Решение по дело №15052/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.05.2023 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесети май, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                 Съдия: Евгени Георгиев

и секретар Кристина Георгиева разгледа гр. д. 15 052/2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да го постанови решение, взе предвид следното:

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[1] В искова молба от 15.11.2019 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) е заявила, че на 22.01.2018 г. Специализираната прокуратура е уведомила Комисията, че ответникът Г.А. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, връзка с ал. 2 от НК.

 

[2] Това престъпление е попадало в кръга по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). Затова на 20.02.2018 г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Г.А.. Периодът на проверката е бил от 20.02.2008 г. до 20.02.2018 г.

 

[3] Комисията е установила, че към 20.02.2008 г. Г.А. е притежавал:

- 100,00 дружествени дяла от капитала на „Б.К.“ ЕООД, всеки с номинална стойност от 50,00 лева или общо за 5 000,00 лева;

- 1,16 лева по сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД (ДСК), която е била открита на 06.04.2006 г.;

- задължение по договор за кредит от 11.04.2006 г. с ДСК за 7 000,00 лева;

- задължение по договор за кредит от 2006 г. с „БНП П.Ф.“ ЕАД за 2 000,00 лева.

 

[4] Към 20.02.2018 г. Г.А. е притежавал:

- два дружествени дяла от капитала на „М.К.“ ЕООД, всеки с номинал от един лев;

- 10,00 дружествени дяла от капитала на „ГКиБС“ ЕООД всеки с номинална стойност от пет лева;

- 100,00 дружествени дяла от капитала на „Б.К.“ ЕООД, всеки с номинална стойност от 50,00 лева или общо за 5 000,00 лева;

- 500,00 дружествени дяла от „С.“ ЕООД всеки с номинална стойност от 10,00 лева;

- 500,00 дружествени дяла от „Д.****“ ЕООД всеки с номинална стойност от 10,00 лева;

- 200 000,00 акции на приносител с номинална стойност от един лев от капитала на „К.С.БГ“ ЕАД на обща стойност 200 000,00 лева.

 

[5] В хода на проверката Комисията е установила, че Г.А. не е разполагал със законни средства за придобиване на имущество. Това имущество е включвало:

1.1. 5 000,00 лева, получени от продажба на дружествени дялове от „В.К.“ ЕООД от 09.03.2010 г.;

1.2. 5 000,00 лева, които са равностойността на дружествените дялове от „С.“ ЕООД, които Г.А. притежава;

1.3. 5 000,00 лева, които са равностойността на дружествените дялове от „Д.****“ ЕООД, които Г.А. притежава;

1.4. 200 000,00 лева, стойността на 200 000,00 акции от „К.С.БГ“ ЕАД, придобити от Г.А. на 28.03.2019 г.;

1.5. 3 126,00 лева, внесени от Г.А. по сметка BG *****през 2014 г.

 

[6] След като ответникът не е разполагал със законни средства за придобиване на това имущество, то подлежи на отнемане в полза на държавата. Затова Комисията моли съда да постанови решение, с което да отнеме имуществото в полза на държавата (исковата молба, т. I, л. 2-28; молбата, том IV, л. 47-49; становището по проекта на доклад, т. IV, л. 50а-50).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[7] Ответникът Г.А., чрез особения си представител адвокат Д., е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. имуществото, чието отнемане се търси, не е придобито чрез престъпна дейност;

2. не е налице значително несъответствие в имуществото на ответника;

3. правото на иск е погасено по давност за имуществото, придобито в периода 20.08.2008 г.-15.11.2009 г., понеже исковата молба е била подадена на 15.11.2019 г.

 

[8] Г.А. също е заявил, че при определянето на размера на реализираните приходи на ответника не са били включени всички негови приходи. Така например:

- за 2008 г. - 65 000,00 лева от продажбата на автомобила “ПОРШЕ КАЙEН”

- за 2010 г. - облагаемият доход на ответника е бил 3 050,00 лева на месец, а не както Комисиятa е приела 3 050,00 лева за цялата година;

- за 2011 г. - облагаемият доход на ответника е бил 12 000,00 лева на месец, а не на година, както е приела Комисията;

- за 2013 г. - облагаемият доход на ответника е бил 530,00 лева на месец, а не на година, както е приела Комисията;

- за 2014 г. - облагаемият доход на ответника е бил 5 781,82 лева на месец, а не на година, както е приела Комисията;

- за 2016 г. - облагаемият доход на ответника е бил 9 600,00 лева на месец, а не на година, както е приела Комисията;

- за 2017 г. - облагаемият доход на ответника е бил 14 685,95 лева на месец, а не на година, както е приела Комисията;

- за 2018 г. - облагаемият доход на ответника е бил 6 530,00 лева на месец, а не на година, както е приела Комисията. Затова Г.А. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, т. IV, л. 25-30).

 

3. Насрещни твърдения на Комисията

 

[9] Комисията е оспорила писмения отговор. Тя е заявила, че:

-                 не е необходимо да установява наличие на причинно-следствена връзка между имуществото, чието отнемане се търси, и престъплението, за което е било повдигнато обвинение на Г.А.;

-                 е изследвала всички доходи на Г.А.;

-                 не е предявила иск за имуществото, придобито в периода 20.08.2008 г.-15.11.2009 г., но го е включила в изчисленията за наличието на незаконно придобито имущество. Затова Комисията моли съда да уважи иска (становището, том IV, л. 51-65).

