Решение по дело №1813/2021 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение №119 /11.10.2021г. по АНД №1813/2021 г.
по описа на ПОС
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
С Постановление от 20.08.2021г. Окръжна прокуратура –Пловдив е
внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обв. В.
А.. Б.. с налагане на административно наказание по реда на чл.78А от НК, за
извършено от нея престъпление по чл.248а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,
че в периода от 25.07.2019г. до 26.07.2019г. в гр. Пловдив, в условията на
продължавано престъпление, за да получи общо два броя кредита с общ
размер на 958,99 лева, представила пред „Неткредит“ ООД гр. София и пред
„БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А. клон - България“ КЧТ гр. София,
неверни сведения в заявки за кредит подадени по интернет, като посочила
вместо своите лични данни, данните относно самоличността на Г.М.Щ. с ЕГН
**********, както следва:
На 25.07.2019 г., за да получи кредит в размер на 300.00 лева,
представила пред „Неткредит“ ООД гр. София неверни сведения в заявка за
кредит подадена по интернет, като посочила вместо своите лични данни,
данните относно самоличността на Г.М.Щ., с ЕГН **********;
На 26.07.2019 г., за да получи кредит в размер на 658,99 лева,
представила пред „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А. клон - България“
КЧТ гр. София неверни сведения в заявка за кредит подадена по интернет,
като посочила вместо своите лични данни, данните относно самоличността на
Г.М.Щ., с ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив намира, че направеното от обвиняемата признание на вината, се
подкрепя от събраните в досъдебната фаза доказателства, надлежно
приобщени по реда на НПК. В този смисъл се иска съдът да признае
обвиняемата Б. за виновна по повдигнатото й обвинение и след като приложи
разпоредбата на чл.78а от НК да я освободи от наказателна и да й наложи
административно наказание. Счита, че при определяне на административната
санкция следва да се отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като млада възраст, признание на вината и нейния социално-
битов статус, както и наличие на отегчаващи обстоятелства като трайно
престъпен умисъл за реализиране на две деяния, от които е причинена вреда в
размер на близо две минимални работни заплати.
Обвиняемата В.Б., редовно призована не се явява в съдебно
заседание. Не се явява и упълномощен от нея защитник.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема
1

за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата В. А.. Б.. е роден на 20.11.1999г. в гр.Пловдив, живее в
същия град, българка, българска гражданка е. Същата е с основно
образование и към инкриминираната дата не е осъждана, видно от
приложената справка за съдимост .
След като учила до средата на 11-ти клас, обв. В. А.. Б.. решила през
2017 г. да прекъсне образованието си. След това около седем месеца не
работила нищо. През лятото на 2019 г. същата живеела при баба си и дядо си
по бащина линия в кв.“С.“ на гр. Пловдив в близост до „***“. По това време
същата ползвала два мобилни номера към „Виваком“, съответно номер ***,
който бил с договор към мобилния оператор и номер ***, който бил на
предплатена СИМ карта. По същото време обв. Б. се запознала със свид.
Г.М.Щ. от гр. Пловдив, която тогава работила като барман в заведение в
кв.“***“ на гр. Пловдив – „***“. След запознанството си с Г., В. започнала
често да идва при нея на работното й място. Самата Г. не знаела другите
имена на В., но знаела, че тя била около 20 годишна, с много татуировки по
тялото и лицето, като на една от тях била изписана годината й на раждане.
Понеже не работила и била лишена от източници на доходи, обв.
В.Б. обмисляла варианти, как да се сдобие с пари. В един момент тя решила
да пробва да изтегли кредит на името на друго лице, като се представи за
него. Понеже към този момент свид. Г. Щ. била най-близо до нея, тя решила
да се сдобие с нейните лични данни, които да представи на някоя кредитна
институция, която сключва дистанционни договори без физическото
присъствие на лицето на място.
В изпълнение на намисленото, в средата на месец юли 2019 г., обв.
Б. под предлог, че иска да разгледа личната карта на новата си приятелка –
свидетелката Щ., решила да я поиска от нея, след което да я снима.
Използвайки молбата на свид. Щ. да наглежда бара в нейно отсъствие и
ангажираността на последната в заведението, обв. Б. поискала личната й
карта. След като свид. Щ. я дала и се отправила в друга част на заведението,
където не можела да я види, обв. Б. извадила мобилния си телефон и снимала
от двете страни личната карта върху бар-плота на заведението. Сдобивайки се
по този начин с личните данни на Щ., обв. Б. пристъпила към изпълнение на
втората част на намисленото, а именно контакта с кредитни институции.
На 25.07.2019 г. обв. Б. посетила сайта на „Неткредит“ ООД,
откъдето научила, че за да й бъде отпуснат кредит следва да регистрира
електронна поща в техния сайт, посредством която да комуникира с
кредитодателя. По това време обв. Б. ползвала електронна поща
*******@***.**. Понеже междувременно на обв. Б. й станало известно, че
съгласно доходите на свид. Щ., може да й бъде отпуснат кредит до 300.00
2

лева, тя решила да извърши заявка от нейно име именно на тази сума. Така на
същата дата в 16.19 ч. от IP адрес *** от обв. Б. била създадена Заявка за
потребителски кредит № 650314 за искана сума в размер на 300.00 лева, която
съдържала данните на Г.М.Щ., ЕГН **********. При това от нея била
посочена електронна поща *******@***.**. Заявката била потвърдена с
въвеждането на ПИН кода – ***, който бил изпратен на телефон номер ***,
посочен в нея. В 16.19 часа заявката била разгледана в същия работен ден и
била одобрена. На клиента бил изпратен имейл на електронна поща, посочен
в Заявката за кредит. Лицето приело договора за кредит 25.07.2019г. в 16.33
часа от IP адрес ***, като в този случай договорът за кредит се считал за
сключен. За да получи отпуснатия кредит обаче, лицето на което той се давал,
трябвало да представи банкова сметка, по която да бъдат преведени парите.
Понеже нямала така изискуемата сметка, обв. Б. отново отишла при
свид. Г. Щ. на работното й място. След това под предлог, че има проблем със
собствената си банкова сметка, а в същото време трябвало да й преведат
заплата, тя поискала от Щ. номера на нейната банкова сметка. Освен това,
обв. Б. дала на свид. Щ. един празен лист от тетрадка голям формат с редове,
като й казала да напише „Вярно с оригинала“ и да се подпише. Последното
В.Б. обяснила, че се налага, за да може да докаже, че свид.Щ. е съгласна да се
внесе заплатата по сметката й. Понеже свид.Щ. искала да помогне на новата
си приятелка – В., тя изпълнила всички нейни желания, като дала номера на
банковата си сметка и положила подписите и посочения текст на празния
лист.
След получаване на тези нови данни, обв. Б. на свой ред ги предала
на кредитната институция, като малко след това научила, че парите по
кредита вече следва да се намират по банковата сметка на свид. Щ.. Веднага
след това обв. Б. помолила свид. Щ. да отидат да изтеглят преведените пари.
Така двете отишли до клон – 87500 на „Експрес банк“, находящ се на
Главната улица на гр. Пловдив, където свид.Щ. била решила да внесе свои
спестявания - парична сума в размер на 200.00 лева, което и направила. След
това от банкомат до магазин „Ейч Ем“, свид. Щ. по указание на обв. Б.,
изтеглила сумата от 400.00 лева, които й предала.
Около един час по – късно, обв. В.Б. позвънила на свид.Щ. от
непознат телефонен номер, като й казала, че от заплатата й трябвало да има
още 100.00 лева, които свид. Щ. трябвало да изтегли от сметката си, след
което да й ги предаде. За целта двете се срещнали на същия банкомат, след
което свид. Щ. изтеглила сумата от 100.00 лева, които предала на
обвиняемата.
Всичките тези действия на двете момичета пред банкомата били
заснети от охранителната камера на АТМ устройството.
3

След като се сдобила по този лесен начин с пари, обв. В.Б. решила с
вече наличните данни на свид. Щ., да изтегли и още един кредит от нейно
име. Този път обаче, решила кредита да бъде за закупуване на стока, която
впоследствие да продаде. Понеже знаела, че мобилните телефони апарати са
бързо ликвидна стока, същата решила да закупи актуален модел, който бързо
да продаде на значително по-ниска цена. За целта, тя решила да закупи от
„ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД мобилен телефон марка „Apple iPhone 6s,
32 GB, Space Grey“, който да плати чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.
А. клон - България“ КЧТ гр. София. За целта на 26.07.2019 г., тя подала
съответната заявка до кредитната институция. След това оттам, на посочения
от обв. Б. телефон *** се обадила свид. Р.Д.К. по това време с фамилно име
К., която провела доста обстоен разговор с кандидата за кредит. При това на
лицето били задавани въпроси свързани с личните му данни: три имена, ЕГН,
телефон за връзка и електронна поща, на които обвиняемата Б. отговаряла,
като гледала снимката на личната карта на свид. Щ.. След това искания
стоков кредит в размер на 658,99 лева бил разгледан, при което се стигнало
до решение, че същият може да бъде одобрен. Последвало изпращане на
бланката за разрешен кредит на електронната поща посочена от обв. Б., към
която същата следвало да прикачи две цветни снимки на личната си карта –
лице и гръб. След това на посочения от нея телефон, обв. Б. получила есемес с
код, с който след въвеждане на получения преди това от нея линк, договорът
се визуализирал. При изпълнението на тази процедура договорът между
клиента и кредитната институция вече се считал за сключен.
Целият разговор между свид. Р.К. /К./ и обв. Б., съгласно правилата
на тази кредитна институция бил записан на магнитен носител и
впоследствие предоставен по досъдебното производство.
За изпълнение на договора за стоков кредит, който вече бил
сключен, освен посочените горе данни, трябвало да бъдат предоставен и
адрес, на който да бъде извършена доставката, както и телефонен номер на
друго лице за връзка. Понеже не желаела да посочи истинския адрес, на който
живее, обв. Б., като адрес за доставка посочила „***“, който се намирал в
близост до тогавашното й жилище. Като телефон на лице за връзка, същата
дала телефонният номер на своя познат - Д.Б., а именно ***, с който по това
време почти винаги били заедно и при позвъняване същата можела да
директно да вземе телефона и да разговаря.
С изпълнението на доставката на самия телефон апарат, закупен със
стоков кредит бил натоварен свид. Й.А.С., работещ като куриер към „***“
АД, като за целта била изготвена „Куриерска задача“ № 1957660, с посочена в
нея товарителница № **********.
Така, на 29.07.2019 г. около 15,00 ч. този свидетел позвънил на
телефон номер ***, посочен в предадените му документи, при което от
4

лицето, което му вдигнало /обв. Б./ научил, че то няма да бъде на адреса, но
може да позвъни на друг номер ***, притежателя на който ще приеме
пратката. В действителност като позвънил на този нов номер, свид. С. научил,
че лицето ще бъде на адреса около 15,00 часа и ще получи пратката. При
същинското получаване на пратката бил оформен съответния документ, като
за „получател“ се подписало лице с името „Г.М.“, което всъщност обаче била
обв. Б.. Същата се била облякла по начин, наподобяващ момче, без при това
да усъмни свид.С..
След получаване на телефона, обв. Б. го продала за сумата от 150.00
лева на своя познат – Д.Б..
На 11.08.2019год, свид.Г. Щ., след извършена проверка установила,
че в банковата й сметка имало само 57.00 лева, като тя очаквала да са над
200.00 лева, заради внесена такава сума на 25.07.2019 година. При това тя си
спомнила, че на същата дата изтеглила пари от „заплатата“ на В.Б. - общо
сумата от 500 лева /веднъж 400 лева и веднъж 100 лева/, които й била дала.
Понеже не била теглила други суми, тя започнала да звъни на В., за да й каже,
че явно й е дала повече пари, които да й върне. Последната обещала да
направи това, но все отлагала. Едва в края на месец август 2019 година от
приятелка на обв. Б. - Е.К., на свид. Щ. била върната сумата от 200 лева. На
17.10.2019 год. свид. Г.М.Щ. получила писмо от „Нет кредит“ ООД, с адрес
гр.София, ***, с което била уведомена, че има кредит и просрочени
задължения по него. Това я учудило, тъй като до този момент тя не била
теглила никакви кредити. За това веднага се свързала с посочения телефон за
клиенти - ********* и в присъствието на майка си провела разговор със
служител на „Нет кредит“ ООД. След като си продиктувала ЕГН-то, свид.Щ.
била уведомена, че на нейно име има изтеглен кредит. Било й обяснено, че
отпуснатият кредит е след обаждане по телефона от номер, на който
последните цифри завършват на „844“. При това свид. Щ. заявила, че не
ползва такъв телефонен номер и че тя не е теглила този кредит. След като
научила последните три цифри от телефонния номер, от който бил заявен
кредита, свид.Щ. започнала да търси в абонатите си дали има такъв телефонен
номер. Това направил в телефона си и приятеля й А.Н.К.. В неговите контакти
двамата открили телефонен номер със същите последни три цифри, който
телефонният номер бил на тяхна обща позната с името „В.“, на която обаче не
знаели другите имена и адреса, на който живее.
На 18.10.2019 год., свид.Г. Щ. посетила „Експрес банк“, за да
направи справка за движението на сумите по банковата й сметка, като оттам я
уведомили, че има още един кредит на нейно име с изтеглена сума от 658.99
лева. Това отново изненадало свид.Щ., защото и такъв кредит тя не била
теглила.
На същата дата, със свид. Г. Щ. се свързал служител на „Нет
5

кредит“ ООД, от който разбрала, че случаят й бил отнесен към отдел
„Измами“, при което й бил продиктуван вече целият телефонен номер, от
който бил заявен кредита от нейно име, а именно „***“. Била й продиктувана
и сумата, която дължи, като я уведомили, че на нейно име има поискан кредит
в размер на 500 лева, но от него са били преведени и усвоени само 300 лева.
Казали й, че сумата била преведена на банковата сметка на свид.Щ. в
„Експрес банк“. До момента кредитът не бил погасяван.
След този разговор свид.Щ. отново проверила телефонния номер,
продиктуван от „Нет кредит“ ООД, а именно - „***“, при което установила,
че той наистина е на познатата й - В..
От приложения в досъдебното производство документ от
„Експресбанк“ АД, за движението на паричните средства на банковата сметка
на свидетелката Щ., видно от което на 25.07.2019год по банковата й сметка е
направено захранване от свид.Г. Щ. за сумата от 200.00 лева. На същата дата
по сметката й по договор за заем от „Неткредит“ ООД са били постъпили -
300.00 лева. На 25.07.2019 год. са били извършени две транзакции -
съответно в 16.52 часа за сумата от 400.00 лева и в 17.27 часа за сумата от
100.00 лева. Паричните средства са били изтеглени от АТМ устройство на
„УниКредит Булбанк“ АД с № 01066328, находящо се на Главната улица на
гр.Пловдив до магазин „Ейч Ем“.
От изисканата и приложена справка от „Неткредит“ ООД, гр. София,
става ясно, че на 25.07.2019 г. в 16.19 часа от IP адрес *** е била създадена
заявка за потребителски кредит № 650314 за искана сума в размер на 300.00
лева, която съдържала данните на Г.М.Щ., ЕГН **********. Посочена била
електронна поща *******@***.**. Заявката била потвърдена с въвеждането
на ПИН кода – ***, който бил изпратен на телефон ***, посочен в нея в 16.19
часа. Заявката била разгледана същия работен ден и била одобрена. На
клиента бил изпратен имейл на електронна поща, посочен в Заявката за
кредит. Лицето приело договора за кредит 25.07.2019г. в 16.33 часа от IP
адрес ***, като в този случай договорът за кредит се считал за сключен, а
сумата е била преведена по представената от клиента банкова сметка.
С Разпореждане по ЧНД № 7597/03.12.2019 г. по описа на РС -
Пловдив е било разрешено да бъде извършено задържане и изземване на
ползваната от В. А.. Б.., ЕГН **********, електронна поща *******@***.**,
администрирана от „НЕТ ИНФО“ АД, ЕИК ***. На 12.12.2020 г. било
извършено задържане и изземване на цитираната електронна поща. От
извършения оглед става ясно, че на 26.07.2020 г. от електронна поща
*******@***.** била направена поръчка от „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ООД № D1#**********, с посочен купувач Г. М. Щ., гр. Пловдив, „***“,
бул.“*** на „Apple iPhone 6s, 32 GB, Space“ за сумата от 658.99 лв. Пратката
била под № **********. Доставчик по същата е бил „ЕМАГ
6

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД чрез куриерска фирма „ЕВРОПЪТ-2000“ АД. На
30.07.2019 г. пратката е била доставена до посочения адрес в гр. Пловдив,
като е посочен мобилен телефонен номер за връзка 08884636844, ползван от
В. А.. Б.., ЕГН **********. При доставяне на пратката е посочен мобилен
телефонен номер за връзка с получателя ***. От изисканата справка от
мобилните оператори става ясно, че същият е към мобилния оператор „БТК“
ЕАД и негов абонат е В. А.. Б.. с ЕГН: **********.
От получен в хода на досъдебното производство отговор от „ЕМАГ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, става ясно, че поръчка № D1#**********, във
връзка, с която е била изпратена пратката под № ********** с доставчик
„ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, съдържа мобилен телефон марка „Apple
iPhone 6s, 32 GB, Space Grey“ с IMEI: ***, за който е издадена фактура №
********** от 26.07.2019 г. на стойност 658.99 лв. с доставчик „ЕМАГ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД. Същият е платен на основание Договор за
потребителски кредит № CREX-17173674 от 26.07.2019г., заявен чрез
ползваната от В.А., ЕГН: ********** електронна поща *******@***.**, в
размер на 658.99 лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели- Г. Щ., Й. С., Р.К., В.В. и И.Х.С., от
обясненията на обв.Б., от приложените писмени доказателства- протоколи за
оглед, справки от различни финансови и кредитни институции, свидетелство
за съдимост и характеристична справка/ на л.283, 285, том І от д.п./.
Съдът кредитира при постановяване на съдебният си акт изцяло
събраните, съгласно изискванията на НПК, в досъдебното производство
доказателства, съобразно разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК, като приема,
че не съществуват противоречия относно релевантните факти, включени в
предмета на доказване. При извършеният на 16.02.2021г. разпит на свид.Г.
Щ., на същата са били възпроизведени предоставените от „БНП Париба“
записи на разговори на техен служител с лице, представящо се за Г. Щ.-
кредитоискател. След прослушване на тези записи, свид.Щ. е заявила, че
лицето представящо се от нейно име не е тя, но е разпознала гласа на обв.В.Б..
Свидетелката е разпознала и личната си карта, а плотът върху, който е
снимана, твърди, че е с цвета на плотовете на „***“ в кв.“***“, където
работела през 2019 година. Св.Щ. дава сведения и за начина на теглене на
парични средства на 25.07.2019 г. от АТМ-устройство. В обясненията си обв.
В. А.. Б.., дава подробни сведения за осъществените от нея неправомерни
действия с личните данни на свид. Г. Щ. свързани с изтеглените кредити, като
не отрича, че тя е провела разговори със служители на „БНП Париба“. От
показанията на свидетелите В.В. и И.Н.Х., се установява принципа на работа
във финансовите институции „БНП Париба“ и „Недкредит“ ООД.
7

При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото
съдът счита, че обвиняемата В. А.. Б.. е осъществила от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 248а
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 25.07.2019г. до
26.07.2019г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, за да
получи общо два броя кредита с общ размер на 958,99 лева, представила пред
„Неткредит“ ООД гр. София и пред „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А.
клон - България“ КЧТ гр. София, неверни сведения в заявки за кредит
подадени по интернет, като посочила вместо своите лични данни, данните
относно самоличността на Г.М.Щ. с ЕГН **********, както следва:
На 25.07.2019 г., за да получи кредит в размер на 300.00 лева,
представила пред „Неткредит“ ООД гр. София неверни сведения в заявка за
кредит подадена по интернет, като посочила вместо своите лични данни,
данните относно самоличността на Г.М.Щ., с ЕГН **********;
На 26.07.2019 г., за да получи кредит в размер на 658,99 лева,
представила пред „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А. клон - България“
КЧТ гр. София неверни сведения в заявка за кредит подадена по интернет,
като посочила вместо своите лични данни, данните относно самоличността на
Г.М.Щ., с ЕГН **********.
От обективна страна е установено, че на двете инкриминирани дати
-25.07. и 26.07.2019г. в гр.Пловдив, обв.Б. е представила неверни сведения по
интернет, като е посочила не своите данни, а данни за самоличността на св.Г.
Щ., за да получи два кредита-един в размер на 300 лева от „Неткредит“ ООД,
и едни в размер на 658,99 лева от „БНП Париба“-гр.София.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл
със съзнавани и целени обществено опасни последици. Обвиняемата е
съзнавала, че пред кредитните институции представя лични данни на друго
лице и въпреки това е извършила намисленото, с цел да получи парични
средства.
Извършеното от обв.Б. осъществява признаците на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като деянията, извършени
от нея на двете отделни дати, осъществяват самостоятелно състав на едно и
също престъпление, извършени са последователно, през непродължителен
период от време, в една и съща обстановка и еднородност на вината, като
обективна и субективна страна последващото деяние се явява като
продължение на предходното такова.
С оглед на правната квалификация на инкриминираното
престъпление, като взе предвид и данните за личността на обвиняемата, съдът
намира за правилно становището на прокурора, че в конкретния случай са
8

налице кумулативно предвидените в хипотезата на чл.78а, ал.1 от НК
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на обв.В.Б. и
налагане на административно наказание за извършеното от нея престъпление,
тъй като за същото законодателят е предвидил наказание до 3 години
лишаване от свобода и глоба. Към момента на осъществяване на деянието
обв.Б. не е била осъждана, осъщественото престъпление е формално, няма
съставомерни имуществени вреди.
Ето защо, предвиденото наказание лишаване от свобода следва да се
замени, като настоящата инстанция намира, че за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК на обвиняемата В.Б., следва да се определи
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. За
определяне размера на административната санкция, съдът отчете превес на
смекчаващите вината на обвиняемата обстоятелства, като липсата на
предходни осъждания, съдействието й за разкриване на обективната истина и
признанието на вината, младата й възраст. Същевременно съдът отчете и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като упоритост за реализиране на
отделните деяния от страна на обвиняемата и размера на придобитите
средства, равняващ се на две минимални работни заплати. По изложените
съображения съдът определи размера на административното наказание в
рамките под средния предвиден размер.
С решението си, съдът се произнесе и по въпроса за веществените
доказателства, а именно: 4 бр. CD, изпратени от различни институции,
находящи се в т.1 л.92, л.133, л.152 и л.163, като прие, че същите следва да
останат приложени по делото.
По делото не са представени доказателства, установяващи
направени разноски в хода на разследването, поради което съдът не се
произнесе по реда на чл.189, ал.3 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	119
Дата:	11 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия:	Нина Иванова Кузманова

Дело:	20215300201813
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 август 2021 г.

Решение по дело №1813/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите