Решение по дело №2279/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 249
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20161100102279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

                       Р Е Ш Е Н  И  Е

                                                  гр.София,10.01.2020 г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

                   при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2279 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                  Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 535 ТЗ за установяване на паричното притезание, удостоверено в Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 24412/2015г. по описа на СРС,57 с/в, за сумата от 25 565,00 евро - представляваща част от главница, дължима по издаден на 28.03.2012г. Запис на заповед, ведно със законна лихва за периода от 05.05.2015 г. до изплащане на вземането, съставляващо вземане по записа, издаден  на 28.03.2012г.

                  С ИМ, ищецът извежда качеството си на кредитор по предявеното вземане от представения запис на заповед с издател - „В.Т.А. АД и  авалист – ответника и с настъпил падеж, на предявяване до 30.06.2013 г. Записът е предявен за плащане на 26.06.2013г., на издателя и на авалиста, които не са погасили задълженията по него в дадения срок. Твърди още, че записът на заповед е издаден в обезпечение на точното изпълнение на задълженията на издателя по договор кредит-овърдрафт по разплащателна сметка №849/2012 от 28.03.2012г., сключен между банката и „В.Т.А.” АД, чийто представител тогава е бил ответника. В т. 3.1.1 от договора за кредит е уговорено за обезпечаване на вземането на ищеца по кредита да бъде издаден запис на заповед с реквизити, които се припокриват с тези по процесния запис на заповед. Твърди, че в хода на изпълнителното дело срещу издателя на записа на заповед е осребрено цялото имущество, обезпечаващо задълженията по банковия кредит, което се е оказало недостатъчно за погасяването му. Претендира разноски и в настоящето производство.

                   Ответникът оспорва  твърденията в ИМ,  че  нотариалната покана и приложенията към нея са връчвани на него и издателя „В.Т.А.” АД и че процесиият запис на заповед е предявяван за плащане. Оспорва, че  този запис на заповед е издаден в обезпечение на договора за кредит от 28.03.2012 г., тъй като се различават реквизитите на предвидения за издаване запис по т. 3.1.1 от договора и процесния. Твърди, че записът на заповед е нищожен на основание чл. 486, ал.1 ТЗ, тъй като е уговорен падеж, който е недопустим. Счита фактическият състав по предявяване на процесния запис на заповед не е завършен, тъй като няма отбелязване върху записа, че е предявен за плащане. Твърди също, че задължението по договора за кредит е погасено, поради което не се дължи плащане по записа на заповед, както и че задължението по записа на заповед е погасено по давност преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

                   Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

                   Видно е от представените по делото доказателства, на 28.03.2012 г. „В.Т.А.“ АД издава в полза на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД запис на заповед със срок на предявяване до 30.06.2013 г. Записът на заповед е авалиран от Т.Н.Н.. На 28.03.2012 г. между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и „В.Т.А.“ АД е сключен договор за кредит-овърдрафт по разплащателна сметка №849/2012 от 28.03.2012 г. Главницата по договора за банков кредит е усвоена от кредитополучателя.

                   На 17.06.2013 г. с две отделни нотариални покани адресирани до издателя на записа на заповед и до авалиста ищецът е предявил на всеки от тях за плащане  процесния запис на заповед. На издателя и на авалиста са връчени нотариални покани на 26.06.29013 г. при реда и условията на чл.44 ГПК.

                   По заявление на ищеца против ответника е образувано ч.гр.дело № 24412/2015г по описа на СРС, 57 с/в, за издаване на заповед за изпълнение. Съдът  е издал заповед за изпълнение на парично задължение  на 03.06.2015 г. въз основа на документ по чл. 417, т. 9  ГПК - запис на заповед от 28.03.2012 г. Присъдена е сумата от 25 565,00 евро - представляваща част от главница, дължима по издаден на 28.03.2012 г. в град София от „В.Т.А.” АД, ЕИК ******в полза на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД запис на заповед ведно със законна лихва за периода от 05.05.2015 г. до изплащане на вземането с издаде изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК ответника е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

                   От приложения по делото запис на заповед от 28.03.2012 г., се установява, че „В.Т.А.” АД, ЕИК ******е поело задължението безусловно да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 3 005 000 евро, с падеж на предявяване, като записът на заповед може да бъде предявен и след една година от издаването му - до 30.06.2013 г. Задължението е авалирано от ответника.

                    В хода на изпълнителното дело образувано от ищеца срещу издателя на записа на заповед е осребрено цялото имущество, обезпечаващо задълженията по банковия кредит, което се е оказало недостатъчно за погасяването му. Видно от представеното Удостоверение изх. № 22139/22.12.216 г., издадено от ЧСИ Б., непогасеният остатък по каузалното правоотношение е в размер на 1 329 266.58 лева.

                    При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

                  Предявеният установителен  иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен.

                  Заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение е издадена на основание чл. 417, т. 9 ГПК и се основава на посочения по-горе запис на заповед. Безспорно е по делото, че ответника е авалирал този запис на заповед, с който се е задължил, заедно с издателя (авалат) на предявяване да плати сочената в него сума на ищеца. Последния е предявил записа за плащане на авалиста и авалата. По този начин ищецът се легитимира, като кредитор по ценната книга.

                  Записът на заповед е абстрактна сделка и поради това се подчинява на императивни изисквания за форма и съдържание. Приложения документ притежава реквизитите по чл.535 ТЗ и отговаря на формалните изисквания, които му придават значението на запис на заповед съгласно чл.536 ал.1 ТЗ. Поради това съдът приема, че представеният документ отговаря на същите и се явява редовен от външна страна.

                 Записът на заповед на предявяване е платим с предявяването му. Той трябва да се предяви за плащане в срок до една година от неговото издаване. Издателят може да определи по- къс или по- дълъг срок, джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване (чл. 487, ал. 1 ТЗ). Съгласно изричната разпоредба на чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Процесният запис на заповед е с падеж на предявяване. Предявяването за плащане е осъществено в определения от издателя на записа на заповед срок – и след една година от издаването му до 30.06.2013 г. С предявяването за плащане е определен падежа на задължението по менителничния ефект, т.е. вземането е станало изискуемо. В случая падежът на вземането е настъпил на 26.06.2013 г.Заявлението по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано производството по ч.гр.дело № 24412/2015г по описа на СРС, 57 с/в,е депозирано на 05.05.2015 г. поради което съдът намира,че не е изтекла  специалната погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ. Ето защо доводите на ответника за погасяване по давност на вземането по Запис на заповед  са неоснователни.

                   Ответникът не ангажира доказателства  относно възраженията, че не е завършен фактическия състав на предявяването на записа на заповед. Относно производството по чл. 193 ГПК  е представена заповед за командироване на ответника, издадена от „В.Т.А.” ЕООД, с която се цели оборване на твърдението, че ответника е отказал да получи двете процесни нотариални покани, но тя не съдържа всички задължителни реквизити съгласно Наредбата за командировките в страната.

                  С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

                 По разноските:

                 Ищецът  претендира присъждане на разноски (1 000 лв. ДТ и 2030.02 юриск.възнаграждение) в размер общо на 3030.03 лева по настоящето дело, По делото липсва документ  относно искания размер (2 030.02).Съдът съобразно  чл. 78 ал.8 ГПК и факта, че  в нито едно от с.з. по делото не е присъствал представител на ищеца определя  100 лв. юриск.възнаграждение, или общо  1 100 лева. Претендира и за направените разноски в ЗП (присъдените) – 2 015 лв, които следва да бъдат заплатени от ответника.                      

                 При тези мотиви, съдът

 

                                                    Р  Е   Ш   И :

 

                             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Н.Н., ЕГН **********,*** дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,на основание 422, ал.1 ГПК, сумата 25 565 евро, представляваща част от главница, дължима по издаден на 28.03.2012г. запис на заповед, ведно със законна лихва за периода от 05.05.2015 г. до изплащане на  вземане по запис на заповед, издаден на 28.03.2012г., за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 24412/2015г по описа на СРС, 57 състав.

                            ОСЪЖДА Т.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, сумата – 1 100 лева, разноски  и юриск.възнаграждение по делото и сумата – 2 015.02 лв. разноски направени в заповедното производство

                            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                           

 

 

СЪДИЯ: