№ 700
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603289 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Предмет на въззивна проверка по гл. ХХI от НПК е оспорената с протест на Софийската
районна прокуратура (СРП) Присъда от 10.03.2022 г. по н.о.х.д. № 15534/20 г. на СРС (НО,
136 с-В), с която подс. Д. П. Д. е бил оправдан по обвинение за престъпление по чл.290,ал.1
НК, а именно че: На 10.03.2016г., в гр. София, Административен съд – София-град,второ
отделение, пред съд – Председателя на 30 състав в публично съдебно заседание по
административно дело № 12242/2015г., като свидетел устно,съзнателно потвърдил неистина,
а именно: заявил, че като управител на „П.К.“ЕООД не е заявявал площи за подпомагане и
не е подавал заявление пред ДФ“З.“ за кампания 2014г., а в действителност подал пред Е.Т.
К. – служител в ОСЗ /Общинска служба З./ - гр.Созопол, Заявление за входяща регистрация
от 10.05.2014г. и Заявление за подпомагане от 12.05.2014г.
Протестът, поддържан от представителя на СГП в откритото заседание пред втората
инстанция, е с искане по чл. 336, ал.1, т.2 НПК, основано на несъгласие с направения от СРС
анализ на доказателствата и базираните на него правни изводи, довели до постановяване на
оправдателна присъда, докато според СРП повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.290,ал.1 НК на Д. било доказано „по несъмнен и категоричен начин“. Представителят на
СГП настоява, че в случая е налице хипотезата на чл.9,ал.2 НК.
Защитникът адв. К. моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна, към
което се присъединява и подс. Д..
1
СГС намери, че следва да потвърди оспорената с протеста присъда, като мотивите за това са
следните:
Пред Административен съд - София град било образувано дело № 12242/2015г. по жалба на
„К. ПРО”ЕООД, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г. с изх.№
02-220-2600/3601 от 27.09.2015г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд”З.”в
частта, с която се отказва финансово подпомагане на „К. ПРО”ЕООД.
По делото, като свидетел показания дал на 10.03.2016г. подсъдимият Д. Д..
Видно от дадените от последния обяснения, когато бил призован да се яви в АССГ в
качеството на свидетел по дело № 12242/2015г. на 10.03.2016г., тъй като бил пълномощник
през 2014г. на «К. ПРО»ЕООД и «С.»ЕООД, Д. се подготвил със справка относно
заявяването на земеделските земи за обработване от тези две фирми, но не извършил
проверка относно заявявания и очертавания на земеделските земи, обработвани от фирмата
на която към 2014г.бил управител -„П.К.” ЕООД.
По време на даване на показания като свидетел по дело № 12242/2015г., по описа на АССГ,
на 10.03.2016г., Д. е посочил подробни данни относно страната по делото - „К. ПРО”ЕООД,
като съдът е отбелязал в протокола”свидетелят си послужи с бележки, които си е направил,
преди заседанието”.Като в показанията си е дал отговор и ”Аз съм бил пълномощник и съм
подал заявлението от страна на „К. ПРО”ЕООД за 2014г.Към момента съм управител на
„П.К.” ЕООД и не съм подавал заявление за кампания 2014г., не съм очертавал земи на
„П.К.”ЕООД през 2014г.”
Делото приключило с решение, с отхвърлителен по отношение на жалбата диспозитив. В
мотивите към решението се сочи, че по отношение на разпитания като свидетел Д. е
установено разминаване между твърдените обстоятелства, че не е подавал искане за
подпомагане за 2014г. от името на „П.К.”ЕООД и представените от Държавен фонд”З.”
доказателства, а именно: Заявлението за входяща регистрация от 2014г.и Заявлението за
първоначална регистрация за подпомагане от 12.05.2014г. били подадени от управителя Д.
П. Д. пред Е.Т. К., служител в ОСЗ- Созопол, а окончателното Заявление за подпомагане от
09.06.2014г., било подадено от пълномощника на подсъдимия Д. - свидетелят Б.Х.Ш. - пред
М.П.Г., служител в ОСЗ- Панчарево.
Продължението е, че в мотивите си към решението АССГ заявява: ”В този смисъл, съдът
намира, че следва да сезира Прокуратурата на Република България за наличето на данни за
извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК”.
