РЕШЕНИЕ
Номер 20918.09.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 25.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500406 по описа за 2020 година
С решение № 421 от 18.02.2020г., постановено по гр. д. № 1769/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд, е признато за установено по отношение на Е.
С. К., че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. С., сумата 3500лв. от които
902,48лв. – частично предявен иск за главница на обща стойност 18 370,11лв.,
като процесните 902,48лв. са дължими за месеците, както следва: 12.09.2013г. –
155,08лв.; 12.10.2013г. – 156,28лв.; 12.11.2013г. – 158,64лв.; 12.12.2013г. –
160,45лв.; 12.01.2014г. – 162,28лв.; и 12.02.2014г. – 109,18 от общо дължима
вноска в размер на 164,14лв.; и 2597,52лв. – договорна лихва, изчислена за
периода 12.09.2015г. до 12.06.2018г., представляващи част от неизпълнено
задължение по „Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
С решението е осъдена Е. С. К. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. С.
сумата 253,90лв. разноски по делото.
Недоволна от решението е останала Е. С. Д. /с предходна фамилия К./,
която го е обжалвала изцяло като неправилно и необсновано, постановено в
противоречие на материалния и процесуалния закон. По обстойно изложени
1
съображения във въззивната жалба моли то да бъде отменено и предявения
установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли да й бъдат
присъдени направените разноски в настоящето производство.
Насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. С. е подала писмен
отговор, чрез адвокат Н. К.. С него оспорва въззивната жалба като
неоснователна и по подробно изложени съобразения в писмения отговор, моли
да бъде потвърдено обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на противната страна. За съдебно заседание е
депозирала писмено становище, с което поддържа писмения си отговор и отново
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти.
Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото
на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск. За
процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. д. 13580/2018г. по
описа на Пловдивския районен съд. Връчването на заповедта за изпълнение на
длъжника, е станало лично на 30.08.2018г. и в срок взискателят е предявил
установителния си иск. Съдът следва да отбележи, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила по отношение на длъжника И. В. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
2
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи в жалбата, тези в
писмения отговор на жалбата и събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното:
На ***г. „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД, в качеството на
кредитокредитодател, от една страна и И. В. К. и Е. С. К., в качеството им на
кретидополучатели са сключили договор за потребителски кредит № ***г.
Съгласно този договор банката е отпуснала на кредитополучателите
потребителски кредит в размер на 20 000лв. за текущи нужди. По делото не се
спори, че този кредит е усвоен, обстоятелство което се установява и от
заключението на вещото лице Б. П. по съдебно – икономическата експертиза.
Крайният срок на погасяване, включително лихвите за забава съгласно чл.7, ал.1
от договора е до ***г. Този краен срок е изтекъл, поради което и ищецът
претендира исковата сума, но само като частичен иск. В тази насока съдът
следва да отбележи, че оплакванията във въззивната жалба, касаещи липса на
обявяване на дължимите суми за предсрочно изискуеми, се явява несъотносим
към предмета на делото. Освен това съдът следва да отбележи, че анекс № 1 към
договора за потребителски кредит, който е подписан на ***г., не е подписван от
Е. С. К., следователно не я обвързва и също не следва да бъде обсъждан. Същото
се отнася и за втория погасителен план, изготвен въз основа на анекса.
В чл. 3, ал.1 от Договора за потребителски кредит е отбелязано, че за
усвоения кредит кредитополучателят плаща на банката годишна лихва в размер
на сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ за
потребителски кредити /наричан БЛП/, за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,95 пункта.
В чл. 3, ал.4 от Договора е предвидена възможностт за едностранна
промяна на БЛП от страна на банката.
В чл.7, ал.1 от договора е отбелязано, че погасяването на кредита,
включително дължимите лихви, става на равни месечни вноски по 263,75лв.
