№ 857
гр. Плевен, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА АЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430106229 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвди следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен,“Източна индустриална зона” 128, представлявано от
***, чрез *** против В. П. В., ЕГН **********, Адрес: ***, в която се твърди
следното : дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело № 20224430103296/2022 г. по описа на Районен съд
- Плевен е издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, с дадени указания към заявителя, инициирали настоящото
исково производство за установяване съществуването на вземане към В. П. В.
за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неин топлоснабден
имот - апартамент, находящ се на адрес: ***, аб. № 28845.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
1
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Задължението на ответната страна е формирано, както следва : сума за
отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 108,39 лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите
посочени в петитума на исковата молба в размер на 691,78 лв.; Сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия
период от време, в размер на 110,77 лв.; Сума за битово горещо
2
водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в
размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от
19,65 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението;
Корекции - 0,00 лв.
Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната
страна, както следва: 0 бр. водомери; 1 бр. уред и щранг-лира в баня.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е
погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на В. П. В., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи
на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в
имота, *** в размер от: главница - 930,59 лв. за периода 01.02.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно с мораторна лихва - 53,86 лв. - за периода 02.04.2021 г. до
07.06.2022 г.; законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
20224430103296/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски, вкл. разноски в заповедното производство.
Представените доказателства следва да се пиремат, а исканията в тази
връзка – да се уважат.
В срок е депозиран писмен отговор от особения представител, назначен
на ответната страна – адв.П.А., в който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен. Навежда подробни доводи и твърди, че понастоящем няма
доказателства за това към процесния период от време ответницата да е
собственик на топлоснабдения имот. В качеството си на особен представител
оспорва дължимостта и размера на процесиите суми - главница и лихви.
Оспорва качеството «потребител на топлинна енергия» по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката за ответницата през процесния период. От
приложените към исковата молба писмени доказателства - нотариален акт
№29, том VII, рег.№7994, д.№ 1005/2008 г. на н. Ж.М., е видно че на
12.12.2008 г. ответницата е закупила процесния имот, въпреки че в
нотариалния акт блокът е обозначен като №113, буква «а», след което на
29.07.2009 г. същата е подала Заявление до ищцовото дружество за откриване
на партида /абонатен №28845/. Счита, че тези доказателства са доста
3
отдалечени във времето от исковия период, поради което не може да се
направи безспорен извод, че през процесния период именно ответницата е
собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Въпреки че фактическото
обитаване е ирелевантно, възможно е ответницата да се е разпоредила с имота
и през исковия период потребител на топлинна енергия да е друго лице -
приобретател.
Излага, че всеки потребител дължи заплащане на реално потребената
топлинна енергия, отчетена от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, съответна част от стойността
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, като се калкулира
и сума за отопление без ИРУ, както и сума за БГВ/в случая липсва ползване
на битово горещо водоснабдяване/. От приложената таблица - извлечение по
пера, изготвена от ищцовото дружество, е видно, че фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия е „Техем сървисис” ЕООД, както и че в
процесния имот има ЕДИН измервателен уред, като исковата сума се е
формирала от сума за отопление с ИРУ, сума за отопление без ИРУ - в баня с
щранг лира, сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация за действителен
обем от 105.72 куб.м, а също и суми за услугата дялово разпределение.
Оспорва верността на представените писмени доказателства - Справка-
извлечение по пера, Препис - извлечение от сметка за задълженията за
консумираната топлинна енергия и фактури, издавани помесечно през
процесния период. Това са частни свидетелстващи документи, съставени
едностранно от ищеца, който носи доказателствена тежест за установяване на
закрепените в тях обстоятелства.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от *** , който поддържа
исковата молба и навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответницата се представлява от адв.П.А. - назначена за особен
представител, която изразява становище, че решението на съда следва да се
осонве на доказателствата по делото. Заявява, че като особен представител,
няма връзка с ответницата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.
4
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 3296/2022год.
по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по
реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово
разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени по-горе в
настоящия съдебен акт. От приетите доказателства по делото – л.20 и сл. от
делото се установява, че процесният топлоснабден недвижим имот е
собственост на ответницата в процеса – нотариален акт за собстевност от
12.12.2008год. Представено е доказателство – заявление на ответниц;ата от
29.07.2009год./ л.19 от делото/, с което е направила искане до ищеца за
откриване на партида за плащане на отопление и топла вода, т.к. е придобила
процесния топлоснабден имот на 12.12.2008год. Като доказателство оп
делото е приет Договор №65 от 21.10.2011год., сключен между Етажна
собственост на адрес *** със ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД - София относнно
доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение. От приетото и
неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. по съдебно-счетоводната
експретиза /л.71 и сл. от делото/ се установява, че размерът на дължимата
главница и лихва е претендираният-размерът на лихвата е изчислен в по-
висок размер, но претенцията на ищеца обхваща по-малка по размер сума.
Топлоснабденият имот е с аб. №28845. От приетото заключение по съдебно-
техническата експертиза, изготвено от ВЛ Й.Й./л.76 и сл. от делото/ се
установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До
процесния имот се доставя ТЕ, т.к. абонатната станция работила през времето
на процесния период. Извършеното дялово разпределение е напревно
съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост,
Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от
06.04.2007год. В имота има монтирана щранг-лира. Разпределението на ТЕ за
процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката. При изготвянето на индивидуалните
сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за
разпределение на ТЕ. Начиселните суми, отразени коректно в индивиуалния
мейлинг за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредба за
топлоснабдяването от 06.04.2007год. Отчитането на общата ТЕ в АС става
5
чрез топломер, който епреминал изискващите се държавни проверки.
Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на поризводителя.
Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани. В о.с.з.
Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е по делото
фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им
във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца
ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква
въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1
от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява
по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят
на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане
и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на
чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
6
топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от
ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост, съобразно чл.140 ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в
ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема
и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1,
т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По силата на чл.31
ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответницата по
делото има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. Плевен, както и на потребител на ТЕ за
процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
7
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца до имота на ответника.
С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение разноските : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство в пълен размер – общо 835лв., включващи
разноски за юрисконсулт в минимален размер -100лв., хонорар на особения
представител, д.такси и депозит за вещи лица. Следва да се присъдят
разноски в цялост за заповедното производство – общо 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че В. П. В., ЕГН
**********, Адрес: ***, представлявана по делото от особен представител –
адв.П.А. от ПлАК, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК ***, представлявано от *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.„Източна индустриална зона”, №128, сумите, както следва :
главница – 930,59лв. за периода 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., мораторна
лихва - 53,86 лв. за периода 02.04.2021 г. до 07.06.2022 г.; законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявление – 14.06.2022год., до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3296/2022 г. по описа на
Районен съд - гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В. П. В., ЕГН **********,
Адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК ***, представлявано от *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”, №128, сумата от 835лв.,
представляваща направени по исковото производство разноски и 75,00лв. -
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №3094/2021год.
по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9