 

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

 

[10] Преди да опише обстоятелствата, които установява, съдът следва да приеме за кого е тежестта на доказване, че е налице незаконно придобито имущество. Съдът приема, че тежестта на доказване за това обстоятелство е за Комисията. За да обоснове това, съдът ще разгледа:

- нормите на самия закон;

- историческото развитие на нормите за отнемане на незаконно имущество, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото;

- сравнително-правна уредба.

 

1. Нормите на самия закон

 

[11] Няколко са нормите на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (действащия Закон за отнемане на имущество), които са относими към разпределението на тежестта на доказване относно незаконността на имуществото. Това са:

- чл. 1, ал. 1, т. 2 - „[с] този закон се уреждат: …условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество…“;

- чл. 5, ал. 1 – „[з]а имущество по чл. 1, т. 2 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник“;

- чл. 107, ал. 1-2 – „(1) [к]омисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. (2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;

- чл. 156, ал. 4, т. 5 - „[в] производството пред съда Комисията представя доказателства за…други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“.

 

[12] Основно правило при доказването в гражданския процес е, че тежестта на доказване се носи от този, който твърди положителен факт, изгоден за него (Стамболиев, Огнян. Доказването в гражданския процес. Стр. 55 (Сиела 2010); чл. 154, ал. 1 от ГПК). В материалното ни гражданско право е установено, че, за да се ангажира гражданската отговорност на правен субект, винаги е необходимо той да е имал противоправно поведение, т. е. да е нарушил това, което е разпоредено в правна норма (Конов, Траян. Основание на гражданската отговорност. Второ издание. Стр. 56 (Регули 2002).

 

[13] Обстоятелството, че едно имущество е незаконно придобито не е отрицателен факт. Това е така, защото незаконно е това имущество, което не е придобито:

- от законен източник (чл. 5, ал. 1, връзка с чл. 1, ал. 1, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество);

- чрез „законните източници за забогатяване“ (решение на Конституционния съд 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г.). Следователно незаконно имущество е придобитото от незаконна дейност[1]. Незаконната дейност е тази, която е извършена в нарушение на закона, т. е. чрез осъществено противоправно поведение.

 

[14] Противоправното поведение обаче, е положителен факт. Като такъв той подлежи на доказване от този, за когото е изгоден. При иск за отнемане на незаконно придобито имущество този положителен факт на противоправно поведение на ответника е изгоден за Комисията. Затова тя следва да го установи.

 

[15] Не предвижда нещо различно нито една от нормите на действащия Закон за отнемане на имущество, описани по-горе и свързани с тежестта на доказване. Единствено в нормата на чл. 107, ал. 1-2 законодателят е приел, че е налице обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Обоснованото предположение обаче, е достатъчно за образуване на проверка от Комисията на проверяваното лице. Никъде в действащия Закон за отнемане на имущество не е предвидено, че доказването на обосновано предположение в съдебното производство (т. е. наличието на значително несъответствие в имуществото) прехвърля тежестта на доказване на ответника, който следва да установи законността на имуществото.

 

[16] Ако законодателят е целял да уреди толкова съществено изключение от правилото, той щеше да го направи, като приеме изрична норма за това. Такава изрична норма законодателят не е приел. Ето защо волята му не е била да прехвърля на ответника тежестта на доказване относно законността на имуществото.

 

[17] Също толкова съществено, в чл. 156, ал. 4, т. 5 от действащия Закон за отнемане на имущество е предвидено, че: „[в] производството пред съда Комисията представя доказателства за…други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“. Законодателят е използвал думата „представя“, а не „може да представя“. От това следва, че Комисията е длъжна да представи доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му.

 

[18] Ако за ответника е тежестта на доказване, че е придобил имуществото законно, защо законодателят ще предвижда, че Комисията следва, т. е. е длъжна, да представя доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина му на придобиване. Комисията би била длъжна да представя доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина му на придобиване само ако е за нея тежестта на доказване, че ответникът незаконно е придобил имуществото. Следователно волята на законодателя е била Комисията да установява противоправното поведение на ответника относно придобиването на имуществото, предмет на делото, за което противоправно поведение тя следва да представи и доказателства.

 

[19] Действително, в две свои решения ВКС е приел, че „[в] тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е неговият размер“ (решения на ВКС: 191-2022-IV Г. О. по гр. д. 4 768/2019 г.[2]; 147-2019-IV Г. О. по гр. д. 1 998/2018 г.[3]). И в двете решения ВКС не е изложил конкретни мотиви за този свой извод. Касационното обжалване не е било допуснато за отговор на въпроса за тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество. Ето защо цитираните решения на ВКС не само не са задължителни за настоящия съд, но и приетото в тях относно тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество има ниска убедителна стойност за настоящия съд. Тя не е достатъчна за настоящия съд да възприеме разрешението на ВКС относно тежестта на доказване за незаконността на придобитото имущество, прието в цитираните две решения.

 

[20] Нещо повече, ако настоящият съд приеме разрешението, възприето от ВКС в цитираните решения, това би означавало съдът да тълкува закона в противоречие със закона (contra legem). Както дописването на закона от съда, така и тълкуването му contra legem, са дейности, които съдът не следва да извършва, защото не той, а Народното събрание е законодателят в страната.

 

[21] Още по-съществено, извършването им от съда крие сериозни рискове за неговата независимост. Това е така, защото Народното събрание лесно може да промени закона в съответствие с действителната му воля, особено при наличието на стабилно управляващо мнозинство, и така сериозно да накърни авторитета на съда, а по този начин и независимостта му (в същия смисъл вж. и Neuberger, David. Peter Riddle. The Power of Judges, p. 31 (Haus Curiosities 2018)).

 

2. Историческото развитие на нормите за отнемане на незаконно имущество, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото

 

2.1. Действащият Закон за отнемане на имущество

 

[22] До възприетия резултат - че тежестта на доказване на незаконността на имуществото е за Комисията – се достига и при проследяването на историческото развитие на нормите, свързани с това. Съдът се запозна със законопроекта на действащия Закон за отнемане на имущество (той е достъпен в правно-информационната програма Сиела). В него нормите на чл. 1, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1, чл. 107, ал. 1-2 и чл. 156, ал. 4, т. 5 са идентични на тези, които Народното събрание окончателно е приело в закона. Същевременно, в законопроекта са липсвали други норми, свързани с тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество.

 

[23] Съдът се запозна и със стенограмите от обсъжданията в Народното събрание на законопроекта на действащия Закон за отнемане на имуществото (те също са достъпни в правно-информационната програма Сиела). На заседание на Комисията по правни въпроси от 19.10.2017. г народният представител господин П.М.е предложил да се прецизират текстовете, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото[4].

 

[24] Тогавашният председател на Комисията господин П.Г.е отговорил, че тежестта на доказване не е била обърната, като това е било гаранция за правата на нашите гражданите, и българският закон не е предвиждал обърната доказателствена тежест, въпреки че закони на други страни са уреждали такава. Той се е позовал на решение 13 на Конституционния съд (КС) (най-вероятно е имал предвид решение на КС 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г.) [5].

 

[25] На последващо заседание на Комисията по правни въпроси на 06.12.2017 г., при разглеждането на второ четене на законопроекта, госпожа Г.Г.от „Антикорупционен фонд“ е поставила въпроса, че е била налице неяснота в чл. 5, ал. 1 от кого ще се установява незаконността на имуществото, а такава не е следвало да има, след като правото на собственост се е засягало с такъв интензитет[6]. Отново господин П.Г.е отговорил, че неяснота е липсвала[7].

 

[26] Впоследствие тежестта на доказване на незаконността на имуществото не е била обсъждана. Това не е станало нито в Комисията по правни въпроси, нито в пленарна зала, нито в Указа на президента, с който е върнал закона за ново обсъждане в Народното събрание, нито в последвалите заседания на Комисията по правни въпроси и в пленарна зала (стенограмите от: заседанията на Комисията по правни въпроси от 07.12.2017 г. и 10.01.2018 г.[8]; пленарни заседания на 25.10.2017 г., 14.12.2017 г., 15.12.2017 г., 20.12.2017 г.; Указа на президента).

 

2.2. Законопроектът и Законът за отнемане на имущество от 2012 г.

 

[27] Идентични на текстовете от действащия Закон за отнемане на имуществото, свързани с тежестта на доказване на незаконния произход на имуществото, са били текстовете на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38/18.05.2012 г.) (Закона за отнемане на имущество от 2012 г.). Те са били:

- чл. 1, ал. 1 - „[с] този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“[9];

- чл. 1, ал. 2 – „[з]а имущество по ал. 1 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник“[10];

- чл. 21, ал. 1 и 2 - „(1)[к]омисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. (2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“[11];

- чл. 77, ал. 4, т. 5 - “[в] производството пред съда комисията представя доказателства за… други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“[12].

 

[28] Обсъжданията на нормите относно тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество при приемането на Закона за отнемане на имуществото от 2012 г. са били много сериозни.[13] Те са довели до съществени промени в първоначално внесения законопроект. Затова точно тези промени в законопроекта могат да бъдат източник за извличане на волята на законодателя при приемането на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. Предвид липсата на такива обсъждания по отношение на тежестта на доказване при приемането на действащия Закон за отнемане на имущество, волята на законодателя при приемането на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. несъмнено е преминала и в действащия закон.

 

[29] Вносители на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. са били осем народни представители. Нормите в него, свързани с тежестта на доказване относно незаконността на придобитото имущество, са били:

- чл. 1, ал. 1-2 - „[с] този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник“. (2) Имуществото по ал. 1 се установява посредством проверка на източниците и средствата на придобиването му“.

- чл. 21, ал. 1 - „[п]роизводство пред комисията се образува в предвидените в този закон случаи, в които може основателно да се предполага, че дадено имущество е придобито със средства, за които не е установен законен източник“.

