№ 8640
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110101948 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Р. С.
М. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължа на ищеца
сумите, за които е издадена Заповед № 28364/09.09.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50698/2024 г. по описа на
СРС, 76 с-в, а именно:
2113.11 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 37, находящ се гр.София, ***, аб. №
306042, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда /23.08.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 285.26 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
14.08.2024 г., сумата от 14.76 лева, представляваща цена за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/23.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 3.30 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на
ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, се явява клиент на топлинна енергия в същия и дължи
заплащането й. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да
1
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. С. М.-И. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който сочи, че признава изцяло задължението по
исковата претенция. Сочи, че е сключила споразумение с ищеца за разсрочено
изплащане на дълга и е извършила частично плащане за погасяване на
задълженията. Моли исковете да бъдат уважени и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителният факт на погасяване на дълга.
В конкретния случай, между страните липсва спор по подлежащите на
доказване факти, като с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
отделил като на безспорни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК ,
обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответникът е бил собственик
на топлоснабдения имот, а ищецът е доставил твърдяното в исковата молба
количество топлинна енергия, отговарящо по стойност на цената на искове.
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се
твърди главното задължение да е срочно/, респективно – оправянето на
покана.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения
отговор от ответника, съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че
ответникът не е заплатил главните задължения на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на
решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Установява се от представените по делото доказателства, че между
2
ищецът по делото „Топлофикация София“ ЕАД и ответникът Р. И.а е
подписано Споразумение ID 198675 от 20.03.2025 г. /л. 62/, за сумите,
предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
Съгласно чл. 1 от споразумението, негов предмет са всички сумите,
предявени по настоящото гражданско дело № 1948/2025 г. на СРС, 76 с-в.
В него се признават всички задължения, предмет на делото за
главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за
законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и задължението за разноски по делото в размер
на 234.52 лева.
Отразено е, че ищецът ще претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от
ответника при описан погасителен план, на 7 вноски, от които авансова вноска
в размер от 1000 лв., платима в деня на подписване на споразумението, както и
още 6 вноски – всяка в размер 303.57 лв., дължими в периода 20.04.2025 г. –
20.09.2025 г., с падеж на всяка вноска на 20-то число на месеца и падеж на
последната вноска на 20.09.2025 г.
В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се
отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при
точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на
което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено
плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника
повече от 5 календарни дни, „Топлофикация София“ ЕАД има право да поиска
продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в
това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.
Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна
спогодба - чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с която задължението е новирано и разсрочено.
Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически
факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е
установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът
трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен
ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за
нищожност или унищожаемост на сключената спогодба.
Съдът намира, че представеното по делото споразумение е валидно,
като страните не са релевирали възражения за нищожност или унищожаемост
на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде
зачетен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи погасяване
на процесните задължения, е ангажирал доказателства за извършено първо
плащане за сумата от 1000 лева /на 20.03.2025 г./ по сключеното между
страните споразумение – л. 64. Видно от приложеният касов бон, издаден от
ищеца, със сумата са погасени разноските по делото за заплатена държавна
такса в исковото и заповедното производство в общ размер на 234.52 лева,
3
както и част от главницата – в размер на 306.44 лева, мораторна лихва – 299.56
лева и законна лихва в размер на 170.48 лева.
С последващите две плащания от по 303.57 лева, извършени на
22.04.2025 г. и на 08.05.2025 г., са погасени части от претендираната главница.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът потвърждава
наличието на сключено с ответника споразумение за разсрочено заплащане на
дължимите суми за потребена топлинна енергия и цена на услуга дялово
разпределение и акцесорни вземания върху тях, като признава, че с
извършените от ответника плащания са погасени в цялост авансовата и
първите две вноски по споразумението.
Непогасена към настоящия момент е единствено част от главницата
за топлинна енергия, равняваща се на сумата от 1214.29 лева, поради което,
искът следва да бъде уважен за посочената стойност, ведно със законната
лихва от датата на последното плащане.
Останалите претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът /доколкото съдът достигна до извод за цялостната
основателност на исковете/. С оглед обстоятелството, че заплатените от ищеца
държавни такси в производството са погасени чрез плащане съгласно
сключеното споразумение, съдът намира, че в полза на ищеца се дължи
единствено юрисконсултско възнаграждение, което не е включено в предмета
на споразумението.
Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за производствата, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, определя общо на сумата от 150 лв. /100 лева за исковото производство
и 50 лева за заповедното производство/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по
предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Р. С. М., ЕГН **********, дължи на ищеца
следните сумите, за които е издадена Заповед № 28364/09.09.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50698/2024 г.
по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 1214.29 лева, представляваща неплатена
част от цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 37, находящ се гр.София, ***, аб. № 306042, за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
последното плащане /08.05.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
4
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане за признаване на установено, че Р. С. М., ЕГН
**********, дължи на ищеца горницата над сумата от 1214.29 лева до
пълния размер на претенцията от 2113.11 лева - цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 37, находящ се гр.София, ***,
аб. № 306042, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 285.26 лева
– лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 14.08.2024 г., сумата от 14.76 лева, представляваща цена за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /23.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 3.30 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2024 г. , за които суми
е издадена Заповед № 28364/09.09.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50698/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. С. М., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
пред СРС и сумата от 50 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Далсия” ООД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5