всяка, посочени по вид и размер в погасителния план. В чл.7, ал.2 от Договора
за потребителския кредит е уговорено – „В случай, че банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при
сключването на договора се променя едностранно от банката, промените се
3
отразяват при изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа
на първата вноска след датата на промяна неа БЛП, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава безусловно и
неотменяемо съгласие. В този случай банката изготвя служебно нов погасителен
план за остатъка от дълга, а кредитополучателят дава се задължава да продължи
погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план“.
Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и намира за
неравноправните горните клаузи, които предвиждат едностранна промяна на
възнаградителните лихви.
Изхождайки от това обстоятелство, както и от факта, че анексът № 1 към
договора за потребителски кредит, който е подписан на ***г. и втория
погасителен план към него, не са подписани от Е. С. К., съдът намира, че
същата дължи на банката само първоначално уговорените в договора за
потребителски кредит и погасителния план към него суми – както за главници,
така и за възнаградителни /договорни/ лихви.
Видно от приложения погасителен план по договора /л.10 от
производството пред Пловдивския районен съд/ дължимите главници за
процесния период са с падеж 7-мо число от съответния месец и са с около 3-
4лв. по – големи от присъдените и техния сбор надвишава минимално
процесната сума от 902,48лв. Тъй като положението на жалбоподателя не може
да се влошава, то по отношение на жалбата срещу присъдените главници,
същата се явява неоснователна, а решението в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Видно от приложения погасителен план по договора /л.11 от
производството пред Пловдивския районен съд/ договорните лихви за
процесния период също са с падеж 7-мо число от съответния месец и за
периода от месеци септември 2015г. до месец август 2018г. са в общ размер на
1315лв. Следователно в тази част въззивната жалба се явява основателна,
поради което решението в частта, с която е присъдена сума представляваща
договорна лихва над 1315лв. до 2597,52лв. /т.е. за сумата 1282,52лв./ следва да
бъде отменено и искът за сумата над 1315лв. до 2597,52лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Същото се отнася и за горницата над общия
4
размер на иска от 2217,48лв. до 3500лв. /т.е. за 1282,52лв./.
Възраженията в жалбата за извършването на цесията се явяват
неоснователни и в тази част въззивният съд възприема мотивите на Пернишкия
районен съд.
С оглед изхода по делото решението следва да бъде отменено и в частта, с
която са присъдени разноски пред Пернишкия районен съд /в заповедното и в
исковото производство/ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за горницата над 160,29лв. до
253,90лв.
С оглед отхвърлената част от иска ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на Е. С. К., сумата 25,65лв., представляваща направените от
нея разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на 70лв. за държавна такса.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 421 от 18.02.2020г., постановено по гр. д. № 1769/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е признато за
установено по отношение на Е. С. К., че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. С.,
сумата че дължи горницата над 2217,48лв. до 3500лв. /т.е. за 1282,52лв./ и за
горницата над 1315лв. до 2597,52лв., /т.е. за 1282,52лв./ – договорна лихва,
изчислена за периода 12.09.2015г. до 12.06.2018г., представляващи част от
неизпълнено задължение по „Договор за потребителски кредит № ***г., както
и в частта, с която са присъдени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. С., разноски
пред Пернишкия районен съд за горницата над 160,29лв. до 253,90лв. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля иска „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК, *********, със седалище и
адрес на управление ***, с който моли да бъде признато за установено по
отношение на Е. С. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сега ***, че му дължи
горницата над общия размер на иска от 2217,48лв. до 3500лв. /т.е. за
1282,52лв./ и горницата над 1315лв. до 2597,52лв., /т.е. за 1282,52лв./ –
договорна лихва, изчислена за периода 12.09.2015г. до 12.06.2018г.,
5
представляващи част от неизпълнено задължение по „Договор за потребителски
кредит № ***г., като неоснователен.
Потвърждава решение № 421 от 18.02.2020г., постановено по гр. д. №
1769/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в останалата му обжалвана
част.
Осъжда „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК, *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Е. С. К., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 25,65лв., представляваща направените от нея разноски събразно
уважената част от жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6