- чл. 86, ал. 5, т. 6 - „[в] производството пред съда комисията представя доказателства за… други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, от членовете на неговото семейство и от третите лица“;

- чл. 86, ал. 6 - „[в]ъз основа на доказателствата по ал. 5 комисията установява наличието на обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник“;

- чл. 86, ал. 7 - „[в] съдебното производство ответникът установява, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства“;

- чл. 89 - „[с]ъдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата, ако придобиването на имуществото със средства, за които не е установен законен източник е доказано с по-висока степен на вероятност от степента на доказване на противното”.

 

[30] Най-съществените норми от законопроекта на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. относно разпределянето на тежестта на доказване в съдебното производство са били чл. 86, ал. 6 и особено чл. 86, ал. 7 и чл. 89. Според вносителите на законопроекта тежестта на доказване се е разпределяла между Комисията и ответника по следния начин: “[к]омисията следва да установи наличието на значително несъответствие в имуществото на физическото лице или на юридическото лице, а ответникът следва да установи, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства. Доказването от страна на комисията на съответните обстоятелства трябва да превишава по степен доказването на ответната страна, за да се формира вътрешно убеждение на съда за отнемане на имуществото” (мотивите към законопроекта, които със законопроекта са достъпни в правно-информационната програма Сиела).

 

[31] Следователно желанието на вносителите на законопроекта е било да се предвиди изключение от общото правило - че тежестта на доказване на неправомерността е за този, който я твърди - и тежестта на доказване на незаконния произход на имуществото да бъде прехвърлена от Комисията върху ответника, който да доказва неговия законен произход, ако Комисията е доказала несъответствие в имуществото. Това желание на вносителите обаче, не е било подкрепено от Народното събрание. Това е било така, защото макар впоследствие чл. 86 от законопроекта да е станал чл. 77 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г., от него са отпаднали и ал. 6, и ал. 7 на чл. 86, и чл. 89, а точно тези текстове са предвиждали при определени условия тежестта на доказване да се прехвърли от Комисията на ответника. Затова съдът приема, че законодателят не само не е приел, но е отхвърлил предложението на вносителите на законопроекта относно прехвърлянето върху ответника на тежестта на доказване, че е придобил законно имуществото, за което Комисията е била установила несъответствие[14].

 

2.3. Решение на Конституционния съд 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г.

 

[32] Историята на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. не свършва с приемането му. Нормата на неговия чл. 1, ал. 2 е била оспорена пред Конституционния съд, като е било поискано установяването, че тя е противоречала на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията за правата на човека)[15]. По искането Конституционният съд е постановил решение 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г. С него съдът е приел, че чл. 1, ал. 2 от Закона за отнемане на имущество не е противоречал на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1.

 

[33] В мотивите си към решението Конституционният съд е разсъждавал относно тежестта на доказване. Така той е приел, че „[н]яма никакво основание да се отхвърли идеята на законодателя, че посочената категория факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански процес. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.“ От приетото от Конституционния съд следва, че установи ли Комисията значително несъответствие, това означава, че имуществото е незаконно придобито, което прехвърля на ответника тежестта на доказване, че той е придобил имуществото законно.

 

[34] С тези мотиви Конституционният съд е изтълкувал не волята на законодателя обаче, а желанието на вносителите на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. Това напълно си проличава при сравняването на мотивите на вносителите на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. с мотивите на Конституционния съд (по-горе пар. 32 и пар. 35).

 

[35] Установено правило е, че изключенията от правилата се уреждат изрично (решения на ВКС: 96-2020-I Т. О. по т. д. 2 436/2018 г.; 28-2013-I Г. О. по гр. д. 677/2012 г.; 7-2012-III Г. О. по гр. д. 456/2011 г.; 292-2011-IV Г. О. по гр. д. 1 220/2010 г.). Ако в случая законодателят действително е искал да предвиди изключение от правило - че тежестта на доказване на неправомерността е за този, който я твърди - защо не го е направил изрично. Още по-съществено, защо законодателят не само не е предвидил изрично такова изключение, но не е и приел предложения текст на чл. 86, ал. 7 от законопроекта, който е предвиждал това изключение. Единственият възможен разумен отговор е, че законодателят не е искал да уреди това изключение.

 

[36] Следователно тълкуването на Конституционния съд е contra legem, т. е. съдът е приел резултат, различен от този, постановен от законодателя. Недопустимо е съдилищата да тълкуват законите contra legem (решение на ВКС 167-2017-I Т. О. по т. д. 12/2017 г.). Още по съществено, както тълкуването contra legem, така и дописването на закона е законодателна дейност, а в практиката си самият Конституционен съд многократно е приемал, че е извън компетентността му да законодателства (1. решения на КС: 8/01.09.2005 г. по к. д. 7/2005 г.; 4/21.06.1994 г. по к. д. /1994 г.; 2. определения на КС: 4/14.08.2007 г. по к. д. 9/2007 г.; 1/26.01.2006 г. по к. д. 10/2005 г.; 4/21.07.1994 г. по к. д. 5/1994 г.).

 

[37] Ето защо настоящият съд приема, че в мотивите си към решение 13/13.10.2012 г. относно тежестта на доказване за установяването на незаконността на имуществото Конституционният съд е излязъл извън компетентността си. Затова настоящият съд, а и всеки друг съд, не само не е длъжен, но и не трябва да следва в тази им част мотивите на решение на КС 13/13.10.2012 г.

