№ 443
гр. Пазарджик, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивна жалба на „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 137, ет. 3, представлявано от
изпълнителните директори В.М.В. и Г.А.А. чрез адв. Г. М. от САК със съдебен адрес : гр. С.,
ул. „Л. „ № 1 , както и гр. С., бул. „Ц.ш. „ № 137, ет.3 против Решение № 831/ 22.07.2022 г.
постановено по гр.д. № 3136/2021 г. по опис на ПзРС , в частта с която е осъден
жалбоподателя „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. К. З., ЕГН**********
от с.Г.Б., общ.Б. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 384,14 лв.,
представляваща заплатена без основание сума по договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.09.2021г., до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени подробни доводи за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост.На първо място се твърди,че
решението е недопустимо в обжалваната част , поради липса на пасивна процесуална
легитимация на дружеството, доколкото не е страна по застрахователния договор. Счита
решението е неправилно, поради необоснованост. Мотивите на съда били голословни и не
се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Поддържа се , че е налице и превратно
тълкуване на материалния закон, доколкото застрахователната премия е услуга, която няма
1
нищо общо със задълженията на длъжника по договора за заем и договора за допълнителни
услуги. Поддържа се, че допълнителните услуги не са били задължителна предпоставка за
сключване на договора за заем или получаване на заема. Нещо повече – дружеството –
жалбоподател е платило изцяло в полза на застрахователя застрахователната премия срещу
договорката длъжникът да я върне на равни месечни вноски без олихвяване. Поддържа се ,
че в мотивите си самият районен съд бил приел, че така платената сума има характер на
заем, но в този случай на основание чл. 23 ЗПК , длъжникът е следвало да върне на
кредитора сумата заплатена като застрахователна премия , тъй като това е чистата сума за
получаване по този договор. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като изцяло
недопустимо в обжалваната му част , алтернативно,на основание чл.271, ал. 1 от ГПК, да
бъде отменено изцяло като неправилно ,а вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
В постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. К. З. , чрез
адв. М. от АК- П. се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение и
недействителност на
процесния договор за допълнителни ,слуги на осн. чл. 22 от ЗПК.Моли да бъде
оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено първоинстанционното
решение в обжалваната му част , като в съдебно заседание чрез подадено писмено
становище поддържа твърденията си и моли да бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата е направено възражение за допустимостта на иска в частта, в която се
претендира заплащане на сума, платена по недействителна клауза в договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417/09.02.2018 г. - застраховка
защита пакет„Премиум живот “, тъй като жалбоподателят не е страна по договор за
застраховка и не е пасивно легитимиран да отговаря по него. Съдът намира това
възражение по отношение на допустимостта на иска за неоснователно, тъй като се
претендира връщане на сума, платена по договор за допълнителни услуги, която се твърди
да е заплатена именно на жалбоподателя. Тези обстоятелства и формулирания петитум в
исковата молба обосновават процесуалната легитимация на ответника, който се явява
процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск.Поради изложеното съдът намира
обжалваната част от решението за допустима.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
2
обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваната част от
съдебното решение е правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваната част от
съдебното решение, настоящият съдебен състав приема за неоснователни.
Първоинстнционното производство е образувано по предявени обективно
комулативно съединени искови претенции с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за заем , както и
по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД-за връщане от ответника на получена без основание
сума по договора за допълнителни услуги. В хода на първоинстанционото производство са
предявени и насрещни искови претенции, решението по които обаче не е предмет на
въззивно обжалване.
Не е спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства , че
между страните е сключен договор за потребителски заем CrediHome № 1182-
00032417/09.02.2018 г. , съгласно който е предоставена в заем от ответника по иска в полза
на ищеца сумата от 700 лв. за срок от 12 месеца , при следните условия : ГПР в размер на
50.00 %, ГЛП в размер на 30,912 %. Сумата, която следвало да се върне по договора
възлизала на 822,60лв. На същата дата между страните е сключен и договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“,
включващ: Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; Безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро
Кредит“ АД; Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД;
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Без наказателна лихва за просрочие до 15
дни срещу заплащане на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 6.16 лв., както и
застраховка защита пакет „Премиум живот“ в размер на 554,40 лв.
За сключването на застраховката е издадена застрахователна полица за застраховка
„Защита“ № МС320141182 - 00032417 от 09.02.2018 г. от застрахователна компания „Уника
Живот“ АД.
За изясняване на спора от фактическа страна е допуснато изслушване на съдебно-
счетоводната експертиза, като поред приетото заключение , което съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните - сумите, които са платени от ищеца за
погасителни вноски по договор за заем CrediHome № 1182- 00032417 са общо в размер на
726 лв., от които 323,32лв главница, 88,52лв възнаградителна лихва и 314,16лв за
допълнителни услуги, от които – застраховка в размер на 277,20 лв. и пакет „Комфорт“ в
размер на 36,96лв.
Във връзка със застрахователната полица за застраховка „Защита” № МС320141182 -
00032417 от 09.02.2018г. от страна на „Микро Кредит” АД е заплатена на ЗК „Уника
Живот” АД 13.03.2018г. сумата от 554,40лв. От услугите, включени в пакет „Комфорт“
3
ищецът реално е ползвал само допълнителната услуга „Безплатно внасяне на вноска
директно в офис на „Микро Кредит” АД” , но не е заплащал никакво възнаграждение за
това. При условие, че ищецът не ползваше привилегиите на пакет „Комфорт” , то стойността
на използваната от него услуга /съгласно Тарифата за допълнителни услуги на „Микро
Кредит” АД – в сила от 23.07.2014 г./ би била 72.00 лв. /при 12 бр. погасителни вноски по
договора за заем х 6.00 лв. за всяка/, а реално 36.00 лв. /направени от същия 6 бр.
погасителни вноски/.
При тези фактическа данни от правна страна съдът приеме , че обжалваната
осъдителна част от съдебното решение, постановено от ПзРС е правилна и законосъобразна.
На първо място, съдът е длъжен да се съобрази с предмета на въззивната проверка,
като в случая това е само съдебното решение, в частта с която първоинстанционният съд е
осъдил на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД ответникът по иска да заплати на ищеца сумата в
размер на 384 ,14 лв. представляваща заплатена без основание сума по договора за
допълнителни услуги , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба в съда. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е бил предявен
наред с акцесорния иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД и главен иск с правно основание
чл. 26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договора за допълнителни услуги към договора
за заем. Главният иск е бил уважен и е обявен за нищожен този договор за допълнителни
услуги , като именно като последица от уважаването на този иск – съдът е уважил и
акцесорния иск за връщане на полученото при начална липса на основание / нищожен
договор/. Съдебното решение по иска с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД обаче не е
обжалвано и е влязло в сила в тази му част. При това положение, въззивният съд е длъжен
да се съобрази със силата на присъдено нещо на решението в тази му част и да приеме, че
договорът за допълнителни услуги е нищожен поради противоречие със закона. От това
следва , че въззивният съд не би могъл да обсъжда изложените от жалбоподателя, а и и от
ответника по жалбата доводи касаещи нищожността на този договор, тъй като решеният с
влязло в сила съдебно решение спор не може да бъде пререшаван на основание чл. 299 във
връзка с чл. 297 и чл. 298 ГПК.
След като с влязло в сила съдебно решение, е прието между същите страни, че
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018 г. е
нищожен, то на основание чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД , този който е получил по този договор
недължимо платена сума – е длъжен да я върне. В случая това е жалбоподателя – ответник в
първоинстанционото производство. Пред въззивна инстанция, жалбоподателят се позовава
на нормата на чл. 23 ЗПК, като поддържа на това основание, че въззиваемият все пак
дължи връщане на чистата сума на заема, каквато се явявала сумата платена от
жалбоподателя – кредитор в полза на застрахователното дружество , но за сметка на
длъжника. Тези доводи са изцяло неоснователни, доколкото в случая , съдът е обявил за
нищожен договора за допълнителни услуги , а не основният договор за заем. Двата договора
имат различен предмет и съдържание на поетите от страните права и задължения. Законът за
потребителския кредит не може да се тълкува и прилага разширително за други видове
4
договори , различни от тези включени изрично в неговия обхват. Безспорно по волята на
страните между тях е сключен договор за допълнителни услуги и фактът, че по този
договор е уговорено за услугата сключване на договор за застраховка „ живот „ с едно трето
лице от името и за сметка на длъжника – дължимата застрахователна премия да се заплати
първоначално от кредитора – по никакъв начин не превръща договора за допълнителни
услуги в договор за заем. Страните са очертали правата, които имат и задълженията , които
поемат , а именно - срещу уговорени възнаграждения да се извършат определени услуги.
Ако са имали намерение да се ползва и друг заем / различен от този по основния договор/ –
е следвало да се сключи именно такъв договор. Договор с такива уговорки между страните
липсва. Налице са два договора /ДПЗ и договора за допълнителни услуги / взаимно свързани
по между си ,но с различно съдържание. Затова и към договора за допълнителни услуги към
договора за заем , не би могло да се приложи разпоредбата на чл. 23 от Закона за
потребителския кредит.
Предвид изложеното съдебното решение в обжалваната му част ще следва да се
потвърди като правилно и обосновано. Същото не страда от пороците изложени във
въззивната жалба по изложените по-горе съображения.
При този изход на делото, на процесуалния представител на ответника по въззивната
жалба следва да бъде присъдено възнаграждение пред виззивна инстанция по чл. 38 ал.1,
т.2 ЗАдв / за безплатно процесуално представителство/. В защитата по същество
представена в последното по делото заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, което въззивният съд намира за основателно. Тъй като предмет
на обжалване с въззивна жалба е било съдебното решение постановено по единия от двата
комулативно съединени с исковата молба иска, то претендираното за обжалваната част
възнаграждение от адвоката на ответника е в размер на 400,00 лв. Това възнаграждение на
основание чл. 78 ал.5 ГПК следва да бъде намалено до 300,00 лв., предвид невисоката
правна и фактическа сложност на делото / протичане на производството в едно съдебно
заседание, процесуално участие само чрез представени писмени становища и защити и
липсата на усложнение в правната конструкция на спора /на основание чл. 7 ал.2 т.1
НМРАВ. С оглед на изхода от спора липсват основания за коригиране на
първоинстанционото решение в частта за разноските.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 831/ 22.07.2022 г. постановено по гр.д. № 3136/2021 г.
по опис на ПзРС в обжалваната част, с която е осъден жалбоподателя „Микро Кредит“ АД,
ЕИК *********, да заплати на А. К. З., ЕГН********** от с.Г.Б., общ.Б. на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 384,14 лв., представляваща заплатена без основание сума
5
по договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Ц.ш.“ № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори В.М.В. и Г.А.А.
чрез адв. Г. М. от САК със съдебен адрес : гр. С., ул. „Л. „ № 1 , както и гр. С., бул. „Ц.ш. „
№ 137, ет.3 да заплати на адв. М. В. М. , АК- П., със съдебен адрес : гр. П. , бул. „П.Ш. „ №
81 , ет.3, ап.Б на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв./триста лева/.
Настоящото решение на ПзОС не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6