Горната фактическа обстановка е приета, като установена по делото от
първоинстанционтния съд, като съдът подробно е посочил и анализирал подкрепящите я
доказателства, а именно: Показанията на свидетелката Е. К. и дадените в досъдебното
производство показания от свидетеля Б.Ш., както и обясненията на подс. Д.. Всички те
правилно са кредитирани от първата инстанция, като „ясни, обективни, безпристрастни и
непротиворечиви“, както и „непротиворечащи с останалия доказателствен материал по
2
делото“,правилно и подробно са посочени и писмените доказателства по делото, довели
първата инстанция до правилно установяване и приемане на фактическата обстановка по
делото.
Първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е направил и правните си изводи.
Правилно е приел, че „от обективна и субективна страна подсъдимият Д. П. Д. не е
осъществил състава на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК“.
Това е така, защото:
Непосредствен обект на престъплението по чл.290 ал.1 от НК са обществените отношения,
гарантиращи законосъобразното и нормално осъществяване на правораздавателната
дейност.При депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен
орган на власт, решаващ даден правен спор или имащ правомощия във връзка с
реализирането на наказателната или административно-наказателната отговорност,
съществува опасност да не се разкрие обективната истина по конкретното дело, вследствие
което да не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност –
законосъобразно и справедливо разрешаване на правни спорове или законосъобразно и
справедливо осъществяване на наказателната или административно-наказателната
отговорност.
Субектът на престъплението по чл.290 ал.1 от НК е особен - може да е само лице, призовано
по конкретно дело,за да изложи пред съд или друг надлежен орган на власт, своите
възприятия за определени факти от значение за предмета на конкретното дело.
Следователно, за да е съставомерно за престъпление по чл.290,ал.1 НК, при деянието, деецът
съзнателно следва да е потвърдил неистина или да е затаил истина за факти и обстоятелства,
които са включени в предмета на доказване по конкретното производство и имат значение
за правилното решаване на конкретното дело, защото само тогава би могло да се попречи на
правилното и обективно правораздаване. И обратно - когато едно лице свидетелства за
факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по конкретното дело и
нямат значение за правилното му решаване, то с действията си, лицето не осъществява
състава на престъплението „лъжесвидетелстване“.
В конкретния случай, предмета на доказване в производството по делото пред АССГ, по
което подс. Д. е свидетелствал, са били обстоятелствата дали са излизали част от заявените
площи извън допустимия за подпомагане слой, влязъл ли е в сила като необжалван, обхвата
на слоя на заявените и обработени от жалбоподателя „К. ПРО“ЕООД площи, правилно ли,
от страна на Държавен фонд»З.» са били съобразени направените административни
проверки по застъпването на площите и обхвата на допустимия слой, с оглед на което е
съставен оспорения акт - уведомително писмо. Т.е. обстоятелството, дали подс.Д. е заявявал
или не е, като управител на „П.К.” ЕООД - площи за подпомагане и дали е подавал
заявление или не е подавал такова пред ДФ”З.” относно „П.К.“ЕООД за кампания 2014г. е
извън предмета на доказване в производството по дело № 12242/2015г., по описа на АССГ.
Подсъдимият Д., в качеството си на свидетел по горецитираното дело на АССГ, с
3
твърдението си: ”Аз съм бил пълномощник и съм подал заявлението от страна на „К.
ПРО”ЕООД за 2014г.Към момента съм управител на „П.К.” ЕООД и не съм подавал
заявление за кампания 2014г., не съм очертавал земи на „П.К.”ЕООД през 2014г.”, е
възпроизвел факти извън предмета на доказване по дело № 12242/2015г.по описа на АССГ и
включително и на това основание следва да се приеме, че деянието му не е съставомерно по
чл. 290, ал. 1 НК.
Ето защо инкриминираните на подсъдимия Д. действия, следва да се приемат като
несъставомерни - той е свидетелствал за факти, извън предмета на доказване.
Подаденият срещу нея протест е неоснователен, което закономерно налага
потвърждаването й. Ето защо, на основание чл. 338 НПК, Софийският градски съд,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.11.2020 г. по н.о.х.д. № 5665/19 г., по описа на СРС (НО,
4
108 състав).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5