 

3. Сравнително-правна уредба

 

[38] Поради ограничения ресурс, с който разполага, съдът насочи търсенето си до информация, налична в интернет относно това съществува ли в сравнително-правен аспект уредба на отнемането на незаконно придобито имущество, която предвижда ответникът да доказва законността на придобиването на имуществото. Ако съществува, дали това е предвидено с изрична норма.

 

[39] Съдът откри две основни разработки относно отнемането на незаконно придобито имущество. По-новата е: Dornbierer, Andrew. Illicit Enrichment. A Guide to Laws Targeting Unexplained Wealth (Basel Institute on Governance 2021)[16]. По-старата е: Rue, Jon Petter. Ulrich Sieber (eds.). Non-Conviction-Based Confiscation in Europe (Duncker & Humblot 2015)[17]. Ясни отговори на поставените въпроси съдът откри в първата разработка.

 

[40] В книгата си Аndrew Dornbierer е обобщил, че в страните, изследвани от него, съществуват три модела относно разпределението на тежестта на доказване. Първият модел е държавата да носи тежестта на доказване както за несъответствието на имуществото, така и за незаконния произход на имуществото, за което държавата е установила несъответствие. Вторият модел е държавата да носи тежестта на доказване за несъответствието на имуществото, а както държавата, така и ответникът да носят тежестта на доказване, че имуществото е придобито незаконно/съответно законно. Третият модел е държавата да носи тежестта на доказване за наличието на несъответствието, а ответникът да носи тежестта на доказване за това, че е придобил законно имуществото, за което е установено несъответствие (Dornbierer, Illicit Enrichment. Стр. 93-94).

 

[41] Особено съществено и относимо към нашия случай обаче, е, че и във втория и в третия модел авторът е установил, че законодателят чрез изрична норма е възложил тежестта на доказване на ответника, че е придобил законно имуществото, за което е било установено несъответствие (пак там). Такава изрична норма нашият законодател не е предвидил. Затова съдът приема, че по действащия Закон за отнемане на имуществото, а и по този от 2012 г. тежестта на доказване на законността на имуществото не е за ответника, а за държавата.

 

[42] Ако се върнем отново към законодателната история на отнемането на незаконно придобито имущество и сравним законопроекта и Закона за отнемане на имущество от 2012 г. с трите описани модела, ясно се откроява, че желанието на вносителите е било да използват втория модел (по-горе, пар. 31-32, 42). Това желание обаче, не е било подкрепено от законодателя и той е възприел първия модел (по-горе, пар. 13, 29 и 42). В подкрепа на това е и заявеното от господин Анастас Анастасов на заседанието от 04.04.2012 г. на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, чийто председател е бил – стр. 79-80 от стенограмата, том III, л. 1251-1295[18]).

 

[43] Аndrew Dornbierer също разглежда какво доказване следва да проведе държавата и съответно ответникът. Докато доказването за държавата относно наличието на несъответствие е винаги „извън разумно съмнение“ (beyond reasonable doubt), доказването от ответника на законността на придобитото имущество е винаги „с по-голяма вероятност“ (on the balance of probabilities или preponderance of evidence). Първият стандарт на доказване е близък до нашето пълно доказване. Вторият стандарт на доказване обаче, е по-лек, но и непознат на нашия граждански процес, а е характерен за гражданските процеси на страните от англо-американския правен кръг.

 

[44] Ако съдът приеме, че тежестта на доказване на законността на имуществото е за ответника, то следвайки нашите правила за доказване, защото законодателят не е предвидил нищо различно, ответникът би следвало да докаже това пълно, т. е. напълно да убеди съда, че е придобил имуществото законно (стандарт близък до „извън разумно съмнение“). Аndrew Dornbierer обаче, не е установил за ответника да е бил предвиден такъв тежък стандарт на доказване в нито една от страните, които е изследвал. Българският законодател не би стигнал до тази абсурдна крайност, без да предвиди съответни гаранции за защита на ответника, каквито са били предвидени в страните, прилагащи втория и третия модел (за предвидените гаранция вж. Dornbierer, Illicit Enrichment. Стр. 70-71). Затова съдът приема, че тежестта е за Комисията да докаже, че ответникът е придобил незаконно имуществото, за което Комисията е установила несъответствие[19].

 

[45] Възможно ли е пълното доказване от Комисията, че ответникът е придобил имуществото незаконно, да бъде смекчено при наличието на определени факти. Съдът приема, че по принцип това би било възможно (например, ако: източниците на законни доходи на ответника са точно определени, каквото са тези на съдии, прокурори и др.; доказаното несъответствие е изключително голямо – напр. един милиард лева). Дори за тези случаи обаче, законодателят чрез изрична норма следва да е овластил съдилищата да извършват подобна преценка. В действащия Закон за отнемане на имуществото такава норма няма.

