№ 6778
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110148160 по
описа за 2021 година
Р. СТ. К. е предявил срещу „.....“ ЕАД иск с правно основание иск чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимостта на сумата 311,05 лева, представляваща главница за топлинна
енергия, начислена по фактура № 10056443691/07.2020 г. за имот в гр. София, ж. к. „Обеля
1“, бл. 102, вх. 3, ап. 1 - зъболекарски кабинет, аб. № 343908 поради погасяването ѝ давност
и липса на облигационно отношение.
В исковата молба се твърди, че ответникът претендира процесното вземане, въпреки че
е погасено с изтичането на 3-годишна давност. Сочи се, че не е налице облигационна връзка
между страните, като се оспорва доставката на стоки или услуги на процесната стойност.
Ответникът в подаден отговор счита иска за неоснователен, като излага, че през 1998 г.
за имота е подписан договор за наем, имотът се ползва и към настоящия момент от ищеца, а
с молба от 26.02.1999 г. същият е поискал откриване на партида за топлинна енергия в
качеството му на наемател, поради което е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на сключен писмен договор при общи условия за продажба на топлоенергия за
стопански нужди. Поддържа, че съгласно договора и общите условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в срок до 20 число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на данъчна фактура. Намира, че сумата за
процесния период 07.2019 г. – 03.2020 г. не е погасена по давност. Сочи, че е поканил ищеца
да заплати сумата, но последният не го е сторил.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
С оглед въведеното от ищеца основание за недължимост на сумите спорен по делото
се явява въпросът изтекъл ли е предвиденият в закона давностен срок за тези вземания и
налице ли са обстоятелства обуславящи спиране/прекъсване на давностните срокове.
Престациите за цена на топлинна енергия имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът и при зачитане
на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС намира да се определят
като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Исковата молба е предявена на 19.08.2021 г., поради което и вземанията на
ответника за цена на доставена топлинна енергия са погасени по давност за месечните
вноски с падеж преди 19.08.2018 г. В исковата молба се твърди, че сумата 311,05 лева е
начислена по фактура № 10056443691/07.2020 г. В поканата за плащане, изпратена до ищца
от ответника е посочено, че дължимата сума в общ размер на 1241,53 лева, в която се
включва и процесната сума от 311,05 лева, е дължима за периода 11.2019 г. – 06.2021 г. От
изложеното съдът намира, че претендираните от ответника суми не са погасени по давност
към настоящия момент, поради което и искът за погасяване по давност следва на сумата
311,05 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е въвел и още едно основание на предявения иск, а именно недължимост на
сумата поради липса на облигационно отношение между страните. С оглед наведеното
основание съдът е разпределил в тежест на ответника установяване на обстоятелството, че
по силата на облигационно отношение с ищеца, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ищеца е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е
настоящият случай.
Представен е Договор за наем от 16.07.1998 г., сключен с ищеца, за предоставяне под
наем на помещение, находящо се в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 102, вх. В, ет. партер,
посочено като магазинно помещение. Договорът е за периода 01.08.1998 г. – 01.08.2003 г.,
като е посочено, че има опция за неговото продължаване при желание на страните. С молба
от 26.02.1999 г. ищецът е направил искане за откриване на партида за топлинна енергия за
помещение в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 102, вх. В, пом. 1 - зъболекарски кабинет.
2
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г.
по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери приложение и в настоящия
случай, макар и да е постановено досежно потребителите на топлинна енергия за битови
нужди, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. В случая процесният имот е бил отдаден под наем по силата
на договор за наем, който няма данни да е бил прекратен, а напротив бил е продължен като
безсрочен, който и към момента се ползва от ищеца, за което свидетелства и
обстоятелството, че същият претендира недължимост на суми, начислени за този имот.
Съдът намира, че по силата на подадената молба за откриване на партида за заплащане на
топлинна енергия ищецът е изявил волята си да влезе в договорно правоотношение с
ответника. Следователно задължено лице – страна по облигационното правоотношение, в
процесния случай е ищецът, сключил договор с ответника за доставка на топлинна енергия
за обект в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 102, вх. В, пом. 1 - зъболекарски кабинет.
Фактът на доставка на топлинна енергия до процесния имот се установява от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че за периода
07.2019 г. – 03.2020 г. дължимата от абоната сума е в размер на 484,46 лева. В о. с. з. вещото
лице е уточнило, че поради липсата на радиатори в имота не са начислявани суми за
отопление, а само такива за сградна инсталация и БГВ.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът доказва доставката на топлинна
енергия за процесния имот, поради което предявеният иск за недължимост на сумата 311,05
лева поради липса на облигационно отношение също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, който е сторил разноски в размер на 200 лева – депозит за експертиза, като претендира
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. СТ. К., ЕГН **********, срещу „.....“ ЕАД, ЕИК
*********, иск с правно основание иск чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на
сумата 311,05 лева, представляваща главница за топлинна енергия, начислена по фактура №
3
10056443691/07.2020 г. за имот в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 102, вх. 3, ап. 1 -
зъболекарски кабинет, аб. № 343908 поради погасяването давност и липса на
облигационно отношение.
ОСЪЖДА Р. СТ. К., ЕГН **********, да заплати на „.....” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 250 лева - съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4