 5 543 610лв. главница и 1 322 750лв. лихва, изчислена до 18.12.2024г. Посочено е в искането, че съгласно получена информация с писмо от Агенция „Митници", заведено с вх. № ЕП-44-00-141/18.10.2024 г. в ЦУ на НАП и с вх. № 23-00-12321/ 30.10.2024г. в ТД на НАП ГДО, е налице обосновано предположение за избягване заплащането на дължими публични вземания от „ЗАРА-Е" ООД чрез освобождаване за потребление на акцизни стоки - дизелово гориво, с код по КН 2710 19 43, в периода от 01.01.2019г. до 30.07.2024г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, използвайки неистински документи. Установени са количества дизелово гориво, които са освободени за Полеви Учебен Полигон „Ново Село”, за периода 01.01.2019г. - 30.07.2024г., за които се дължи акциз общо в размер на 9 633 629.39 лв. В хода на ревизията органите по приходите са установили още, че данъчната основа на посочените от ревизираното лице доставки в клетка 0216 - ДО 0% - с посочени основания чл. 140, 146, 173, ал. 1 и 4 от ЗДДС за горецитирания период е общо в размер на 18 084 421,51 лв., в това число 18 059 707,78 лв. към [Наименование]и 24 713,73 лв. към „ВАЯ-7 ХОЛДИНГ ЕД. Направен е извод, че с тези си действия, дружеството е нанесло щета на държавния бюджет, чрез избягване на задължения за заплащане на акциз в размер на 9 633 629,39 лв., както и дължимия данък върху добавената стойност върху стойността на акцизните стоки. Съобразявайки разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗДДС е прието, че данъчната основа, върху която се дължи ДДС, е общо в размер на 27 718 050, 90лв., а дължимият ДДС по тези доставки е общо в размер на 5 543 610,18лв. Според ревизиращия екип налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е необходимо с цел осигуряване на възможност за събиране на задължения по ЗДДС за ревизирания период 01.12.2018г. 30.09.2024г., които ще бъдат определени с ревизионен акт.
В искането се сочи за установено, съгласно представените в отговор на изпратените ИПДПОЗЛ справки, следното имуществено състояние на ревизираното лице: налични моторни превозни средства и движими вещи с отчетна стойност общо в размер на 8 073 535,89 лв. и балансова стойност в размер на 446 771,93 лв.; налични недвижими имоти - Земя и сграда с местонахождение: гр. Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий”, местност Казоваса с отчетна стойност 317 965,21 лв. и земя с местонахождение: гр. Стара Загора, бул. „Св. П. Евтимий”, местност Казоваса с отчетна стойност 29 558,22 лв. Съгласно счетоводен баланс към 31.12.2023г. дружеството разполага със следните активи: земи и сгради - 184 хил. лв., в това число земи на стойност 139 хил. лв. и сгради на стойност 45 хил. лв.; машини, производствено оборудване и апаратура - 56 хил. лв.; съоръжения и други - 3 263 хил.лв.; материални запаси - 8 294 хил. лв.; вземания от клиенти и доставчици 8 378 хил. лв.; други вземания - 1 469 хил. лв. и парични средства – 9 380 хил. лв., в това число в брой 441 хил. лв. и в безсрочни сметки (депозити) - 8 939 хил. лв. Допълнително е посочено, че от анализ на данните, съдържащи се в Имотния регистър, воден към Агенция по вписванията, се установява, че по отношение на по-голямата част от недвижимото имущество са вписани тежести - ипотеки в полза на банки, като обезпечения за получени кредити. Дружеството има задължения към 31.12.2023г. (по данни от ГФО за 2023г.) в размер на 19 312 хил. лв., в това число: задължения към финансови предприятия - 7 041 хил. лв. със срок за погасяване до 1 година; получени аванси - 1 783 хил. лв. със срок за изпълнение до 1 година; задължения към доставчици - 468 хил. лв. със срок за изпълнение до 1 година; други задължения - 10 020 хил. лв., в това число 8 406 хил. лв. със срок за погасяване до 1 година и 1 614 хил. лв. със срок за погасяване над 1 година.
Поради посочените обстоятелства и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, е отправено предложение да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки върху движимото и недвижимо имущество на „ЗАРА-Е“ ООД, както и върху декларирани банкови сметки на лицето.