 

[46] За законодателя са съществували, а и съществуват, и други подходи:

- да оправомощи Комисията с много сериозни разследващи функции;

- с изрично правило да предвиди по-лек стандарт на доказване за Комисията;

- с изрично правило и при определени условия, доказани от Комисията, да прехвърли на ответника тежестта на доказване за законността на притежаваното имущество, като предвиди по-лек стандарт на доказване. Законодателят е този обаче, който следва да прецени как да подходи, а не съдилищата, като отчита поне: целта, която си поставя; средствата за ефективното ѝ постигане; защитата на основните права на гражданите.

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1.            Обстоятелства, които съдът установява

 

1.1. Доходи, задължения и придобито имущество от ответника към началото на проверка

 

[47] Към 20.02.2008 г. Г.А. е притежавал:

- 100,00 дружествени дяла от капитала на „Б.К.“ ЕООД, всеки с номинална стойност от 50,00 лева или общо за 5 000,00 лева (учредителния акт, том I, л. 147-149);

- 1,16 лева по сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД (ДСК), която е била открита на 06.04.2006 г. (писмото, том III, л. 100; извлечението, том III, л. 101-103);

- задължение по договор за кредит от 11.04.2006 г. с ДСК за 7 000,00 лева, който не е бил обслужван (писмото, том III, л. 100; извлечението, том III, л. 106);

- задължение по договор за кредит от 2006 г. с „БНП П.Ф.“ ЕАД за 2 000,00 лева, който не е бил обслужван (писмото, том II, л. 401-403).

 

1.2.     Доходи и придобито имущество от ответника през периода на проверката

 

1.2.1. Oт 20.02.2008 г. до 31.12.2008 г.

 

[48] На 01.04.2008 г. Г.А. е придобил лек автомобил „ПОРШЕ КАЙЕН“ и в същия ден го е продал на „П.А.Л.Б.“ ЕАД автомобил „Порше Кайен“ за 65 000,00 лева (договорите, том I, л. 299-302; справките, том I, л. 271-272). Липсват доказателства Г.А. да е заплатил цена за придобиването на автомобила. Затова съдът приема, че Г.А. не е заплатил цена.

 

[49] На 25.06.2008 г. Г. Атанaсов е учредил „Ж.Р.И.“ ЕООД (Ж.) (впоследствие дружеството е било с фирма „В.К.“ ЕООД). Той е внесъл 5 000,00 лева капитал на Ж., разпределени в 50 дяла по 100,00 лева (учредителния акт, том I, л. 167; удостоверението, том I, л. 168).

 

[50] За периода 01.04.2008 г.-30.09.2008 г. БИЛД е дължал на НАП: 3 453 914,00 лева ДДС и 715 854,17 лева законна лихва (ревизионните актове, том I, л. 437-442 и л. 466-488). Не се спори, че ревизионният акт е влязъл в сила. За 2008 г. БИЛД е имал 1 000,00 лева счетоводна загуба (баланса, том II, л. 50-53; декларацията, том II, л. 67-72). За 2008 г. Ж. не е имал счетоводна печалба (баланса, том II, л. 121-124).

 

[51] Не се спори, че за 2008 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той не е имал и осигурителен доход (справката от НОИ, том IV, л. 67). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 3 176,64 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111).[20]

 

1.2.2.                     От 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.

 

[52] За 2009 г. Ж. (В.) е дължал на НАП 2 254 691,15 лева ДДС (ревизионния акт, том II, л. 134-152). Не се спори, че е влязъл в сила ревизионният акт, с което е било установено това задължение.

 

[53] За 2009 г. БИЛД е имал 55 000,00 лева счетоводна печалба и 61 176,00 лева данъчна печалба (баланса, том II, л. 41-44- декларацията, том II, л. 82-87). За 2009 г. Ж. е имал 294 597,76 лева счетоводна печалба (декларацията, том II, л. 125-133; баланса, том II, л. 112-115).

 

[54] Не се спори, че за 2009 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той не е имал и осигурителен доход (справката от НОИ, том IV, л. 67). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 3 733,00 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[21].

 

1.2.3.                     От 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.

 

[55] На 08.03.2010 г. Г.А. е учредил „И.Г.“ ЕООД (И.), като е внесъл в капитала му 5 000,00 лева, разпределени в 50,00 дяла (договор, том 1, л. 243-245). На следващия ден, 09.03.2010 г. Г.А. е продал на П.П.:

- всичките си 50,00 дяла от капитала на Ж. за 5 000,00 лева;

- всичките си 50,00 дяла от капитала на И. за 5 000,00 лева (договорите, том I, л. 169 и л. 247). Така общо от двете продажби той е получил 10 000,00 лева.

 

[56] За периода 31.07.2009 г.-31.01.2010 г. БИЛД е дължал на НАП 3 159,42 лева ДДС (ревизионния акт, том I, л. 414-422). Не се спори, че ревизионният акт е влязъл в сила. За 2010 г. БИЛД е имал 1 000,00 лева счетоводна печалба и 1 117,00 лева данъчна печалба (баланса, том II, л. 32-35; декларацията, том II, л. 91-95).

 

[57] За януари 2010 г. Ж. (В.) е дължал на НАП 1 751 159,00 лева ДДС (ревизионния акт, том II, л. 134-152). Не се спори, че е влязъл в сила ревизионният акт, с което е било установено това задължение.

 

[58] Г.А. е имал осигурителен доход от 1 050,00 лева за август 2010 г. и 2 000,00 лева за септември 2010 г. или общо 3 050,00 лева, а нетен доход 2 412,86 лева (справката от НОИ, том IV, л. 67; заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 3 910,00 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111). Следователно през 2010 г. собствеността на дяловете на Г.А. от Ж. е била преобразувана в пари – 5 000,00 лева; той е учредил И. с капитал 5 000,00 лева, след което е продал дяловете си от него за 5 000,00 лева. Така негови дялове за 5 000,00 лева са се преобразували в пари за 5 000,00 лева след това в дялове за 5 000,00 лева и отново в пари за 5 000,00 лева[22].

 

1.2.4.                     От 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.

 

[59] На 09.02.2011 г. Г.А. е закупил от И.Д.500,00 дружествени дяла от „С.“ ЕООД за 5 000,00 лева (договора, т. I, л. 155-156). На 08.06.2011 г. Г.А. е закупил от Б.А. всичките 500,00 дяла от капитала на „Д.****“ ЕООД (Д.) за 5 000,00 лева (договора, том I, л. 200-201; договорите, том I, л. 192-199).

 

[60] На 06.06.2011 г. Г.К.е продал на Г.А. 10 дяла от капитала на „ГКиБС“ ЕООД (ГКиБС) за 50,00 лева. (договора, том I, л. 180). През 2011 г. БИЛД не е извършвал дейност (декларацията, том II, л. 104-105).

 

[61] Не се спори, че за 2011 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той е имал осигурителен доход от 2 000,00 лева на месец от януари до юни включително или общо 12 000,00 лева, а нетен доход от 9 406,80 лева (справката от НОИ, том IV, л. 67; заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 4 224,00 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[23].

 

1.2.5.                     От 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.

 

[62] Не се спори, че за 2012 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той не е имал и осигурителен доход (справката от НОИ, том IV, л. 67). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 4 971,00 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[24] (- 4 971,00 лева).

 

1.2.6.                     От 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.

 

[63] На 28.03.2013 г. съветът на директорите на „К.С.БГ“ ЕАД (СТРОИТЕЛСТВО) е взел решение акционера З.К.да прехвърли на Г.А. 200 000,00 акции на приносител всяка с номинална стойност от един лев и да впише Г.А. като едноличен собственик на капитала на дружеството (констативния протокол, том I, л. 215). В Търговския регистър е било вписано прехвърлянето от З.К.на Г.А. на акциите на СТРОИТЕЛСТВО (извлечението, том I, л. 207-211). Липсват доказателства Г.А. да е заплатил цена за придобиването на акциите. Затова съдът приема, че той не е заплатил такава.

 

[64] За 2013 г. ГКиБС е имал 900,00 лева счетоводна печалба (декларацията, том II, л. 194-199, 189-193). Не се спори, че за 2013 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той е имал 530,00 лева осигурителен доход за септември 2013 г. и нетен доход 415,47 лева (справката от НОИ, том IV, л. 68; заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 5 583,00 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[25].

 

1.2.7.                     От 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

 

[65] На 24.04.2014 г. Г.А. е закупил от Е.З.за два лева всичките два дяла от „М.К.“ ЕООД (М.) (договора, том I, л. 224). За периода 01.03.2014 г.-31.03.2014 г. М. е дължал на НАП 16 768,00 лева ДДС (ревизионния акт, том II, л. 231-238). Не се спори, че е влязъл в сила ревизионният акт, с който задължението е било установено.

 

[66] През 2014 г. М. е имал 12 000,00 лева счетоводна загуба (баланса, том I, л. 402-406; отчета за приходи и разходи, том I, л. 407-411). През 2014 г. БИЛД не е имал печалба (отчета за приходи и разходи, том II, л. 23-30). За 2014 г. БИЛД е имал 130 000,00 лева загуба (декларацията, том II, л. 59-66). За 2014 г. ГКиБС е имал 900,00 лева счетоводна печалба (декларацията, том II, л. 189-193).

 

[67] Не се спори, че за 2014 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той е имал осигурителен доход от: 182,82 лева за януари; по 800,00 лева на месец от февруари до август включително или общо за 5 782,82 лева (182,82+(7х800,00)) (справката от НОИ, том IV, л. 68; справката за трудовите договори, том IV, л. 70). Нетният му доход е бил 4 532,37 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111).

 

[68] През 2014 г. Г.А. е внесъл на каса 3 125,00 лева по своя сметка в „ПИБ“ АД с IBAN *** (писмото, том III, л. 254; извлечението, том III, л. 255-256). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 5 522,00 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[26].

 

1.2.8. От 01.01.2015 г. до 01.10.2015 г.

 

[69] Не се спори, че за 2015 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той не е имал и осигурителен доход (справката от НОИ, том IV, л. 67; справката за трудовите договори, том IV, л. 70). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 5 840,00 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[27].

 

1.2.8. От 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.

 

[70] Не се спори, че за 2016 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той е имал осигурителен доход по 800,00 лева на месец от януари до декември или общо 9 600,00 лева (12х800,00), а нетният му доход е бил 7 525,44 лева (справката от НОИ, том IV, л. 67; справката за трудовите договори, том IV, л. 70; заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 5 891,00 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[28].

