РЕШЕНИЕ
№ 1279
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330207653 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-6207-000806 от
13.10.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, упълномощен с
МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. и МЗ № 8121з-825/19.07.2019г на МВР с
което на П. П. П. ЕГН:********** с адрес с. Т., обл.П., ул. Т. Г. № ... на
основание чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания:
ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение по чл.104А от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки на водача; на
основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в
размер на 250 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като
неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява. Не се
явява и пълномощникът адв. Т., редовно призован. С писмена молба, желае
да се даде ход на делото. От пълномощника са постъпили писмени бележки,
по същество, с искане за отмяна на НП. Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган – Началник РУ Труд при ОД на
МВР, редовно призован, не изпраща представител, оспорва в писмено
становище, подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 30.09.2021 г., около 19.00 часа в с. Труд на улица Мусала срещу №
2А като водач на л.а. БМВ 520 И с рег. № ..., чужда собственост П. П. П.
извършва следните нарушения: водачът използва мобилен телефон по време
на движение без устройство „свободни ръце“. Автомобилът е с неизправно
шумозаглушително устройство, от което липсват части и детайли за
заглушаване на звука.
Констатираните нарушения са били квалифицирани от актосъставителя
Й. П. П. по чл.104А и чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.
Актът с бланков № 234075/30.09.2021г. бил подписан с възражения, но
такива не са постъпили по реда на чл.44 от ЗАНН.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П. заявява, че той е
съставил акта и че поддържа същия. В допълнение сочи, че на 30.09.21г около
19.00 часа в село Труд, на ул. Мусала на края на дневната работна смяна,
автомобилът бил спрян, чрез използване на светлинен и звуков сигнал от
органите на Полицията, тъй като чули, че при движение е доста шумен.
Водачът отбил в дясно като през това време е разговарял по телефона.
Констатирали нарушението, което било за неизправно шумозаглушително
устройство, отзад на автомобила липсвало цялото задно гърне. Тръбата от
двигателя минавала отдолу под автомобила и би следвало да има в задната
част на автомобила шумозаглушително устройство, което изцяло липсвало.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и
съответстващи с другите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водачите на моторно
превозно средство да използват мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
От показанията на свидетеля П. безспорно се установява, че по време на
управление на моторното превозно средство жалбоподателят е използвал
мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването му без
участието на ръцете, в нарушение на нормата на чл.104а от ЗДвП, поради
което правилно е бил санкциониран от наказващия орган по реда на чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба наказва се с глоба 50 лева
водач, който използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му. Наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено
в тази му част.
2
Съдът счита, че следва да потвърди изцяло обжалваното НП за
нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Описаната в акта и НП фактическа
обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства
Жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна
съставя на вмененото му нарушение, тъй като на 30.09.21г е управлявал
процесното МПС със значителна техническа неизправност, която води до
увеличение на шума при движение – липсват детайли и части за заглушаване
на звука от шумозаглушителното устройство, на практика, управлява МПС
без шумозаглушител - техническо неизправно. Липсата на шумозаглушител
обуславя извода, че нивото на шума не е съответствало на предписаните
нормативни стойности и с оглед нормата на чл.10 ал.1 т.10 б.“б“
от ППЗДвП дава основание да се приеме, че управлявания от П. автомобил е
бил технически неизправен. В случая приложимата санкционна разпоредба за
нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, с оглед променената нормативна
уредба се съдържа в чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП и правилно е приложена от
административно наказващия орган.
Възраженията в жалбата до съда са неоснователни. От показанията на
разпитания св. П., очевидец на нарушението се установява, че управляваният
от жалбоподателя автомобил е издавал необичайно силен шум. Този факт е
несъмнена индикация за наличие на повреда в шумозаглушителното
устройство на МПС-то, което обосновава и извода за наличие на
неизправност. Следва да се вземе предвид, че звукът, който е издавал
автомобилът е бил достатъчно силен, за да мотивира актосъставителя да го
спре, с оглед констатиране на нарушение и това е било причината, поради
която св. П. е преценил да спре водача, чувайки шума от лекия автомобил,
още докато МПС се движело в по ул. Мусала. В тази връзка, следва да се
посочи, че няма как да се очаква от автоконтрольорите да разполагат със
съответни инструменти и апаратура, както и да извършват технически
прегледи на улицата, макар лично да е възприето от св.П., че липсват части от
гърнето в задната част на МПС. Тази лично възприета констатация за липса
на части и детайли от шумозаглушителното устройство е достатъчна да се
прецени ,че управляваното от жалбоподателя МПС е имало техническа
неизправност, какъвто категоричен извод, съдът прави от показанията на
свидетеля.
Съдът, счита, че правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя на основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП, като му е наложена
глоба в размер на 200 лв., в качеството му на водач на МПС със значителна
неизправност на автомобила – неизправно шумоизолиращо техническо
устройство, което е причинявало силен шум, поради което НП следва да се
потвърди и за цитираното нарушение като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-6207-000806 от
13.10.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, упълномощен с
МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. и МЗ № 8121з-825/19.07.2019г на МВР с
което на П. П. П. ЕГН:********** с адрес с. Т., обл.П., ул. Т. Г. № ... на
основание чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания:
ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение по чл.104А от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки на водача; на
основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в
размер на 250 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4