Въз основа на направеното искане, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, във връзка с извършваната ревизия на „ЗАРА-Е“ ООД и по съображения, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер 6 866360 лева, в т.ч главница 5 543 610лв. и лихва 1 322 750лв. лихва, изчислена до 18.12.2024, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, за обезпечаване на очакваното публично вземане, на дружеството са наложени обезпечителни мерки - Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, в: ТБ/доставчик на платежни услуги Обединена Българска Банка, за сумата от 6 866 360 лева; в ТБ/доставчик на платежни услуги ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД за сумата от 6 866 360 лева и в ТБ/доставчик на платежни услуги УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД за сумата от 6 866 360 лева. Въз основа на изложените в ИПОЗМНПОМ № Р-29002924005678-039-001/ 18.12.2024г. мотиви и анализ на наличната информация за имущественото състояние на „ЗАРА-Е“ ООД, е прието, че размерът на активите/имуществото на дружеството е по-малък по стойността от предполагаемия размер на задълженията, които ще бъдат установени при ревизията и в този смисъл събирането на задълженията ще бъде затруднено, като налагането на предварителни обезпечителни мерки е обосновано с необходимостта да се предотврати извършването на сделки и действия с имущество на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
На основание чл.202, ал.1/ ал.7 от ДОПК, са изпратени запорни съобщения до ОББ, УниКредит Булбанк и АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ, връчени по електронен път на 19.12.2024г.
С подадена от „ЗАРА-Е“ ООД жалба до Директора на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, ПНПОМ изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г. е оспорено по административен ред.
С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 1 от 06.01.2025г. на Директора на Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, е потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП ГДО. Решаващият административен орган е приел, че налагането на предварителните обезпечителни мерки се явява обосновано от гл. т установената по несъмнен начин обезпечителна нужда по см. на чл.121, ал.1 от ДОПК. Направен е извод, че оспореното ПНПОМ, като издадено от компетентен орган въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.195 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК и при съблюдаване на условията по чл.121, ал.1 и ал.3 от ДОПК за налагането на предварителните обезпечителни мерки, е правилно и законосъобразно.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаване на обжалваното Решение № 1/ 06.01.2025г. на Директора на ТД на НАП ГДО и на потвърденото с решението ПНПОМ изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. На основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство, е решението на Директора на ТД на НАП ГДО, като по аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съобразно задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът следва да извърши цялостна служебна проверка както на законосъобразността на оспореното Решение № 1 от 06.01.2025г. на Директора на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, така и на потвърденото с решението ПНПОМ № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП ГДО.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение и на потвърденото с него ПНПОМ, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.197, ал.1 във вр. с чл.121, ал.1, вр. чл.112, ал.1 от ДОПК, доколкото „ЗАРА-Е“ ООД е включено под №507 в Приложение 1 към Заповед № ГДО-3-ЦУ-2662/21.12.2023г. (общодостъпна на официалния интернет сайт на НАП) и попада в обхвата на Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП. Решението е постановено в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството. Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г. също е издадено от компетентния съгласно чл.121, ал.2 във вр. с чл.195, ал.3 във вр. с чл.167 от ДОПК орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.196, ал.1 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В нормата на чл. 121, ал.3 от ДОПК е регламентирано, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В рамките на производството по издаване на ПНПОМ компетентният публичен изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК има правомощието да наложи обезпечителни мерки, като преценката за евентуална затрудненост на събирането на задълженията е в рамките на неговата дискреционнна власт. Следва да се отбележи и че ПОМ имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и ал.5 от ДОПК), като предназначението им е да гарантира събирането на публичните вземания, които ще бъдат установени с ревизионния акт, чрез предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, които биха осуетили събирането на задълженията. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените по основание и размер публични задължения, а в случай че не се стигне до установяване на очаквания размер на публичните задължения, може да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК.
В разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК (приложима съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК), е регламентирано, че съдът отменя обезпечителната мярка, ако: 1. длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2. не съществува изпълнително основание или 3. не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания, по делото са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с ПНПОМ изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г. предварителни обезпечителни мерки.
Отменителното основание по чл. 197, ал. 3, предл. второ от ДОПК в случая е неприложимо. Наложените предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК са такива за обезпечаването на бъдещи публични вземания, като за налагането им изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1– т.8 от ДОПК не се изисква. Правилото по чл. 195, ал. 1 от ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, се отнася за обезпечителните мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, представляващ изпълнително основание по см. на чл. 165 от ДОПК. Специалната регламентация по чл. 121, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда възможност при образувано ревизионно производство предварителни обезпечителни мерки да се налагат за обезпечаване на предполагаеми подлежащи на установяване задължения за данъци и ЗОВ, преди издаването на ревизионен акт, като изпълнителен титул по см. на чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК.
По същество спорният по делото въпрос се свежда до наличието на отменителното основание по чл. 197, ал. 3, предл. трето от ДОПК и съотв. до преценката дали обезпечителните мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че за законосъобразното налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, е необходимо: 1) да е образувано ревизионно производство; 2) да се очаква установяването на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 3) извършването на евентуални сделки и действия с имуществото на данъчно-задълженото лице би могло да осуети или значително да затрудни събирането на бъдещите публични вземания. В тази връзка следва да се отбележи, че не е налице пълна идентичност на основанието за налагане на ПОМ по чл.121, ал.1 от ДОПК с основанията по чл.195, ал.2 и ал.5 от ДОПК за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на установени и изискуеми публични вземания, като препращащата разпоредба на чл.121, ал.2 от ДОПК визира единствено реда за налагане на ПОМ, но не и основанията за тяхното налагане.
В случая, със Заповед за възлагане на ревизия № Р-29002924005678-020-001 от 04.11.2024г., издадена от Началник сектор в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ЗАРА-Е“ ООД, с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018г.-31.12.2023г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2018г.-30.09.2024г. С издаването на ЗВР, е налице надлежно образувано съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК ревизионно производство. Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че в производството по чл.121 от ДОПК публичният изпълнител извършва проверка и преценка единствено за наличието на образувано със ЗВР ревизионно производство, в хода на което се очаква установяването на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и наличието на обезпечителна нужда за налагането на ПОМ. Очевидно доводите на оспорващия за недопустимо образувано ревизионно производство в хипотезата на чл.133, ал.1 от ДОПК, съотв. за нищожност на ревизионния акт, който евентуално ще бъде издаден в резултат на това производство, не могат да бъдат преценявани нито от сезирания с искане за издаване на ПНПОМ и действащ при условията на обвързана компетентност публичен изпълнител, нито от Директора на ТД на НАП при обжалването на издаденото ПНПОМ, нито в настоящото съдебно производство. Още повече че тези доводи не се свързват с провежданото ревизионно производство за установяване на задължения на дружеството за ДДС и за корпоративен данък, в хода на което е издадено процесното ПНПОМ, а с ревизионно производство, образувано от органите на Агенция „Митници“, за установяване на задължения за акциз.
В хода на образувано със ЗВР ревизионно производство, от ръководителя на ревизията е изготвено и изпратено до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП ГДО, Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-29002924005678-039-001/ 18.12.2024г., за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на възложената на „ЗАРА-Е“ ООД ревизия – задължения за ДДС в очакван размер на 5 543 610лв. главница и 1 322 750лв. лихва, изчислена до 18.12.2024г. Изискването за мотивираност на очакваното установяване на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и техния размер, законът в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК свързва с искането на органа по приходите за издаване на ПНПОМ, като при произнасянето си публичният изпълнител извършва единствено преценка за обосноваността на посочените от ревизиращия орган основание за възникване на публичното вземане и неговия предполагаем размер. В случая правилна е направената от публичния изпълнител преценка за мотивираност на искането на органа по приходите за налагане на ПОМ от гл.т на основанието за установяване на публичните вземания, техния източник и предполагаем размер. Следователно изпълнени са първите две условия за налагане на ПОМ по чл.121, ал.1 от ДОПК.
Законосъобразното предприемане на мерки за предварително обезпечение по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК изисква и установяването на обстоятелства от които може да се направи основателно предположение, че извършването на евентуални сделки и действия с имуществото на данъчно-задълженото лице би могло да осуети или значително да затрудни събирането на бъдещите публични вземания. В случая съдът приема, че такива обстоятелства са налице. Предполагаемият размер на публичното вземане, от една страна, а от друга установеното имуществено и финансово състояние на ревизираното дружество, вкл. вписани преди налагането на ПОМ договорни ипотеки върху притежаваните от дружеството недвижими имоти и вписани в ЦРОЗ множество особени залози по реда на ЗОЗ върху активи на „ЗАРА-Е“ ООД, обуславят извод, че активите на „ЗАРА-Е“ ООД не са достатъчни за покриване на очакваните задължения на данъчния субект (в особено големи размери). Това, както и факта, че в хода на образуваното ревизионно производство „ЗАРА-Е“ ООД се е разпоредило с единствения притежаван недвижими имот, върху който не са наложени обезпечения от публични органи или трети лица, обуславят еднозначен извод, че се създават предпоставки за затрудняване или осуетяване събирането на бъдещото публично вземане – обстоятелство, достатъчно за обосноваване както наличието на обезпечителна нужда, така и за съществуването на материалноправно основание по чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на ПОМ. Правната регламентация по чл.121, ал.1 от ДОПК е насочена към защита на публичния интерес – да се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване. Съответно обезпечителната нужда се определя въз основа на преценката дали и доколко длъжникът би могъл да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. В този смисъл и противно на твърдяното от жалбоподателя, наличието на обезпечителна нужда в случая не се основава единствено на предполагаемия размер на публичното вземане, което са очаква да бъде установено, а на съпоставка на предполагаемия размер на това вземане с наличните активи (имущество) на ревизираното дружество, които могат да послужат за погасяване на задълженията при евентуално неизпълнение. Целта на ПОМ е да се запази до приключването на ревизионното производство на фактическото и правно положение в обема на имуществените права на ревизираното лице с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В случая посочената по-горе констатация (че активите на дружеството, които могат да послужат за погасяване на задълженията при евентуално неизпълнение са на по-малка стойност от предполагаемия размер на публичните задължения, които се очаква да бъдат установени с РА), обуславя наличието на обезпечителна нужда и съотв. наложената ПОМ се явява фактически и доказателствено обоснована.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за непропорционалност на предварителните обезпечителни мерки и за налагането им при неспазване на императивните изисквания на чл.121, ал.3 от ДОПК. Не може да се приеме, че с наложените запори върху банковите сметки на дружество на практика ще се стигне до спиране на неговата дейност. Освен възможността за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид равностойно обезпечение, която „ЗАРА-Е“ ООД има съгласно чл.199 от ДОПК, както е посочено и в оспореното решение на Директора на ТД на НАП ГДО, за дружеството съществува правната възможност по чл.229, ал.1 във вр. с ал.3 от ДОПК, по негово искане с разпореждане на публичният изпълнител до банката да бъде разрешено определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, вкл. за плащания на суми, дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника, когато забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни. С оглед доказаната от документите по приложената преписка недостатъчна (спрямо предполагаемия размер на публичното вземане, което ще бъде установено в хода на ревизията) наличност на парични средства по запорираните банкови сметки на дружеството и съществуването на предходни обезпечения върху същите, липсва твърдяната несъразмерност на наложените ПОМ и осъществена прекомерна намеса в правната сфера на дружеството.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното Решение № 1/ 06.01.2025г. на Директора на Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ и потвърденото с решението ПНПОМ изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г., са издадени в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона, като не са налице твърдените от жалбоподателя пороци. Фактическата и доказателствена обоснованост на наложените предварителни обезпечителни мярка от гл.т наличието на условията по чл.121, ал.1 от ДОПК и спазването на изискванията по чл.121, ал.3 от ДОПК и при липсата на което и да е било от отменителните основания по чл. 197, ал.3 от ДОПК, обуславя извод че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „ЗАРА-Е“ ООД следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 150лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.143, ал.3 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗАРА-Е“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, ул. „Индустриална“ № 61, представлявано от управителя Ж. С. Т., против Решение № 1 от 06.01.2025г. на Директора на Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С240029-023-0003733 от 19.12.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗАРА-Е“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, ул. „Индустриална“ № 61, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 150 (сто и петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 197, ал.4 от ДОПК.
Съдия: | |