Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 21.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №225/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260068/04.11.2020г., постановено по н.а.х.д.
№ 149/2020г., Ловешки районен съд, втори състав е отменил като
незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 97 от 22.01.2020г. на Заместник-директора
на ТД Дунавска към Агенция Митници, с което за извършено нарушение на чл.76в,
ал.4, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на „Винал” ООД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. ”Джеймс
Баучър” №116, ет.1, ап.1, представлявано от Р.П.Ц., е наложено на основание чл.126а,
ал.1 от ЗАДС административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ТД Дунавска към Агенция
Митници, страна по н.а.х.д. № 149/2020г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се претендира, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изводът на съда за
маловажност на деянието с доводи, че нарушенията по ЗАДС предвиждат засилен
контрол и отговорността за тях е по-строга, съответно законът определя
по-висока степен на обществена опасност за нарушенията на разпоредбите му, и
деянието не може да се квалифицира като маловажно. Претендира се отмяна на
решението на РС Ловеч и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява. Представени са писмени бележки, с които се излагат съображения за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 11.06.2019г. служители
в отдел „Акцизна дейност“, сектор „Обслужване“ при ТД Дунавска извършили
проверка на данъчния склад BGNCA00046001 на „Винал“ АД като лицензиран
складодържател, намиращ се в гр. Ловеч. Повод за проверката било уведомление
изх.№ 136 от 11.06.2019г. от изпълнителния директор на дружеството за получена
пратка (връщане на стока) от техен клиент – Cerville Investments Sp Z.o.o.
Poland. Върнатата стока представлявала бутилирано бяло полусладко вино
„IMIGLYKOS APHRODITE“,
Проверяващите служители от МБ Ловеч, заедно с
представител на „Винал“ АД проверили и изброили 19 пълни палета с по 80 кашона
х 6 бутилки, всяка с обем от
С писмо от 23.08.2019г. до „Винал“ АД била отправена
покана за явяване в тридневен срок от получаването му в МБ Ловеч на ТД
Дунавска, за да им бъде съставен АУАН. Поканата била получена от дружеството на
29.08.2019г., но в дадения 3-дневен срок представляващият дружеството не се
явил за съставяне на АУАН. Поради това, на 09.09.2019г. против „Винал“ АД в
отсъствието на представляващ го бил съставен АУАН № 62 от същата дата. В акта били
описани установените и изложени по-горе обстоятелства и било посочено, че при
извършената на 11.06.2019г. проверка на данъчен склад с ИНДС BGNCA000460001 се
установило, че „Винал“ АД в качеството си на лицензиран складодържател е
нарушило разпоредбата на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС. Актосъставителят отразил,
че актът се съставя на основание чл.128, ал.2 от ЗАДС и в отсъствието на
нарушителя, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Представляващият дружеството
получил и подписал акта на 03.12.2019г., без да направи в него възражения.
Писмени такива не бил депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, а вмененото на дружеството нарушение е безспорно
извършено. За да отмени НП, въззивният съд приел, че случаят осъществява
критериите за „маловажен случай“, съгласно ЗАДС. Този си извод решаващият
състав мотивирал с това, че стойността
на дължимия акциз на стоките (бутилки с бяло вино), предмет на нарушението е
0,00 лева, съгласно акцизната ставка по чл.31, ал.1, т.2 от ЗАДС, следователно
двойният размер на акциза също е 0,00 лева и според заложеният в нормата на
чл.126б, ал.2 критерий, случаят се квалифицира като маловажен. Отделно било
изложено в решението, че са налице и други смекчаващи обстоятелства – нарушението
е първо от този вид, жалбоподателят е подал уведомление под собствено давление,
макар и не преди започналото движение на стоките, без спрямо него да е
започнало административнонаказателно производство, или дори проверка, а и се
касае за стока, която се връща на дружеството под формата на рекламация и която
преди това е била освободена по съответния ред и излязла от данъчния му склад.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. Като е
стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, районният
съд е постановил съответстващ на процесуалния и материалния закон съдебен акт.
В случая не се оспорва от нито една от страните
извършеното нарушение на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС от страна на настоящия
ответник. Спорният въпрос е правилно ли е приложил РС Ловеч институтът за
маловажност на нарушението по критерия на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Касационният съд
намира, че изводите на първоинстанционния състав са правилни по следните
съображения:
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се
съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11
от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93,
т.9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Действително акцизните стоки се намират под режим на
особен надзор. ЗАДС вменява по-големи отговорности, а оттам и по-засилен
контрол върху незаконосъобразно търгуване с такива стоки. Именно поради това
законодателят изрично е дефинирал за целите на ЗАДС кога един случай е
маловажен – при който двойният размер на акциза за стоките предмет на
нарушението, не надвишава 100 лв. (чл.126б, ал.2 от ЗАДС). Тази разпоредба следва да бъде съобразена при преценка
степента на обществена опасност на деянието и само тогава, когато двойният
размер на акциза на стоките, предмет на нарушението е в размер до 100 лева,
деянието се явява маловажно.
Процесният случай разкрива някои специфики, които
правилно са преценени от районния съд и са довели до квалифициране на случая
като „маловажен“. В случая конкретно и обективно самият закон е определил
параметрите на деянието, което съставлява маловажен случай. Нормата е с
тълкувателен характер и с нея законодателят изяснява горния термин за целите на
ЗАДС и конкретно за посочените в тази норма нарушения, с което елиминира
възможността за друго тълкуване на това понятие. При това положение
единственият определящ критерий за маловажността е обективен и той е размерът
на дължимия акциз за стоките – предмет на нарушението. Съгласно чл.31, ал.1, т.2
от ЗАДС акцизната ставка за вино е 0 лв. за 1 хектолитър. Съгласно чл.41 от ЗАДС
размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по
акцизната ставка. Данъчната основа за виното е количеството хектолитри завършен
продукт съгласно чл.28, ал.1, т.2 от ЗАДС. Следователно при данъчна ставка 0
лв., размерът на дължимия акциз, независимо от количеството вино, е винаги 0
лв. Двойният му размер също е 0 лв. При това положение административнонаказващият
орган е следвало да класифицира случая като маловажен и като не е съобразил
това, неправилно е приложил материалния закон, поради което правилно районният
съд е отменил наказателното постановление.
Не без значение е и обстоятелството, че лицензираният
складодържател незабавно след получаване на рекламираното количество вино е
уведомил митническите органи и същите са извършили проверка именно във връзка с
това уведомление, т.е. макар и да има неизпълнение на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС
от страна на „Винал“ АД, то като нарушение също разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид,
липсват и вредни последици от нарушението.
По изложените съображения, наказателното постановление
е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН и съдът
правилно го е отменил. В заключение настоящият състав намира за неоснователни
възраженията на касатора, а решението на Ловешки районен съд за валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260068/04.11.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 149/2020г. на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.