 

1.2.9. От 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.

 

[71] Не се спори, че за 2017 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той е имал осигурителен доход от: по 804,80 лева от януари до август включително; 593,01 лева за септември; 1 727,27 лева за октомври; по 2 600,00 лева за ноември и декември от един работодател и 87,27 лева за ноември и 640,00 лева за декември от друг работодател. Общо за 2017 г. осигурителният му доход е бил 14 685,95 лева (8х804,80+1 727,27+(2х2 600,00)+87,27+640,00) (справката от НОИ, том IV, л. 67-69; справката за трудовите договори, том IV, л. 70). Нетният му доход е бил 11 454,16 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 6 366,00 лева (пак там). За задгранични пътувания през 2017 г. той е имал 68,45 лева разходи (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[29].

 

1.2.10. От 01.01.2018 г. до 20.02.2018 г.

 

[72] Не се спори, че за 2018 г. Г.А. не е подавал годишна данъчна декларация за доходи на физически лица. Той е имал осигурителен доход от 2 600,00 лева за месеците януари и февруари от един работодател и по 665,00 лева на месец за двата месеца от друг работодател. Общо осигурителният му доход е бил 6 530,00 лева (2х(2 600,00+665)), а нетният е бил 5 072,42 лева (справката от НОИ, том IV, л. 67 и л. 69; справката за трудовите договори, том IV, л. 70). Разходите за издръжка на Г.А. за тази година са били 949,86 лева (заключението на вещото лице Х., том IV, л. 97-111)[30].

 

[73] Не се спори, че през проверявания период дружествата, от чиито капитал Г.А. е притежавал собственост, са имали сметки, но те са били използвани само за търговската им дейност.

 

1.3. Относно започването на проверката

 

[74] На 15.12.2017 г. прокурор от Специализираната прокуратура е внесъл в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу Г.А. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, връзка с чл. 2 от НК. На 22.01.2018 г. прокуратурата е уведомила Комисията за образуваното наказателно производство (обвинителния акт и писмото, том I, л. 56-140). На 20.02.2018 г. Комисията е започнала проверка срещу Г.А. (протокола, том I, л. 54).

 

1.4. Относно разноските

 

[75] Комисията е заплатила: 75,00 лева държавна такса за публикация в Държавен вестник; 5 892,52 лева за особен представител; 650,00 лева за вещи лица (том IV, л. 19, 39, 84, 92).

 

2.            Спорни обстоятелства

 

[76] Спорно по делото е било дали Г.А. е придобил автомобила „ПОРШЕ КАЙЕН“ по договор за лизинг с „Р.А.Л.Б.“ ЕООД (Р.), след като лизинговите вноски са били изплатени от трето лице. Съдът не приема, че това е станало, защото в отговор на писмо от Комисията, Р.е отговорил, че не е имал договор за лизинг с Г.А. (писмото, том II, л. 354).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

1.              По иска по чл. 153 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г.

 

[77] Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г., Комисията предявява пред окръжния съд иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Незаконно е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник (чл. 5, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г.). Имущество от незаконен източник е това, което е придобито вследствие на извършено правонарушение (по-горе пар. 10-46).

 

[78] За да постанови съдът отнемане на имуществото, Комисията следва да докаже:

1. че е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника;

2. имуществото, за което е налице значително несъответствие е било придобито вследствие на извършено правонарушение (по-горе пар. по-горе пар. 10-46).

 

[79] Несъответствието е значително, когато то надвишава 150 000,00 лева за целия проверяван период (т. 3 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.). Нетен е доходът, който се получава от разликата между приходите или източниците на финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му (т. 8 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.).

 

[80] Доходи, приходи и източници на финансиране са:

- възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение;

- доходи от извършени услуги с личен труд;

- доходи от упражняване на свободни професии;

- чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви;

- други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник;

- доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно;

- други доходи от лотарийни и спортни залагания;

- лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения;

- приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник;

- от застраховка;

- от съдебни дела;

- отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица (т. 2 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.).

 

[81] Съдът не установява наличието на значително несъответствие. Това е така, защото не е отрицателна, а е положителна стойността, която съдът получава, като от приходите на Г.А. извади разходите и ги съпостави със стойността на придобитото имущество. Тази стойност е 41 959,57 лева и е сборът на крайните суми в бележки под линия от 20 до 30 включително[31]. Съдът не включва в разходите на Г.А. 65 000,00 лева за придобиване на автомобила „ПОРШЕ КАЙЕН“ и 200 000,00 лева за придобиване на 200 000,00 акции на приносите от СТРОИТЕЛСТВО, защото съдът не установи Г.А. да е заплатил цена за придобиването на това имущество, т. е. той не е извършил разход.

 

[82] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.              По разноските

 

[83] Г.А. не е направил разноски. Затова такива не му се дължат. Ето защо съдът

 

Р Е Ш И:

 

[84] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Г.Д.А.. Предмет на иска е имуществото, описано в пар. 5 (пет) по-горе. Параграф 5 е неразделна част от настоящия диспозитив на решението. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е с адрес в гр. София, бул. „*******. Г.А. е с адрес ***.

 

[85] Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: